Бизнесменът Бедри Шефик

11.11.2008, 10:40

Бизнесменът Бедри Шефик пред 24 часа:

Ахмед Доган контролира $1 милиард

Бедри Шефик

Турският бизнесмен и бивш собственик на захарните заводи в Девня Бедри Шефик, който е изселник в Истанбул, разказва пред 24 часа за отношенията си с ДПС и Ахмед Доган и за ролята на самоубилия се Ахмед Емин в цялата схема.

-Г-н Шефик, какво е вашето обяснение за самоубийството на Ахмед Емин?

-Той с действията си в такава степен натрупа материал срещу себе си, че нямаше друг изход. Неговата роля беше да мачка определените хора, които заставаха срещу Доган, или срещу икономическия обръч от фирми, които той създаде. Емин си даде сметка, че ролята на маша, която му беше дадена, е неудържима. Лошото е, че и Доган го остави за храна на вълците. Лидерът се дръпна настрани, когато усети сериозността на разработката, която започнаха службите срещу ДПС, парите на ДПС и неговите лично. На предната линия се бореше Емин, а от друга страна, той няма имунитет на депутат. Всички разпити, които се водеха по тази разработка, минаваха през Емин. Той осъзна ролята си на бушон и нямаше друг изход. Не съм изненадан от това, което стана.

Просто има някои граници, които не се минават. А той не спираше, стигаше до крайност с хората. А и в ЕС не можеха да гледат до безкрай това, което правеше ДПС. В повечето случаи напред излизаше сянката на Емин. И той не издържа психически, а и пак казвам, не получи подкрепата от Доган.

-Имате предвид разработката „Лиана“?

-Да.

-Нещата ще се разплетат ли още?

-Да, но след края на тази коалиция или непосредствено преди това. Очаквам да излязат още много мръсни неща. И първо те ще дойдат от областните ръководства на ДПС, където се трупа недоволство, и то главно заради разпределение на парите.

-Не надценявате ли ролята, която Емин е играл?

-Не, в никакъв случай. Дори това, което се говори за него, е малко. Аз самият съм го изпитал на гърба си. В един момент, където и да се движех, пред мен изникваше Ахмед Емин.

-Дайте примери?

-Преди години при мен дойдоха, тук в Истанбул, двама души. Заявиха, че ги праща Емин, и поискаха да прехвърля половината от захарния завод в Девня на името на Доган. Чрез подставени лица, разбира се. Когато отхвърлих искането, те заявиха, че само за кратко време ще видя истинската функция на Доган в държавата и ще разбера колко бързо ще ми бъде отнет заводът. Тогава започнаха моите неприятности.

-Какво общо има Емин в случая?

-Вижте, аз тогава държах 60% от пазара със захар и това беше един много сладък за България бизнес. Целта беше да бъда отстранен от този пазар. Цялата операция се ръководеше от Емин и тя успя.

-Как можете да го докажете?

-Проведоха се две срещи с мен. Първата беше тук в Истанбул през март 2003-а. Двамата, които дойдоха, казаха, че ги изпраща Емин, което означаваше, че се действа по поръка на Доган. Срещата стана в моя офис. Това бяха българи, но не политици.

Аз отначало наистина се съмнявах, че са изпратени от Емин, но се уверих в последствие, че това е истината. Стана след разговор с Ахмед Доган. Той ми каза буквално следното: „За разлика от теб, аз никога не те подценявам“.

Те на тази среща отначало поискаха 1/3 от завода, след това ребром поставиха въпроса за половината. Аз не се съгласих, но май е трябвало да го направя (Смее се).

-Имаше ли друга среща?

-4 месеца по късно, през юни 2003-а. Тя беше вече в София, в централата на ДПС. На нея присъства един човек, който тогава оглавяваше политическа партия в България, известен в страната.

Той още оглавява тази партия. Срещата беше в заведението под централата на ДПС. По-късно към нас трябваше да се присъедини и Доган. Той щял да дойде, когато всичко е готово, т.е. аз съм се съгласил на предложението и да го полеем.

Но ние не се разбрахме и той не дойде. И агнето, което трябваше да изядем по случая, остана неизядено. Аз казвах, че съм готов да направя някакви субсидии като дарение на ДПС, но да се влезе в собствеността и управлението на завода – не съм съгласен.

-На кого персонално искаха да прехвърлите акциите от завода?

-Това е техническа подробност. Ставаше дума за поставена офшорна компания.

-Партията на този лидер, който е присъствал на срещата, близка ли е до ДПС?

-Той също беше смачкан след това. За него много се писа, икономическата полиция му създаде много проблеми. Той е изцяло изцеден. За разлика от мен не можа да се овладее. Той е и бизнесмен, и лидер на партия.

-Според вас ролята на Емин в ДПС не е тази, която му приписва Доган?

-Абсолютно. Той беше дясната ръка във всичко. И при оказване на натиск, и при прибиране на пари от рушвети. Той беше клечка номер едно, послушна птица на Доган.

-Как си обяснявате тази бърза кариера – от село Козица до клечка номер едно?

-Доган провери много хора около себе си. Но по-послушен от Емин не можа да намери.

След убийството на Илия Павлов той трябваше за кратко време да се окопити и да намери начин да прибере тези пари, останали некотролирани след убийството. Емин беше на разположение.

-Защо намесвате Илия Павлов?

-Смятам, че всички пари на Доган се въртяха от Илия Павлов.

-Как преценявате сега икономическото положение на Доган и на ДПС?

-Той контролира няколко важни звена в България. На първо място това са митниците. Държеше и всички офшорни зони – фришоповете и бензиностанциите там чрез неговия човек Фуат Гювен. Изкарани са много пари.

Следва Агенцията за държавни вземания (АДВ). Чрез нея той направи трета приватизация в България. Предварително нарочени фирми бяха обезглавени, за да преминат в икономическата структура на Доган.

-Пример?

-Захарните заводи в Девня и в Камено, Бургаско. Чрез АДВ с много бърза процедура собствеността премина в лицето на Г.Г. Кабелният завод в Бургас и още 20-ина печеливши предприятия бързо си смениха собствеността.

-Кой е Г.Г.?

-Хората ще се сетят кой е собственик на тези фирми.

-На колко спред вас възлиза състоянието на Доган в момента?

-В Турция сме правили анализи с мои приятели бизнесмени. Стигнахме до извода, че става дума за около 1 млрд. долара. Това, което се контролира от него.

-Вярно ли е, че ако се приберете в България, ще ви арестуват за неплащане на данъци?

-Не е вярно. Процедурата във върховния касационен съд е приключила и обвиненията към мен са отпаднали. Няма проблем да вляза в страната.

-Чия собственост е сега захарният завод, който беше ваш?

-На Г.Г. И заводът за олио в Девня е негов. Двата завода, които струват общо към 50 млн. долара, ги взеха за 250 хил.

-Какъв е механизмът при промяната на собствеността?

-Чрез съответните служби, за които вече споменах, се правят много големи актове, които трудно се спират. Натиска се и съдът да не спира тези актове. Атакува се собственикът и се продава за седмица.

-Какво ще стане с този милиард в долари?

-След смъртта на Емин Доган няма да успее да контролира тези парични приходи и басейнът ще се изпразни бързо. Ситуацията изисква поне двама-трима като Емин. Но Доган е умен и ще извади такъв заместник.

-В политически план как ще се отрази това на ДПС?

-Доган ще тушира обстановката. Но разцеплението в ДПС е неминуемо.

-Виждате ли алтернатива на ДПС?

-Не. Без подкрепата на Турция това няма как да се случи. Просто в България никой няма тези икономически лостове като Доган. В Турция от година-две има нова тенденция и тя е в България турците да не се представляват от една партия.

И на новите избори може да се очаква нова стратегия на Турция по този въпрос.

-Помагат ли бизнесмени изселници на ДПС?

-Разбира се. Това са хора, които са „задлъжнели“ по някакъв начин на ДПС. Аз също съм давал.

-Какви суми?

-Сериозни.

-Един милион лева сериозна сума ли е?

-Да, сериозна е.

„Авторски права (c) 2008 на „ДелтаНюз”. Всички права запазени. При репродукция на целите или части от текста или изображенията позоваването на източник www.deltanews.bg е задължително.

BedriSefik

Бойко Борисов и хомосексуализмът

e-vestnik,10 Ноември 2008

Кметът на София и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов се изпусна на два пъти само за една седмица и в България се размириса.
Най-напред пред бТВ се опита да оправдае т. нар. възродителен процес и Живков. Така изправи на нокти не само турците, но и българите – пак ли се почна? Ще ги преименуваме ли още веднъж?
Веднага след това Борисов се опита да замаже гафа и успокои турците. Ден по-късно нахално каза – вади се етническата карта и се говори за нов възродителен процес, за да отвлекат вниманието… Ами кой всъщност заговори за възродителен процес?

Резултатът не закъсня - след изцепката на лидера на ГЕРБ, ДПС веднага поиска в парламента да се приеме закон, който осъжда възродителния процес. От това следват нови циркове - “Атака” да се разлае, националистите извън парламента, живковистите, бойковистите и т. н.
Очевидно е, че т. нар. етническа карта се разиграва точно от Бойко Борисов. Може би иска да привлече гласове от националисти, може би иска да подготви почвата за съюз с “Атака”? Негова си работа. За сметка на какво, обаче? Като разклати държавата?

Дни по-късно Борисов пак се изпусна, този път по повод изявлението на премиера Станишев, че БСП няма да допусне ГЕРБ до властта и България да се мутризира. Кметът отговори: „…Бих направил всичко възможно хората с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява на психиката на народа и на взимането на важни решения.” Това е недвусмислено обвинение в хомосексуализъм към премиера.

Ако се сравнят взаимните нападки на премиер и кмет, се вижда следното – Станишев обвинява Борисов във връзки с мутри, за което неведнъж е ставало дума. Самият Борисов не отрича, че е бил съдружник във фирми с мутри. Биографията му на бодигард го причислява към тях, малко или повече. Дали и как управлението му в общината е свързано с мутризация, може да се спори. Но въпросът е за политика.
Преведено на директен език, Станишев казва: “Ти си мутра.” Борисов отговаря: “Ти си гей.” А това вече е въпрос на сексуална ориентация.

Какви са основанията на Борисов да отговаря така? Слухът, че премиерът е гей, често се разпространява пред журналисти от Борисов. Това е добре известно в медийните среди, тъй като кметът общува свободно с журналисти. По форумите в Интернет пишат премиера с името СерГей. Внушенията идват от привърженици на “Атака”, на Борисов, от различни недоволни от управлението и от страна на т. нар. ченгесарница. Но няма основания да се твърди, че премиерът има обратна сексуалната ориентация. Някои клюкарски вестници намекват, че Станишев е гей. Но избягват да раздухват клюките, че премиерът има любовни забежки зад гърба на жената, с която живее - както раздухват подобни клюки за други политици.

Борисов насочва недоволните, като му създава образ на гей. Дали това е почтено или не, по-важното е, че на практика кметът подменя критиката към управлението на Станишев с дискредитиране на примитивно равнище.

Ситуацията поставя въпрос за политическото бъдеще на Бойко Борисов. Неговата партия е член на Европейската народна партия, но само за седмица той направи две прегрешения – защити, макар и с уговорки, възродителния процес и отправи “обвинения” в хомосексуализъм, което само по себе си е скандално от гледна точка на европейските ценности. Не става въпрос за присъствието на гейове в политиката (например кметът на Париж, кметът на Берлин са такива), а за демократични принципи и отношение. Хомосексуалистите са били изтребвани по време на Третия райх наравно с циганите и евреите. Агресивно отношение към тях показват днешни националисти, които в много случаи са прикрити фашисти.
Очевидно Борисов се самозаявява като политик, по-близък до загиналия неотдавна австрийски националист Георг Хайдер, отколкото като десен демократ. Реакцията от ЕНП сигурно няма да закъснее. Любопитното е, че именно националистът Хайдер стана известен с хомосексуализъм - особено коментирано, след като неговият наследник в партията призна за връзка между тях.

А у нас националистите обичат да говорят против хомосексуализма. Досега от българските политици само Волен Сидеров и Бойко Борисов са се снимали голи. Сидеров имаше гола сесия в лайфстайл списание преди 10-ина години, а Борисов неколкократно се появява по бицепси, за последно преди месец на корицата на сп. “По-здрави”.

ДПС не се занимава с другите партии, те се занимават с нас

Корман Исмаилов Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ

България не е Швейцария, за да се решават въпросите с референдуми, смята лидерът на МДПС Корман Исмаилов

Любен Обретенов

Корман Исмаилов е роден през 1972 г. в София. По образование е икономист. Повече от 10 години се занимава с младежка политика. Председател е на МДПС от 2006 г.

- Г-н Исмаилов, като лидер на МДПС по право вие сте член на ЦОБ. Какво мисли най-младият член на ръководството на ДПС за възобновения дебат за етническия мир у нас?
- Етно-религиозният мир и разбирателство са едно от най-значимите постижения на нашата нацията. Но има хора, които не си дават ясна сметка за това. Компоненти от него са подложени на атака. Тези, които говорят срещу ДПС, изпускат факта, че има много близка връзка между партийното ръководство, членовете и избирателите ни. Това е в генезиса на нашата партия и е залог за бъдещето й развитие, ако щете и в европейски контекст.
- Но за сценарии за етническо напрежение се говори и от лидерите на ДПС.
- Вижте, нашето разбиране за толерантност е в смисъла на взаимната ни зависимост като български граждани с различни идентичности. Не искам и да си помисля дори, че на битово ниво това разбирателство би могло да се разклати. Не мисля, че има конфронтация между християни и мюсюлмани. Но провокациите и лъжите понякога са злобни, нагли, без мярка. Лидерите на някои партии прекаляват с нагнетяването на напрежение и ако структурите им по места подемат тази политика и говорене, е възможно да има проблеми. Всичко това се отразява върху хората, отчуждава ги. Но клеветите и злословието ще рефлектират срещу авторите им под формата на отрицание.
- Какъв е вашият коментар за внезапната смърт на началника на кабинета на лидера на ДПС Ахмед Емин?
- Много се изговори по случая. За мен това е гръм от ясно небе. Как да коментирам гръм от ясно небе?! Изля се много помия, но истината ще излезе във времето. Жалкото е, че всякакви случайни хора правят и ще продължат да правят свободни съчинения и внушения във връзка с тази трагедия.
- Но все пак това безспорно е удар върху движението.
- Нямам достатъчно информация и не искам да правя спекулации. Искрено съчувствам на близките му.
- МДПС стана на 10 години. Каква е вашата членска маса и все още ли сте най-голямата младежка партийна формация?
- Наскоро ние отбелязахме 10 години от структурирането на младежката организация в национален мащаб. Преди това около и в партията по региони имаше академични дружества, клубове по интереси и др. Аз бях само един от многото учредители на МДПС като национална структура. В момента имаме общински организации в над 180 общини. Членската ни маса е около 22 хил. В кампаниите преди изборите тя нараства, а и идва време, когато някои минават възрастта от 35 години. Има и младежи, които са членове на ДПС, но не са регистрирани в нашата организация. Като членска маса сме и най-голямата младежка либерална организация в ЕС. В този мандат обаче наблягаме повече на качеството и подготовката на кадри.
- Известен факт е, че МДПС е извор на кадри на партията за изпълнителната и законодателната власт. Какъв процент от членовете ви са в управлението?
- В общинските и областните администрации, законодателната и изпълнителната власт около 70% от нашите кадри са млади хора. Това е изражение на политиката за смяна на поколенията в партията и въобще в страната, това е визията на ръководството и председателя.
- ДПС няма особено добър имидж в обществото, представата за него е като за партия, обрасла с обръчи от фирми. Как би могъл този имидж да бъде изчистен?
- Нищо, което е присъщо на другите партии, не ни е чуждо. Но ДПС не се занимава с другите партии, докато те обичат да се занимават с нас. Свидетели сме на поредната тежка негативна кампания срещу ДПС. Нашата работа винаги е била да имаме диалог с нашите избиратели и симпатизанти, да увеличаваме тяхното доверие, да увеличаваме услугите, които правим за тях.
- Услуга е дума, която навява неприятни асоциации в политиката.
- Става въпрос за служене, ние сме техни служители, техни слуги. Те ни гласуват доверие и ние носим отговорност към тях и обществото като цяло.
- Доколко обаче сте слуги на бай Хасан, който си бере тютюна в кърджалийско село и доколко - на разни мастити бизнесмени?
- Аз вярвам, че на следващите избори ние ще увеличим подкрепата като брой гласове за нашата партия, точно заради това, че сме в услуга на цялото ни общество. А това, че някои ни атакува, че се занимават с нас с цел да ни оклеветят, лично мен не ме тревожи толкова.
- Но все пак недобрият имидж на една партия е политически проблем.
- Аз не мисля, че имиджът на ДПС е лош. Аз гледам и виждам и отвътре нещата, виждам какво правим за хората и новото поколение политици. Ще се докажем на следващите избори, убеден съм.
- Въпреки всички усилия ДПС все още като че ли не успява да разчупи етническата рамка.
- Колкото повече ДПС се отваря и разширява, толкова по-големи са усилията на нашите опоненти да ни капсулират. Не казвам, че ние сме идеалната партия, нищо негативно и позитивно, което се случва на другите, не ни е чуждо. Трябва да бъдем обективни и колкото по-добре се справяме с проблемите си, толкова повече успехи ще имаме в дългосрочен план. Нас, младите, не ни притесняват внушенията, които са плод на омраза и негативизъм.
- ДПС като партия заема отрицателно отношение към важни обществени въпроси, като да речем даването на право на гражданите да свикват референдуми, мажоритарния елемент в изборите и др. Като млад политик не смятате ли че това е грешка?
- Това зависи от степента на информираност и зрялост на обществото, доколко е прозрачна средата, в която протича здравословна информация. Нашата представителна демокрация се различава от демокрацията в други страни като Швейцария, където референдумите са много чести.
- Но все отнякъде трябва да се почне.
- Не съм сигурен, че по много въпроси могат да се правят референдуми, от които да има полза за страната. Според мен референдумът не е за взимане на решение, а за одобряване или не на определено решение. Информацията често се изкривява, не навсякъде има достъп до нея, на много места и нивото на образованост на хората не е достатъчно високо.
- Всичко това не са ли просто удобни оправдания на политиците, за да не дадат истинска власт на хората?
- С всеки следващ избор обществото ни узрява, узряват и политиците, които донякъде са извадка на обществото.
- Но почти няма държава от ЕС, в която да не е направен нито един референдум, както при нас. Това означава, че политиците ни съвсем нямат никакво доверие в собствените си избиратели. Не е ли обидно това и за избирателите, и за политиците?
- Има такъв момент, че донякъде политическите елити узурпират информацията и компетенциите на взимане на решения. Това води до самовъзпроизвеждане на тези елити, които се капсулират. Нормално е активното гражданско общество да иска да участва по-активно във вземането на решения и мисля, че това все повече ще се случва. Неизбежно е, ние вървим в тази посока.
- Да разбираме, че ДПС някой ден може и да си промени позицията по този въпрос, защото сега е против?
- Разбира се, аз вярвам в това. Просто тази част на Европа, в която ние живеем, в много отношения е по-изостанала от западната. Нормално е да сме по-назад.
- Притеснява ли ви вас лично мажоритарният вот?
- Мажоритарният избор не е в полза на младите политици. Те са по-малко популярни, разполагат с по-малък ресурс като влияние. Ако те нямат подкрепата на ръководствата си, трудно биха пробили.
- Но, от друга страна, ако изборът е мажоритарен, ръководствата на партията ще са принудени да работят целенасочено за нови кадри, които да печелят избори. Защото бюлетината само няма да е достатъчна, трябва да има и читав кандидат.
- Това звучи добре. Но на преден план винаги е волята на по-старите и по-опитните играчи, които често се опитват да мачкат по-младите. Но може би една донякъде смесена система би била добър преход.
- Но в момента ДПС дори това не подкрепя...
- Това е въпрос на дебат.
- Какво мислите за скандалите, свързани с ДАНС и службите?
- Има дефицит на държавници, на хора с високи компетенции и отговорност. Няма как по друг начин да си обясним този тип скандали и поведение, които много често са провокирани от тесногръдо партийно мислене. Този тип конфронтации и борби не са здравословни за институциите и държавата като цяло.
- Възможно ли е според вас заради последните промени в ДАНС, които очевидно не бяха подкрепени от ръководството на ДПС, правителството предсрочно да не успее да си изкара мандата?
- Аз лично не вярвам, защото, когато се подписва едно споразумение за дългосрочна работа по определена програма, трябва да се следи изпълнението на тази програма. Мисля, че мандатът ще бъде приключен успешно, въпреки трудностите.сега,10.11.2008

KormanIsmailov

ДПС не се занимава с другите партии, те се занимават с нас

Корман Исмаилов Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ

България не е Швейцария, за да се решават въпросите с референдуми, смята лидерът на МДПС Корман Исмаилов

Любен Обретенов

Корман Исмаилов е роден през 1972 г. в София. По образование е икономист. Повече от 10 години се занимава с младежка политика. Председател е на МДПС от 2006 г.

- Г-н Исмаилов, като лидер на МДПС по право вие сте член на ЦОБ. Какво мисли най-младият член на ръководството на ДПС за възобновения дебат за етническия мир у нас?
- Етно-религиозният мир и разбирателство са едно от най-значимите постижения на нашата нацията. Но има хора, които не си дават ясна сметка за това. Компоненти от него са подложени на атака. Тези, които говорят срещу ДПС, изпускат факта, че има много близка връзка между партийното ръководство, членовете и избирателите ни. Това е в генезиса на нашата партия и е залог за бъдещето й развитие, ако щете и в европейски контекст.
- Но за сценарии за етническо напрежение се говори и от лидерите на ДПС.
- Вижте, нашето разбиране за толерантност е в смисъла на взаимната ни зависимост като български граждани с различни идентичности. Не искам и да си помисля дори, че на битово ниво това разбирателство би могло да се разклати. Не мисля, че има конфронтация между християни и мюсюлмани. Но провокациите и лъжите понякога са злобни, нагли, без мярка. Лидерите на някои партии прекаляват с нагнетяването на напрежение и ако структурите им по места подемат тази политика и говорене, е възможно да има проблеми. Всичко това се отразява върху хората, отчуждава ги. Но клеветите и злословието ще рефлектират срещу авторите им под формата на отрицание.
- Какъв е вашият коментар за внезапната смърт на началника на кабинета на лидера на ДПС Ахмед Емин?
- Много се изговори по случая. За мен това е гръм от ясно небе. Как да коментирам гръм от ясно небе?! Изля се много помия, но истината ще излезе във времето. Жалкото е, че всякакви случайни хора правят и ще продължат да правят свободни съчинения и внушения във връзка с тази трагедия.
- Но все пак това безспорно е удар върху движението.
- Нямам достатъчно информация и не искам да правя спекулации. Искрено съчувствам на близките му.
- МДПС стана на 10 години. Каква е вашата членска маса и все още ли сте най-голямата младежка партийна формация?
- Наскоро ние отбелязахме 10 години от структурирането на младежката организация в национален мащаб. Преди това около и в партията по региони имаше академични дружества, клубове по интереси и др. Аз бях само един от многото учредители на МДПС като национална структура. В момента имаме общински организации в над 180 общини. Членската ни маса е около 22 хил. В кампаниите преди изборите тя нараства, а и идва време, когато някои минават възрастта от 35 години. Има и младежи, които са членове на ДПС, но не са регистрирани в нашата организация. Като членска маса сме и най-голямата младежка либерална организация в ЕС. В този мандат обаче наблягаме повече на качеството и подготовката на кадри.
- Известен факт е, че МДПС е извор на кадри на партията за изпълнителната и законодателната власт. Какъв процент от членовете ви са в управлението?
- В общинските и областните администрации, законодателната и изпълнителната власт около 70% от нашите кадри са млади хора. Това е изражение на политиката за смяна на поколенията в партията и въобще в страната, това е визията на ръководството и председателя.
- ДПС няма особено добър имидж в обществото, представата за него е като за партия, обрасла с обръчи от фирми. Как би могъл този имидж да бъде изчистен?
- Нищо, което е присъщо на другите партии, не ни е чуждо. Но ДПС не се занимава с другите партии, докато те обичат да се занимават с нас. Свидетели сме на поредната тежка негативна кампания срещу ДПС. Нашата работа винаги е била да имаме диалог с нашите избиратели и симпатизанти, да увеличаваме тяхното доверие, да увеличаваме услугите, които правим за тях.
- Услуга е дума, която навява неприятни асоциации в политиката.
- Става въпрос за служене, ние сме техни служители, техни слуги. Те ни гласуват доверие и ние носим отговорност към тях и обществото като цяло.
- Доколко обаче сте слуги на бай Хасан, който си бере тютюна в кърджалийско село и доколко - на разни мастити бизнесмени?
- Аз вярвам, че на следващите избори ние ще увеличим подкрепата като брой гласове за нашата партия, точно заради това, че сме в услуга на цялото ни общество. А това, че някои ни атакува, че се занимават с нас с цел да ни оклеветят, лично мен не ме тревожи толкова.
- Но все пак недобрият имидж на една партия е политически проблем.
- Аз не мисля, че имиджът на ДПС е лош. Аз гледам и виждам и отвътре нещата, виждам какво правим за хората и новото поколение политици. Ще се докажем на следващите избори, убеден съм.
- Въпреки всички усилия ДПС все още като че ли не успява да разчупи етническата рамка.
- Колкото повече ДПС се отваря и разширява, толкова по-големи са усилията на нашите опоненти да ни капсулират. Не казвам, че ние сме идеалната партия, нищо негативно и позитивно, което се случва на другите, не ни е чуждо. Трябва да бъдем обективни и колкото по-добре се справяме с проблемите си, толкова повече успехи ще имаме в дългосрочен план. Нас, младите, не ни притесняват внушенията, които са плод на омраза и негативизъм.
- ДПС като партия заема отрицателно отношение към важни обществени въпроси, като да речем даването на право на гражданите да свикват референдуми, мажоритарния елемент в изборите и др. Като млад политик не смятате ли че това е грешка?
- Това зависи от степента на информираност и зрялост на обществото, доколко е прозрачна средата, в която протича здравословна информация. Нашата представителна демокрация се различава от демокрацията в други страни като Швейцария, където референдумите са много чести.
- Но все отнякъде трябва да се почне.
- Не съм сигурен, че по много въпроси могат да се правят референдуми, от които да има полза за страната. Според мен референдумът не е за взимане на решение, а за одобряване или не на определено решение. Информацията често се изкривява, не навсякъде има достъп до нея, на много места и нивото на образованост на хората не е достатъчно високо.
- Всичко това не са ли просто удобни оправдания на политиците, за да не дадат истинска власт на хората?
- С всеки следващ избор обществото ни узрява, узряват и политиците, които донякъде са извадка на обществото.
- Но почти няма държава от ЕС, в която да не е направен нито един референдум, както при нас. Това означава, че политиците ни съвсем нямат никакво доверие в собствените си избиратели. Не е ли обидно това и за избирателите, и за политиците?
- Има такъв момент, че донякъде политическите елити узурпират информацията и компетенциите на взимане на решения. Това води до самовъзпроизвеждане на тези елити, които се капсулират. Нормално е активното гражданско общество да иска да участва по-активно във вземането на решения и мисля, че това все повече ще се случва. Неизбежно е, ние вървим в тази посока.
- Да разбираме, че ДПС някой ден може и да си промени позицията по този въпрос, защото сега е против?
- Разбира се, аз вярвам в това. Просто тази част на Европа, в която ние живеем, в много отношения е по-изостанала от западната. Нормално е да сме по-назад.
- Притеснява ли ви вас лично мажоритарният вот?
- Мажоритарният избор не е в полза на младите политици. Те са по-малко популярни, разполагат с по-малък ресурс като влияние. Ако те нямат подкрепата на ръководствата си, трудно биха пробили.
- Но, от друга страна, ако изборът е мажоритарен, ръководствата на партията ще са принудени да работят целенасочено за нови кадри, които да печелят избори. Защото бюлетината само няма да е достатъчна, трябва да има и читав кандидат.
- Това звучи добре. Но на преден план винаги е волята на по-старите и по-опитните играчи, които често се опитват да мачкат по-младите. Но може би една донякъде смесена система би била добър преход.
- Но в момента ДПС дори това не подкрепя...
- Това е въпрос на дебат.
- Какво мислите за скандалите, свързани с ДАНС и службите?
- Има дефицит на държавници, на хора с високи компетенции и отговорност. Няма как по друг начин да си обясним този тип скандали и поведение, които много често са провокирани от тесногръдо партийно мислене. Този тип конфронтации и борби не са здравословни за институциите и държавата като цяло.
- Възможно ли е според вас заради последните промени в ДАНС, които очевидно не бяха подкрепени от ръководството на ДПС, правителството предсрочно да не успее да си изкара мандата?
- Аз лично не вярвам, защото, когато се подписва едно споразумение за дългосрочна работа по определена програма, трябва да се следи изпълнението на тази програма. Мисля, че мандатът ще бъде приключен успешно, въпреки трудностите.сега,10.11.2008

Ибряма си скъса ризата от яд

07 ноември 2008, 23:48

Шоубизнес

София, България

Кларнет №1 в света Иво Папазов-Ибряма скъса от яд ризата си в края на концерта от турнето на "Виртуозите" в Русе. Големият музикант остана гол до кръста пред феновете си заради цигуларя Георги Янев - ръководител на оркестър "Орфей", разказва "Телеграф".

С кларнет в ръка Ибряма сграбчил прогизналата си от пот риза, копчетата се разхвърчали като пасажи от криво садовско  хоро и когато почти обезумялата публика мислела, че няма накъде повече, той запратил ризата си право към редовете. Стотици ръце се протегнали в опит да се докопат до потния трофей.

Причината за реакцията на изпълнителя била, че неговият колега Георги Янев му отнел заключителното соло, коментирали музикантите зад кулисите. Но публиката останала доволна и тракийските майстори на фолклора триумфирали заедно. /БЛИЦ

Още:

Ivo Papazov-Ibryama

тук

BG/EN

Ще изравняват стандартите на медиите в ЮИЕ

До две години Европейската комисия и ЮНЕСКО ще разработят съвместен проект за изравняване на журналистическите стандарти в страните от Югоизточна Европа и Турция. Това стана ясно по време на втория медиен форум, който се проведе в София в сряда и четвъртък, пише "Янтра Днес".фрогнюз,07 11 2008

МЛЕЧИНО Е ЕДНО ПРЕКРАСНО МЯСТО ЗА ТЕРАПИЯ НА ДУШАТА

Снимкa: Авторът

Гюнер ШЮКРИ

Хидает Али : Със съдействието на кмета на община Ардино, Ресми Мурад през настоящата година са реализирани много важни проекти.

Китното ардинско село Млечино е едно от най-прекрасните места за живеене в кърджалийския край. Разположен е сред красивата природа на Родопа планина. Още с пристигането си тук ще усетите спокойствието, тишината и чистия кристален въздух. Млечино е перфектното място да избягате от стреса на големия град, зареждайки се с много енергия и сили.
Населението на селото е над 500, но през лятото се удвоява, тъй като пристигат много изселници от Турция, Гърция и Англия. Повечето от тях ремонтират бащините си къщи, подреждат дворовете и идват да си почиват. Покрай тях и местните вече се сещат да оправят домовете си. Чужденци проявяват и интерес към имоти в района. Това поражда надеждата, че в Млечино още дълго ще има живот, споделят местните жители.
Селото е голям административен център в района на община Ардино. В местното кметство съхраняват регистри на целия микрорайон и нямат проблеми с административните дейности, а главната им цел е бързо и качествено обслужване на гражданите. Но за съжаление все още нямат интернет връзка. От центъра на Млечино се разклоняват три шосета - за Кърджали, за туристически комплекс „Белите брези” и Ардино и за хижа „Млечино” и селата Горно Прахово, Долно Прахово и Башево. От тези пътни артерии кметството поддържа 7 км. от пътя за Ардино и 5 км. от главния път за Кърджали. Освен тези пътища, поддържат и 13 км. асфалтирани и неасфалтирани пътища за село Искра и кварталите Брянево, Карабаш, Голица и Ослец, коментира кметът Хидает Али.
През настоящата година са реализирани много важни проекти, като частично асфалтиране на пътя за село Искра – 1800-метрова отсечка и пътя за кв. Брянево. Поставени и подновени са уличните осветления във всички квартали и махали на кметството от служители на отдел „ОТОА” - Ардино, освежени са лекарските кабинети. Построена е кланица с отделно водоснабдяване и канализация, уточнява кметът.
Той благодари на ръководството на община Ардино в лицето на кмета Ресми Мурад за оказаното съдействие за разрешаването на най-наболелите проблеми в селото и махалите.
Млечинци имат и Здравна служба, но малкият брой осигурени пациенти са причина да нямат постоянен лекар. Имат стоматологичен кабинет, който работи два дни в седмицата. Някога тук е имало и родилен дом.
В основното училище „Хр.Смирненски” учат 25 ученици в три слети паралелки и 10 деца в ЦДГ и предучилищна група.
Местното население се препитава от живодновъдство.
Стопаните отглеждат по една-две крави и продават млякото за по 60-70 стотинки за литър. За съжаление, голяма част от тях не са регистрирани, като земеделски производители и не могат да се възползват от полагащите им се държавни субсидии.
През лятото млечинци събират брезови листа. Изсушените листа се изкупуват от местната кооперация „Родопска крепост”. Мъжете работят в строителството във вътрешността на страната и в чужбина. В центъра на селото се намира и шивашки цех, където работят около 40 души. Има и нов хостел, който носи името на ирландската столица “Дъблин”.
Сградата на Младежкия дом в центъра на Млечино привлича гостите с необичайната си архитектура. В нея се намира и местното читалище „ Любен Каравелов”. В момента духовното средище разполага с 9000 тома книги. Наскоро Министерството на културата е направило дарение - “Златната колекция на 20 ти- век”.
Всяка година в последната събота от юли млечинци организират селищен празник-мевлид. На 24 декември е денят на Млечино, когато традиционно се отбелязват Декемврийските събития от 1984 г. по време на т.нар. Възродителен процес.

kircaalihaber,[2008-11-07]

ДПС иска осъждане на Възродителния процес като престъпление срещу човечеството

    Движението за права и свободи (ДПС) поиска еднозначно морално осъждане на Възродителния процес като престъпление срещу човечеството, а не само спрямо определена категория български граждани. Това стана ясно след съвместно заседание на ръководството и ПГ на партията.    
   
    Движението реши да информира ЕНП за позицията на основния й политически субект в страната ни – ГЕРБ, изразена от Бойко Борисов, че подкрепя целите на Възродителния процес и се разграничава само от методите му, съобщи заместник-председателят на партията Лютви Местан. Той направи изявление след заседанието, но не пожела да отговаря на журналистически въпроси с уговорката, че скоро лидерът Ахмед Доган ще даде пресконференция, но не уточни кога. Ето какво още каза Местан:     
   
    „Няма да допуснем Движението за права и свободи отново да бъде вкарано в каквато и да е етническа рамка. Имам чувството, че има политици, които бъркат понятието интеграция с понятието асимилация”, която е в основата на Възродителния процес”, коментира Лютви Местан.    
   
    „Нищо друго не е предложението за постепенното преминаване към именна система, която не е характерна за съответния етнос за лишаване от име, впоследствие може би от език, от религиозна изповедност”, посочи още Местан.    
   
    „Това не е интеграция, това е чиста проба асимилация, която стои във философията на Възродителния процес”, обясни още заместник-председателят на партията.   
   

бгфактор,06 Ноември 2008г.

Братя Галеви: Участвали сме във възродителния процес, но той беше грешка

- Какво е мнението ви за т. нар. възродителен процес през 80-те години. По това време сте били действащи барети. Участвали ли сте?

- Да, бяхме барети тогава. За нас възродителният процес е изцяло сгрешена работа. В крайна сметка всеки трябва да си живее така, както иска. Поставете се на мястото на тези хора. Да ви сменят имената – това е нелепо. За тези решения трябва да се дадат обяснения от тогавашното управление. Ние сме били само служители и каквото ни е било казано, сме го изпълнявали. А и много от нещата за действията на службите по това време са силно преувеличени в отрицателна насока. Няма ден, от който да се срамуваме, докато сме били в службите. Някога цялата истина за действията ни ще се осветли и всички ще се убедят в думите ни сега. фрогнюз,06.11.08 г.

Ахмед Доган дари 10 000 лева за довършването на християнски храм в радомирското село Дебели лаг (снимки)

Партия Движение за права и свободи помага финансово за довършването на християнски храм в радомирското село Дебели лаг. Със съдействието на областния председател на партията в Перник и зам. областен управител Боряна Методиева лично лидерът Ахмед Доган е осигурил дарение от 10 000 лева за вътрешното оформяне на малка черква на името на първоапостолите Петър и Павел в селото. Дарените средства ще бъдат израсходвани за направата на иконостас и на иконописване на храма. Вчера, в деня на светите Петър и Павел, в двора на новостроящия се храм областната организация на партия ДПС организира общоселски празник и курбан за здраве. Гости на тържеството бяха зам. министърът на културата Надежда Захариева, зам. председателката на Младежко ДПС Сибел Реджеп, областната председателка на ДПС в Перник Боряна Методиева, председателят на ДПС в община Перник Пламен Първанов. “Ако някой се усъмни добре ли е ДПС да даде дарение за християнски храм, ще кажа добре е. Господ, който е сътворил човека е един, но после по неведоми причини е проверил дали можем да се обичаме и да работим заедно като е приел различни имена” - заяви в приветствието си зам. министър Захариева.
Храмът се вдига от около година. Причина за направата му е заръка от български светии, която местният жител Методи Анпев получил насън. Семейството му било спохождано от беди. Той първаночално неприел сънищата насериозно, но като несекнал гласът свише се захванал с градежа. Бил направен инициативен комитет. За освещаването на първата копка дошъл епископ Йоан, тогава още протосингел, а сега викарий на Софийската митрополия. Общинският съвет в Радомир дал общински терен за храма. Тогавашния кмет на Радомир Златко Стойчев помогнал със строителни материали и подарил една камбана. На завършената камбанария има три камбани вече. Най-голямата е дар от местна жителка, която е адвокат в столицата. Третата пък подарили фирма “Радомир метали Индъстрийз” и нейният шеф Пламен Бонев. Вече е поръчан иконостаса, определен е и иконописеца. Не трябва да се плашим от думата ДПС, тези хора много ни помогнаха, заяви с благодарност Методи Ампев, който е и председател на местната структура на ДПС.Info

Сушата ни мори повече от политиците, признават в Крумовградско

В Родопите карат на турски пенсии

И българи прескачат границата, за да трупат по-добре платен стаж

"Етническият мир в страната е застрашен", "Ислямски фундаменталисти шетат из Родопите", "Помашка нация готви въстание", "Турците идат", тръбят политиците в София. А Родопите през есента са огнено море, в което само листата на дърветата "се бушуват". Екип на "Стандарт" отиде при турци и помаци, които по време на целия преход силните на деня демонизират, монополизират и експлоатират. В серия от репортажи им даваме право на отговор, за да чуем какво наистина ги вълнува, спорят ли за политика и как си изкарват хляба. След помашкото село Жълтуша тръгнахме към Крумовградско.

Колкото повече се отдалечава човек от Кърджали на югоизток, толкова по-бедни стават хората, а пейзажите - по-живописни. Мазилката на спретнатите къщи пада с всеки километър по посока Крумовград. Накрая остават каменни зидове и паянтови плевни да стърчат по баирите като древни крепости, които историята чака хубаво да отлежат, за да изследва напълно. Повечето са на турски изселници от 70-те и 80-те, или на техните роднини, които са ги последвали малко след демократичните промени.
Но ако преди тукашните хора са бягали от властта сега ги пъди немотията. Хора разказаха, че 50-60-годишни етнически турци масово си вземат документи за трудов стаж и след доплащане оттатък границата започват да получават минималната пенсия. Това била третата изселническа вълна, която тотално изпомпала населението от околните села в южна посока. Дори малцината българи тук напирали за пенсията по комшийски, която започва от 610 наши лева. Почти всички местни преживяват със земеделска пенсия от 120-130 лева.
"И аз щях да замина, но нямаше кой да гледа родителите ми", казва Мюмюн Реджеп, който излиза от джамия, разположена в падината на село Карамфил, след стръмното спускане на пътя за Крумовград. Протяжното пеене на ходжата, носещо се над цялото поле, се смесва със социалните вопли на Реджеп. Доста е насъбрал, държи се като отшелник, който цяла вечност в тая пустош е мълчал. А сега благодари на Аллах, че най-накрая е дошъл някой, който ще предаде думите му на големците в София.
Най-голямата му мъка е, че жена му Сабрие се е скъсала от работа, но не получава пенсия. С неговата живеят и двамата. Мюмюн е кметувал в съседното село Чайка в продължение на 15 години - от 1988 до 2003 г. Преди това 25 години е работил като тракторен бригадир в Момчилград. За да не умрат от глад миналата година, се писал в една строителна бригада в Банско.
"Не е едно и също жена, която е родила три деца, садила е тютюн, да се равнява с друга, която например не е раждала или цял живот е била секретарка. Защо и от двете се иска 34 години стаж за пенсия?", пита Мюмюн. В подкрепа на излиянието си бившият кмет цитира думите на генерал Дьо Гол: "Едно дете най-хубаво го гледа майката. Така и на държавата излиза най-евтино." Селският първенец се тупа в гърдите, че от неговия род са излезли 15 лекари и 7 инженери. Брат му и неговата жена били учители, децата им пък станали лекари - единият в Анкара, другият в Измир. Синът му знае 5 езика, завършил е английска филология в Анкара и сега защитава докторат в Германия. "Ние сме трима братя, които дадохме на Турция наготово златни младежи, защото България ни отхвърли", мръщи се Мюмюн. Дъщеря му се изселила преди 1990 година в Турция. За 43 години тя вече е пенсионерка в южната ни съседка, докато майка й не може да се пенсионира с 25 години стаж. "Хората искат 5 хиляди работни дни, направиш ли ги - готов си. Получава месечно 680 лв. А аз за 46 години трудов стаж вземам пенсия 138 лева. Това и в Замбия го няма", пали се бившият кмет. От "възродителния процес" насам родното му село се е стопило от 900 на 200 жители. На въпроса какво изпитва към България, някогашният тракторен бригадир отговаря: "Това е моята родина. Тук съм израснал, тук работих, създадох семейство и дом. Иначе съм турчин, не отричам." Мюмюн Реджеп е стигнал до извода, че разлика между политиците няма. "Ние сме страхливи - това ни е проблемът. Разберете, ако отдолу няма натиск, горе нищо не се мърда. Казват си: "А, щом си траят, значи са доволни", отбелязва бившият кмет на Чайка.
Тирадата на Мюмюн е прекъсната от нежното подрънкване на чановете на стадо овце, което достолепно приближава джамията. Блеещите чифтокопитни търпеливо скубят хилавата тревица, която едва се забелязва върху изгорялата от сушата земя. Добичетата в Източните Родопи са сред най-бунтовните. Техните стопани редовно запречват със стадата си пътя между Кърджали, Джебел и Момчилград в знак на протест срещу липсата на европейски субсидии. "Молихме Аллах за дъжд, ала той все не ни праща", продумва овчарят Басри. Обикновено пълноводните реки Върбица и Крумовица, които при порои отнасят къщи и мостове, сега приличат на локви, в които дори не можеш да се огледаш. Все пак местните са успели с много копане и поливане да извадят прилична реколта от тютюн - по около 150 кг от декар. Очакванията на тютюнопроизводителите са да вземат по 5-6 лв. на килограм от изкупвачите за сорт "Басма", който се слага в почти всички известни марки цигари. Басри се чуди защо напоследък журналисти обикалят пазарите в Кърджалийско и питат местните имат ли проблеми. "Какви проблеми, всяка седмица виехме чевермета тук! Ние ходим на Великден при християните, те идват на нашия Курбан Байрям. Какво има да дели обикновения народ, като нямаме нищо. Всеки е дошъл на тоя свят 60-70 години да живее и си заминава. Гости сме на тая земя", заключава Басри.  
В този миг арабското песнопение откъм минарето спира и имамът Акиф излиза от джамията с тържествена стъпка. Следван от старец, който балансира поднос с малинов сок, бонбони и топли тутманици. "Обикновено готвим и чорби за петъчната молитва, но този път се събрахме малко набързо", предварително се извинява Акиф за скромната гощавка. 75-годишният мюсюлмански духовник поживял няколко години в Измир, сред което пак се върнал сред живописните баири. Акиф обяснява, че в Родопите се живее по-добре, а и тук са гробовете на неговите предци. "Синът ми Мехмед е кмет на ей това село", сочи старецът с лявата си ръка към отсрещната долчинка, където е сгушен Карамфил. "А пък дъщеря ми Шерифе е кметица на Синделци", показва ходжата с дясната си ръка. Третата му дъщеря живее във Франция. Когато е бил дете, ходжа е имало във всяка махала. Сега идват да четат молитви само по време на Рамазана. Акиф страда, че няма кой да го наследи в джамията. "Аз ще служа, докато ме държат краката, но не знам какво ще стане след мен", кърши ръце той.
Любомир СТАРИДОЛСКИ
Руслан ЙОРДАНОВ

стандарт,06.11.08

ДПС дава Бойко на ЕНП

Яна Йорданова

ДПС ще уведоми Европейската народна партия (ЕНП) с декларация заради изказванията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че подкрепя целите на възродителния процес. Това заяви зам.-председателят на движението Лютви Местан след тричасово заседание на парламентарната група и централното оперативно бюро на партията. Според Местан изявлението на Борисов е заявка за промяна на европейския демократичен модел. "ДПС измина нелек, но успешен път на разчупване на етническата рамка и няма да допуснем ДПС да бъде вкарано отново в такава. Има политици, които все още бъркат понятието "интеграция" с "асимилация", обясни Местан във връзка с предложението на Бойко Борисов фамилните имена на българските турци да завършват на "-ов" и "-ев". ДПС заявиха, че все още няма еднозначна оценка за осъждане на възродителния процес като престъпление срещу човечеството. От движението изтъкнаха още, че тази оценка не трябва да разделя българското общество. "Това дори не е политически, а е морален проблем. Това не е проблем само на ДПС, а на всички политически партии", допълни Лютви Местан.монитор,06.11.08

АЛИ ОТ ,,......": ,,ПРЕДЛАГАМ НАЙ-ДОБРАТА ТУРСКА КУХНЯ В БЪЛГАРИЯ“

Али Карадаг е на 37 години, роден на 1 март 1971 година, женен за българка. Спортувал е тайкуондо, борба, бокс. Харесва спорта, защото според него той учи на дисциплинираност, на точност. Сега тренира малко, спонсор е на клуб ,,Кудо" - град ........ . Али е от град Елазик, Турция, и в момента е собственик на ресторант.

Али, колко човека работят при теб?
В Ресторант "......", който управлявам от 2001 година, работят около 15 човека, но са стигали до 20. Първата ми работа, когато дойде нов работник е да извикам счетоводителя и да му пусна договор за работа. Благодарение на моя бизнес всеки ден в град ........ влизат 500-600 лева. Тези пари отиват при производители, при търговци, при хора, които работят при мен. Не се оплаквам, но очаквам някакво съдействие от страна на общината и от държавата. Ако те помогнат, ще има още пари, които ще влизат в икономиката на града. Ще бъде добре за всички.

Обикновено хората си мислят, че където има паркинг, леки жени, сутеньори, има трафиканти, вършат се лоши неща. Можете ли да опровергаете това мнение?
Мога категорично да заявя, че при нас такива хора не може да се въртят, не бих ги допуснал. Ние се занимаваме само с ресторанта и магазина към него. Искам държавата да бъда по-твърда с такива хора, да прави повече проверки и да ги праща, където им е мястото.

Какво предлагате на клиентите си?
Предлагам ястия, които сервират в най-добрите ресторанти на Истанбул. Менюто ми е подбрано от майстор, който преди това бе главен готвач на "Принцес" - София. Цените, на които продаваме, не са високи. Работим 24 часа в денонощието и не връщаме никой. Предлагаме супи, курбан, салати, кавърма, която се пече 10 часа на тих огън. Винаги има различни видове кебап. Месото е агнешко, телешко, без свинско, което мюсюлманската религия забранява.
Имаме и магазин, който предлага най-необходимите стоки за шофьорите, които спират при нас - кафе, захар, алкохол, гаечни ключове, препарати за миене, козметика, парфюми и всичко, каквото се търси. Клиентите ми са познати шофьори, пътуващи от дълго време, но има и такива, които са чували за хубавата кухня и идват.

Наистина ли е толкова добра кухнята ти?
В цяла България предлагам най-добрата турска кухня. Който не вярва, да дойде да се увери!

Защо надписът на ресторанта не е на кирилица?
Надписът ,,......" е запазена търговска марка и патентована в патентната служба в Пловдив.

Има ли в град ........ турска общност, както има руска и английска.
Аз живея в чужда държава, но не се чувствам чужденец. Мисля, че турците в България не са чужденци. Много години сме живели заедно. Имаме много общи черти в културата и това е най-ценното, което ни сближава. Всички вярваме в Бог, а той е един. За мюсюлманите е Аллах, за християните Христос. Едни се молят, като си отварят ръцете, други ходят на Хадж.
Всеки иска да прави бизнес на място, където е спокоен. Затова съм избрал България. Обичам България и българите. Правя бизнеса си като спазвам всички закони на страната. По-добре човек да няма нищо, отколкото да е спечелил милиарди с незаконна дейност. Ние не работим за пари, за чест и достойнство, за да сме полезни на хората.

Каза, че се чувстваш спокоен. Имал ли си проблеми през времето, прекарано в България?
През тези седем години, откакто съм в България, съм се е сблъскал с много трудности. Имаше хора на държавни служби, които преследваха свои лични интереси, създаваха ми неприятности. Аз не мисля, че държавата е такава. Може и да има такива хора, но те ще изчезнат. България ще преодолее тези работи, тя е в ЕС.
Искам всички хора да си изкарват хляба с чиста съвест и пот на челото. А не да живеят за сметка на някой и да го вкарват в трудности. Не обичам паразитите в обществото, тези, които живеят на гърба на държавата. Искам да живеем всички като братя, да уважавам другите и те да ме уважават.

Преди два дни завърши Рамазанът и започна Байрямът. Кажи нещо повече за този празник.
При Рамазана, според ислямската вяра, наядените трябва да почувстват какво усещат гладните. Той продължава един месец през годината. През това време от 5 часа сутринта до 8 вечерта не се яде и не се пие нищо. По този начин организмът се пречиства. След като един месец не си ял и пил нищо през деня, трябва да си усетил и оценил сладостта на храната и на водата.
Аллах е дал този празник на мюсюлманите, за да се радват на живота, да живеят мирно без войни. Рамазанът е да се обичат хората повече и да си помагат. Не само между хора от една вяра, а и съседи. Всички сме произлезли от Адам и Хава (Ева).
След като един месец си спазвал това правило, идва ред на Байрямът, което значи радост. Той е три дни и е даден от Бога като награда. Тогава може да се яде и пие.

Ти какво направи за празника?
По време на Байряма се обадих на всички мои по-възрастни роднини, които живеят в Турция и другаде. Честитих им празника. На посетителите в ресторанта също, черпя ги като дойдат. Рамазанът е дълг към Аллах. Искам Бог да помогне на всички хора, пострадали при природни бедствия, за които научаваме от новините по телевизията, без да ги дели на вяра, език.

Разговорът води Иван Атанасов

Окотмври 2008 г

Одринският духов оркестър и изложба от снимки в Хасково

        Автор Димитър Иванов    понеделник, 03 ноември 2008

Дни на Одрин се провеждат в Хасково тази седмица. Проявите започнаха тази вечер с концерт на одринския духов оркестър. 

По-късно в театъра бе открита изложба на снимки от турския град.

Вероятно подобни празници, посветени на Хасково, ще се проведат догодина в Одрин.

хасковоинфо

Етническото „напрежение”, приближаващите избори и децентрализацията

ВЛАДИМИР ЧУКОВ

е роден на 22.04.1960 г. в Атина, Гърция, професор, доктор на икономическите науки. Автор е на редица книги и изследвания в областта на арабистиката. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. През периода 1995 - 1998 г. е главен редактор на списание "Международни отношения". През 1999 г. създава неправителствената организация "Български център за близкоизточни изследвания", а през 2002 г. - "Център за регионални и конфесионални изследвания". От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК, а от 2006 г. - член на комисията по обществени науки към ВАК. Член е на редица международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други. 

Етническото „напрежение”, приближаващите избори и децентрализацията

проф. Владимир Чуков

         

проф. Владимир Чуков

През изминалата седмица българското общество стана свидетел на поредните престрелки между управляващите (предимно представители на БСП) и основната опозиционна партия ГЕРБ. Шумът, който се вдигна в медиите, не се различаваше по стойността на децибелите от перманентните виртуални препирни между водещите политици. Специфичното, което фокусира нашето внимание е, че обект на словесните сблъсъци не бяха действията на ДАНС, оперативните разработки за подслушване, правомерните или неправомерните действия на органите за сигурност или други подобни теми. Твърде малко български граждани са специалисти по тази проблематика и едва ли толкова много хора в страната се интересуват от детайлите на операции като „Лиана”, „Галерия”, „Гном” и всякакви подобни. Обекти на словесната канонада станаха оценката за възродителния процес (1984-1989) и свързаната с нея тема за ролята и бъдещето на ДПС във властта, интерпретирана в светлината на размислите за самоубийството на Ахмед Емин – секретаря на лидера Ахмед Доган.

    Тази трагедия на активиста на ДПС провокира разкриването на истинския поглед на настоящите основни политически играчи върху етноконфесионалния модел на България, който има значими проекции върху политическата система на страната. Острият сблъсък между софийския кмет, от една страна, президента и премиера, от друга, показа, че т.нар. „български етнически модел” няма постоянни параметри. Видя се, че ако Борисов интуитивно визира неговия профил от 80-те години, то последните двама го свързват конкретно със специфичния му облик от 90-те години на ХХ век. Тримата говорят за две различни епохи и за две различни състояния от развитието на най-голямото етноконфесионално малцинство в България.

    През 80-те години мюсюлманите станаха жертва на репресивната тоталитарна държава. Тази общност от български граждани беше подложена на репресии, асимилация и терор. През следващите 10 години нейните граждански права не само бяха реабилитирани, но и постепенно тя започна да търси, а впоследствие и да намира успешно своето място в областта на политическите права. Директорът на Института по история към БАН проф. Георги Марков много правилно отбеляза, че престъпленията на комунистическия режим бяха приписани колективно на цялото общество и респективно на мнозинството. Синдромът „възродителен процес” беше вменяван на българите по подобие на „нацисткото минало” за немците. Редица изследователи отстояват мнението, че този комплекс е една от причините Западна Германия така широко да разтвори границите си за нахлуването на всякакви религиозни секти през 50-те и най-вече през 60-те години на миналия век. Особено показателно е създаването на мрежите на „Мюсюлманските братя” в Мюнхен, Шутгарт и в други градове през този период. По тази причина в днешна обединена Германия единствено на територията на бившата ФРГ има джамии. Германските комунистически власти не допуснаха строежа на нито една джамия. Едва преди броени дни в столицата на бившата ГДР – Берлин беше открит първият ислямски молитвен храм. Днес в Западен Берлин има 77 джамии, а в Източен -  едва една. Подобен факт е симптоматичен за народопсихологията на обществата в двете бивши германски държави – либералната и комунистическата.

    Сблъсъкът между двете политически тези у нас до голяма степен възпроизвежда картината на гореописаната действителност в Германия. Там обаче двете тенденции бяха контрастно разграничени, тъй като съществуваха две държави, две общества и два типа политика. У нас двата нюанса трябва да съжителстват в едно общество, в една държава и по неизбежност – да изработят една политика. Истината трябва да бъде намерена някъде по средата и тя трябва да съответства едновременно както на новите политически европейски реалности, така и на психологическия стереотип, формиран у някои обществени среди в България преди 1989 г.

         

    В този ред на размисли трябва да добавим, че етноконфесионалното мнозинство у нас отстъпваше по начин, който позволи на политическия субект на малцинството да продължи да бъде възприеман като демократична декорация (точният израз е „гарант за етническия мир”), независимо от факта, че той се превърна в основен играч („балансьор”) на политическата сцена. Постепенно ДПС, формацията на малцинството, получи привилегията да бъде имунизирана срещу незаконосъобразните действия, за които останалите играчи биваха санкционирани от избирателите. Става въпрос не толкова за мерките на съдебната система (тя е изключително неефективна и неслучайно ЕС продължава да отправя най-острите си критики към раздела „вътрешен ред и правораздаване”). Най-тежко е наказанието на българския избирател, който за разлика от гласоподавателите на ДПС вече изпрати в небитието редица политически партии.

    Червена лампичка за неработещия либерален модел за правата на малцинствата у нас бе появата на крайно националистическата партия „Атака”. Тази формация няма шанс да попадне във властта, тъй като нейните действия противоречат на новата ценностна система на страна от ЕС. Омразата към малцинствата, ксенофобията и антисемитизмът не могат да бъдат характеристики на никоя съзидателна партия от ХХІ век. Нихилистичният национализъм означава изолация, а тя води след себе си бедност и разруха. В същото време създателите на нова България следва да осъзнаят, че постоянното парламентарно присъствие на радикалното формирование е крах на „българския етнически модел” от 90-те години на ХХ век, респективно – на политическата система, която беше рамкирана от конституцията през 1991 г.

    Според социологическо изследване, цитирано от самия Ахмед Доган в една от разработките му по „българския етнически модел”, около 15% от българите са склонни да се повлияят от националистически послания. Такъв сериозен електорален контингент придава легитимност на хипотезите на софийския кмет. Въпрос на интерпретация е дали той съзнателно или предизборно-спекулативно лансира тезите си по възродителния процес. И в двата случая обаче подобно поведение може да буди единствено съжаление. Все пак остават съмненията, че лидерът на партия-членка на Европейската народна партия искрено мисли, че „възродителният процес е погрешен във формата, а не в целите си”.

    Въпросните „разсъждения” за ролята на възродителния процес протичат в условията на тотално отрицание на съществуването на етническо напрежение в страната. За пореден път българските политици се оказаха откъснати от действителността и от реалните проблеми на обикновените граждани. Автентичните участници в етноконфесионалния модел много отдавна са намерили неговите истински параметри и са задали критериите за бъдещото му развитие.

    „Българският етнически модел” през 80-те беше силово-репресивен, през 90-те – гражданско-политически, а през ХХІ век той трябва да се трансформира в социалнополитически. На този етап социалният компонент отсъства. Тримата цитирани политици не предлагат подходящата политическа парадигма, която да съответства на новите етноконфесионални реалности в страната. Кметът гледа назад (може би търсейки избиратели), а неговите опоненти тъпчат на едно място, хиперболизирайки либералните парадигми, въпреки че са социалисти. Причината за това е, че и тримата се намират в центъра на властта (в столицата), която е достатъчно отдалечена от периферията, където живее етноконфесионалното малцинство. Сегашният атрофиран вид на „българския етнически модел” е жертва на силно централизираното управление на държавата. Последното практически се помещава върху един квадратен километър и обхваща 20-25 човека. Това е държавата България. Отговорността на ДПС и Доган е, че те са част от тази цитадела. Централизацията на властта се отъждествява с липсата на достатъчно демократизация, с елиминирането на кадровото разнообразие и на естествения подбор между конкурентните идеи и политици. В крайна сметка засега перспективата отново сочи към бедното и буксуващо общество.

      

    Днес ДПС е реален участник във властта. Наред с останалите политически субекти – БСП, НДСВ, ГЕРБ, то е част от политическата система. Ако движението трябва да бъде критикувано, то това трябва да стане заради конкретни политически практики и отстъплението му от декларираните социални функции, а не заради етническия произход на неговите избиратели. Водачите на движението носят пълната отговорност за проваления български преход наравно с останалите политически актьори.

    Изработването на нова конституция, с ясно очертан профил на местната власт, която да си подели правата и задълженията с останалите три власти е единственият лост за социализирането на „българския етнически модел”. Хилядите кадри на ДПС в изпълнителната власт трябва директно да се заемат с разрешаването на проблемите на хората в смесените райони. Те трябва да дават отговори за субсидиите на фермерите, за оцеляването на училищата в труднодостъпните планински селища, за липсата на елементарна инфраструктура в регионите, в която партията управлява, и най-вече за жизненния стандарт на тези български граждани, живеещи в крайна мизерия.

    Разумната децентрализация (политическа, административна и финансова) на държава на Балканите, смятани за последното убежище на европейския национализъм, е сложен процес. Много трудно балканските общества могат да създадат упраленски парадигми, подобни на тези в Швейцария, Австрия, Испания или Белгия, тъй като историческите комплекси и наследената народопсихология се оказват непреодолими пречки. Парадоскът обаче се крие в това, че всички балканци искат да живеят като западноевропейците, но не и да бъдат управлявани по техните правила. Затова тук, на Балканите, ще си живеем бедно, разядени от корупция, и от време на време ще изваждаме от сандъка на спомените епизоди от миналото, с надеждата, че те ще ни послужат вярно в похода към новата власт.ориентбг,02. 11. 2008

Портал Турция-Portal Turkey

Още:

Турското малцинство в България

Jazz and classic music from Turkey and Bulgaria,online!

Джаз и класическа музика директно!

Коте край етническа пързалка

Димитър Денков

Димитър Денков

Трудно може да се разсее предположението, че нашенски баш политици пак посягат чрез медийния си антураж към кофите с мръсна вода, напоявайки, аха преди зимата, нанадолнището, към което България се е запътила с икономическа стабилност, демографски дадености, образователна система, здравни грижи, селищна инфраструктура, пътна мрежа и пословично трудолюбив народ. Не трябва особена досетливост, за да се види, че излиянията по етническия въпрос, където накрая потъна вниманието около смъртта на Ахмед Емин, подготвят пързалката, по която може да се понесем всички. След месец-два тая добре напоена пързалка ще е твърде удобна за бързите спускания, в чийто край при сблъсъка със стената свети вината на "етноса". Но не и вината на ония, заради които тъкмо през зимата, когато най-сетне дойде иначе незасягащата ни световна финансова криза, ще има повече безработни строители, дърводелци, миньори и металурзи; по-мизерстващи земеделци; по-малко наети в хотели без туристи; повече шофьори и жепейци без товар, както и таксиджии без клиенти. Те са предостатъчни, за да питат "Кой е виновен?" и без студуващите из панелните и циганските гета, излъганите учители и още по-лъганите пенсионери, които зиме намаляват за радост на бюджета и вестниците, публикуващи платени некролози.
Тръгнали от тия вестници,

излиянията по "етническия въпрос" се разпличкаха дотам,

че намокриха почти всички български кухни, където се четат, слушат и гледат новини и анализи на "национални" медии. Единствената утеха е, че те вълнуват публиката си най-вече със сапунки, игри и realities, допринасяйки така да не изпростява народът само от чалга и откровено жълта преса.
Навремето претендиращи за оригиналност анализатори на комунизма, изненадани от бързото му срутване, възстановиха марксистко-ленинското клише от преди Първата световна война за последното убежище на всяка провалена империалистическа политика: национализмът. За разлика обаче от класиците, те го разглеждаха като заплаха за гражданския мир в недъгави страни, а най-прозорливите от тях откриваха в Милошевич ако не Хитлер, то поне Гаврило Принцип. В същия стил без никакви претенции за оригиналност може да се твърди, че последното средство за отклоняване на вниманието от проблемите, които предизвикват икономическите срутвания в глобалния свят, е реанимирането на етнически и религиозни опасности, а в контекста на изборите в САЩ - и на расови страхове почти навсякъде.
Именно в това отношение няма съществена разлика между поведението на Живков и "обкръжението" му при т. нар. възродителен процес и поведението на голяма част от политическите и медийни кръгове след самоубийството на Ахмед Емин. Няма обаче и съществена разлика в поведението на обществото, където страховете не са тези, които им приписват въртящите се в познатите ни обръчи. Тъкмо те задърдориха за "ужасяващи сценарии" и "тъмни центрове", които подклаждали етническото противопоставяне, като лъсна и изпитаното тъждество "лидер-партия-народ". При това с обобщенията за вината на "българския етнос" преди 1989 спрямо "турския", за вината на всички спрямо циганите и, естествено, с 500-те години, Балканджи Йово, Сали Яшар, "Време разделно"(и автора му) и необходимостта от политическа организация на помаците.
По тая пързалка на удобните отклонения, които произволно свързват всяко събитие с митични или действителни добрини и злини, причинени на един народ от друг, ехидно се пусна и загрижеността, че някой разигравал етническа карта.

Кой е този някой?

Доста несправедливо е да се казва, че крадецът крещи: "Дръжте крадеца!"; по-честно е спрямо крадците да се рече, че точно търсещият етнически противопоставяния крещи "Стига етническа омраза!". При това не е само Доган, а и всички ония, които изковаха неологизми като "атакизирам", "доганизирам", "депесезирам", "бойковизирам" и т.н.
Те знаят от опит, че както борбата срещу наркоманията води до разпространението й, а кампаниите срещу корупцията - до увеличаването й, така и заклинанията срещу етническото противопоставяне го и подготвят. За това стига особеното преплитане на история и настояще у много хора, приемащи за очевидност, че когато жизнената им реализация се провали, самочувствието им може да се компенсира с винаги славната история на рода и народа.
Е, макабрените сценарии може и да не се осъществят, когато се пренесем в светлото настояще. Частица от него виждаме естествено във в. "Труд" от тоя четвъртък, вляво до призивното заглавие "Да го махнат "Кремиковци" щом губи" на интервюто с Георги Карауланов, герой на социалистическия труд:
"Визонено палто, чанта и ръкавици "Фенди", от които има произведени само 50 бройки за цял свят, получи Евгения Банева за рождения си ден от съпруга си Николай. Ценната кожена наметка е обработена по уникална технология с покритие от 24-каратово злато. За жал на гостите в столичния клуб "Блек лейбъл" рожденичката не се бе нагиздила с придобивката. Тя бе разголила красивото си деколте с рокля на Оскар дела Рента (любим дизайнер и на Хилъри Клинтън). Дори най-дребните подаръци бяха маркови. Мая и Явор Цакови поднесоха сертификат за звезда на име "Евгения Банева" в съзвездието Скорпион, а Александър Томов поднесе живо персийско котенце."
Ето това е езикът на любовта, който отразява като в кристал лъчите на глобалния свят и дори Вселената, без да събужда омраза. Разбира се, ако този продукт на иначе отговорната журналистика не попадне пред очите на протестиращи животновъди и металурзи, чиято последна грижа е етническият въпрос. Но не и на котето, което при всичката си невинност като нищо може да го отнесе...

сега

Някой може ли да каже какво му става на Бойко Борисов?

Friday, October 31, 2008

Veni Markovski

Гледам го днес по бТВ и не мога да се начудя къде е спокойният, приветлив, гледащ леко надменно политик?
Вместо това виждаме един нервен, често правещ много и досадни грешки, обидчив и раздразнен чичка:

…[по времето 1985-1989 г.] няма нито едно събитие, нито един факт, нещо, с което аз да се срамувам, че съм направил. Точно обратното, спазвахме реда в Република България и го налагахме като такъв. Така че тези спекулации трябва да престанат и в същото време да се знае много добре, че тогавашното ръководство на БКП, включително и по времето на Станишев, правеха Възродителния процес, а сега са коалиционни партньори.

Бойко Борисов не се срамува от “възродителния процес”? От този срамен за България акт? Даже казва по-късно, че се “гордее” с участието си? Твърди, че сме били Република България, нищо, че бяхме Народна република България. Твърди, че Станишев е бил в ръководството на БКП, когато е бил студент?!

И още:

Водещ: А какво ви е мнението за Възродителния процес като политик, държавник и гражданин на тази държава?
Бойко Борисов: Тотално сбъркано като почти всичко, което е правила държавата тогава. Трябваше много последователно, както в САЩ , първото име на новородените да бъде българско, дава се един списък, както е там, фамилиите съответно да са на бащите и дедите.
Водещ: Какво значи „българско име”? Има много деца, които са кръстени, примерно, Изаура, Рената и т.н. Какво значи именник с български имена? Как да го направят… Как си го представяте…
Бойко Борисов: Все пак и в това може да има някакъв контрол. Толкоз. Не може да се…
Водещ: САЩ са мултиетническа, мултинационална държава от много голям мащаб.
Бойко Борисов: Да, ние също.

Дали някой ще му напомни, че великият боксьор Касиус Клей се прекръсти на Мохамед Али? Или че в САЩ няма именници с “американски” имена и всеки може да кръсти детето си или себе си както иска? Да не давам други примери…

И още:

Бойко Борисов: Един път завинаги трябва да се знае, че в България има български граждани, в Турция са турски, в Сърбия са сръбски. Заради това има граници и има държави. Който както иска и се чувства като такъв, ако е българин, е така, ако е турчин, да си отиде в Турция. Аз не знам какво значи това и да прекъснем тази тема. В България има български граждани и на базата на това се гради всяка една кауза.

Дали е чувал Бойко Борисов за това, че сме членове на ЕС, където всеки може да ходи където иска, а Турция може още да не е член на ЕС, но ще стане, а пък и сега има достатъчно турци, които работят в Германия, Франция, Англия, къде ли не? И никой не ги гони така, както ги гони той?

И накрая за капак:

Водещ: Значи, последно да изясним. Не целите според вас, а методите на възродителният процес са порочни и заслужават критика.
Бойко Борисов: Разбира се.

???? Целите на “възродителния процес” били непорочни и не заслужавали критика????

Не искам да цитирам по-нататък, сигурно ще четем още на блога за Бойко, но не мога да разбера - какво му е станало на Бойко Борисов, че дрънка такива неща? И дали в “Ню Йорк Таймс” и “Интернешънъл Хералд Трибюн” знаят какъв човек цитират като “борец срещу корупцията”?