Ако планирате пътуване до Истанбул, вероятно ще бъдете изненадани от необичайната гледка на Света София. Голямо сиво защитно покритие обгръща основния купол, една от най-разпознаваемите части на този близо 1500-годишен храм. Поставеното покритие, видимо дори от отсрещния бряг на Босфора и високите части на Истанбул, демонстрира мащаба на продължаващите реставрационни дейности.

 

КРИСТО ЛИ ВЪЗКРЪСНА? Кой опакова Света София? (СНИМКИ)

Голямо сиво защитно покритие обгръща основния купол, една от най-разпознаваемите части на този близо 1500-годишен храм

Шоу

10:49 - 07 Октомври 2026

Ако планирате пътуване до Истанбул, вероятно ще бъдете изненадани от необичайната гледка на Света София. Голямо сиво защитно покритие обгръща основния купол, една от най-разпознаваемите части на този близо 1500-годишен храм. Поставеното покритие, видимо дори от отсрещния бряг на Босфора и високите части на Истанбул, демонстрира мащаба на продължаващите реставрационни дейности.

Защитната система е монтирана на временна стоманена конструкция, която е изградена за работа по външната повърхност на купола. Сивото огнеустойчиво покривало е избрано така, че да съответства на съществуващото оловно покритие на купола и предпазва историческата структура от атмосферни влияния. Планира се старото оловно покритие да бъде демонтирано, ремонтирано или подменено, докато укрепването на самата конструкция се извършва паралелно.

Работата върху външната част на храма е съпътствана със специални мерки за защита на вътрешността му. Изградена е стоманена платформа с височина 43,5 метра, която осигурява условия за работа и защитава мозайките от строителните дейности. Добрата новина е, че въпреки реставрацията, Света София остава отворена за посетители.

Реставрационните дейности не са ограничени само до купола. Вече е завършена работата по североизточното минаре, високо 65 метра. От Главната дирекция на фондациите съобщават, че са извършени контролирано демонтиране и възстановяване на горните части на минарето. Оригиналните камъни, които са запазени, са обновени, а медният завършек на върха е покрит със златни листове и върнат на мястото си.

Целта на реставрацията е запазване на оригиналните материали, повишаване на устойчивостта при земетресения и предаване на историческия паметник на бъдещите поколения. Работата се извършва в съответствие с решенията на научния съвет и органите за опазване на културното наследство, предоставяйки на посетителите уникална възможност да видят този световноизвестен паметник в момент от неговата история, когато специалисти работят за съхранението му.

лупа

Прекратява се операцията по издирване и спасяване на екипажа на потъналия турски кораб

 

Прекратява се операцията по издирване и спасяване на екипажа на потъналия турски кораб

От моряците не са открити следи, предполага се, че са загинали, заявиха от ИА "Морска администрация"

08:38 | 7 октомври 2026 | Редактор : Ива Капкова

Няма и не се очаква да има следи от моряците на турския кораб ALFA WATAN, плавал под флага на Того от Египет за Румъния.

Операцията по издирване и спасяване на екипажа на първия ударен от дронове кораб в Черно море на 70 мили от Бяла се прекратява, съобщи на брифинг във Варна вицеадмирал (о.р.) Румен Николов, главен директор на Главна дирекция "Аварийно-спасителна дейност" към ИА "Морска администрация".

Не са намерени хора, нито тела, а само лодка, жилетки и част от оборудването на плавателния съд. Предполага се, че моряците са загинали, защото не са имали време през трите минути на потъването да се спасят.

Издирвателните действия са прекратени малко след 17:00 часа във вторник вечерта, уточни адмиралът.

По неофициална информация на борда му е имало 10 моряци, твърди бТВ. Българската страна предприе незабавно издирвателна акция във вторник, но бяха намерени само обърната лодка и плаващи спасителни жилетки.

Съдът стана обект на военен комбиниран удар с дронове на около 70 морски мили източно от Бяла в нощта срещу вторник. Продължава и издирването на оцелели, след като съдът е потънал само за 3 минути през нощта във вторник в изключителната икономическа зона на България.

Корабът е плавал от Египет с направление към Румъния, когато е поразен с морски и безпилотни летателни апарати. ALFA WATAN потъва бързо след атаката.

Съдът е собственост на турска компания. Неуспешни са опитите за връзка с дружеството, базирано в Мерсин, пише специализираният морски сайт "Маритайм". ALFA WATAN е кораб за генерални товари, построен през 1976 г. Съдът има дължи 83,57 м., широчина 11,84 метра и дедуейт 3160 т.

Сигналът за атаката по него, когато е потопен за 3 минути, е получен в 02:54 през нощта в понеделник срещу вторник от буй и е регистриран в координационния център за морско търсене и спасяване, уточни Николов.

Вторият сигнал - от втория кораб, със спасени 18 души екипаж, е получен от втори буй в 3:22 минути от втори буй, след което започва комуникацията.

Около 3:30 минути моряците са били готови за евакуация. В този момент започва координиране на спасителните действия от намиращите се наблизо плавателни средства. Румен Николов направи предположението, че другият ударен съд - моторният кораб ABLE, вероятно ще потъне във водите на Черно море.

Комбинирана атака от морски и въздушни дронове удари двата търговски кораба в изключителната икономическа зона на България преди разсъмване във вторник.

Индийският моряк, който е един от двамата в болница от екипажа на втория ударен кораб ABLE, е прекарал спокойно нощта.

Той беше настанен във Военноморската болница във Варна. Състоянието му остава стабилно, но много тежко, съобщиха от Министерството на отбраната, цитирани от бТВ. По данни на медиците мъжът е получил над 40% изгаряния по тялото от лумналия на борда пожар, а останалите 16 членове на екипажа са добре. Капитанът, който е турски гражданин,е с травма на главата и също в болница във Варна.

https://shorturl.at/8aWTz

Турция открива на 9 октомври високоскоростен жп участък до границата с България. Трасето достига българо-турската граница и е предназначено за пътнически и товарни влакове със скорост до 200 км/ч. При завършването на целия маршрут между Халкалъ в Истанбул и Капъкуле се очаква времето за пътуване на пътническите влакове да намалее от четири часа на час и половина.

 

https://shorturl.at/rRGyI

ТУРЦИЯ ПУСКА ВИСОКОСКОРОСТНАТА ЖП ЛИНИЯ ДО БЪЛГАРСКАТА ГРАНИЦА: ОТ ИСТАНБУЛ ДО КАПЪКУЛЕ ЗА 1.5 ЧАСА На 9 октомври 2026 г. (този петък) ще бъде официално открита новата високоскоростна железопътна отсечка Черкезкьой–Капъкуле. Ключовият 153-километров участък достига директно до българо-турската граница при Одрин. Лентата на мащабното съоръжение ще бъде прерязана лично от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, съобщава турският вестник „Тюркийе“.

 

Турция пуска влак стрела до границата с България

Линията е предназначена както за пътнически, така и за товарни превози и се изгражда от 2019 г.

05 окт 26 | 12:38 0 коментара 1492 Фатме Мустафова

Турция завърши изграждането на 153-километровия участък от Черкезкьой до Капъкуле, с което високоскоростната железопътна линия към българската граница вече достига Капитан Андреево. Това съобщава в. „Тюркийе“, цитирано от БТА.

Отсечката ще бъде пусната в експлоатация на 9 октомври на официална церемония с участието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

„Разширяваме мрежата си от високоскоростни влакове от Черкезкьой до Капъкуле, чак до границата с Европа“, заяви министърът на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу. По думите му с новата отсечка в мрежата ще бъдат включени градовете Текирдаг, Къркларели и Одрин, което ще даде на Тракия достъп до високоскоростен железопътен транспорт.

Линията е предназначена както за пътнически, така и за товарни превози и се изгражда от 2019 г. със съвместно финансиране от Турция и Европейския съюз. Влаковете по нея ще могат да развиват скорост до 200 км/ч.

След завършването на целия маршрут Халкалъ – Капъкуле, който свързва Истанбул с границата при Капитан Андреево, пътуването с влак между Истанбул и българската граница ще бъде значително ускорено. Времето за превоз на пътници ще се съкрати от 4 часа на 1 час и 30 минути, а за товарите – от 8 часа и 30 минути на 3 часа и 30 минути.

Строителството на останалите участъци от високоскоростната линия Халкалъ–Капъкуле продължава.

https://shorturl.at/TFXr1

ДПС се среща с председателя на Турския парламент Нуман Куртулмуш

Специално внимание беше отделено на ролята на ДПС като последователен фактор в изграждането и поддържането на устойчиви връзки между двете страни

ДПС се среща с председателя на Турския парламент Нуман Куртулмуш

2 окт. 2026 | 20:13

В центъра на разговора бяха българо-турските отношения и възможностите за тяхното задълбочаване чрез активен политически и институционален диалог.

https://shorturl.at/S134Y

 

Турски кораб със зърно е ударен от дрон край румънския бряг

Почина "Кралят на казината" Суди Озкан

 

Почина "Кралят на казината" Суди Озкан

По неофициална информация последните дни турският бизнесмен е бил под лекарско наблюдение заради влошено здраве

22:03 | 2 октомври 2026 | Редактор : Радостина Димитрова

Турският бизнесмен и един от най-големите инвеститори в България Суди Озкан, известен още като "Кралят на казината", почина на 87-годишна възраст, съобщават турските медии.

По неофициална информация последните дни Озкан е бил под лекарско наблюдение заради влошено здраве, като до момента близките му не съобщават от какво е боледувал и други подробности около смъртта му.

През 80-те и 90-те години на миналия век Суди Озкан се утвърди като един от най-ключовите играчи в развлекателната индустрия, туризма и хазартния сектор в Турция.

Към 1998 г., когато казината в страната бяха затворени със закон, той държеше империя от общо 19 игрални зали. След наложената забрана магнатът изнесе капиталите и активите си зад граница, полагайки основите на международната верига Princess International Group.

България Princess International Group контролира верига от хотели и казина на Суди Озкан, сред които са столичният хотел "Принцес" (бившият Новотел "Европа"), Интерхотел "Тримонциум" в Пловдив и др.

Заради поредица от данъчни разследвания и съдебни процеси в края на 90-те години Озкан беше принуден да живее дълго време извън Турция. Впоследствие той седна на масата за преговори с турските финансови власти, договори план за изчистване на борчовете си и узакони наново бизнес отношенията си с турската държава.

Новината за кончината на турския бизнесмен има широк отзвук и в Свиленград, където Озкан има ключова роля за развитието на хазартния сектор.

https://shorturl.at/xA4pY

Внимание , шофьори: На границата с Турция трафикът е интензивен / Всичко е нормално на изходите към Гърция и Румъния

 

Внимание , шофьори: На границата с Турция трафикът е интензивен

Всичко е нормално на изходите към Гърция и Румъния

Новини

09:19 - 03 Октомври 2026

На граничните пунктове „Капитан Андреево“ и „Лесово“ – на границата с Турция, трафикът е интензивен на изход за товарни автомобили. Това съобщиха от МВР.

Нормален е трафикът на всички гранични преходи на границата с Румъния. На границата с Гърция трафикът също е нормален на всички гранични преходи, като през преходите „Рудозем“, „Златоград“, „Маказа“ и „Ивайловград“ преминават леки автомобили и микробуси до 3,5 тона, а през преходите „Кулата“, „Илинден“ и „Капитан Петко войвода“ преминават леки автомобили, автобуси и товарни автомобили.

На границата с Република Северна Македония трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове. На границата със Сърбия трафикът също е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове.

Седемте кули на Истанбул: От руините на империите се ражда мрачна легенда

 

Седемте кули на Истанбул: От руините на империите се ражда мрачна легенда

Йедикуле - хазна, затвор и музей на брега на Мраморно море тепърва "отваря сърцето си" за онова, което се е случвало зад стените й

10:42 | 3 октомври 2026 | Редактор : Галина Чолакова

Снимка: iStock by Getty Images

Мнозина познават туристическия Истанбул наизуст: дворецът Топкапъ, базиликата "Цистерна", "Света София"... но само на няколко километра оттам, на брега на Мраморно море, се издига крепост, която е видяла повече драми от всички тях, а все още посреща само малка част от посетителите на Истанбул. Йедикуле, "Седемте кули", постепенно се завръща в историята на града след десетилетия забрава.

Крепостта е била затвор, императорска съкровищница и пустееща руина. В продължение на стотици години мрачната цитадела на Истанбул е оцеляла, както през империи, така и през пренебрегване - и сега, докато претърпява голямо прераждане, най-дълбоките ѝ тайни излизат наяве.

Историята на Йедикуле започва преди 1700 години, когато Константин Велики обявява града, тогава известен като Византион, за новата столица на Източната Римска империя и преименува селището на Константинопол в своя чест. Започва изграждането на отбранителната система, която векове наред прави града непревзимаем. Участък от Константинополските стени край Мраморно море е оцелял именно в Йедикуле. Там се намира и Златната порта - тържествената арка, през която византийските императори влизали в града, издигната по времето на Теодосий I и Теодосий II.

След превземането на Константинопол султан Мехмед II Завоевателя решава да превърне този участък в нещо ново и различно. През 1458 г. той добавя три кули към съществуващите и затваря част от старите стени в почти петоъгълна крепост със седем кули. Замисълът не бил само военен: вътре се съхранявали държавната хазна и важни архиви, а кулите пазели монети, златни и сребърни кюлчета, оръжие и документи. В средата на двора е издигната малка джамия, около която с годините израства цял квартал с жилища на гарнизона.

Някои изследователи казват, че всяка кула е съдържала специфично съкровище, докато други учени предполагат, че всички те са били заключени в Кулата на съкровищницата. Нейните стени с дебелина приблизително 3 метра, охранявани денонощно от еничарски отряд, собственият пехотен корпус на султана, са били идеални за съхранение.

През XVI век хазната е преместена в Топкапъ и Йедикуле сменя предназначението си. Крепостта се превръща в държавен затвор, където попадат пленници от висок ранг. Посланиците на държави, с които Високата порта била във война, обикновено били затваряни зад дебелите ѝ стени. Сред затворниците има консули, венецианци, арменци, руснаци, благородници от Полша, Франция и Унгария, както и османските князе на остров Самос.

Не всички излизат живи. Един от първите знатни затворници е последният император на Трапезунд Давид Комнин, екзекутиран през 1463 г.

След като черноморската му крепост пада под властта на Мехмед II през 1461 г., той е заловен и заточен на Балканите със семейството си. През 1463 г. е повикан в Истанбул по подозрение в заговор с чуждестранни съюзници. Екзекутиран е заедно с тримата си синове и други роднини. С тази екзекуция последният известен член на византийската династия умира и се твърди, че всички са погребани в рововете пред градските стени.

Най-зловещият епизод обаче засяга самата династия: През 1622 г. еничарите затварят тук младия султан Осман II и го убиват. В крепостта завършват живота си и грузинският цар Симеон I от Картли, и редица османски паши.

Балканската история също оставя следи - тук е държан и влашкият княз Константин Брънковяну, а преди него и молдовският владетел Василе Лупу. През 1768 г. целият персонал на руското посолство, начело с посланик Обресков, е затворен в крепостта - жест, с който Османската империя обявява война на Русия. По време на Наполеоновите войни зад стените попадат и много французи, сред тях дипломатът Франсоа Пукевил, който прекарва тук над две години и по-късно подробно описва мястото.

Последният затворник напуска Йедикуле през 1837 г. Кулите служат известно време като барутни складове, жилищата на гарнизона отстъпват място на девическо училище, а през 1895 г. крепостта става музей. Мрачната ѝ слава обаче продължава да живее в литературата: действието на почти целия роман на нобеловия лауреат Иво Андрич "Прокълнатият двор" се развива именно в затвора на Йедикуле.

Всички те са оставили надписи, издълбани в каменните стени, превръщайки Китабели Кулеси на практика център на дипломатическата памет. Написани на латински, унгарски, френски, италиански и много други езици, надписите "обикновено съдържат имената на затворниците, родните им градове, датите на затварянето им и понякога", добавя екссурзоводът Офлаз, "техните оплаквания срещу живота".

Според популярния мит, в Йедикуле има кладенец, свързан с морето чрез таен проход. Това е мястото, където главите на убити затворници са били хвърляни, за да бъдат отнесени от течението.

Не всеки, задържан в Йедикуле, е имал толкова мрачна съдба. Много чуждестранни затворници са имали значителна свобода, казва Йълмаз, и са могли "да се движат свободно в крепостта и дори да отсядат в къщи в околния квартал".

През ХХ век крепостта постепенно запада и към средата на 70-те години се сдобива с репутацията на сметище. Промяната идва с многоетапната реставрация, започнала през 2020 г., която превръща комплекса в музей и културен център.

Днес просторният двор се използва за концерти и открито кино. Когато е празен обаче, вътрешното пространство остава сурово и тихо, сякаш стените още помнят кого са пазили. Екскурзоводът Туран Офлаз, цитиран от CNN, описва гледката от върха на Златната порта като среща между шума на съвременния град и мълчание, продължило хиляда и петстотин години.

"Гледайки Истанбул оттук, е като да вдишаш едновременно блясъка на Рим, естетиката на Византия и мощта на османците.", казва Офлаз.

Може би точно тази тишина е най-силната причина да се отбиете тук. В Йедикуле Рим, Византия и Османската империя не са експонати зад стъкло, а история, от която можете да научите повече отколкото предполагате.

https://shorturl.at/Yk1Pz