Скулпторът Зюхтю Калит: Няма значимо изкуство без добра идея в него!По думите на скулптора Зюхтю Калит, истинският творец никога не поднася нещата наготово - смлени и сдъвкани! Силата е да съумееш да накараш зрителят да мисли за твоята уникалност. Няма значимо изкуство, без да е заложена добра и изкристализирана идея в него!
Скулпторът Зюхтю Калит е човек, който като че ли винаги има излишък от физическа и ментална енергия, винаги забързан, разговорлив и откровен, но и съсредоточен. Познат е на културната общественост - и не само в големия крайдунавски град, но и в други региони. Хората го ценят и знаят, както с незатихващата му жизненост, така и с триизмерното творчество, което той създава вече три десетилетия с много финес и собствено кредо. За него няма прегради и ограничения между монумента и малката пластика, между използването на силното внушение и обаятелното лирично въздействие.
Диапазонът на творческия му обхват е твърде широк и това навярно е продиктувано от обема и мащабите на собствения му кръгозор.
Зюхтю Калит е роден в началото на петдесетте години в село Голямо Враново. Гордее се с факта, че е наследник на кримски татари, които преди векове преминават през територията на България. Още като малко дете у него се проявяват две основни качества - забележителният интерес към рисуването и моделирането, а съвместно с това и силна страст към спортните изяви. Той стои в дълъг захлас и слуша сложните музикални извивки на цигулката, на която свири баща му, с необяснима охота и стремглавост се впуска в надбягвания, скачания, в пъргави детски игри или гонения на кълбовидната топка. И нaвярно именно тоя детски живец по-късно вече се е развил у него до такава степен, че го превръща в първокласен състезател и треньор по стрелба с лък. Още като момче в прогимназията Калит се включва активно и с безупречно старание изготвя украса за празненства или пък сам ръководи този вид дейност, с помощта на свои съученици. Често е будел възхищение у приятелите си, като е издялквал с лекота от тебешир разни фигурки. Друг път е правел по свое собствено усмотрение свирки от дърво. Близостта до град Русе още като дете му дава възможност да запечата дълбоко в крехкото си съзнание високите и богати на орнаменти сгради и паметници, станали обект на възхищение у не един пътник или специалист. Тук класическите изработки на австрийските архитекти и майстори му вдъхват ясната надежда да постъпи да учи в Художествената гимназия в град Казанлък, носеща името на популярния български художник Дечко Узунов, роден в същия град през 1899 година. Приемните изпити не само че не притесняват Зюхтю Калит, но го правят щастлив и той с радостно вълнение ги защитава, като заема водещо място в одобрените списъци. В гимназията с недвусмислено увлечение изучава рисуване, графика, живопис, скулптора. За щастие в същото училище учат и децата на утвърдени и уважавани имена на България като Ненко Балкански и Николай Хайтов и Калит остава с красиви мисли от запознанството си с тях. И до днес си спомня с умиление за директора Милчо Христов (график), преподавателите Иван Радев (живописец), Никола Овчаров (скулптор), чиито ателиета е посещавал заедно със свои съученици и е тръпнел при всяко влизане в тези творчески „храмове”.
1976 година Зюхтю Калит никога няма да заличи от съзнанието си, защото тогава го приемат за редовен студент в специалност скулптора във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Младежът вече има чудесната възможност да контактува с колеги-съмишленици в по-зряла възраст, от една страна, а от друга - с високо изявени специалисти като проф. Д. Филипов, преподавателя по скулптура Атанас Миндов и др. Тук научава и закономерностите на „занаята”: за многозначността на обемното изкуство, за благородството, което то носи, за пластиката, която оживява под човешките ръце, за зашеметяващата внушителност и величие на монументите. В учебните ателиета, заедно с вдъхновяващата го среда и атмосфера, избликнали от отдадеността, състудентите и преподавателите, често, без да е задължително съгласно учебните програми, студентите остават до късно през вечерите - и тези мигове ще останат неизтрити от паметта му. Тук Зюхтю получава така необходимия усет за творческото си развитие. Крайната цел е сравнително еднаква, но е различно отношението към отделните материали: глина, дърво, бронз, гранит.
Скулптората е лесно изкуство – трябва да отнемеш излишното от камъка
Научил една съществена фраза на великия италиански скулптор от 16-и век Микеланджело: „Скулптората е лесно изкуство - трябва само да отнемеш излишното от камъка...”, зазвучава в ушите му завинаги. Тя е метафорична, но изпълнена с богато съдържание, става траен негов пътеводител. „Камъкът има свойството да се съпротивлява - казва скулпторът, - глината е мека... Художествената идея и творческият процес раждат формата, но докато си заедно с обработвания материал, ти развиваш и своя кръгозор. Всяка работа над него е едно неописуемо състояние на духа. И докато малката пластика е една конструкция, то статуята трябва да се съчетае, да се синхронизира със средата, с архитектурата, с цялото пространство. Аз предпочитам моите произведения да имат знак, без, разбира се, да казвам всичко, защото идеята се съдържа в недоизказаното. Истинският творец никога не поднася нещата наготово - смлени и сдъвкани! Силата е да съумееш да накараш зрителят да мисли за твоята уникалност. Елементаризмът е лош съветник. Няма значимо изкуство, без да е заложена добра и изкристализирана идея в него! В развитието си като творец съм изключително благодарен на двама големи майстори: бай Кольо Желязото и Георги Радулов, от които съм научил много!”
Зюхтю Калит се е посветил изцяло на трудното, но благородно изкуство - скулптурата, участвал е успешно в редица местни, регионални и международни изложения. Похвално е, че той е представял свои творби в Париж, Берлин, Истанбул. Сега му предстоят нови изяви: Международен пленер, заедно други творци от България, Турция, САЩ. Работи и върху идеи и реализации на паметници на Св. Георги Победоносец и на паметник, посветен на Освободителната война. Не го напускат и хобитата - стрелба с лък и каране на състезателен велосипед.
12 April 2010,Monday
ВЕНЕЛИН ПЕНКОВ
"Заман" /
Няма коментари:
Публикуване на коментар