Ще се жалваме на Европейския съюз и ще искаме да дойде комисия да види като сме членове какво направихте вие !

Чешмата в Трънак ?

27.11.2009

Строителят й Сабри Мехмедали вика комисия от ЕС – да види какво сме свършили.

В събота по разпореждане на шефа на РДНСК-Бургас Милен Ненчев беше разрушена и заличена турската чешма край руенското село Трънак.

Нейния строител е Сабри Мехмедали – бивш затворник и настоящ активист на ДПС, служител на кметството в Руен.

Строена в памет на брат му Емин Мехмедали,днес от чешмата е останала камара от пръст и бетон.

Ноември 2009 г. Обектът е напълно разрушен след дълго съдебно дело във Върховния съд.

Тя е построена през 1993 г., когато ДПС е във подем, а Сабри Мехмедали става водеща фигура на движението в региона.

На плочата той изписва имената на тримата осъдени на смърт.

След последния акт от онзи ден, който идва по решение на Върховния административен съд, потърсихме Сабри Мехмедали, който живее в непосредствена близост до разрушената чешма.

Ето какво казва той:

А ние правим само хаир – садим дръвчета, мостове, чешми и джамии, ние сме вярващи.

Аз имам деца, които тука бяха смачкани през 1984 и 1985 г., избягаха в Турция.
Откакто стана тая работа в събота не съм излизал навън, това е гавра.

Нямам средства да я вдигна, но и искам така да остане като паметник!

Да е срам!

Но казвам, че ще се жалваме на Европейския съюз и ще искаме да дойде комисия да види като сме членове какво направихте вие!


Портал Турция

>>>

ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ

В интервютата информация е изобилна и разнообразна. Няколкото рубрики, които предлагаме само насочват читателя.

Основното, което се налага като впечатление е една фраза от интервю: "хората напущат страната, като са изгубили всякаква надежда, че в България повече ще може да се живее под комунистическия режим".

В официалните документи има достатъчно доказателства за целенасочения натиск от властта върху българските турци.

Но я напускат и искат да я напуснат не само български турци...

- ЕКСТРАДИРАТ СЕ АКТИВИСТИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛИГА

1; 2; 3; 4; 5; 6

- ПРЕДЛАГА СЕ ЕКСКУРЗИЯ В ЧУЖБИНА НА НЕУДОБНИТЕ ЛИЦА

1;

- РАЗДАВАНЕ НА МОЛБИ-ДЕКЛАРАЦИИ НА ВСЕКИ ПОЖЕЛАЛ

1;

- ЖЕЛАНИЕ ЗА ИЗСЕЛВАНЕ

1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 11; 12; 13;

- ПАСПОРТИ, НО НЕ ЗА ВСИЧКИ

1; 2; 3; 4;

- НА ГРАНИЦАТА

1; 2;

- Турция? БЪЛГАРИЯ?

1; 2; 3; 4; 5; 6;

- производство и снабдяване по време на голямата екскурзия

1; 2; 3; 4; 5;

>>>

ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ

Репортажи от двете страни на българо-турската граница (Димитър Инкьов)

Димитър Инкьов: Намираме се на граничния пункт /.../ от турска страна и от българска страна Малко Търново. Директорът на митницата ни каза, че през м. април и през м. май, както и в месеците преди това от България за Турция не са минавали никакви туристи. От м. юни дневно идват около 1500 души, но това явно не са никакви туристи. Това са хора, както те разказват самите, изгонени от България. Това са хора, на които е дадено по някой път 6 часа, за да напуснат страната; на други са дадени 24 часа да напуснат страната. От 3 юни започва голямото гонене на турците от България. До днес са влезнали около 7000 души от пункт Малко Търново за Турция и потокът на тия хора продължава. Както разказват някои от бежанците, на българската страна имало опашка от 40 км – леки коли, хора, които чакат да влязат в Турция. Изглежда, турското население вече не е готово да понася тормоза, на който го подлага режимът на Тодор Живков. Основното, което разбрах, е недоволството от промяната на имената, и след това бруталното потискане на манифестациите, които турците се опитали да направят и са направили на 26и и 30и май тази година. Изглежда, режимът е бил шокиран от тия манифестации и затова е поискал бързо да се отърве от тия хора. Човек може да си зададе въпроса: от какво толкова са се страхували? Нищо страшно турците не са направили, за да бъдат потискани по такъв начин – да се пуснат срещу тях танкове, да има убити, да има ранени и след това хората масово да бъдат гонени от България. Това, което гледаме сега тука, е наистина една човешка трагедия; една човешка трагедия, която става в Европа, която не става някъде в Азия, и която става сега, в момента, когато има „размразяване”, когато има подобряване на международното положение. Българският режим прави една голяма грешка, която ще му нанесе щети и ще нанесе щети на страната пред очите на целия свят.

(скоро след 3.06.1989 г., ролка № 242)

Димитър Инкьов: Как пристигнахте така изведнъж? Тодор Живков говори, че българи от турски произход искали да пътуват туристически за Турция и затова, понеже било всичко свободно и ви дали паспорти, и вие сте решили "Айде да идем да погледнем малко Турция." Така ли е това?

Іви мъжки глас: Туй не е вярно. Те издават паспорта за 24 часа и веднага дават рейс. Особено когато много издадени паспорти, хората тръгват сутринта. Рейсът им осигуряват те, и товарна кола им осигуряват те. И тръгваме. Пет дена съм бил на път. Днеска пристигам.

Д. Инкьов: Вие откъде идвате?

Мъжки глас: От Каспичан, от Каспичан идвам. Там живеех, там работих. От там. Петия ден съм тука.

Д. Инкьов: Добре, вие оставихте в България всичко, което сте имали до сега. Можахте ли да вземете нещо?

Мъжки глас: Каквото съм имал в къщи, туй можах да вземам. Парите останаха в банката. Каквито имах в къщи пари, с тях съм тръгнал. Мебелите, казаха - не даваме, аз ги продадох на половин цена,… което можах; което не можах, подарих го на хората, на комшиите...

Д. Инкьов: А каква професия имате?

Мъжки глас: Общ работник съм.

Д. Инкьов: Общ работник. И тука сте с жена си, с детето, с цялото семейство?

Мъжки глас: С цялото семейство съм. Днеска пристигнах - в десет и половина.

Д. Инкьов: Имаше ли демонстрации на турците в България в края на миналия месец? Кога?

Мъжки глас: Имаше. На 24и беше отцепено. В община... Оттам бяхме ние,… но накрая пристигаме. В събота, 27и, беше митинга в Шумен. Навсякъде блокираха - и черните пътища ги прекъснаха, по 50, по 60 войници, въоръжени, от МВРто…, старшини, навсякъде блокирано.

ІІ-ри мъжки глас: Аз пристигнах с влака. В седем часа тръгва влака от Каспичан за Шумен. Влаковете не можаха да спрат. Пристигнахме в осем без петнадесет май, долу-горе. Бях на пазарно място. Почнаха хората, все едно че … уж пазаруват на пазара, натрупаха се ... Ръководител, той даже един път се изказа – Зия Шабанов - за човешките права член, той беше ръководител на пазарното място, а Айше от Капитан Петко - тя беше ръководителка на центъра. Две групи, уж щяхме да се съберем на едно място. Военните, милиционерите… разпръснаха ни и почнахме побоища там, и те почнаха да стрелят по хората.

Д. Инкьов: Имаше ли убити и ранени?

Мъжки глас: Много, много убити и много ранени. 20 убити. Със сигурност са 20… убити има!

Д. Инкьов: Вие видяхте ли някои от тия хора?

Мъжки глас: Лично пред мене и пред него убиха, и в канала - в мръсната канавка в Шумен го хвърлиха момчето…, беше 20 – 23 годишен.

Д. Инкьов: Знаете ли как се казва това момче?

Мъжки глас: Така и не съм му научил името .... защото веднага ги дигнаха във Военна болница. Никой не може да ги...

Д. Инкьов: Вие също бяхте свидетел, казвате, на тоя случай?

ІІІ-ти мъжки глас: Да, аз също бях там, в Шумен, на митинга. Видях ги - на пет метра. Нямаше и пет метра, когато стреляха срещу нас. Ние нямахме с какво да се отбраняваме. Освен, оставаше с камъни или с нещо друго, нали...

Д. Инкьов: Проблемът е защо стреляха? Какво от това, че там има една мирна демонстрация?

Мъжки глас: Ние искахме мирна демонстрация. За да правиме ..., да защитаваме на човека правата, но не ни позволяваха. За да се разпръснем, биеха ни с палки, идваха там, много кално(?) беше...

Д. Инкьов: Какви бяха тия войници? Бяха редовна войска или бяха тия, т. нар. "биячи", „Червените барети”?

Мъжки глас: „Червените барети”. Имаше и специално подготвена такава група, пусната сред нас. Специална група каратисти, момчета, ученици. Бяха над 70. Те биеха с палки. И войниците - както се изказаха големите хора, дето имаха връзки - 9000 са. Още... девет хиляди се дигнаха там, покрай Шумен.

Д. Инкьов: Кога стана това точно?

Мъжки глас: 27и, събота, 27и май,...тръгна митинга на пазарното място.

Д. Инкьов: Добре, благодаря ви. Както чухте, драги слушатели, режимът както изглежда, е бил много уплашен от тия демонстрации и вероятно страхувайки се, че и българи могат да започнат да протестират за човешки права, българи могат също да започнат да протестират срещу нередностите на режима, са започнали масово принудително изселване на турското население. Това, разбира се, създава сериозни проблеми на Турция. Това създава сериозни проблеми за добрите отношения между България и Турция, защото вие може да си представите какво означава това: един поток от коли, един поток от автобуси, няколко автобуса видях със собствените си очи, които пристигнаха един след друг. В автобус за 40 души натъпкани 60 души. След автобуса върви един, или два, или три камиона, в които са натоварени багажите на тия хора. Всичко това се изтърсва на турска територия и им се казва: махайте се! Това ли са туристите, за които Тодор Живков говори, (че) отиват да посетят Турция. Дали им били паспорти, да видели и ако искат, да се върнат. Това са хора, някои от които са пребити от милиционерите, някои от които трябваше тука да влязат веднага в болница. Както разбирам, много активисти от турското движение в България са били задържани, но за това ще говоря следващия път. Не може така да се пращат по няколко хиляди души дневно, да се изтърсват от другата страна на една граница и да се оставят на произвола на съдбата! Турското правителство не ги оставя на произвола на съдбата. Турското правителство се мъчи бързо да вземе мерки, да организира настаняването им в палатки, но, както разбрах от Валията - това е губернатора на граничната област около Одрин - той ми каза така: "Ние си нямахме понятие, ние не бяхме подготвени, че българите ще започнат такова масово депортиране на нашите сънародници". Той каза: как би реагирала България, ако от другаде започнат да гонят българи? Ние имаме 100 000 души българи, които живеят в Турция, но те са наши граждани, те си говорят езика и никой не мисли да ги гони от Турция. Драги слушатели, тук е радио "Свободна Европа", на телефона беше Димитър Инкъов. Извинявайте, ако в телефонната връзка имаше някакви смущения, телефонната връзка за емисия от границата не е много добра. Дочуване.

(Ролка № 85)

Димитър Инкьов: Драги слушатели, на телефона е Димитър Инкьов. Намирам се на турско-българската граница от турска страна и наблюдавам потока от бежанци, който идва от България. Картината е наистина неописуема. Стотици, много стотици леки коли, камиони, багаж, разхвърлян на всички страни. Нека да поговоря с някой от тези хора. Ето пред мене е един.

Д. Инкьов: Извинете, вие как се казвате:

Мустафа Халим: Мустафа Халим, Толбухински окръг. Работихме четирдесет години… в продължение. Издигнахме я таз България, три тухли ако имаше, двете бяха от нас, обаче Тодор Живков така се отнася с нас .. сякаш сме толкова лоши хора в тази държава. Издигнахме ги и той ни ритна, с крак ни ритна. Само 24 часа ми дадоха да излизам от границата. Така си оставих всичко, което имах. Имущество свое, личното си имущество така, над 30000 лева. Движим, недвижим имот, така си остана. Извикаха ме и казаха: за 24 часа да излизам от границата, от селото и от границата да излизам…

Д. Инкьов: Какво работихте вие напоследък в България?

Мустафа Халим: Напоследак работих в Завгарант - Завод за филтри.

Димитър Инкьов: А как се казвате вие?

Силвана Ислова: Силвана Тулолова Ислова. Бият ни, изхвърлят ни. С палки бият, от работа изпъждат, хляб не ни дават да ядем, не ни дават. Вие сте, казват, турци. Много ни бият тез българи, направо много.

Д. Инкьов: Добре: защо, защо? От къде го измислиха това нещо? Защо го правят?

С. Ислова: Не знам и аз, и ние не можем да кажем нищо. Те такива сме… и хляб не ни дават. Изведнъж, нали и имената ни смениха, и почнаха да тормозят всичко…

Д. Инкьов: Всичко започна с промяната на имената?...

Мъжки гласове: Не дават да приказваме по турски. В къщи влизат ... всеки по отделно си говори - по 20 лева! "Говорят на чужд, неразбираем език!" Значи, за тях турският е чужд език, неразбираем. Това ни е на нас родният, майчин език.

Д. Инкьов: Колко е голяма опашката към българската граница? Вие сега ли идвате от България?

Мъжки глас: Преди един час влязохме.

Д. Инкьов: И колко е голяма опашката?

Мъжки глас: Към 20 километра е.

Д. Инкьов: Към 20 км.? Откъде идват всички тези хора?

Друг мъжки глас: От Бургаски окръг, от Разградски, Силистренски окръг, Толбухински.

Д. Инкьов: Тази опашка е опашка от леки коли, товарни коли, от автобуси?

Мъжки глас: Да. От товарни коли, от леки коли…

Д. Инкьов: И вие пристигнахте, значи, преди един час?

Мъжки глас: Да, преди един час пристигнахме. Има хора, са тръгнали преди 4 дена и не могат да пристигнат.

Д. Инкьов: От понеделник сутринта сте тръгнали? И защо до сега не сте успяли… от понеделник сутринта?

Мъжки глас: От понеделник сутринта сме спрели в лагери в България и пренощувахме в колите - по 20 (души) ... 20 на едно място, 20 в друг лагер и ... 4 вечери сме пренощували в колите.

Д. Инкьов: Драги слушатели, нека да ви информираме за съдбата на няколко борци за човешки права в България. Няколко борци за човешки права от турското малцинство. Какво е станало напоследък с тях ?

Мъжки глас: Напоследък с тях станаха доста инциденти. Задържаха ги. Гюлтен Османова в момента е на съдебната зала. Задържана, домашен арест под охрана.

Д. Инкьов: Гюлтен Османова от Нови Пазар. Другите кои са?

Мъжки глас: Зия Ахмедов Шабанов от Сливен, и той също задържан, дето ръководи митингите в Шумен. Айше, дето ръководи митингите в Шумен също, и тя е задържана. Те са на съдебни скамейки. Трябва да се помогне на тия хора. За туй сме се мъчили ние.

Д. Инкьов: Драги слушатели, намирам се между турци, дошли от България в един от лагерите, който е до Люле бургас и пред мене е?

Демир Терзи: Демир Терзи от Бургаски медни мини, Росен, Бургаско област. Ние, преди да се променят имената, с българите живеехме почти като братя. Аз съм работил само между българи и така добре съм се разбирал,… обаче, откакто смениха имената, се изостриха до невъзможна степен отношенията между българи и турци. И питам един мой приятел: Защо по такъв жесток начин, като бесни кучета се хвърля милицията, българската, по турското население? И този приятел ми каза: "Ти знаеш ли, че наистина сте за трепане!" „Защо?” „Защото, да знаеш какви бюлетини са чели в милицията...”, на негов брат…

Д. Инкьов: Извинявай, значи твоят приятел има брат, който работи в милицията. И е информиран от брат си?

Демир Терзи: Информиран от брат си. И той ми каза, че са им чели бюлетини. „Какви бюлетини?” „Ами на, имало е турци, които са намушкали с вили двама, трима милиционери, задигнати детски градини и са държани като заложници. Гаврили са се със студенти, с ученици се гаврели...” и по този начин се насъсква милицията срещу нас. Ние се чудихме защо е тъй вулгарна с турското население милицията. Тяхната цел е по този начин да насъскат и турското население към българското, и българското към турското, за да се принуди това, турското население, само да изяви желание да се махне, да се изсели от България.

Д. Инкьов: Вие къде работихте в България?

Демир Терзи: Работих 8 години под земята. Последните години като шофьор. Обаче държавата, преди да се интернирам в Турция, ме накара да се издължа до стотинка. А пък аз имам толкова години подземен стаж. .. толкова години съм работил, какво съм работил! Би трябвало и държавата да се издължи, както ние се издължихме до стотинка.

Д. Инкьов: Оставихте ли имущество в България?

Демир Терзи: Нямахме дом, обаче си пръснахме имуществото на ляво на дясно без пари.

Д. Инкьов: Съгласни ли сте с това, което той каза?

Мъжки глас: Съгласни сме, да. Чували сме го и сме го видяли даже...

Друг мъжки глас: Имат подлостта да ни питат: "Защо вие така, като мътна вода, всички тръгнахте към Турция?" Викам: „Мътната вода зависи от вас. Ако спре дъждът, водата ще се избистри. Щом продължава тоя натиск, тоя тормоз над турското население, тая вода ще става още по-мътна и по-буйна, разбираш ли?!” Те казват: „Да имате да взимате, имена няма да ви върнем!”.

Д. Инкьов: Значи основният проблем беше вземането на имената на хората и отказът хората да се чувстват като мюсюлмани… Аз чух, че цели гробища са били унищожавани?

Мустафа Мехмедов: От с. Камен съм. Мустафа Мехмедов се казвам. Нашите гробища ги събориха до камък. И ги вкараха в трошачките. Трошачките в Кара пелит - да го трушат и да го слагат на шосето ... Годините не си знаеше гробището, не си знаеха годините. Аз това мога да кажа… истината.

Д. Инкьов: Драги слушатели, това бяха някои интервюта, които аз взех от турски бежанци от България, пристигнали в Турция. Тук е Димитър Инкьов, радио" Свободна Европа", на турско-българската граница.

(20.06.1989 г., ролка № 66)

Портал Турция