Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

728x90,booking

Booking.com

728x90

travel-in-turkey

travel-in-turkey
travel-in-turkey

понеделник, 17 януари 2011 г.

35-метровата "Статуя на човечността" обаче се превърна в символ на противоречивите настроения в Турция към помиряването с Армения

"Статуята на човечността" се превърна в символ на противоречивите позиции в Турция към помиряването с Армения. [Ройтерс]

Съдбата на една статуя е показателна за турско-арменските отношения

"Животът" на един паметник, предназначен да поощри дружбата с Армения, подчертава противоречивото отношение на Турция.

От Александър Кристи-Милър за Southeast European Times

Скулптурата на раздвоена човешка фигура, извисяващата се над град Карс, Източна Турция, трябваше да символизира дългогодишното отчуждение между турци и арменци и желанието им за възобновяване на приятелството.

Съдбата на 35-метровата "Статуя на човечността" обаче се превърна в символ на противоречивите настроения в Турция към помиряването с източната й съседка.

Работата върху паметника започна през 2006 г. Едва завършен наполовина обаче, той бе определен за разрушаване. При посещението си в града в края на миналата седмица турският премиер Реджеп Тайип Ердоган превърна съдбата на статуята в международна новина, след като я нарече "отвратителна".

"Искахме да построим нещо, което да сближава хората," каза за SETimes Наиф Алибейоглу, който е поръчал монумента, докато е бил кмет на Карс.

Най-горчивият извор на разделението между двете страни е избиването на 1,5 милиона арменци от турците по време на Първата световна война. Арменците настояват, че убийствата представляват геноцид - термин, който Турция отхвърля.

Алибейоглу заяви, че скулптурата е отговор не само на мемориалите в Армения, посветени на геноцида, но и на този в съседния турски град Игдир, където се намира Паметникът музей на геноцида. Монументът, висок 43-а, бе построен през 1997 г. в памет на турците, убити от арменци в същия конфликт.

"Трябваше да бъде алтернатива на паметниците на геноцида, които подхранват лошите отношения и целят да разделят двата народа," каза той.

Поради острото противопоставяне на местните националисти, които разглеждат скулптурата като капитулация пред Армения, изграждането й спря през 2008 г. Противниците й сигнализираха за предполагаемо нарушение на разрешението за строеж, което пък доведе до заповед за нейното разрушаване.

Дипломатическите отношения между страните са замразени от 1993 г., когато Армения влезе във война с Азербайджан. Оттогава границата, на която е издигнат паметникът, е затворена.

Протоколите, имащи за цел нормализиране на отношенията и подписани през 2009 г. от лидерите на двете страни, още не са ратифицирани от техните парламенти.

В Карс обаче, който би могъл да извлече икономически ползи от отварянето на границата, желанието за помиряване е силно.

Каан Соян, съпредседател на Турско-арменския съвет за развитие на бизнеса, заяви, че докато настоящият обем на националната търговия между страните варира между 200 и 300 милиона щатски долара годишно, ако границата бъде отворена, той може да нарасне на над 1 милиард щатски долара, половината от които биха постъпили през градове като Карс.

Затварянето на границата подтисна естествената роля на града като регионален транспортен възел, а по-добрите отношения биха могли да доведат до приток на арменски туристи, които ще посещават своите исторически забележителности, като разрушения град Ани, каза Соян.

"Карс винаги е бил център на взаимоотношенията между различни страни и етнически групи," каза той за SETimes. "Необходимо е да се възроди онова старо отношение. Етническото разделение никога не е помогнало на никой район."

Робер Коптас, главен редактор на турско-арменския вестник "Агос", казва, че решението за изграждане на паметника, а сега и за разрушаването му, е свързано по-скоро с вътрешната политика на Турция, отколкото със замрялото сближаване с Армения.

"Това бе политическа статуя," каза той.

Ченгиз Актар, преподавател по международни отношения в Университета "Бахчешехир" в Истанбул, казва, че решението за разрушаване на паметника е показателно.

"То дава ясна представа колко назад е Армения в списъка на приоритетите на правителството, " каза той за SETimes.
Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.

portalturkey.blogspot.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2