Изказванията, че външната политика на Анкара носи неоосмански характер, са психологическа война срещу Турция, целяща да създаде напрежение и недоверие в отношенията ни с балканските народи, заяви турският външен министър Ахмет Давутоглу.
На 25 декември министърът на външните работи на Турция професор Ахмет Давутоглу се срещна с журналисти на пресконференция, посветена на резултатите от външната политика на Република Турция през отиващата си 2010 г.
Министърът отбеляза динамизма на турската дипломация, позволил на Турция през отиващата си година да укрепи своите международни позиции и да направи по-осезаемо своето присъствие в региона и на световната сцена. В центъра на изказването на ръководителя на турското МВнР бяха следните направления:
Турция и Европейския съюз
Давутоглу акцентира върху усилията на Турция по провеждането на реформи, необходими за напредването на преговорния процес за влизането в ЕС и критично се изказа относно курса за забавяне на преговорите с Анкара, провеждан от ръководството на ЕС.
Турско-американските отношения
Министърът обърна внимание на факта, че в процеса на развитие на турско-американските отношения събеседник на турското ръководство е американската администрация, а не Конгреса или обществените организации, инициатори на антитурски кампании. В течение на 2010 г. са се провели 30 турско-американски срещи на високо равнище, свидетелстващи за нормалното развитие на отношенията, въпреки съществуващите разногласия, свързани с Израел и Иран. Променя се самия характер на турско-американските отношения, в чиято основа вече стои не само военното сътрудничество, но също така икономиката и енергетиката, и този непривичен за много наблюдатели формат на сътрудничество ще се развива и за в бъдеще.
Турско-израелските отношения
Турция, желаеща помирение с Израел, не вижда подобен стремеж от израелска страна и не възнамерява да се откаже от издигнатите по-рано условия за нормализация на отношенията, които се заключават в извинение за нападението през пролетта срещу "Флотилията на свободата" и плащането на обезщетения. Инцидентът с "Флотилията на свободата", превозваща хуманитарна помощ за жителите на Ивицата Газа и атакувана от израелски специални части, стана катализатор на рязкото влошаване на турско-израелските отношения. Убийството на турски граждани в неутрални води е в разрез с разбирането на приятелски отношения между двете страни. В същото време Турция демонстрира своята добра воля, изпращайки много бързо в Израел два пожарни самолета за гасене на горските пожари в района на Хайфа през декември 2010 г.
Турско-иранските отношения
Турската позиция по ядрената програма на Иран се заключава в подкрепата на правото на Техеран за развитие на мирния атом. Едновременно с това Анкара е против разпространяването на ядрено оръжие, както в Близкия Изток, така и в света като цяло. Давутоглу смята, че "съществува разлика между притежаването на ядрени технологии и притежаването на ядрено оръжие". Освен това, министърът отбеляза, че подходът на Турция към иранския ядрен проблем е позволил на Анкара да се окаже в центъра на внимание на международната общност, което може да се оцени като успех за турската външна политика.
Отношенията на Турция с Армения
Ахмет Давутоглу съжалява, че турско-арменските протоколи не бяха ратифицирани. Коментирайки инициативите за внасяне в американския Конгрес на резолюция за геноцида над арменците, Давутоглу заяви, че смята за несправедливи подобни обвинения от страна на хора, които живеят заедно с турския народ от 1000 години, и осъди опитите да се внуши на турския народ подсъзнателно чувството за вина, подобно на това, което изпитва немския народ. Турция "разбира болката на арменския народ, но очаква същото разбиране" по отношение на турския народ. Първата Световна война е период на разпадане на Османската империя, причинил страдание на много хора. Според министъра, опитите да се прокара резолюция през Конгреса са свързани с намеренията да се повдигне въпроса за компенсациите. Турция е решила въпроса за османския държавен дълг, що се отнася до имуществените претенции на отделни лица, то гражданите на Турция имат същото право да поискат компенсации за имуществото, загубено на Балканите, в Ирак и Кипър.
Наричайки изказванията, че външната политика на Турция носи неоосмански характер, психологическа операция срещу интересите на Турската Република, Ахмет Давутоглу заяви, че подобна риторика има за цел създаването на напрежение и недоверие в отношенията на Турция с тези народи на Балканите и Близкия Изток, които са били недоволни от османското управление. Заявявайки за пореден път, че твърденията, че Турция е сменила външнополитическия си курс и се е отказала от своята западна ориентация, са некоректни, Давутоглу подчерта, че над половината от визитите на турските ръководители през 2010 г. в чужбина са в западни държави. Активното развитие на отношенията със съседните страни се осъществяват в рамките на многовекторната външна политика, привързаността си, към която Турция отново потвърди през 2010 г. Едновременно с това отношенията на Турция със Запада запазват своята значимост, а членството в Европейския съюз остава приоритетна задача, въпреки всички трудности, с които Турция се сблъсква по този път.
През тази година Турция успя да покаже своята тежест в НАТО, особено по време на преговорите за разполагане на система за противоракетна отбрана /ПРО/, принуждавайки съюзниците да се вслушат в мнението на Анкара и да вземат предвид нейните интереси. Ахмет Давутоглу подчерта, че въпреки съгласието на Турция да бъдат разположени на нейна територия елементи на ПРО, Турция няма да играе ролята на "фронтова държава" на западния алианс, поне дотогава, "докато на власт е Партията на справедливостта и развитието, а той заема поста на външен министър".
Според професор Ахмет Давутоглу има четири значими периода на реформи в историята на имперска и републиканска Турция, имащи за цел да я адаптират към новите международни условия: Танзимат, създаване на републиката, преход към многопартийна система след Втората Световна война и накрая съвременния етап, когато на власт е Партията на справедливостта и развитието. Днес Турция, чието географско положение и исторически връзки й позволяват да играе ролята на свързващо звено не само между Изтока и Запада, но и между Севера и Юга, се стреми да се превърне в държава, която е способна да установи реда в региона, и в значима величина на международната политическа сцена, участваща в определянето на световния ред.
През 2010 г. Турция и нейната позиция по едни или други международни въпроси многократно се оказваше в центъра на внимание на световната общност. До голяма степен това бе следствие от активността на турската дипломация в различни региони, където бяха предприети усилия за нарастването на турското присъствие, включително чрез посредничество при урегулиране на конфликтите, както и чрез дейността на Турция в международните организации. Едновременно с това озвучената от министъра положителна оценка за положението на Турция на международната сцена не се разделя от всички турски политолози. Например, журналистите от вестник "Милиет" изразиха скептицизъм затова, дали може да се смята атмосферата на недоверие, възникнала между Турция и западните страни в резултат на разногласията по иранския проблем, за успех на турската външна политика и свидетелство за укрепване на международните позиции на Анкара. Отбелязваше се загрижеността, че подходът на Анкара по отделни международни въпроси предизвиква сериозни търкания между Турция и нейните предишни съюзници, отношението към Турция се променя както на Запад, така и на Изток, а турската политическа култура придобива близкоизточни черти. Няма съмнение, че въпреки недостатъците, активната външна политика, разпространяваща се на различни региони, е стъпка по пътя към нов образ на Турската Република на международната сцена, към който Анкара последователно и целеустремено се движи. Съществуващата вътре в Турция опозиция на отделни външнополитически ходове на правителството, включително от страна на втората по влияние Народно-републиканска партия, не заплашва с кардинални промени общата стратегия в обозримо бъдеще, отбелязва И.А.Свистунова от московския Институт за Близък Изток. /БГНЕС
Москва / Русия
portalturkey.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар