Portal Turkey
понеделник, 10 август 2026 г.
Сеизмолог смрази Турция: На косъм сме от 7 по Рихтер / Задейства ли се Малатийският разлом, земетресението ще е разрушително
Известният турски сеизмолог проф. д-р Начи Гьорюр отправи тревожно предупреждение след поредното земетресение в района на Малатия. Според него трусът е можел да предизвика много по-опасен сценарий – земетресение с магнитуд над 7, ако беше активирал един от най-опасните разломи в Източна Турция.
Земетресението с магнитуд 4,1 беше регистрирано преди дни в района на град Акчадаг, област Малатия. Данните на турската Дирекция за управление при бедствия и извънредни ситуации (AFAD) показват, че епицентърът е бил на дълбочина около 11,5 километра.
Малко след труса проф. д-р Начи Гьорюр публикува анализ в социалните мрежи, който предизвика широк обществен отзвук.
"Земетресението е било плитко – на около 5,8 километра дълбочина, и се е случило в близост до Малатийския разлом – вътрешноплочов разлом. Ако този разлом беше задействан, можеше да последва земетресение с магнитуд над 7“, предупреди ученият.
По думите му именно това е причината трусовете в района да бъдат наблюдавани изключително внимателно, тъй като Източна Турция остава една от най-сеизмично активните области в региона.
Малатия беше сред най-тежко пострадалите области при опустошителните земетресения на 6 февруари 2023 г., когато два последователни труса с магнитуд 7,8 и 7,5 отнеха живота на над 53 000 души в Турция и хиляди в съседна Сирия. Огромна част от сградния фонд в Малатия беше разрушена или сериозно повредена.
Заради тази трагедия всяко ново земетресение в района предизвиква силно безпокойство сред местните жители и специалистите.
Предупреждението на проф. Гьорюр е поредното напомняне, че Турция е разположена върху няколко активни разломни системи и рискът от силни земетресения остава висок.
Българските туристи, които посещават Турция, могат да бъдат спокойни, тъй като районът на Малатия се намира далеч от най-посещаваните курорти по Егейското и Средиземноморското крайбрежие, както и от българската граница.
Според турските сеизмолози обаче случилото се показва колко важно е активните разломи да бъдат постоянно наблюдавани, защото дори сравнително слаб трус може да бъде предупреждение за по-сериозни процеси в земните недра.
ДИМИТРИНА КОВАЧЕВА
Съдбата среща Мити Ковачева, дъщеря на ген. Стилиян Ковачев, командир на IV българска армия и за кратко време военен министър, и младия Мустафа Кемал Ататюрк, тогава военен аташе на Турция в България. Бурните политически събития в началото на XX в. обричат драматично прекрасното чувство, разцъфнало помежду им. На Мустафа Кемал му предстоят велики дела, но изглежда до края на живота си пази в сърцето си образа на Балканската роза и една любов към България.
Днес в Турция всичко свързано с Кемал Ататюрк, е национална светиня. Няма град без негов паметник. Името му е Мустафа, което означава избран. Баща му, митничар в Солун, се надява синът му да стане виден политик и с цената на всякакви жертви го праща в офицерското училище. Заради отличните си оценки по математика Мустафа е назован от съучениците си Кемал - зрял, съвършен.
Хората го наричат още Ататюрк (баща на нацията), защото извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава. Малцина обаче знаят, че той е живял у нас година и половина и в младата българска държава се е учил на парламентаризъм. Тук среща и любовта на живота си.
В мъглив ноемврийски ден през 1913 г. Мустафа Кемал пристига в България като военен аташе
Той е на 32 - висок, красив и общителен. Преди това е бил във Франция и е приел европейския маниер на живот. Френски списания го определят като един от най-чаровните и елегантни мъже в световната дипломация.
Синеокият майор слиза на калната централна гара в София и се запътва към хотел "България" на "Царя", за да пренощува. След няколко дни приятели го съветват да се премести в по-новия хотел "Сплендид" - зданието зад Централна баня.
Веднъж в казиното младият турски дипломат се запознава с чудно хубава девойка - Димитрина Ковачева, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната. 21-годишната Мити, както й казват галено, току-що се е върнала от Швейцария, където учи литература и музика. Там отхвърля предложението за брак на богат аристократ, когото не обича. Мити се откроява сред останалите момичета с миловидното си лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи. Чуждите кореспонденти я наричат "Българската роза". Тя често изнася дарителски концерти пред елита и Мустафа Кемал, който боготвори класиката, ходи да я слуша. За него Мити е образец на съвременна жена, съчетаваща същевременно висок морал и уважение към традиционните ценности. Такива жени той мечтае да види след време и в Турция.
На новогодишен бал в двореца той се появява в униформата на еничарин, изписана от музей в Истанбул специално за случая. Кани я на танц и всички се отдръпват, за да се насладят на хубавата двойка. Това е началото на красива и романтична любов. Двамата много обичат да се разхождат в Борисовата градина.
Тя обожава пързалянето с кънки,а той я чака след пързалката на езерото "Ариана". Любимото им място е Боянският водопад. Все по-уверен, че Мити е любовта на живота му, Мустафа Кемал дълго време премисля пречките за евентуален брак между тях. Той е по-възрастен с 11 години и освен това има много политически противници сред младотурците в Истанбул, които биха вгорчили съвместния им живот. Приятелят Димитър Ачков урежда работата отдалеч и Мустафа Кемал се сприятелил с генерал Стилиян Ковачев, когато отива при него да пият кафе, и най-чистосърдечно го моли да му даде ръката на дъщеря си. Докато жените в кухнята приготвят сладкишите, двамата военни си говорят. Оказва се, че само преди година, по време на Балканската война, те са били противници от двете страни на фронта. Генералът изважда картата и двамата стигат до извода колко безсмислена е войната. Колко далеч от истинските човешки отношения е това хората да се бият и да решават въпросите чрез сражения. Тази мисъл на Ататюрк по-нататък минава като червена нишка през целия му живот. Генерал Ковачев има още едно момиче и момче, но както сам казва не може да се раздели с любимото си дете
Бащата смята, че Мити няма да понесе условностите на друга религия. И Мустафа Кемал си тръгва огорчен, но продължава да се вижда тайно с нея. Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 г. Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 г. Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул. После тайно идва и повторно иска ръката на любимата си.
Генерал Ковачев пак отказва и прибързано я сгодява за инженер от Русе. Тя припада и връща пръстена. Но се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал.
По-късно се омъжва за заможния адвокат Деян Деянов, станал по-късно депутат. От него има три деца - Анна, Олга и Тодор. Преживява много житейски драми. След 9 септември 1944 г. съпругът й получава смъртна присъда. В последния момент името му е изтрито от списъците. Двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е конфискувано. Макар че Димитрина никога не говори пред мъжа и децата си за своето минало, в душата й е останала искрата любов към Мустафа Кемал.
Тя следи събитията в Турция, изрязва съобщения за него и ги пази в тетрадка. Впоследствие Ататюрк минава оттук няколко пъти вече като ръководител на турската държава, но никога не се среща с нея. Само веднъж изпраща романа "Чучулигата" на турския класик Решат Нури в оригинал с молба да го издаде в България. Димитрина наема преводач и вестник "Зора" помества романа с продължение в изпълнение на неговото желание.
Според близки на Ататюрк той също не я забравя до края на живота си. Дори и по време на най-голямата си слава се интересува дискретно от съдбата й. Първият турски президент, който въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите, заменя старите религиозни фамилии с модерни имена и дава права на жените, много се радва, когато чува българска реч. Когато Кооперативният музикален театър гастролира в Истанбул, изпраща два вагона за декорите и артистите, за да пристигнат в Анкара. Кани ги в имението си и откупува всички представления, за да могат хората да влизат безплатно. Друг път група български писатели са на посещение в Турция. Сред тях е и Елисавета Багряна. Ататюрк я кани на вечеря. По-късно в спомените си голямата поетеса пише: "Той ме покани на танц. Погледна ме в очите толкова мило, топло и каза: "Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?" "Добре е, споделя самотата си със съпруг", отвърнах и разбрах, че не аз съм в неговите прегръдки - той прегръщаше Мити."
Мити умира от рак на стомаха на 80 години. Сутринта на 9 август 1966 г., миг преди да издъхне, отваря очи и казва: "Сънувах Кемал." Може би любимият я прибира при себе си.
Обичта на Ататюрк към Димитрина е коментирана от всички днешни турски историци. Блузата, с която българката танцува с него на паметния бал, близките й предават в музея на Ататюрк в Анкара. Първият турски президент умира на 10 ноември 1938 г. от чернодробна цироза на 57 години. Днес стаята му в истанбулския дворец Долма бахче сарай е запазена в автентичния си вид. Дори часовникът е заковал стрелките си на 9,05 часа. Близките му разказват, че сред вещите му намерили само една снимка - на неговата любима, с която на земята остават завинаги разделени.
- Малко известен факт е, че отказът на ген. Ковачев да даде дъщеря си за жена на Ататюрк повлиява силно върху отношението на турския реформатор към религията и инспирира забраната на фереджетата в Турция, както и на акта, с който Ататюрк обявява джамията Св. София за музей и нарежда проучване на православните фрески в храма, замазани с глина при превземането на Константинопол.
Действал с желязна ръка за промените в Турция! Доста съм чела за него. Най-много се възхищавам от начина по който въвежда латинската азбука!.
Повече хора
трябва да я знаят тази история, за да разберат различната душевност
на образованите и интелегентни турци...!!!
(TURAN)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2