В Истанбул и Бурса в деня на вота отварят 39 избирателни секции

 

В Истанбул и Бурса в деня на вота отварят 39 избирателни секции

Не се забелязва повишен интерес въпреки отпадането на ограниченията в Изборния кодекс, по електронен път са подадени 13 196 заявления за гласуване

16:28 | 22 октомври 2026 | Редактор : Ива Капкова

Избирателните секции в района на компетенциите на Генералното консулство на България в Истанбул ще бъдат повече за предстоящите на 25 октомври президентски избори в сравнение с вота за Народно събрание на 19 април т.г., тъй като за предстоящия тази неделя отпадна ограничението в Изборния кодекс за броя на избирателните секции в страните извън ЕС. Това обясни генералният консул на България в Истанбул Васил Вълчев пред БТА.

Той уточни, че в Истанбул и Бурса ще бъдат разкрити общо 39 избирателни секции, което е доста повече от разкритите в цяла Турция на последните парламентарни избори през април т.г. - тогава бяха общо 27. На предходните парламентарни избори през октомври 2024 г. секциите са били 168 на брой.

Сега само в Истанбул ще отворят 22 секции, като едната от тях ще бъде в сградата на Генералното консулство в града. В района на Бурса, който също е от компетенцията на Генералното консулство в Истанбул, ще бъдат разкрити 17 секции, като една от тях ще бъде в сградата на консулската канцелария. В 13 от тези общо 39 секции в Истанбул и Бурса ще има машини за гласуване, а в останалите ще се гласува само с хартиени бюлетини.

Избирателните секции в Истанбул са разположени основно в европейските райони на мегаполиса.

За предстоящите тази неделя избори за президент и вицепрезидент на България от Турция са подадени по електронен път 13 196 заявления за гласуване.

"Премахването на ограничението за броя при образуването на избирателните секции зад граница в страните извън ЕС предоставя възможност на всеки български гражданин свободно да упражни правото си на вот. Към момента не забелязваме повишен интерес, в сравнение с предишните избори, но с напредването на кампанията традиционно интересът нараства", коментира българският генерален консул.

По думите му организацията по подготовката на изборите на Генералното консулство в Истанбул и Консулската канцелария в Бурса протича интензивно съгласно дадените указания от ЦИК и МВнР. "В тази връзка сме взели всички необходими мерки, със съдействието на дружествата и турските местни органи, да се осигурят ред и спокойна обстановка в района на избирателните секции, както и в самите помещения за гласуване, като имаме предвид, че на много от избирателите ще се наложи да попълват декларация за гласуване пред секционните избирателни комисии", каза Вълчев.

Официално в Турция няма точна статистика за броя на избирателите с българско гражданство, които имат право на глас на българските избори, но според информации от изселническите дружества броят им в района на Истанбул и Бурса надхвърля 250 000 души.

Един от централните вестници в компактно населения с изселници от България град Бурса - "Бурса Хакимийет" (Bursa Hakimiyet), е поместил публикация за предстоящите президентски избори в България. Изданието посочва, че избирателните секции ще бъдат организирани на 13 места в Бурса. Вестникът се позовава на данни, предоставени от Асоциацията за култура и сътрудничество на балканските турци - Балгьоч, която е най-голямата обществена организация, създадена през 1985 г. от преселили се от България и Балканите турци.

"Избирателните секции, в които ще могат да гласуват избирателите с български паспорти, ще бъдат разположени в 13 училища в районите Османгази, Йълдъръм, Нилюфер, Кестел, Орхангази, Караджабей и Инегьол, и в консулската служба в Бурса", пише вестникът, като помества и адресите на местата за гласуване.

По информация на Министерството на външните работи от България ще бъдат командировани 115 служители в Турция за президентските избори, които ще участват във всички избирателни секции на територията на страната. В секционните избирателни комисии са включени и местни хора, които се определят в координация с консулските служби.

Запечатването на машините става в деня преди вота - на 24 октомври, от представители на дипломатическата служба.

Властите в Турция по места - валийствата, каймакамствата и общините, в координация с изселническите организации, осигуряват местата за гласуване, които се помещават основно в училища. Полицейските дирекции по места гарантират сигурността в изборния ден с екипи, които дежурят на местата, където се гласува.

Цялата ни история е верига от лъжи

 Ибрахим Карахасан Чънар

16 октомври 2022 г. ·

За робството и още нещо...

Романът на Хариет Бичър Стоу "Чичо Томовата колиба" е преведен и издаден на български още през далечната 1858 г. Дело е на Димитър Мутев. Издадена е в Цариград с името "Чичевата Томова колиби". Колко хора знаят за това? Роб превежда роман за роби. Смея да твърдя, че цялата ни история е верига от лъжи. През онази година Александър ІІ още не е освободил крепостните в Русия (на практика роби). Ще го стори четири години по-късно. Американската гражданска война още не е започнала. И ще свърши след седем години. А български "роб" превежда книга за роби! Не искам да бъда разбран накриво. Българите с пълно право сa искали да имат собствена държава. С най-голям респект съм към делото на българските възрожденци. Но българите не са били роби. Цялата ни история е писана от поети или от пишман историци. Помислете... "Чичо Томовата колиба", издадена в Цариград през 1858 г.

https://shorturl.at/s3qCJ

22 октомври 2026 година, четвъртък. Следете ежедневния ни новинарски бюлетин.

Износът блокиран: Кораби с пшеница чакат на Босфора, не мръдват към България

 

Износът блокиран: Кораби с пшеница чакат на Босфора, не мръдват към България

Вижда се страхът и недоверието към нашите пристанища, обясни шефът на зърнопроизводителите

Новини

19:02 - 21 Октомври 2026

Пет милиона тона пшеница чакат износ от България, но корабите остават край Босфора и не поемат към родните пристанища. Ударите в Черно море застрашават реализацията на зърното, поставят цените под натиск и създават риск от недостиг на складови площи преди следващата реколта.

"Ние сме в комуникация и с Министерството на земеделието, и с Комисията по земеделие. Очакваме среща в следващите дни. България няма алтернатива на черноморските си пристанища и икономическите вреди от това, което се случва в Черно море, ги носим всички на гърба си.

Имаше шест кораба, които трябваше да пристигнат веднага след кораба, ударен в Румъния миналата седмица. Тези кораби не дойдоха, към момента писмен отказ от някоя компания, че няма да дойдат, няма. Но те просто не идват", каза председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов пред Bulgaria ON AIR.

По думите му има промяна в отношението на корабните компании.

"Вижда се страхът, вижда се недоверието към нашите пристанища. Оттук нататък позицията на България е много важна. Правилно е да няма такава истерия и проблем. Ако в следващите дни не видим кораби, значи проблем има.

Трябва да си дадем сметка, че много от корабите, които към момента чакат за товарене, са дошли около нашите пристанища преди всичко, което се случи в последните седмици. Към момента нова реколта за износ от пшеница е от около 5 млн. тона. Те трябва да бъдат изнесени до юни месец догодина", допълни Проданов.

Той подчерта, че дори в най-добрите си периоди българските пристанища са достигали капацитет от около 1 млн. тона.

"През декември, януари, февруари и март няма как да очакваме такива капацитети. Всеки ден забавяне през октомври и ноември изисква двойно повече време през следващите месеци, за да бъде наваксано изоставането. Ние нямаме и буфер в капацитета на износ, за да си позволим да не изнасяме. България не може да си позволи да влезе в новата реколта с повече от 1,5 млн. преходен остатък от старата.

Това е в най-лошия сценарий. Хипотезата българските пристанища да не функционират е изключително страшна не само за България", коментира той.

"Другият голям проблем е, че България няма да получи в бюджета приходи, които трябва да получи от износа, а да не говорим за работни места, функционирането на тези пристанища. В Европа вече се говори за компенсации на пристанищата заради това, че не могат да работят. България е изправена пред изключително тежък момент.

Териториалните ни води трябва да останат безопасни и корабните компании да предпочитат българските пристанища, когато става въпрос за товарене на стоки", категоричен е председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Той припомни, че от началото на годината в Черно море са ударени 400 кораба, а 250 от тях са потънали.

"Ситуацията е страшна, в последната една седмица я усетихме много на гърба си. Най-големият ни страх е войната да продължи много години и ситуацията в Черно море да остане така. Никой не иска да работи в ситуация на несигурност".

лупа

Украйна получава безмитен достъп до турския пазар: Какво се променя за търговията със зърно и маслодайни култури?

 

АГРО НОВИНИ

Украйна получава безмитен достъп до турския пазар: Какво се променя за търговията със зърно и маслодайни култури?

От
А. Стоянова

октомври 22, 2026

Украйна получава нови възможности за износ на селскостопанска продукция към Турция след влизането в сила на споразумението за свободна търговия. От 1 октомври 2026 г. отпадат или се намаляват митата за широка група украински стоки.

Промените обхващат зърнени и маслодайни култури, бобови растения, фуражни суровини и преработени храни. За част от продуктите се предвижда напълно безмитен достъп, докато за други ще действат тарифни квоти.

Споразумението може да засили конкуренцията на турския пазар и да промени част от регионалните търговски потоци. Развитието е важно и за черноморските износители, включително България.

Турция премахва митата за над 10 000 тарифни позиции
Споразумението между Украйна и Турция предвижда премахване на вносните мита по 10 337 тарифни линии. Те обхващат приблизително 95% от номенклатурата на украинския износ.

Това обаче не означава, че всички селскостопански продукти ще се търгуват без ограничения. За определени категории остават специални условия, тарифни квоти или частични намаления на митата.

Либерализацията ще се прилага по различен график за двете държави. Украинските стоки получават преференциален достъп до турския пазар от 1 октомври 2026 г.

За турските продукти, внасяни в Украйна, съответните облекчения ще започнат да действат от 1 януари 2027 г.

Така украинските износители получават тримесечен период, през който могат да използват новите условия преди въвеждането на насрещните преференции.

Безмитен достъп за соя, рапица и бобови култури
Сред най-съществените промени са облекченията за редица земеделски суровини и продукти от тяхната преработка.

Според представените условия безмитен достъп без количествени ограничения се предвижда за соя, рапица, грах, нахут, леща и боб.

Преференциите обхващат също определени видове брашно, кюспе, трици и фуражни концентрати. Включени са и преработени продукти като маргарин, нишесте, глутен и сладкарски изделия.

Тези промени са особено важни за украинските производители и преработватели на маслодайни култури.

Досега високите турски мита ограничаваха конкурентоспособността на част от вносната селскостопанска продукция. За определени продукти тарифните ставки могат да достигат между 30% и 225%.

Премахването на митата за конкретни категории може да намали разходите при внос и да улесни достъпа до турските купувачи.

Реалният ефект ще зависи от цените на продукцията, транспортните разходи и търсенето на местния пазар.

За слънчогледа се въвежда безмитна квота от 50 000 тона
Отделно място в споразумението заема търговията със слънчогледово семе.

Украйна получава годишна безмитна тарифна квота от 50 000 тона за доставки към Турция. Количествата ще се разпределят по реда на постъпване на заявленията.

Това означава, че възможността за използване на преференцията ще зависи от наличния остатък по квотата.

За количествата извън определения обем продължава да се прилага стандартната украинска експортна такса от 10%, според представените условия.

Тази разпоредба има значение за преработвателните предприятия в Турция, които използват слънчогледово семе като суровина.

За украинските производители квотата създава допълнителна възможност за реализация на продукцията. Размерът ѝ обаче поставя конкретна граница пред количествата, които могат да се възползват от посоченото облекчение.

Месо, млечни продукти и захар също получават тарифни облекчения
Споразумението предвижда частично отваряне на турския пазар и за други селскостопански продукти.

За 1348 тарифни линии са определени преференциални условия, включително безмитни или намалени тарифни квоти. Предвидена е и възможност за намаляване на основните мита с 20–50%.

Сред обхванатите продукти са масло, сирена, мляко на прах, говеждо и птиче месо, яйца и мед.

Преференции са предвидени още за захар, пшенично брашно, доматено пюре и плодови сокове.

При тези категории достъпът няма да бъде еднакъв за всички количества. Конкретните условия ще зависят от съответната тарифна позиция и приложимата квота.

Затова производителите и търговците трябва да отчитат разликата между напълно премахнато мито и преференциален внос в ограничени количества.

Нови възможности за украинските преработвателни предприятия
Освен върху износа на суровини, споразумението може да повлияе и върху развитието на украинската хранително-вкусова промишленост.

Важна роля имат правилата за произход в Паневросредиземноморската система, известна като PEM.

При изпълнение на приложимите условия те позволяват използването на определени турски суровини в украинското производство. Готовите продукти могат да получат преференциално третиране при износ към Европейския съюз.

Това обаче не означава автоматично безмитен достъп за всяка стока, произведена с турски материали.

Необходимо е да бъдат изпълнени конкретните правила за произход и да се представят съответните документи. В определени случаи може да се изисква сертификат EUR.1.

Подобен механизъм създава възможности за предприятията, които произвеждат храни, фуражи и други продукти с добавена стойност.

За Украйна това е начин да развива преработката, вместо да разчита единствено на износ на непреработена земеделска продукция.

Турция вече е водещ пазар за украинския аграрен износ
Търговските отношения между двете държави имат значителен обем още преди въвеждането на новите преференции.

Според украинските митнически данни през 2025 г. двустранната търговия със селскостопански продукти е достигнала 2,8 млрд. долара.

Украйна е отчела положително търговско салдо от 1,6 млрд. долара.

Износът на украинска селскостопанска продукция за Турция е възлизал на 7,9 млн. тона. Стойността на доставките е надхвърлила 2,2 млрд. долара.

Това представлява 9,8% от общия аграрен износ на Украйна.

По стойност на доставките Турция е заемала първо място сред пазарите за украинска селскостопанска продукция.

Новите митнически облекчения могат допълнително да засилят тази търговска връзка. Особен потенциал се очертава при маслодайните култури, бобовите растения и преработените храни.

Какво означава споразумението за българските земеделски производители?
България и Украйна участват в търговията със зърнени и маслодайни култури в Черноморския регион. Турция също е важен участник в регионалните доставки и преработката на земеделски суровини.

Затова новите условия за украинския износ представляват интерес и за българските производители.

Безмитният достъп може да подобри конкурентоспособността на украинската продукция при определени стоки. Това е особено важно за маслодайните култури и фуражните суровини.

За българските износители значение ще имат реалните украински доставки, ценовите предложения и търсенето от турските предприятия.

При слънчогледа специалната квота от 50 000 тона създава допълнителна възможност за украински износ. Тя обаче не означава неограничен безмитен достъп за тази култура.

На този етап няма представени данни за конкретно отражение върху изкупните цени в България.

Не може да се твърди и че споразумението автоматично ще доведе до поевтиняване на българското зърно или слънчоглед.

Реалният ефект ще зависи от пазарната конюнктура, размера на реколтите и условията по отделните сделки.

Как ще се промени търговията в Черноморския регион?
Влизането в сила на споразумението създава нови условия за движение на селскостопански стоки между Украйна и Турция.

Премахването на митата за значителен брой продукти може да насърчи износа и да разшири възможностите за преработка.

За украинските производители това означава по-лесен достъп до един от най-важните им външни пазари.

За турските предприятия промените могат да осигурят допълнителни възможности за снабдяване със земеделски суровини.

Най-съществените ефекти се очакват при соята, рапицата, бобовите култури и преработените селскостопански продукти. При слънчогледа достъпът остава обвързан с конкретна безмитна квота.

Следващите месеци ще покажат доколко новите тарифни условия ще увеличат реалните доставки и ще променят конкуренцията в региона.

https://shorturl.at/mrZok

Baklava, Turkiye 🇹🇷

 

https://shorturl.at/cCPBA

Турция изпрати водни оръдия в Албания, където продължават антиправителствените протести👇

Нова вълна от арести в Турция заради аферата с инвестиционните фондове

Сунитското НАТО ще има своя чл. 5. Нападаш Турция, Саудитска Арабия или Пакистан, отговарят всички

Сунитското НАТО ще има своя чл. 5.

Нападаш Турция, Саудитска Арабия или Пакистан, отговарят всички

Какво предвижда Пактът от Мека

06:03 | 21 октомври 2026 | Редактор : Никола Костадинов

Снимка: БТА/АП

Споразумението за взаимна отбрана между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан, което накара някои да заговорят за създаване на сунитски вариант на НАТО, съдържа член, подобен на Член 5 от Северноатлантическия договор, който гласи, че външна въоръжена атака срещу една от страните членки трябва да се разглежда като атака срещу всички, като задължава подписалите страни да защитават суверенитета и териториалната цялост една на друга.

Споразумението между трите мюсюлмански сунитски сили, подписано на 7 август, беше внесено днес в турския парламент, за да бъде гласувано като част от процеса по ратификацията му. Пактът от Мека първо ще бъде обсъден от Комисията по външни работи на Меджлиса, преди да бъде подложен на гласуване в пленарната зала.

Преди гласуването в турския парламент целият текст на споразумението беше публикуван в турски медии и изданието "Мидъл ийст ай".

Пактът се състои от 16 члена, като член 2 гласи, че ако някоя от страните стане обект на въоръжено нападение или военна агресия от друга държава или група държави, останалите участници трябва незабавно да ѝ окажат помощ, като използват всички възможни средства за взаимна подкрепа. Обхватът и характерът на помощта ще бъдат определяни въз основа на обективна оценка на необходимите мерки и с оглед на наличните ресурси, включително военни средства и способности.

В текста изрично се посочва, че сътрудничеството има за цел да позволи упражняването на правото на индивидуална и колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на ООН, съобщава БТА.

Споразумението предвижда още сътрудничество в областта на отбраната, отбранителната промишленост и сигурността, обмен на разузнавателна информация, съвместно военно производство, трансфер на технологии и взаимна логистична подкрепа, включително доставки на оръжия, боеприпаси, гориво и резервни части.

Съгласно член 8 на споразумението ще бъде създаден Комитет по стратегическите политически и отбранителни въпроси, в който ще участват външните министри, министрите на отбраната и началниците на генералните щабове на трите държави. Комитетът ще заседава два пъти годишно, като домакинството ще се ротира между участниците.

Предвижда се и създаване на секретариат със седалище в Саудитска Арабия, оглавяван от генерален секретар с тригодишен мандат на ротационен принцип, като първият ще е гражданин на Пакистан.

Документът предвижда възможност и други държави да се присъединят към споразумението, като условията за това ще бъдат определяни с консенсус от първоначалните участници.

Споразумението подлежи на ратификация съгласно процедурите във всяка от трите държави и ще влезе в сила след депозирането на последния документ за ратификация. То е със срок на действие без ограничение, като всяка страна може да се оттегли след изтичането на 10 години от влизането му в сила, с писмено предизвестие от най-малко три месеца.

дир

 

20ти октомври 2026 година, вторник. Следете ежедневния ни новинарски бюлетин.