Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

вторник, 8 март 2011 г.

„Гласувай за ПСР.Напиши своята конституция”

Мюсюлманската демокрация в действие

08.03.2011 г.

„Икономист”

Мюсюлманската демокрация в действие

Народните бунтове в арабския свят привлякоха вниманието към турския път на развитие на демокрацията

„Гласувай за ПСР. Напиши своята конституция”. Това е слоганът, под който управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) ще проведе кампанията си за общите избори, насрочени за 12 юни. В известна степен резултатите са предвидими. Изследванията на общественото мнение категорично показват, че умерените ислямисти, дошли на власт през 2002, ще спечелят мнозинство в трети поред избори с повече от 40% от гласовете. По-трудно предвидимо е обаче дали ПСР ще успее да спечели достатъчно места във Великото национално събрание (където се нуждаят от 367 от общо 550), за да прокарат свой конституционен проект.

Разбира се, министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган подчертава, че новият документ ще бъде основан на консенсус и че той ще направи Турция още по-благоденстваща демокрация по западен образец. Дали обаче ще удържи на думата си?

За своето осем годишно управление г-н Ердоган направи повече от който и да било от своите предшественици, за да придвижи Турция по-близо до нейната заветна цел – пълноправно членство в Европейския съюз. Реформите, които наложи по време на първия управленски мандат на ПСР, убедиха ЕС да отвори процедурата за преговори за членство с Турция през 2005 година.

Г-н Ердоган освен това разкри заговора за преврат от страна на намесващите се открито в управлението на страната генерали. Той и неговата партия бяха на косъм да бъдат забранени от турския светски съд, контролиран от армията, през 2008 година. Оттогава се зае систематично да намали влиянието и на армията, и на съда чрез наскоро предложен пакет от конституционни реформи, който подложи на референдум миналия септември. Повече от 58% от избирателите одобриха реформите, което беше и сериозен тест за популярността на Ердоган.

Турската икономика излезе от световната финансова криза сравнително невредима. Очакваният растеж за тази година е в рамките на 5%, което я поставя непосредствено след Китай и Индия по този показател. Безработицата е ниска, а бюджетът ще завърши годината на плюс. Насилието в населената предимно с кюрди югоизточна част на страната вече е спряно. Някои смятат, че това е в резултат на тактическо споразумение на правителството с държания в ареста лидер на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдулах Юджалан.

По площадите в арабския свят Ердоган е приветстван като герой заради критиките срещу Израел и в подкрепа на палестинската кауза. Силните дипломатически ходове на Турция, в комплект с успешното икономическо развитие и експанзията към нови пазари, я прави обект на силна завист сред много арабски лидери. Никак не е учудващо, че много анализатори считат, че т.нар. „Турски модел” би могъл да се приложи в Египет. Затова не е изненада, че Ердоган е натоварен с такова доверие.

Да, критиците заявяват, че свръхдоверието може да тласне Ердоган в посока към налагането на някаква форма на авторитаризъм, която ако не бъде обуздана, може да превърне Турция в следващата Русия. Подобни твърдения обаче със сигурност са много пресилени: изборите в Турция са свободни и честни, а върху пресата не се прилага никакъв натиск. Но също така няма никакво съмнение, че Ердоган от ден на ден става все по-силен и по-малко толерантен.

В действителност натискът върху медиите се засилва. Обуздавайки най-големия медиен конгломерат в Турция, „Доган”, чрез налагането на огромни глоби за предполагаеми данъчни измами, сега правителството насочва усилията си към запушването на устите на останалите критици на управлението. Скорошна жертва стана Oda tv, новинарски интернет портал, с проармейска насоченост. Тази седмица неговият основател, Сюнер Ялчин, беше задържан заедно с трима свои колеги заради предполагаеми връзки с т.нар. банда на генералите „Ергенекон” и техни съмишленици, участвали в процеса по подготовка на заговор за държавен преврат.

Повечето от репортажите на Ялчин разкриват противоречията в тезите на прокуратурата. Задържането му идва само дни след съобщенията за съдебните заповеди за ареста на 163 офицери (тридесет от които действащи генерали), обвинени в заговор срещу ПСР. Западни дипломати заявиха, че някои от доказателствата срещу тях са неубедителни, а в някои случаи и изфабрикувани.

Новият шеф на Генералния щаб на турската армия Ъшък Кошанер беше твърде мек в първата си изява. Това предизвика незабавната реакция на основната опозиционна светска Републиканска народна партия (РНП). „Това показва, че това е един книжен тигър, а ние мислехме, че имаме армия”, разпалено обясняваше Сухаил Батум, водеща фигура в РНП. ПСР се възползва от избухването му като доказателство, че въпреки смяната в ръководството РНП си остава говорител на генералитета.

Всъщност новият лидер на РНП Кемал Кълъчдароглу пое изненадващо в либерална посока. Той беше категоричен, че армията трябва да бъде отговорна пред обществото и обвини генералитета в сключването на тайна сделка с Ердоган. Разбира се, този изтънчен бивш бюрократ трудно може да бъде приет като голяма заплаха за ПСР. Изследване на електоралните нагласи показа, че РНП изостава доста назад, като само 25–30% от турците заявяват, че биха гласували за партията.

Ердоган срещу Гюл?

ПСР трябва да спечели достатъчно голямо мнозинство през юни, за да може в новата конституция да бъдат заложени текстове, променящи настоящата парламентарна система на управление с президентска такава. Ердоган не крие амбициите си да измести настоящия президент Абдулах Гюл. Разбира се, никой, в това число и самият Гюл, не знае кога ще приключи мандатът му. Причината е, че конституционните промени, които му позволиха да стане президент през 2007 въпреки яростната съпротива на армията, също така указват, че новият президент трябва да бъде избран от народа, а не от парламента. И вече за пет години, с възможност за втори мандат, а не както беше досега само за един седемгодишен мандат. Очаква се Централната избирателна комисия скоро да реши дали тези нови правила се отнасят и до г-н Гюл или не – с други думи, дали той може да остане на президентския пост до 2014 година или само до 2012.

Мечтаният сценарий за враговете на ПСР е Абдулах Гюл и Ердоган да влязат в сблъсък за президентския пост, което да доведе до разцепление в партията. Но това изглежда малко вероятно. Кошмарът им би бил, ако крайнодясната Националистическа партия на действието (НПД) не успее да вземе поне 10% от гласовете, нужни за прескачане на изборната бариера, което ще даде на ПСР нужното голямо мнозинство. Това изглежда все по-вероятно, имайки предвид неубедителното представяне на вече твърде уморения лидер на НПД Девлет Бахчели. Само при ескалация на насилието от страна на ПКК те биха могли да се възродят. Дали кюрдските бунтовници биха им помогнали? Не и ако Ердоган излезе с по-примамливо предложение към тях.

Превод:Георги Киряков

гласове / portalturkey.blogspot.com / Justice and Development Party (Turkey)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2