Осем месеца бяха нужни на същата тази Мургина да отговори на питане от парламентарната комисия за борба с корупцията относно имотите на Доган

Мургина, Доган, властта, сараите…

28 Февруари 2009

Едвин Сугарев

Едвин Сугарев

Със сигурност и скандалът с уволнението на шефката на НАП ще бъде заметен под килима: няма да узнаем дали наистина кражбите от нейната агенция са се измервали с милиарди, нито пък кои са поименно червените олигарси, приютили се под нейния данъчен чадър – и дали уволнението й не се дължи по-скоро на отказа й да продължи да го държи разперен над същите. Дори и да бъде започнато съдебно производство срещу нея, чорапът на скандала ще бъде разплетен толкова, колкото и този покрай Корнелия Нинова, която сега се подвизава като говорител на БСП.

Спомняте ли си за него? Не, нали? Точно толкова ще си спомняте само след месеци и за милиардите, източени от ДДС под шапката на Мургина. Нищо, че става дума не за нейните, а за нашите пари. Защото държавната хазна е нашият колективен джоб. И ако някой е бръкнал в него и е извадил оттам милиарди, то това означава, че е бръкнал и в конкретния джоб на всеки един от нас и е извадил оттам няколкостотин лева. Ако това го направи един джебчия, ще му простите ли? Ще забравите ли случая толкова бързо? Странно защо тогава, когато го прави властта, все ни се случва тъй скоротечна амнезия.

Връщам се на темата с Мургина по повод друг прецедент, съвсем различен от казуса с източените милиарди. Различен и все пак близък – тъй като и в единия, и в другия случай става дума за прикриване на истината, за гузно замитане на скандални прецеденти, за закона на омертата, прилаган безотказно винаги, когато става дума за престъпления на властниците – поне докато са на власт.

Осем месеца бяха нужни на същата тази Мургина да отговори на питане от парламентарната комисия за борба с корупцията относно имотите на Доган. И то да отговори частично и не по същество. Същественият отговор е отложен във времето. Но на него времето просто няма да му дойде, докато самият Доган е на власт. Никакъв шанс истината да бъде оповестена преди изборите. След изборите – зависи. От техния резултат.

Исканите от комисията сведения можеха да бъдат изяснени и на въпроса да бъде отговорено в рамките на няколко дни. Осеммесечното бавене не може да бъде обяснено само с мързел или некадърност: налице е очеваден саботаж от страна на изпълнителната власт спрямо парламентарната такава. Може би някой е забравил, че България е парламентарна република – и че изпълнителната власт е подчинена на парламентарната и се намира под неин контрол.

Никой не е забравил обаче – просто трябва да се намери формален повод за бавенето на топката. Сараите на Доган могат да бъдат пипнати точно толкова, колкото и палатите на царя. Нищо, че БСП го обещаваше предизборно. Казана дума дупка не прави.

Нека припомним: Доган няма регистриран законен бизнес. Няма други доходи освен депутатската си заплата, която обаче получава само отчасти, тъй като много рядко благоволява да стъпи в парламента. Това не му пречи да обитава сараи в размер на средно голямо училище, да си купува яхта и да се заканва да си купи и летяща чиния, да демонстрира разкош, който би прилягал повече на султана на Бруней. Няма отговор откъде има тези пари, как ги е придобил и платил ли е данъци върху тях – нищо, че съществуват НАП и комисията Кушлев. Или по-скоро има отговор, защото той си го каза сам. От обръчите от фирми около ДПС.

Фактът, че някой е на власт, не прави по-законни неговите действия. Прикриването на истината за необяснимото разбогатяване на ключови политици у нас, за тяхното превръщане в политическа олигархия, не може да бъде определено по друг начин освен като съучастие в престъпление. Защото да правиш пари от властта е престъпление. Да прикриваш това правене – също.

В България това не просто и само се прави – то се прави съвсем ачик. Дори от много беглите данни, известни досега за Догановите имоти, лъха на господарска увереност в пълната му безнаказаност. Имотите му са формална собственост на никому неизвестни лица, на кухи или известни със загубите си фирми. Например строите на сараите му в Бояна се оказва фирмата “Акома”, собственост на Кирилка Ангелова, която през 2004 г. дължи 1 600 000 лв. на държавната хазна. След това собствеността на фирмата е прехвърлена на някой си Васил Мишев – само дето прехвърлянето е станало с фалшиви документи, а въпросният Мишев е изчезнал безследно и воденото срещу него съдебно преследване е останало без резултат. В крайна сметка сараят е прехвърлен на “Делта епсилон” АД на Румен Асенов и Красимир Дюлгеров – и с това следите са заметени. Схемата следва стратегията на прехвърляне на собствеността, докато се загуби края на дългове и собствености – една стратегия, широко използвана в престъпния свят. На всичкото отгоре се оказва, че сараите са строени и без разрешение за строеж. И при всички клетви на Бойко Борисов по адрес на Доган някак си не личи булдозерите на общината да са тръгнали към Бояна.

Дори само този прецедент би трябвало да е достатъчен, за да се почне сериозно разследване за имотите на Доган, да се установят неговите финансови източници и да се поиска свалянето на имунитета му – ако не за друго, то поне за неплатени данъци, тъй като собственостите му в пъти надхвърлят реалните му приходи. Би трябвало тези мерки да бъдат предприети още преди години – тъй като Доган демонстративно отказва да попълва имуществени декларации, въпреки че като депутат е задължен да го прави.

Естествено, прокуратурата не предприема нищо – и няма да предприеме. Нищо, че е сезирана. Нищо, че в подобни случаи е длъжна да се самосезира. Да не говорим за другите негови собствености: паркът “Росенец” в Бургас, хотелът “Каса Домини” в Рибарица и “Орфей хотел” АД в Девин, замъкът в Дръндар. Една дребна подробност: заемите, с които разни подставени фирми са ги строили, са отпуснати от Корпоративна банка. Същата, която подпомага медийната експанзия на Ирен Кръстева.

Как реагира ДПС на тези, които дръзват да уличат неговия лидер в злоупотреба с власт. (Естествено, Доган никак не отговаря. Да се отбиват обвинения – това е работа са придворните, не за султана.) Ето последният отговор на Ремзи Осман: “Твърденията на Иван Костов са глупости и не отговарят на истината”. Толкоз. Прокуратурата с Костов трябвало да се заеме, а не със Сокола. Все едно някой да заяви: след като има и други крадци в тази държава, оставете ме да си крада спокойно, не ме занимавайте с глупости. Това е “не отговарят на истината…”

Виж още текстове на сайта svobodata.com