Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

петък, 7 януари 2011 г.

„Генч”

Протести в Истанбул след турско-израелската криза във връзка с инцидента с флотилията за Газа през май 2010 г. [Юстин Вела/SETimes]

Турски ислямски организации излизат в чужбина

На фона на политическите промени и развиващия се международен профил на Турция групи като истанбулската „Генч” виждат възможност.

От Юстин Вела за Southeast European Times от Истанбул – 06/01/11

Люфти Арслан, един от основателите на „Генч”, ислямска организация със седалище в истанбулския квартал „Юскюдар”, затваря книгата, която чете – „Мрежовото общество” от Мануел Кастелс – при неочакваната поява на гостите.

Изборът на четиво дава известна представа за Арслан. „Светът ни очаква”, казва той, визирайки нарастващата мощ на Турция. "Не само Близкият изток."

„Генч”, което на турски език означава „младеж”, публикува ориентирано към младите хора списание и е основала фондация, която събира средства за хуманитарни проекти в Турция.

Организацията е основала и алтернативен университет, в който се преподават медийни и хуманитарни науки, както и арабски език, като различните теми се обсъждат от ислямска гледна точка, което официално не се предлага от светските държавни университети в Турция.

„В Турция няма гражданско общество. Способностите ни да изразим нашия мироглед, да изразим нашата идентичност са ограничени. Наложените от държавата ограничения не помагат на хората да опознаят себе си”, твърди координаторът на организацията Сулейман Рагип.

Основана през 2006 г., „Генч” се готви да изпрати някои от своите доброволци в чужбина, за да работят по международни проекти.

„Турция става по-богата”, казва Арслан. „Хората в Турция гледат повече навън. За да имаш по-добри вътрешни позиции, трябва да имаш групи навън.”

Твърдейки, че Западът продължава да вижда Турция в „ориенталска” перспектива, Арслан посочва, че причината за желанието за активна дейност в чужбина е новият икономически просперитет на страната и ислямската повеля да се дава на бедните.

„Това не е мое”, казва той, посочвайки бюрото пред себе си. „Това е мое задължение. Тъй като имам пряка връзка с Аллах, трябва да предложа нещо [на другите]. Тази идея е много чужда на Запада.”

Въпреки че няма нищо лошо в това да си мисионер, „Генч” не се стреми да печели религиозни последователи, казва Рагип. „Целта не е да някой да бъде превърнат мюсюлманин”, казва той. „Атеист, християнин, евреин. Ако мога да ти помогна, ще го направя. Аз нямам проблем с хората, които не са мюсюлмани. Той така или иначе ще се отплати по Божия път.”

„Всяка част от турското общество намира начини да се свърже с външния свят,” казва той.

Членовете на „Генч” признават, че немюсюлманите гледат с подозрение, ако не и с открит страх, на ислямските организации. Международната ислямофобия е във възход, вдъхновена от тероризма и нарастването на мюсюлманското население по света.

В Турция много турци секуларисти се боят от ислямските организации, като виждат в тях тайни планове за доминиране в обществото и налагане на техните позиции.

След като хуманитарната фондация IHH получи лоша известност заради кризата между Турция и Израел през май 2010 г. във връзка с инцидента с флотилията за Газа, започна да се смята, че международните турски организации преследват тайни програми.

Някои подозират съществуването на връзки с управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която критиците многократно обвиняват, че осъществява таен план за популяризиране на исляма и създаване на ислямска държава в Турция. Партията отрича тези твърдения.

Миналата година, когато Турция гласува в ООН против санкциите срещу Иран, получавайки остро осъждане от Израел, и поиска да й бъде отдадено уважението, което Анкара смята, че заслужава, се появиха обвинения, че страната се „отвръща” от традиционните си западни съюзници.

Според някои Турция таи „неоосмански” амбиции или има желание да упражнява влияние върху регионите, които някога са били контролирани от Османската империя.

Проф. Дарко Танаскович, експерт по ориенталски науки в Белградския университет, описва неоосманизма като „идеологическа сплав от ислямизъм, тюркизъм и османски империализъм”.

„Темпото на интеграция... [на Западните Балкани в ЕС] се забави значително”, каза Танаскович в скорошно интервю.

„Що се отнася до Турция, както изглежда, страната няма шансове за пълна интеграция в ЕС в обозримо бъдеще, ако това въобще се случи. Затова проектът за двустранно и многостранно сътрудничество между тези държави с течение на времето може да се развие в алтернатива на европейската интеграция. Подобни възможности се обсъждат неофициално доста често.”

Организации като „Генч”, както и средствата за масова информация, търговските сделки и предлагането на посредничество в различни конфликти, са един от начините, по който турското правителство упражнява своя подход на „мека сила" към неоосманизма, твърдят анализатори.

„Османизмът е мъртъв”, казва Арслан. „[Турският външен министър Ахмет] Давутоглу каза: „Трябва да имаме османско национално единство.” Западът разбра това като възкресяване на османизма. Това не е османска мечта или турски мюсюлмански призиви за джихад. Те приличат на революционни послания. Ние търсим по-нова визия.”

Ислямските организации – явление, намиращо отклик в сърцето на съвременна Турция – изразяват мисленето на много от обикновените хора в тази страна, която има немалък принос за създаването на една нова ера.

Джени Уайт, автор на „Ислямска мобилизация в Турция”, пише, че ислямските организации се зараждат на местно ниво, но за разлика от много други подобни институции на Запад не обвързват основната си цел с определен политически субект.

„Като всяко свободно сформирано движение, те имат за цел да обединят хората около обща идеология и социални и политически цели. Ислямът е основното изразно средство, привличащо всички участници”, пише Уайт.

Докато изследва ислямското движение в Турция, Уайт открива, че то съществува до голяма степен отделно от правителствените организации, но въпреки това служи като средство за мобилизиране на избирателите зад политическа сила. Създадените от него организации функционират като мощни инструменти, които допринасят за възхода на политически партии с ислямски политици, като ПСР, която днес е в конфликт със секуларистките основи на страната.

„Най-големият сблъсък в турското общество дойде от интелигенцията, която искаше да се отърве от исляма”, казва Рагип. „В сърцата и умовете на хората ислямът съществуваше. Духовната същност на тези земи е моделирана от исляма. Тя не може да бъде отхвърлена.”
Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.


portalturkey.blogspot.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2