Засилващи се връзки между Турция и Иран !

Новата любов на Турция с Иран тревожи Европа !

18 Ноември 2009

Ройтерс

Засилващите се връзки между Турция и Иран пораждат безпокойство в някои части на Европейския съюз и могат да дадат нови аргументи на противниците на усилията на Анкара да се присъедини към благоденстващия съюз. Въпреки че присъединяването към ЕС е приоритет за Анкара, управляващата проислямска Партия на справедливостта и развитието (ПСР) засили влиянието на Турция в Близкия изток. През последните няколко седмици премиерът Реджеп Тайип Ердоган посети Техеран, а Турция прие иранския президент в ролята си на домакин на среща на върха на ислямските страни.

Някои европейски страни заявяват, че засилените връзки на Турция с Иран могат да подпомогнат политиката на ЕС в Близкия изток и да дадат нов тласък на усилията на световните сили да попречат на Иран да създаде атомна бомба. Други се опасяват, че Анкара може да обърне гръб на Европа, а политиката й да застраши преговорите по иранската програма за обогатяване на уран, като намали изолацията на Техеран.

“Политиците на Запад започват да се безпокоят, че засилващите се връзки на Турция с Иран могат да намалят чувството за изолация на страната, като така попречат на дипломатическите усилия да се попречи на Техеран да разработи атомна бомба”, коментира Катинка Барич от базираната в Лондон неправителствена организация Център за европейски реформи. Тя освен това предполага, че някои европейски страни могат да се опитат да се възползват от всеки разнобой между турската политика и политиката на ЕС, за да засилят аргументите си срещу присъединяването на Турция към 27-членния блок. “Това може да бъде коз в ръцете на онези, които казват, че Турция не е европейска държава”, отбелязва Барич. “Каквото и да прави Турция, то винаги ще бъде тълкувано по един начин от онези, които не искат Турция в ЕС, и по друг от онези, които я подкрепят”, допълва тя.

Всяко отклоняване на вниманието на Турция от ЕС може да подкопае отношенията с един най-големите търговски партньори на Анкара и да създаде главоболия на инвеститорите, които гледат на кандидатурата за членство в ЕС като на гаранция за финансовите и политическите реформи. Това би обезпокоило и самия ЕС тъй като, въпреки че някои страни-членки са против приемането на Турция, тя е потенциално важен енергиен партньор, предлагащ алтернатива на Русия като източник на доставки.

Френски и британски министри заявиха, че връзките на Турция с Близкия изток и ислямските държави могат да са от полза за Запада. Американският президент Барак Обама каза, че Турция може да играе положителна роля в опитите за намиране на изход по ядрения въпрос на Техеран. Германският канцлер Ангела Меркел обаче е изразила безпокойство от това, което тя тълкува като затопляне на отношенията между Анкара и Техеран. Официални представители в Германия, която заедно с Франция поведе съпротивата срещу членството на Турция, казват, че Меркел е обезпокоена от това, че в интервю за вестник “Гардиън” Ердоган нарекъл иранския президент Махмуд Ахмадинеджад “приятел” на Турция.

Дипломати допълват, че европейските политици са изразили безпокойство от засилващите се връзки на Анкара с Техеран. Те са изтъкнали също влошаването на отношенията на членката на НАТО Турция с Израел заради неговата офанзива в Газа през януари миналата година. “Държави, които се отнасят зле с Турция, отмятайки се от десетилетни ангажименти на ЕС във връзка с присъединяването на страната, сега я обвиняват в злонамереност по въпроса за Иран. Малко е прекалено”, коментира Хю Поуп от Международната кризисна група. Той предупреди за опасността от “принасяне в жертва на отношенията ЕС-Турция заради често пъти краткосрочни вътрешнополитически съображения” на правителства под натиска на обществената враждебност към приемането в ЕС на толкова голяма, но бедна държава с мюсюлманско население.

Анкара твърди, че поддържането на добри отношения с Иран и кандидатстването за членство в ЕС не се изключват взаимно. В съзвучие с политиката на ЕС, тя е против това Иран да разполага с ядрени оръжия и предложи да посредничи между световните сили и Техеран по въпроса за ядрената програма. Въпреки че присъединителните преговори с Анкара забавиха хода си заради бавния напредък по реформите и териториалния спор с Кипър, годишният доклад на ЕС от миналия месец за преговорите не съдържаше никакви препратки към проблемите, свързани с Иран. “Турция подкрепя позицията на ЕС за иранската ядрена програма”, посочи докладът.

През септември т.нар. група на старейшините, състояща се от изтъкнати държавници, заяви, че ЕС би могъл да спечели много ог връзките на Турция с Иран, тъй като Анкара разполага с по-големи възможности за по-чести контакти на по-високо равнище с иранското ръководство от тези на страните от ЕС. Политическите анализатори посочват, че някои европейци са потресени от реториката на Ердоган, особено от думите му, че наложените на Иран санкции са “арогантни” и че страните, които са против ядрената му програма, трябва първо да се откажат от собственото си ядрено оръжие.

Анализаторите твърдят, че най-добрият начин турските лидери да уталожат безпокойството в Европа е да смекчат реториката си и да заявят много по-ясно, че използват контактите си с Иран, за да окажат натиск върху Техеран по ядрения въпрос. Иран твърди, че ядрената му програма предвижда само използването на ядрена енергия за цивилни цели. “Няма нито една област на политика, в която Турция да се е разграничила от Запада. Смятам, че това е по-скоро въпрос на естетика и реторика”, посочва Ян Лесер от Германския фонд “Маршал”. “Ердоган не предаде на Техеран посланието, което се очакваше от страна като Турция”, допълва той.

По БТА / Портал Турция