За рaзигралите се събития през първата половина на 1989 г. и за майските протести и бруталното им потушаване тогава българите не знаят почтни нищо.Малкото,което достига до тях,е информацията на свободните турски и западни радиостанции.Народът е в пълно информационно затъмнение и поради тази причина се раждат и разпространяват всевъзможни слухове.Авторите им са от пропагандните централи на компартията и политическите отдели на ДС.Основни разпространители по способа на т.нар. контрапропаганда са нейни агенти,както и изпитаните в годините на комунистическата диктатура закрити и открити партийни събрания.Внушава се официалната версия за събитията и какви мерки са предприети за "овладяване" на критичната ситуация,предизвикана по вина на всевъзможни външни и вътрешни врагове на социалистическа България.Българите ще научат част от истинат за събитията едва след демократичните промени от страниците на ново появилия се свободен печат.Предимно от вестниците "Демокрация" и "Права и свободи",където свидетели разказват за преживяното и за дадените жертви.Съобщава се и версията за протестите на учреденото в началото на 1990 г. Движение за права и свободи.Очевидците описват ужасяващи кървави картини,дават имената на жертвите,не пропускат да споменат насилствените средства,употребата на силите на реда за смазването на протестите.
От началото на 1989 г. сред турското малцинство постепенно назрява готовност за предприемане на последната,решителна стъпка за отвоюване на отнените права.Създава се нелегална организация,която подготвя населението за "решителния момент".Той настъпва в навечерието на Парижката конференция за човешките измерения.След гладните стачки по сигнал на организаторите турците се вдигат на масови мирни протести срещу насилствената асимилация,за малцинствени права и свободи.
Първият протест избухва на 19 май 1989 г.Издигат се подсказаните от турските лидери лозунги в защита на "перестройката" и във възхвала на Горбачов,както и искане да се върнат имената,езикът и да се осигури възможност за свободно изселване.Този митинг,за разлика от последвалите го,преминава без нарушаване на реда,без сблъсъци с органите на властта.Протестиращите се разотиват мирно,необезпокоявани от МВР.
Вторият протестен митинг изненадва властите на следащия ден,когато в 9 часа сутринта селяните от Пристое,Шуменско,се вдигат на мирен поход със същите искания.Всичко е предварително добре организирано.Походът минава през съседните села Климент.Наум,Тъкач и непрестанно множащите протестиращи се насочват към общинския център на Каолиново.Организирано към тях се присъединяват още хиляди от Духовец,Беленци,Браничево,Загориче и от градовете Силистра,Дулово,Исперих,Преслав,Нови Пазар.Според някои източници в похода участват над 10 000 души,а според други твърдения те са над 25 000.Издигат се лозунги за връщане на имената,за човеши и малцинствени права.
Мирният протест се превръща в кърваво сражение,когато около Каолиново шествието е посрещнато от части на вътрешни войски,армията,милицията,пожарната охрана.По всичко личи,че ще се стреля на кръв.Пада и първата жертва - Неджиб Осман от с.Кус,починал в резултат на нанесен му тежък побой пред очите на протестиращото множество.Мъже,жени,деца и старци са подложени на насилие.За първи път проявяват и пристигналите по спешност "червени барети".Казано им е,че турците са се вдигнали на "въстание" и искат "автономия" и република по подобие на кипърската.
От книгата "Протестните акции на турците в България - януари - май 1989 г. - Документи" от Веселин Ангелов
СЛЕДВА
portalturkey.blogspot.com / http://thebigexcursion.blogspot.com
И всичко това става заради болния мозък на Тодор Живков и верните му приближени от ДС.Че на колко години бе той тогава. Турците в България са къде къде по-образовани и милосърдни. От 1878г. живяхме и се трудихме заедно въпреки прикритата дискриминация. Живков търсеше причина да отмести погледа на народа от тежката икономическа криза, която се задаваше. А БЯХМЕ ЕДИННИ СРЕЩУ КАПИТАЛИЗМА И СРЕЩУ ИМПЕРИАЛИСТИТЕ ОТ САЩ!!!
ОтговорИзтриване