Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

петък, 26 март 2010 г.

Турция трябва да си възвърне плаща на лидер в ислямския свят !





Османска мечта: турците с нови амбиции в Африка !

Мбомбо Ибрахим Мубарак, ислямски духовник, който ръководи ислямска програма за хуманитарна помощ в Камерун, има една мечта. "Турция трябва да си възвърне плаща на лидер в ислямския свят", заяви той на 17 март, когато Абдула Гюл стана първият турски президент, посетил Камерун и Конго.

Мубарак смята, че възприетият от Турция модел на умерен ислям, включващ демокрация от западен тип и свободен пазар, предлага модел за мюсюлманите в Африка, пише "Икономист". Той не вижда нищо страшно, че джамиите, ислямските училища (медресета) и светските училищата на континента се строят, възстановяват или управляват от турци сунити. Африканската биколка на Гюл имаше за цел преди всичко намирането на нови пазари, отколкото на нови вярващи, което обяснява присъствието на около 140 турски бизнесмени в делегацията му. Икономическата криза засегна търговията на Турция с останалата част от Европа. Поради това "Анадолските тигри", дребни и средни предприемачи от консервативната централна част на Турция, търсят благоприятни възможности в Африка. И африканците откликват с ентусиазъм. Камерунците искат да продават дървен материал на Турция. Турците, от своя страна, искат да продават на африканците редица готови стоки, вариращи от прах за пране до джинси. Турските предприемачи искат да строят летища, жилища и язовири. Турските авиолинии в момента имат редовни полети до Адис Абеба, Дакар, Йоханесбург, Лагос и Найроби. По данни на председателя на Съвета на турските износители Мехмед Бююкекши турският износ за Африка се е увеличил от 1,5 милиарда долара през 2001 г. до над 10 милиарда долара през 2009 г. "Ние вярваме в бъдещето на Африка", заявява той. Турция не може да се надява да бъде равна на Китай и Индия. Но Гюл вярва, че страната му може да бъде конкурентноспособна. "Дойдохме тук с ясни предложения, с хуманистки подход", каза турският президент. Всъщност Египет, Либия, Алжир и Судан някога са били част от Османската империя. Местните жители имат горчиви спомени за хищни западни колонизатори и арабски търговци на роби. Това е още една причина, поради която турският ислям е толкова привлекателен и може да осигури добри условия за бизнес. 37-годишният турски бизнесмен Ебубекир Кешкин, който се установил в Дуала, Камерун, преди три години, разменя произведени в Турция тестени изделия за местен дървен материал. Той твърди, че неговият бизнес модел се основава на сътрудничество с местните мюсюлмани. "Фактът, че сме мюсюлмани много помага, скоро ще изпреварим италианците", хвали се Кешкин. Амбициите му са подкрепени от членовете на най-голямото турско ислямистко братство "Гюлен", ръководено от умерения мюсюлмански духовник Фетхуллах Гюлен, който живее в САЩ. Гюленистите ръководят 60 училища в 30 африкански страни. Училищата са подпомагани от потомците на елитите, съблазнени от западните стандарти в образованието. Един ден Турция вероятно ще пожелае и политическо влияние в Африка. Решението на страната да обяви 2005 г. за "годината на Африка" беше свързано с амбициите й да си осигури място в Съвета за сигурност на ООН. В крайна сметка тя го получи, като всички с изключение на една африканска страна гласуваха в нейна полза. Страната планира 12 нови посолства в Африка, някои от които вече са отворени. Млади африкански дипломати се обучават в Анкара. При последното посещение на Гюл бяха предоставени стипендии за турски университети. Желанието на Турция да се присъедини към Европейския съюз понякога усложняват африканските й амбиции. Заради протестите на ЕС неотдавна страната трябваше да оттегли поканата си към суданския президент Омар ал-Башир, срещу когото беше повдигнато обвинение от Международния наказателен съд за военни престъпления в Дарфур. Ширещите се злоупотреби в други африкански страни, които Турция ухажва, могат да създадат допълнителни проблеми. Гюл обаче е непоколебим. "Тук има много народи, сходни на нашия, например ливанците", отбеляза турският президент. Той би могъл да добави също така арменците и гърците. Но много от тях са потомци на християни, които са били убити или изселени при рухването на Османската империя и съумяха да се превърнат в големи търговци в провинциалните африкански градове. За разлика от африканските им партньори те вероятно не изпитват топли чувства към Турция. /БГНЕС

Статия: “Ottoman dreaming -The Turks have new ambitions for trade and influence in Africa“
Издание: Economist
Брой: 25.03.2010 г.

Лондон / Великобритания

:::

In english language.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2