Конституционната маневра на Ердоган: От „Турция без терор“ до изборите през 2028-а
02.10.2026 - 10:34 Лиценз
BGNES
Призивът поставя конституционния дебат в центъра на няколко свързани политически процеса: прекратяването на въоръжения конфликт с Кюрдската работническа партия (ПКК), договарянето на права и гаранции за различните обществени групи и подготовката за изборите през 2028 г.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган поиска съгласието между политическите партии по процеса „Турция без терор“ да отвори пътя към нова гражданска конституция. При откриването на парламентарната година на 1 октомври той посочи подкрепата на 467 депутати за рамковия закон като доказателство, че широко мнозинство е възможно и по други въпроси, определящи за бъдещето на страната.
Призивът поставя конституционния дебат в центъра на няколко свързани политически процеса: прекратяването на въоръжения конфликт с Кюрдската работническа партия (ПКК), договарянето на права и гаранции за различните обществени групи и подготовката за изборите през 2028 г. Именно взаимодействието между тях ще определя дали Ердоган може да събере подкрепа извън управляващия блок.
„Да запретнем ръкави за нова и гражданска конституция, достойна за Века на Турция, е истински тест за искреност за всички“, заяви президентът, цитиран от „Тюркийе тудей“. Той изрази надежда започващият парламентарен сезон да бъде „година на конституцията“ и призова партиите да изпълнят поетите ангажименти.
Ердоган отново използва историческия произход на действащия основен закон като аргумент за неговата замяна. Конституцията е одобрена на референдум на 7 ноември 1982 г., след военния преврат от 12 септември 1980 г. Под „гражданска“ конституция в този дебат се разбира документ, изработен чрез гражданския политически процес, който да замени наследения от военното управление текст.
Президентът припомни, че ръководителите на преврата впоследствие са били съдени и осъдени, но конституцията продължава да носи техния авторски отпечатък.
„Договорът между държавата и обществото, между индивида и държавата, беше подписан под сянката на оръжия и щикове. Казвам го открито: нашият народ нито заслужава, нито приема това. Турция трябва окончателно да се освободи от този срам“, заяви той.
Историческият аргумент обаче оставя открит въпроса как ще бъде разпределена властта в бъдещия текст. Конституцията от 1982 г. е променяна многократно. Най-съществената за сегашното управление реформа беше одобрена през 2017 г. и въведе президентската система, която заработи след изборите през 2018 г. Така Ердоган днес предлага замяна на основен закон, чието съвременно институционално устройство до голяма степен е оформено при неговото управление.
Още при разглеждането на реформата през 2017 г. Венецианската комисия към Съвета на Европа предупреди за недостатъчни механизми за контрол и баланс между властите. Тя открои широките президентски правомощия, ограничения парламентарен контрол и рисковете за независимостта на съдебната система. Тези въпроси дават конкретни критерии за оценка и на бъдещите предложения: как парламентът ще контролира изпълнителната власт, как ще се назначават магистратите и какви гаранции ще защитават политическата конкуренция.
Парламентарната аритметика обяснява защо Ердоган поставя толкова силен акцент върху консенсуса. По действащия ред конституционните изменения изискват поне 360 гласа в 600-местния парламент. Подкрепа между 360 и 399 депутати означава задължителен референдум, ако президентът не върне закона за ново обсъждане. При най-малко 400 гласа промените могат да бъдат обнародвани и без допитване, макар президентът да запазва възможността да ги подложи на народен вот.
Официалните данни на парламента показват 280 депутати за Партията на справедливостта и развитието и 46 за основния ѝ съюзник, Партията на националистическото движение. Общият им брой е 326. Прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите (ДЕМ) има 56 депутати. При хипотетична обща подкрепа трите групи биха достигнали 382 гласа, достатъчни за конституционни промени с референдум, но под прага от 400. Това прави ДЕМ потенциално решаващ участник в преговорите, без да означава, че такава договореност вече съществува. TBMM
В този контекст благодарностите на Ердоган към националиста Девлет Бахчели и към парламентарната група на ДЕМ имат ясно политическо значение. Президентът се опитва да използва сътрудничеството по въпросите на сигурността като основа за по-сериозни договорености за държавното устройство.
Рамковият закон, приет през август, урежда правните последици при потвърдено прекратяване на дейността и предаване на оръжията на ПКК и свързаните с нея структури. Той предвижда при определени условия отлагане на разследвания, съдебни производства и изпълнение на присъди. Следователно подкрепата за него е обвързана с конкретен процес на разоръжаване и правно уреждане на последиците от конфликта.
Пренасянето на тези 467 гласа към конституционен проект ще изисква ново договаряне. Показателна е позицията на лидера на опозиционната „Нова партия“ Йозгюр Йозел. През август той защити личната си подкрепа за рамковия закон с последователността на позицията си по кюрдския въпрос, като същевременно остави депутатите си да гласуват по собствена преценка. Това показва колко различни мотиви могат да стоят зад общия резултат от едно гласуване.
За ДЕМ съществени са и конкретните гаранции за права. На 14 септември партийна комисия отново поиска правото на образование на майчин език да получи законова и конституционна защита. Подобни искания очертават съдържателната част на бъдещите преговори, която общите призиви за национално единство засега оставят нерешена.
Към този сложен разговор се добавя и въпросът за следващата кандидатура на Ердоган. През септември президентският съветник Мехмет Учум посочи 16 април 2028 г. като възможна дата за предсрочни избори, ако решението получи подкрепата на 360 депутати. Министърът на правосъдието Акън Гюрлек също говори за избори през 2028 г. с цел преизбиране на президента. Засега това са политически намерения и предложения, а не вече прието парламентарно решение за насрочване на вот.
Действащата конституция ограничава президентските мандати до два, но член 116 допуска още една кандидатура, ако парламентът реши да проведе предсрочни избори по време на втория мандат. Следователно нова конституция не е задължително условие за следващо участие на Ердоган. Съществува отделен конституционен механизъм, който също изисква подкрепа извън двете основни управляващи партии.
Тъкмо необходимостта от допълнителни гласове свързва двата дебата. Едно устойчиво парламентарно сближаване би могло да подпомогне както конституционната инициатива, така и решение за предсрочни избори. Подкрепа по единия въпрос обаче не задължава партиите да подкрепят другия.
Ердоган представи търсеното съгласие като ключов фактор за „Великия консенсус за Турция“ и „укрепване на вътрешния фронт“. „Всяка политическа партия трябва да поставя на първо място Турция“, заяви той. Президентът предупреди срещу разделенията между сунити и алевити, турци и кюрди, мюсюлмани и немюсюлмани и обяви, че политиката, изградена единствено върху противопоставянето на правителството, е изчерпала възможностите си.
Тази формулировка поставя опозицията пред политическа дилема: да участва в преговорите при ясно заявени условия или да рискува отказът ѝ да бъде представен като противопоставяне на националното помирение. За управляващите изпитанието ще бъде готовността да приемат ограничения и гаранции, поискани от бъдещите им партньори.
Самият призив за гражданска конституция още не изяснява съдържанието на тези компромиси. Решаващи ще бъдат предложенията за президентските правомощия, съдебната независимост, гражданските права и правилата за политическо участие. Именно при договарянето им ще стане ясно дали мнозинството зад „Турция без терор“ може да се превърне в трайно съгласие за начина, по който Турция ще бъде управлявана. | БГНЕС
---
Материалът е подготвен от Отдел „Международни новини“ в Агенция БГНЕС
