Комшиите трупат имане като посредник за алъш-вериш между Техеран и Запада
Иран прави сарафи анадолски “тигри”
Традиционната за Ориента система за транзакции на доверие бие всички банкови модели
Сарафите в сянката на историческия пазар на Истанбул Капалъ чарши предават изпратени от Иран пари на турски износители. В обратната посока камиони и микробуси превозват през границата към ислямската република платове, химикали и дребна техника. Докато Западът възпира търговията с Иран, процъфтяващото поколение дребни бизнесмени, наречени анадолски тигри, тихо строи нов мост за търговия с Близкия изток, разказва Томас Гроув от Ройтерс в анализ за уникалните търговски и икономически порядки в този регион от света.
В тесните оживени улички на Капалъ чарши турски и ирански търговци се разплащат на ръка за двустранния бизнес
Отношенията между двете страни достигнаха нови висоти по-рано този месец, когато членката на НАТО Турция, кандидатка и за членство в ЕС, гласува срещу налагането на нови санкции срещу Иран заради ядрената му програма в Съвета за сигурност на ООН с мотив, че тези стъпки само спъват демокрацията. Това решение може и да е струвало на Анкара известно влошаване на отношенията й със западните съюзници, включително политическите и военни лидери на САЩ, които все още смятат Турция за дипломатическо предмостие към Близкия изток с цялата му сложност. Безпрецедентното затопляне между Анкара и Техеран в последните години обаче спечели милиарди долари на анадолските тигри, наречени така заради надмощието им в района на Централен Анадол. Двустранната търговия нараства, откакто партията на премиера Реджеп Тайип Ердоган взе властта преди осем години и вече надхвърля 11 млрд. долара. Управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се възприема като мюсюлмански вариант на християндемократическите партии в Западна Европа - консервативна по социалните въпроси и либерална по икономическите. Критиците на ПСР я обвиняват в ислямистки залитания и често сочат задълбочаващите се отношения на Турция с правителства, на които Западът няма доверие, като знак за това накъде е насочен уклонът й. След Ислямската революция в Иран през 1979 г. влиятелната турска армия определи Техеран като най-голямата заплаха за турската светска държава. Тази година обаче Иран вероятно ще стане 12-ият вносител на турски стоки, купувайки от турския малък и среден бизнес главно химикали, текстил и техника. Само през миналата година Турция е изнесла за ислямската република стоки с над 2 млрд. долара повече спрямо експорта й през 2002 г. Една от последиците -
преначертаване на търговията по източните граници
които дълго време представляваха истинска търговска задънена улица, нещо, което би могло да намали бедността в турския Югоизток. "Създаването на капиталова база е това, което ще съответства на една външна политика, която чакаме отдавна", каза Мехмет Бесимоглу, икономист от базираната в Истанбул "Ояк инвест". Европейският съюз изпреварва значително останалите като основен клиент на турски стоки и най-голям инвеститор в Турция, какъвто вероятно и ще се запази като тенденция. Но анализаторите смятат, че турското правителство се опитва да разнообрази търговските отношения на страната. "Предвид слабия растеж и други рискове (в Европа) правителството може би се опитва да защити Турция", смята Бесимоглу.
Увеличаващият се интерес на Турция към Изтока предизвика безпокойства сред някои западни политици, че реформите, ориентирани към членство в ЕС, могат да бъдат пренебрегнати. Но тъкмо източните връзки на Анкара засилват стратегическата важност на страната и значението й като партньор на Запада. "Ако сте протурски настроен и възприемате тази страна като стратегическа, виждате ползите от това Анкара да започне диалог с различни държави, вместо да се опитва да ги изолира", посочва Волфанго Пиколи от групата "Евразия". Турция винаги е била интересна за скептиците в ЕС именно като
политически и търговски мост към Близкия изток
Миналата година почти 20% от износа на Турция бе с Близкия изток спрямо 12,5% през 2004 г. Политическият профил на Турция при управлението на Ердоган работи в негова полза, преодолявайки поне засега остатъчното подозрение, произхождащо от историята на османското господство.
Отношенията на Турция с Иран са специален случай. Най-големият страх на Анкара във връзка със санкциите срещу Иран е, че те могат да затворят кранчето на газа за милиарди долари, който Анкара купува от Техеран - около 10 млрд. куб. м, което е почти една трета от всичките й газови доставки.
Засега несигурността, пораждана от възможни нови санкции, дава възможност на турските износители да жънат облаги от това, че отиват там, където други, опасявайки се от гнева на западните правителства, не могат да отидат.
Иран е само на хвърлей разстояние за дребните турски бизнесмени от Анадола. Пътят до Дюселдорф, Лондон или Париж е доста по-дълъг и обиколен. "Европейските фирми не искат да изнасят в Иран заради санкциите", казва Толга Тунджел, продуктов мениджър на "Аджар кимия" в офиса си с изглед към сини цистерни с химикали, използвани за производството на лепила. Системата "хавала", използвана от 40% от турските износители в Иран, също способства за разцвета на търговията. Анкара се опитва да отхвърли всяко внушение, че би толерирала неспазване на санкциите на ООН.
Подкрепата на Ердоган за палестинската кауза и твърдите критики към някога близкия съюзник Израел също издигна престижа на Турция в мюсюлманския свят. Турските бизнесмени са посрещани по-топло, когато посещават съседите. Има огромна разлика в начина, по който се отнасят към нас в Иран спрямо времето преди 2 години. Сега ни наричат братя, посочва бизнесменът. Зийлян е спрял да продава нефтени продукти на ислямската република, но очаква с нетърпение следващата поръчка за машинни части.
Вестник "Стандарт" / Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар