Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

Представена публикация

Днес е 9-ата годишнина от кончината на легендарния щангист Наим Сюлейманоглу - Джобният Херкулес

  Днес е 9-ата годишнина от кончината на легендарния щангист Наим Сюлейманоглу - Джобният Херкулес 18 ноември 2026, 06:20 Нора Чолакова БТА ...

сряда, 18 ноември 2026 г.

Turkish pizza > Italian pizza? 👀🔥

 


Turkish pizza > Italian pizza? 👀🔥
Hot pide, fresh lemon, cold ayran — perfect combo!
Team Pide ❤️ or Team Lahmacun 🔥 ?
#Pide #Lahmacun #IstanbulFoodTour


Жестока криза удари турските сериали

 


Жестока криза удари турските сериали

От 57 сериала през сезон 2022–2023 г., броят им е спаднал до 36 през 2025–2026 г.

Шоу

18:51 - 17 Ноември 2026

Lupa.bg

Турските телевизионни сериали се намират в трудна финансова ситуация, характеризираща се със свиване на рекламния пазар и невъзможност на телевизиите да покриват разходите. Въпреки че техните продукции достигат до над 1 милиард зрители в над 170 държави, индустрията изпитва сериозни затруднения.

Турските поредици изпитват трудности да се издържа от местните телевизии. Това се дължи на намаляване на рекламите, повишаване на производствените разходи и пренасочване на рекламодателите към интернет платформи.

Формат и продажби

Специфичност на турския пазар са изключително дългите епизоди, които често достигат около 2 часа и 30 минути. За международния пазар тези епизоди се преработват и разделят, за да се адаптират към програмите на чуждестранните телевизии. Чуждестранните продажби играят ключова роля за оцеляването на продуцентите, но вече не са достатъчни за компенсиране на увеличаващите се разходи.

Намаляващ брой сериали

Данните показват, че от 57 сериала през сезон 2022–2023 г., броят им е спаднал до 36 през 2025–2026 г., което представлява намаление с около 37% за три години. Много от новите продукции не успяват да задържат аудиторията и са свалени от екран сравнително рано.

Стойността на продукциите

Производствената стойност на сериалите през 2025–2026 г. възлиза на приблизително 287,4 милиона евро само от вътрешни продажби. Това включва и приходите от продажби в чужбина и YouTube, оценявани на стотици милиони евро годишно.

Необходима държавна подкрепа

Финансовият натиск се отразява и в цените на продукциите. Дори скъпите сериали струват между 30 и 35 милиона турски лири за епизод. Продуцентите искат намаляване на разходите, а съкращаването на епизодите се разглежда като възможност.

Собственикът на „Медяпъм“, Фатих Аксьой, подчертава необходимостта от държавна подкрепа, както е в някои европейски страни, където държавното финансиране покрива значителна част от разходите.

Перспективи за бъдещето

Турските телевизии се очаква да наблегнат на по-евтини предавания и състезателни формати, докато продуцентите ще продължат да търсят международни купувачи. За зрителите в България това може да означава по-малко нови заглавия и по-кратки сезони.

Днес е 9-ата годишнина от кончината на легендарния щангист Наим Сюлейманоглу - Джобният Херкулес

 


Днес е 9-ата годишнина от кончината на легендарния щангист Наим Сюлейманоглу - Джобният Херкулес

18 ноември 2026, 06:20

Нора Чолакова

БТА

Името на покойния спортист е повод за гордост както за България, така и за Турция
Днес е 9-ата годишнина от кончината на легендарния щангист Наим Сюлейманоглу, известен и като Джобния Херкулес заради ръста му от 147 сантиметра.

Името на покойния спортист е повод за гордост както за България, така и за съседна Турция.

Наим Сюлейманоглу печели три олимпийски титли, седем пъти става световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 г. в семейство на български турци в с. Птичар, община Момчилград. Той започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст – едва на 10 години. Още през септември 1977 година е записан в полуспортен пансион в Кърджали с треньор Енвер Толумов.

Той се проявява като чудо-дете, като печели два златни медала на Световното първенство за юноши и девойки, когато е едва на 15 години. Невероятната му сила, несъразмерна с малкия му ръст, му спечели прякора „Джобният Херкулес“.

Малко след като името му е променено на „Наум Шаламанов“, той дезертира по време на Световното първенство през 1986 г. в Мелбърн и търси убежище в турското консулство. С подкрепата на тогавашния министър-председател Тургут Йозал успява след много трудности да пристигне в Турция, където е посрещнат като национален герой.

Сюлейманоглу се превръща в символ на съпротивата на турското малцинство в България по време на кампанията за принудителна асимилация в страната през 80-те години, отбелязва турският в. „Хюриет“.

Миналата година точно на 18 ноември домът, в който е прекарал детството си легендарният турски щангист, отвори врати като музей в Момчилград. Музеят предлага на посетителите рядка възможност да надникнат в ранните години от живота на един от най-великите шампиони в този спорт.

Макар че е роден в с. Птичар, трикратният олимпийски шампион е израстнал в Момчилград. Къщата на семейството му съответно бе превърната в мемориален музей с подкрепата на Турската агенция за сътрудничество и координация (TİKA).

Миналата година турският министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой обяви инициативата, като изтъкна, че обектът вече е „място на памет, което ще съхрани неговата борба и решителност живи за бъдещите поколения“.

През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист № 1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките за България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България).

Умира на 18 ноември 2017 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.

На 26 юли 2019 г. в Момчилград е открит паметник и спортен комплекс на името на Наим. На монумента пише: „Наим Сюлейманоглу – щангист, шампион на всички времена, прославил България и Турция“, след което са изброени най-големите успехи на прочутия тежкоатлет.

През 2023 г. паметник на легендарния щангист бе открит в парка на негово име в квартал Картал на азиатския бряг на Истанбул.

Днес на много места в Турция се провеждат церемонии в памет на великия щангист.

Сюлейманоглу не се е женил, но има четири дъщери - Сезин Сюлейманоглу, Есин Сюлейманоглу, Ниляй Сюлейманоглу и Секаи Мори.

Мори е дъщеря на японската журналистка Киоко Мори. След смъртта на легендарния щангист Мори завжда дело за установяване на бащинство. След ДНК-тест се доказва, че Секаи Мори е дъщеря на Наим Сюлейманоглу.

таралеж

вторник, 17 ноември 2026 г.

88 години от смъртта на Кемал Ататюрк: Турция отдаде национална почит

Турски военен хеликоптер се разби в Малатия

 


Турски военен хеликоптер се разби в Малатия

Новини

18:55 - 12 Ноември 2026

Турски военен хеликоптер S-70 се разби в източната провинция Малатия в четвъртък, съобщи местното министерство на отбраната. Засега властите не дават подробности за инцидента и дали има жертми.

В изявление министерството посочва, че причината за катастрофата е неизвестна, като добавя, че спасителни екипи са достигнали до останките на машината.

Кадри на местна телевизия показаха линейки, полицейски автомобили и пожарни коли на мястото на инцидента, като от отломките се издигат дим и пламъци, съобщиха "Ройтерс" и БТА.

Синьото око на вратата крие древна тайна

 


Синьото око на вратата крие древна тайна

Любопитно17:59 - 13 Ноември 2026

Lupa.bg

Малко синьо око над входната врата, на огледалото в автомобила или върху детска гривничка. Почти всеки, който е посещавал Турция, е виждал този необичаен символ, но малцина знаят какво точно означава той. Според древно поверие амулетът може да отблъсне завистта, да предпази от нещастия и дори да поеме върху себе си злото, предназначено за своя притежател. В Турция го наричат nazar boncuğu (назар бонджуджу), а историята му е свързана с едно от най-старите вярвания по Средиземноморието.

В Турция синият стъклен амулет е известен като nazar boncuğu (назар бонджуджу), но често се срещат и наименованията göz boncuğu (гьоз бонджуджу), mavi boncuk (мави бонджук) и nazarlık (назарлък).

Думата nazar (назар) означава поглед и е свързана с представата за урочасване, а boncuk (бонджук) на турски означава мънисто. Така названието може да се разбира като мънисто, което предпазва от лоши очи.

Според народното вярване завистливият поглед може да донесе неприятности, болести и несполуки. Любопитното е, че човек може да бъде урочасан не само от недоброжелател, но и от някого, който прекалено силно се възхищава на неговата красота, успех или богатство.

Именно срещу подобни погледи е предназначен назарът. Смята се, че стъкленото око символично връща или поглъща отрицателната енергия, преди тя да достигне човека, когото трябва да предпазва.

Традицията не е характерна единствено за Турция. Подобни вярвания съществуват в Гърция, България и много други страни от Средиземноморието и Близкия изток.

В Турция е обичайно синьото око да бъде окачено близо до входа на жилището. То може да се види също по стените на ресторанти, хотели, магазини и офиси.

Според поверието всеки човек, който прекрачи прага, носи със себе си своите мисли, чувства и намерения. Ако сред тях има завист или недоброжелателност, назар бонджуджу трябва символично да предпази домакините от тях.

Затова амулетът често се поставя на видимо място, където посетителите могат лесно да го забележат.

Синьото око се използва и като подарък за нов дом. То изразява пожелание за благополучие, спокойствие и защита на семейството.

В турската традиция подобни амулети се подаряват и при важни семейни събития като раждане на дете и сватба. Малки стъклени очи могат да бъдат прикрепени към детски дрехи, бижута или други лични предмети.

Едно от най-познатите места за поставяне на турския амулет е огледалото за обратно виждане в автомобила. Шофьори го окачват като символично пожелание за безопасно пътуване и предпазване от неприятности по пътя.

В миналото подобни защитни предмети са били използвани за животни, каруци и различно имущество. С развитието на транспорта традицията постепенно се пренася и върху автомобилите.

Така назарът се превръща в един от най-разпознаваемите сувенири от Турция. Много туристи го купуват за себе си или за подарък на близък човек.

Днес далеч не всеки собственик на синьо око вярва в неговите мистични способности. За мнозина то е просто красиво украшение, спомен от пътуване или символ на добри пожелания.

Най-разпространеният назар има характерна форма от няколко концентрични кръга. Външната част обикновено е тъмносиня, следвана от бяло, светлосиньо и черно в центъра.

Според едно от старите поверия в някои средиземноморски общества хората със светли очи били смятани за притежатели на особено силен поглед. Затова синият амулет трябвало символично да неутрализира неговото въздействие.

Друга част от обяснението се крие в историята на стъкларството. Сините и виолетовите нюанси се получават чрез добавянето на определени вещества към разтопеното стъкло.

Турското Министерство на културата и туризма посочва, че при традиционната изработка на назар бонджуджу се използват различни цветове, включително бяло, жълто, зелено и червено. Някои от старите майстори предпочитат съчетанието на синьо и жълто.

Едно от най-любопитните поверия е свързано със счупването на стъкленото око.

Според традицията, ако назар бонджуджу внезапно се напука или счупи, това не винаги се приема като лош знак. Напротив, някои хора вярват, че амулетът е изпълнил предназначението си.

Смята се, че той е поел върху себе си нещастието или завистливия поглед, предназначен за притежателя му. Така счупеното око символично е предпазило човека от неприятности.

Затова в някои семейства повреденият амулет се заменя с нов, който да продължи да изпълнява защитната си роля.

Производството на прочутите амулети е част от традиционните турски занаяти. Особено известни са стъкларските работилници в района на Измир, където майсторите използват техники, предавани през поколенията.

Стъклените мъниста се изработват от разтопено стъкло, което се оформя с метални инструменти. Различните цветни слоеве се нанасят така, че да се получи характерното изображение на око.

Сред прочутите средища на занаята са село Görece (Гьоредже) в района на Menderes (Мендерес) и Nazarköy (Назаркьой) край Kemalpaşa (Кемалпаша).

Второто село има особено интересна история. Преди се наричало Kurudere (Курудере), но през 2007 г. турските власти официално променили името му на Nazarköy (Назаркьой) заради прочутото местно производство на стъклени амулети.

В превод името означава приблизително „Селото на назара“.

Традиционната изработка на nazar boncuğu е включена и в националния регистър на нематериалното културно наследство на Турция, според информацията на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

Friends from Turkey



 

Турция и Катар сключиха споразумение за взаимна отбрана

Фенове на турските сериали, идвайте в София!

 


Фенове на турските сериали, идвайте в София!

Столицата ни става домакин на първото по рода си подобно международно събитие

Новини

13:04 - 14 Ноември 2026

Lupa.bg

София ще бъде домакин на ново международно събитие, посветено на един от най-разпознаваемите феномени в съвременната телевизионна индустрия. На 17 и 18 април 2027 г. в зала 3 на НДК ще се проведе първото издание на DiziCon Sofia | The Turkish Series Fan Convention. Фестивалът ще събере почитателите на турските телевизионни сериали и ще пренесе на живо част от магията на историите, завладели зрителите по целия свят, коментират организаторите.

Посочват, че през последните две десетилетия турските телевизионни продукции се превърнаха в значим международен културен и телевизионен феномен: „От семейни саги и романтични истории до исторически драми и съвременни трилъри, турските сериали изградиха разпознаваем екранен език и създадоха лоялни зрителски общности далеч отвъд границите на Турция. България е сред пазарите, на които тези продукции се радват на траен интерес, а DiziCon има амбицията да превърне тази популярност в ново преживяване за публиката“.

Създаден като международен фен фестивал, DiziCon ще предложи програма с гости, сценични разговори, истории зад кадър и тематични преживявания, посветени на света на турските сериали. Концепцията предвижда възможности за непосредствен контакт между публиката и хората, които стоят зад любимите телевизионни истории, както и пространство за срещи между почитатели, споделящи една и съща страст. Международните участници, подробната програма и допълнителните активности ще бъдат представяни поетапно през следващите месеци.

Под мотото „От екрана. На живо“, DiziCon поставя началото на нова фестивална концепция за България, в която телевизионното съдържание излиза извън традиционните рамки на излъчването и се превръща в културно и социално преживяване, коментират организаторите. По думите им фестивалът има за цел да създаде разпознаваема международна платформа за почитателите на турските сериали, като постави София сред градовете, предлагащи специализирани събития, посветени на съвременната телевизионна култура.

Good Morning from İstanbul, Turkiye 🇹🇷

 




Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2