Латифе ханъм,Ипек Чалъшлар

Латифе Ханъм
Кемал Ататюрк

Ататюрк с осиновената си дъщеря.

Книгата "Латифе ханъм"

Латифе до мъжа си Кемал Ататюрк.

Фаталните любови на Кемал Ататюрк Скандална биография описва краткия брак на Бащата на турците с Латифе Ханъм [30-04-2009] от Аглика Георгиева

Преди три години една скандална книга буквално взривява Турция. Това е биографията от журналистката Ипек Чалъшлар „Латифе Ханъм”. От корицата гледа не кой да е, а Бащата на нацията Кемал Ататюрк. До него е приседнала тъмноока забулена хубавица с дръзко вперени в обектива очи. Това е Латифе Ханъм. Единствената жена, с която великият държавник встъпва официално в брак, негова законна съпруга, макар и само за 2 години. След публикуването на скандалната история фокусът на общественото мнение неусетно започва да се измества по посока на Латифе, която никога не се е радвала на обичта на сънародниците си. До този момент тя е определяна единствено като „злото, сполетяло Ататюрк”. Чалъшлар обаче се заема с опасната задача да покаже, че Латифе е всъщност една достойна за уважение туркиня, чиято вина е в това, че притежава качества, далеч надхвърлящи летвата на нейното време. Любовта между Кемал и Латифе е необикновена, но романтична балканска история. За съжаление предопределена и обречена. Защото никой според турците не може да обсеби любимия им Ататюрк. Още по-малко - да се мери с него, каквито амбиции е имала Латифе Ханъм.Биографията „Латифе ханъм” е първата обширна биография на Латифе ханъм, която е била омъжена за Ататюрк в продължение на около две години до развода им през 1925 г. Романът е посрещнат с голям интерес от читателите, тъй като до този момент тази тема е била табу. До публикуването на романа Латифе е възприемана като разглезена жена и в Турция откровено са я недолюбвали. Биографичната книга обаче извежда в една нова светлина личността на Латифе. Историческите книги и чуждите медии, които по онова време са игнорирали жените, я описват като предвестник на реформите в Турция. В периода 1923-1925 г. съпругата на Ататюрк се проявява като прогресивен държавник, без покривало на лицето и същевременно ревностна защитничка за правата на жените. Латифе е играла значителна роля при първите стъпки в годините на създаването на републиката в Турция. Нейно съкровено желание е било да бъде избрана за депутат, като е настоявала пред съпруга си да се даде право на жените да влизат в парламента. Тя следва право във Франция, завършила е американски колеж, дъщеря е на един от най-богатите хора в Измир и сред първите еманципирани дами в Турция. След развода с Мустафа Кемал Латифе преживява половин век в пълна изолация. В завещанието си тя изрично забранява да се говори с роднините й до второ поколение. Написва спомените си, а намиращите се у нея ценни документи предава за съхранение в банков сейф със заръката да ги отворят, когато му дойде времето. За да представи правдоподобно книгата си, над която работи почти 2 години, авторката е проучвала вестници, исторически студия, биографични книги, устно разказани исторически факти. Като резултат успява да съчетае гледната точка на жената, романиста и документалиста. Авторката повдига завесата за въпроси като окупацията на Беломорска Тракия от гърците и други подобни факти, които безспорно биха били интересни за българския читател.