Portal Turkey
"Перили кьошк" - имението на Босфора, което все още пази зловещи легенди
"Перили кьошк" - имението на Босфора, което все още пази зловещи легенди
понеделник, 24 август 2026 г.
Мерки за намаляване на задръстванията на турско-българските гранични пунктове са обсъдени на среща на ГКПП Хамзабейли/Лесово
ГКПП Лесово – Хамзабейли. Снимка: БТА, Владимир Шоков (архив)
На среща между отговорни представители на България и Турция са били обсъдени мерки за намаляване на задръстванията на граничните пунктове и за ускоряване на преминаването, особено през сезона на активните пътувания на турските граждани от европейските държави през летните месеци, съобщи Анадолската агенция.
Срещата се е провела на ГКПП Хамзабейли/Лесово под ръководството на Емин Джеват Тутар, околийски управител на пограничното селище Сюлоглу и временно изпълняващ длъжността околийски управител на Лалапаша, окръг Одрин.
По време на срещата са били обсъдени причините за задръстванията на граничния пункт. Специално внимание е отделено на необходимостта от активизиране на сътрудничеството и координацията между властите от двете страни на границата за решаването на проблемите.
В тази връзка са били набелязани мерки и решения, които да бъдат предприети за ускоряване на преминаванията от двете страни на общата граница, както и за предотвратяване на дългото чакане, най-вече през сезона на активните пътувания на турските граждани от европейските държави за ваканция в Турция.
„Срещите и контактите между отговорните представители на Турция и на България в този формат ще продължат с цел преминаванията през граничните контролно-пропускателни пунктове между двете страни да станат по-бързи и ефективни“, заяви ръководещият срещата Емин Джеват Тутар, цитиран от Анадолската агенция.
В Босфора се състоя 38-ото междуконтинентално състезание по плуване
Хиляди плувци от 64 държави се събраха в Истанбул за 38-ото междуконтинентално плувно състезание на Босфора – ежегодно събитие, което свързва Европа и Азия чрез протока, разделящ двата континента, съобщи информационният сайт „Тюркийе тудей“, като се позова на Анадолската агенция.
Министърът на младежта и спорта Осман Ашкън Бак даде старт на състезанието от азиатския бряг на Истанбул. Дистанцията бе 6,5 км, а участниците - 2500 от 64 държави.
Оранжеви шамандури обозначаваха трасето по време на цялото плуване. Те бяха част от разширените мерки за безопасност, въведени от организаторите тази година след инцидент по време на миналогодишното състезание.
Селим Огуз спечели първото място при мъжете с време 51 минути и 13 секунди, следван от Догукaн Улач на второ място и Марк Шром на трето.
Су Инaл спечели при жените с време 54 минути и 54 секунди, пред Едже Гювен, която зае второ място, и Гьокче Йозтюрк, която остана трета.
Състезанието завърши с церемония по награждаване в Куручешме, на която организатори и официални лица, сред които президентът на Турския олимпийски комитет Вели Озан Чакър, говориха пред плувците и медиите.
И Тунджа край Одрин пресъхна в горещините / Образували са се пясъчни островчета и са се появили купища боклуци, изхвърляни преди това в реката
Високите температури в Одрин и задържането на вода в язовирите в България доведоха до пресъхване на река Тунджа в определени участъци в южната част на града, където Тунджа се слива с река Марица, съобщи новинарската агенция „Демирьорен“.
По данни на областната дирекция по водите в Одрин през последните дни дебитът на Тунджа, която извира в България, е спаднал до 4 куб. м/сек. от 20 куб. м/сек. през месец юни.
Пресъхнали са много участъци по поречието на реката, където са се образували пясъчни островчета. Появили са се и купища боклуци, изхвърляни преди това в реката.
Водите на река Тунджа в района на Одрин, заедно с водите на Марица, се използват активно за напояване на обширните плантации с ориз, чийто основен производител в Турция е районът на Одрин, поради което те зависят пряко от дебита на реките.
Земеделските стопани изразяват тревога, че недостигът на вода заплашва оризовата реколта, ако се проточи.
Междувременно жегата в Истанбул, която е обхванала мегаполиса от няколко дни, днес достигна пика си. По обяд е измерена температура на въздуха около 36 градуса по Целзий, информира телевизия НТВ, позовавайки се на данни от синоптичната служба.
Горещото време предизвика и увеличение на влажността на въздуха, поради което температурите се усещат като по-високи.
Влажността около обяд е достигнала около 60 процента, но се очаква привечер да се увеличи до 80-90 процента.
По данни на Координационния център за бедствия към община Истанбул мегаполисът се намира под влиянието както на горещи вълни, идващи от Африка, така и на такива от района на Персийския залив.
В Истанбул и утре се очаква горещо време и висока влажност.
Турция спасява Русия от кризата с горивата / Страната продължава да купува суров петрол от Русия на преференциални цени, преработва го в своите рафинерии и впоследствие препродава готови горива както за европейския пазар, така и обратно към региони с възникнал дефицит
Русия очаква да получи първата си пратка с дизелово гориво или бензин от Турция, съобщи аналитичната агенция S&P Global Commodities at Sea. Според данните на международните наблюдатели, танкер, натоварен с около 200 000 барела гориво, вече е отплавал от турското пристанище Мерсин и се отправя към руско пристанище в Балтийско море.
Подобни доставки са необичаен ход за Русия, която традиционно е сред най-големите износители на петролни продукти в световен мащаб. Ситуацията обаче отразява нарастващото напрежение и дефицит на вътрешния пазар за горива в страната, причинени от няколко основни фактора."Перили кьошк" - имението на Босфора, което все още пази зловещи легенди
"Перили кьошк" - имението на Босфора, което все още пази зловещи легенди
Истории за духовете на къщата бродят десетилетия из Истанбул, сега към тях се прибавят и нови, но създадени от изкуството
09:13 | 23 август 2026 | Редактор : Галина Чолакова
Истанбулското имение "Перили кьошк", в превод "Къщата на духовете", продължава да привлича интерес не само с необичайната си история и архитектура, но и с витаещите около него легенди и дори културната дейност, която развива.
Историята на имението в квартал Румелихисар на европейския бряг на Босфора започва през второто десетилетие на 20 век. Строежът е поръчан от Юсуф Зия паша, който по това време е главен адютант на египетския хедив Абас Хилми паша, посочва на сайта си телевизия Хабертюрк в материал, посветен на историята на имението, пише БТА.
През 1914 г., след влизането на Османската империя в Първата световна война, работниците, ангажирани със строежа, са мобилизирани и строителството спира. Така вторият и третият етаж остават недовършени.
Именно недовършеният вид на сградата и празните етажи допринасят за появата на името "Перили кьошк" - "Къщата на духовете". Според местните от недовършените части на сградата се чувал виещият звук на вятъра, което допринесло за зловещата ѝ репутация.
Друга градска легенда, за която разказва "Хабертюрк", е свързана с красивата млада съпруга на Юсуф Зия паша, към която той бил силно ревнив. Според разказите пашата я държал скрита от погледите на хората в кулата на къщата и дори не позволил да се построят стълби в кулата, за да не може никой да се качи при нея.
Десетилетия наред полуразрушената сграда стои като призрак на брега с тъмните си прозорци и стълбите водещи в нищото. Точно тази атмосфера ражда зловещата легенда на Истанбул. минувачите разказвали, че виждат силуета на жена да се появява зад прозорците на изоставеното имение.
Втората съпруга на пашата и трите му дъщери остават да живеят там до 1993 г., когато сградата е продадена на настоящия ѝ собственик. А когато реставрацията започва през 1995 г., работниците твърдят, че виждали призрака на съпругата на пашата да броди из коридорите.
Десетилетия наред полуразрушената сграда стои като призрак на брега с тъмните си прозорци и стълбите водещи в нищото
Истории за духовете на къщата бродят десетилетия из Истанбул, сега към тях се прибавят и нови, но създадени от изкуството
09:13 | 23 август 2026 | Редактор : Галина Чолакова
Истанбулското имение "Перили кьошк", в превод "Къщата на духовете", продължава да привлича интерес не само с необичайната си история и архитектура, но и с витаещите около него легенди и дори културната дейност, която развива.
Историята на имението в квартал Румелихисар на европейския бряг на Босфора започва през второто десетилетие на 20 век. Строежът е поръчан от Юсуф Зия паша, който по това време е главен адютант на египетския хедив Абас Хилми паша, посочва на сайта си телевизия Хабертюрк в материал, посветен на историята на имението, пише БТА.
През 1914 г., след влизането на Османската империя в Първата световна война, работниците, ангажирани със строежа, са мобилизирани и строителството спира. Така вторият и третият етаж остават недовършени.
Именно недовършеният вид на сградата и празните етажи допринасят за появата на името "Перили кьошк" - "Къщата на духовете". Според местните от недовършените части на сградата се чувал виещият звук на вятъра, което допринесло за зловещата ѝ репутация.
Друга градска легенда, за която разказва "Хабертюрк", е свързана с красивата млада съпруга на Юсуф Зия паша, към която той бил силно ревнив. Според разказите пашата я държал скрита от погледите на хората в кулата на къщата и дори не позволил да се построят стълби в кулата, за да не може никой да се качи при нея.
Десетилетия наред полуразрушената сграда стои като призрак на брега с тъмните си прозорци и стълбите водещи в нищото. Точно тази атмосфера ражда зловещата легенда на Истанбул. минувачите разказвали, че виждат силуета на жена да се появява зад прозорците на изоставеното имение.
Втората съпруга на пашата и трите му дъщери остават да живеят там до 1993 г., когато сградата е продадена на настоящия ѝ собственик. А когато реставрацията започва през 1995 г., работниците твърдят, че виждали призрака на съпругата на пашата да броди из коридорите.
Десетилетия наред полуразрушената сграда стои като призрак на брега с тъмните си прозорци и стълбите водещи в нищото
Любопитна подробност е и това, че още в най-ранния етап на строителството на имението грандиозният проект се сблъсква с неочаквано препятствие. Налага се да бъде ревизиран поради ферман на султан Абдулхамит II, забраняващ издигането на сгради на Босфора, по-високи от минаретата на джамиите. Така вилата не успява да достигне предвидената по план височина.
Юсуф Зия паша живее в Египет в последните години на живота си и умира през 1926 г. Твърди се дори, че според завещанието му гробът му е бил издигнат с камъни, демонтирани от наблюдателната кула на "Перили кьошк".
През 90-те години имението претърпява мащабна реставрация, а от 2007 г. "Перили кьошк" помещава офисите на турския холдинг "Борусан" (Borusan), като от 2011 г. сградата е и пространство за съвременно изкуство през почивните дни, когато е отворена за посетители и изложби.
През седмицата сградата е строг офис на бизнес империя, а през уикендите се превръща в дом на съвременното изкуство - музеят "Борусан Контемпорари"
Неотдавна там беше представена изложбата "Преобразяващата се Земя" ("Dönüşen Yeryüzü") на канадския фотограф Едуард Бъртински, а от 19 септември в "Перили кьошк" са планирани две нови изложби.
Едната е "Време, пространство, геометрия" ("Zaman Mekân Geometri") на фотографа Оливо Барбиери, а другата - "Oбитаван" ("Perili/Haunted"), която се фокусира върху съвременния свят на образите, оформен от изкуствения интелект, технологиите и дигиталната култура, или както "Борусан кънтемпъръри" (Borusan Contemporary) посочва на сайта си - в "Перили кьошк" този път ще се настанят "не призраци от миналото, а същества, на които са вдъхнали живот невидимите механизми на цифровата ера".
"Перили Кьошк" води любопитен двойствен живот. През седмицата е строг офис на бизнес империя, а през уикендите се превръща в дом на съвременното изкуство - музеят "Борусан Контемпорари" отваря врати за посетители от 10 до 19 часа.
Призрачната вила, недовършена заради война, разбито сърце и фалирали кораби, най-сетне намира своето завършване, не като частна резиденция, а като място, където миналото и настоящето на Истанбул се срещат под един покрив.
и тук:
петък, 21 август 2026 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2