Може ли Турция да очарова арабите?
19 Ноември 2009
В крайна сметка, не е нужно много, за да очароваш арабската общественост. Събери малко романтична телевизионна драма и антиизраелски коментари и печелиш незабавна симпатия от страна на общественото мнение. Тази проста формула е добре използвана от Турция, някогашна колониална сила през османските времена, която сега отново си проправя път към Близкия изток.
Водена от амбициите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която има корени в ислямизма, и разочарованието на Турция от нежеланието на Европа да я приеме с отворени обятия, Анкара потегли на близкоизточното си пътуване с мек подход: износът на сълзливи сапунки, които завладяха въображението на арабския свят. Туристи от арабските държави се стичат в Турция. Същевременно в Израел социологическо проучване показа, че 56 процента от анкетираните смятат, че израелските туристи трябва да бойкотират Турция.
Въпреки че Анкара беше основен посредник между Израел и Сирия миналата година, усилията й да се ангажира с по-голяма регионална роля в политиката в Близкия изток напоследък се засилиха. Миналия месец Турция отмени военновъздушно учение с Израел. Няколко седмици по-късно турският премиер Реджеп Тайип Ердоган пристигна в Техеран, за да обяви ядрената програма на Иран за “мирна и хуманитарна” - послание, различно от това, което западните сили, преговарящи с ислямската република, искаха Анкара да предаде.
Приблизително по същото време Турция премахна визовите ограничения със Сирия, потвърждавайки напредъка в отношенията с един проблемен съсед. Анкара дори подобри отношенията с иракското кюрдско малцинство, чиято автономия в Северен Ирак отдавна е възприемана от Турция като заплаха. Понастоящем, когато и да се появи напрежение в региона, включително между арабски държави, Турция със сигурност ще се предложи за посредник.
“Има ново хлапе в града и това е Турция,” казва Абдулкалек Абдула, преподавател по педагогика в университета на Обединените арабски емирства в Дубай. “Те спечелиха арабското обществено мнение и станаха модел за подражание”. Доскоро Турция стоеше настрана от проблемите и решенията в Близкия изток. Все повече обаче, умерените ислямисти са заинтригувани от издигането на власт на ПСР в по традиция отявлено светска Турция.
Два основни политически фактори направиха Турция по-желана по отношение на влияние в региона, както от обществото, така и от правителствата. Първо, дипломатическият размах на Анкара е в контраст с по-агресивния Иран, който се стреми към влияние в региона, подкрепяйки радикални организации и политика, противопоставяща го с някои от водещите арабски правителства. Второ, стремежът на Турция да получи роля в региона е улеснен от властовия вакуум там. Способността на традиционни сили, в частност Египет и Саудитска Арабия, да формират събитията западна, както и тази на САЩ, които са основната външна сила.
Настъплението на Турция към Близкия изток идва в момент, когато усилията на САЩ да съживят палестинско-израелските мирни преговори са в застой, което подкопа позициите на арабските съюзници на Америка, които не показват кой знае каква подкрепа за уреждането на арабско-израелския конфликт чрез преговори. Инициативите на Вашингтон по отношение на Иран също бяха отхвърлени. Отчаянието от наличните сили и политики е такова, че Паул Салем, директор на Близкоизточния център на фондация Карнеги в Бейрут, твърди, че сега Турция е в добра позиция да се кандидатира за водеща роля в мюсюлманския и арабския свят.
Превъзходството на Египет избледня, казва той, а влиянието на Иран е ограничено заради шиитската му идентичност в предимно сунитския арабски свят и заради все по-нефункционалното управление на моллите. “Турция е единствената държава в Близкия изток, която се е вписала в съвремието,” написа Салем в арабския в “Ал хаят”. “Иран, Египет и другите арабски държави не са бъдещето. Турция би могла да бъде. Като голяма сунитска държава с дълбоки исторически корени в региона това би могло да бъде началото на турски век в Близкия изток”. /
По БТА/ Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар