Цветята в турската култура

МАГИЯТА НА ПРИРОДАТА 5/11

Цветята в турската култура....

Изпратена 02.02.2011 08:15:39 UTC

Обновена 02.02.2011 08:15:39 UTC

Любовта и уважението, което турците са изпитвали към природата са намерили широко отражение във вътрешната декорация в турската архитектура. Като пример за това можем да посочим джамията Селимийе построена в град Едирне от Мимар Синан. Във вътрешната украса на джамията са широко използвани различни растителни мотиви. До наши дни са се съхранили в отлично състояние фаянсови плочки от Изник, върху които са изобразени лалета. Лалето е много широко използван мотив в джамията Селимийе и рисунки на лалета са направени с бои и върху мазилката и върху дървени плоскости. Свен това тук може да се видят и рисунки на пролетни цветя, на разцъфнали дървета, на каранфил и рози.

Тъй като са живеели в единение с природата, турците са отдавали голямо внимание на цветята. Те не са се задоволили само с отглеждането на цветя, но също така са ги изобразили върху платовете, в дърворезбата, нарисували са ги по фаянсовите плочки и по стените на сградите. Но най-голямо внимание турците са отдали на лалето. Лалето е цвете, което цъфти един път в годината и увяхва след около един месец. Най-много лалета в Турция се отглеждат в района на град Едирне. Лалетата цъфтят в средата на месец май и през месец април. В историческите документи от 16ти век е отделено много място на лалето. Австрийският посланник Бусбек пристигнал в Османската империя, в писмата си до родината отделя широко място на описания на лалето. Той пише, че в град Едирне е видял много цветя като лале, зюмбюл, нарцис. Интерес предизвиква фактът, че писмото е написано през месец септември 1555та година. През тази година времето се е запазило дълго време топло и цветята са продължили да цъфтят до края на месец септември. Бусбек пише, че лалето имам много слаб аромат, но човек остава омаян от цветовото разнообразие и красотата на това цвете. Връщайки се в Австрия през 1559та година той отнася със себе си и луковици на лале. За кратко време отглеждането на лалета се е превърнало в много разпространена практика в цяла Европа и дори холандците постигат големи успехи в усилията си да създадат нови сортове лалета. През 1651ва година австрийският император Фердинанд трети изпраща със своя посланник до султан Мехмед Четвърти 40 луковици лале. Това показва какво голямо значение през този период се отдава в Европа на лалето.

Лалето е цвете, което има много важно място и в историята на град Едирне. Търговията с цветя в Едирне продължава от 15ти век насам. В исторически документи пише, че в градината на една джамия са се отглеждали различни цветя, които са се продавали, за да се осигуряват приходи за джамията. Прочутият турски пътешественик Евлия Челеби пише, че в джамиите в Едирне се е отдавало голямо значение на отглеждането на цветя и подчертава, че ароматните цветя са се използвали за ароматизирането на помещенията в джамиите, като цветята са се поставяли в големи вази и дори са се намирали постоянни служители, които са се грижели за цветята и са заменяли увяхналите цветя с нови. Освен това цветя като лале, зюмбюл, жасмин, каранфил са се употребявали и за лекуването на психично болните. В периода на управление на султан Мехмед Четвърти населението в империята се е поощрявало да отглежда цветя. Раздавали са се семена и поданиците, които отглеждат най-хубавите цветя са се награждавали. Благодарение на тази усилия на султан Мехмед Четвърти, в град Едирне е започнало да се отдава специално внимание на градините. Сред историческите документи има много писма, в които се разказва за красотата на градините в Едирне. И днес тази традиция се е запазила в града.

Любовта на турците към цветята намира отражение и в османското изкуство. Турците са ги изобразили върху платовете, в дърворезбата, нарисували са ги по фаянсовите плочки и по стените на сградите, изработвали са цветя с различна форма от ковано желязо и от камък. Лалето, каранфилът, розата и зюмбюлът са най-широко използваните в османското изкуство мотиви. Мотиви на лале и каранфил са се изработвали дори и върху броните и по оръжията. Не е възможно да си представим платовете от османския период без красивите мотиви на цветя по тях. Мотиви на цветя са се изработвали специално по кадифени и копринени платове за да имат блясък. Мотивите изработвани по платовете тъкани в Анадола са с по-семпли черти в сравнение с тези тъкани за двореца. Цветята са предимно оцветени в пастелни тонове върху червен фон. През този период на мода са били платове с мотиви на палми заобиколени от тръстики. Мотиви на цветя се изпълзват и приподготовката на така наречените бохчи, които са декоративни опаковки за дрехи и друга покъщина. Мотивите на лале са се използвали особено много през така наречение Период на Лалето. Това, че турците са нарекли един период на името на цвете също показва голямата обич, която изпитват към цветята.

Периодът на Лалето е периодът между 1718 и 1730та година. Основната причина този период да бъде наречен период на лалето е фактът, че отглеждането на лалета е добило моного голяма популярност. Дори и държавниците са се занимавали в свободното си време с отглеждането на лалета. Роля за това е изиграл и продължителният мирен период. Нарастнало е значението отдавано на изкуството и е нарастнал броят на парковете и градините. Има напредък в изкуството, науката, културата. Строят се дворци, джамии, библиотеки, които са богато украсявани. В Истанбул е изградена работилница за фаянсови плочки. Дава се свобода на печатането на книги и се изгражда и работилница за хартия. През периода на лалето в османската държава се отглеждат над 200 вида лалета, които придават неповторим облик на града. И днес лалето е сред най-обичаните от турците цветя.

ТРТ / portalturkey.blogspot.com