Откога датира модерното здравеопазване в българските земи ?

Откога датира модерното здравеопазване в българските земи ?

Прилаганата ежедневна статистика в Болниците за бедни и преселници в българските земи през втората половина на 19 век, съпоставима с използваните такива в съвременните болнични заведения, свидетелства за началото на модерното здравеопазване по време на Османската империя.
Прилаганата ежедневна статистика в Болниците за бедни и преселници в българските земи през втората половина на 19 век, съпоставима с използваните такива в съвременните болнични заведения, свидетелства за началото на модерното здравеопазване по време на Османската империя.

Интерактивна кутия
Bookmark and Share
Видео Снимка Озвучен
Отпечатай Изпрати на приятел
Напиши коментар за горната новина
Прочети анализите



Откога датира модерното здравеопазване в българските земи? Според проф. Стоянка Кендерова, ръководител на отдел „Ориенталски сбирки“ към Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, създаването на Болниците за бедни се приема като начало на модерното здравеопазване в Османската империя. Подобен род болници, назовани само „Болници за бедни”, функционирали в различни краища на Османската империя, но в Дунавския вилает по времето на Мидхат паша (1864-1868) създават Болниците за бедни и преселници. „Самото наименование подсказва, че на лечение се приемат и преселници, и временно пребиваващи в съответния град на Дунавския вилает лица“, посочва проф. Кендерова. По всяка вероятност първата Болница за бедни и преселници се създава в Русе и тя датира от средата на 1865 г. „В подписка се изтъкват трудностите, които срещат лекарите при пътуването по местата от вилаета, заселени с черкезки преселници, и се обуславя нуждата от съществуването на такъв род болница, която да може да поеме не само болните от най-бедното съсловие на населението, но и преселниците“, посочва ст.н.с. I ст. проф. д-р Стоянка Кендерова. Към онзи момент във вилаета е имало 7 подобни болници, от които две са в Русе, по една е имало в Плевен, Добрич, Тулча (днешна Румъния), Видин и София. Болницата за бедни и преселници във Видин е основана през 1867 г. „Останалите две Болници за бедни и преселници, за които имаме сигурна информация, функционират в Тулча и Добрич“, посочва проф. Кендерова.

Документите, свързани с Болниците за бедни и преселници, са два вида. Първият вид документи представляват дневни листове за ежедневен отчет на съответната болница. Дневните листове (йевмие журналларъ) дават ежедневната статистика в болниците. „Такива дневни листове са попълвани всеки ден и са разписвани от ръководното тяло на болницата - лекаря, аптекаря, хирурга, управителя или директора на болницата, и от главния прислуга. Тези дневни листове говорят и удостоверяват началото на дневната статистика на болниците в българските земи (няма по-ранни установени документи). Допускам, че тази идея за ежедневни листове е взаимствана от европейски болници. Освен ежедневни листа в тези болници са водени и месечни отчети“, изтъква ориенталистът. Тези дневни листове дават информация за броя на лицата, които представляват административно-помощният персонал на болницата и които имат право на дневна дажба. „Също така документите отразяват категориите болни и видовете заболявания (разделени на външни и вътрешни), както и сведения за дневните им дажби. Една част от болните получават пълна дажба, друга - не, а останалата част е на диети“, казва специалистът.

Болниците

имат и месечни сумарни отчети



Болниците имат и месечни сумарни отчети

Вторият вид документи представляват месечни сумарни отчети на съответната болница, в които се дава обобщена информация. От своя страна те също се делят на два вида. При единия се съдържа информация само за болните, а при другия - само за направените през съответния месец разходи.

Според проф. Кендерова прилаганата ежедневна статистика в Болниците за бедни и преселници в българските земи през втората половина на 19 век, която засяга както пациентите, така и направените по различен повод разходи, и изготвените за целта специални дневни и месечни форми на отчет, съпоставими с използваните такива в съвременните болнични заведения, свидетелстват за началото на модерното здравеопазване, при всички случаи повлияно от Европа и реализирано най-напред в Дунавския вилает, в сравнение с останалите територии на Османската империя, от лекари, част от които получават медицинското си образование в чужбина.

Кой поемал разходите на Болниците

за бедни и преселници?

Разходите в Болниците за бедни и преселници се поемали от местното управление на селището. Няма информация дали болният е заплащал нещо. Броят на болните в болниците е около 40-50 души по дневните листа. Болниците не са вакъфски, а обществени. Нaчело на болницата стои първи лекар, понякога има и втори лекар (биринджи табип и икинджи табип). „Имаме хирург, аптекар, акушерка, което значи, че са приемани и жени. Имаме готвач, главен прислуга, няколко души прислуга - мъже и жени“, посочва проф. Кендерова.

По нейните думи, в нашите земи има и регистри на аптеки. „Например в Силистра има списъци на лекарствата, които са се използвали и са се продавали в аптеката. В аптеките са подготвяни лекарства. В аптекарските дюкяни освен аптекар, чирак и калфа има и хаванджия в някои от аптеките. Хаванджия е този, който чука с хаванчето и приготвя лекарството. Имало и такава длъжност в аптеките през 19 век“, пояснява специалистът.

Болничното дело и болниците са били много добре развити още по времето на Селджуците. „Така че, когато напиша тази книга за този вид болници, аз ще започна от периода на Селджуците, ще кажа какво е било там“, споделя своите бъдещи намерения ориенталистът.

Какво представляват самите дневни листа?

Дневните листове предоставят данни за количеството и вида на хранителните продукти, раздадени на болните, чиновниците и прислугата за деня. До момента са издирени общо 573 дневни листа от различните болници. Най-ранният дневен лист за отчета е от 1 април 1871 г. Това са много така специални листи, като проф. Кендерова посочва, че нямаме такива дневни листа за никоя друга болница в Османската империя. Може да се каже, че се състоят от 2 части. В горната част е даден персоналът на болницата, който обикновено е между 10, 11 и 12 души. „Например в болницата в Тулча установяваме директор, главен прислуга, готвач, 7 души мъже прислуга, 1 жена прислуга и гости в момента не е имало. Това са служители на болницата, които имат право на дневна дажба“, казва проф. Кендерова.

Другата част на листа е за болните - те са разделени на: заптийска войска, преселници (мъже и жени), деца от местното исляхане, бедни (мъже и жени) и бедни (странници и гости, които се намират в момента в града). Посочен е и точният им брой, като даже самите болни са разделени на болни с вътрешни и външни болести. След това е дадена дневната дажба на болните. В долната част на листа се дават разходите, които отиват за деня, като храна, въглища, дърва, сапун, сол, ориз, прост, обикновен и специален хляб. „Единствено на гърба на дневните листове на болницата в Тулча акуратно е отбелязано името, местоживеенето и професията на всеки постъпил, изписан или починал пациент. Тази информация е изключително ценна, тъй като позволява да се дефинират точно понятията „болни-преселници“ и „болни-пришълци“, да се очертае географският диапазон, който болницата обслужва, да се определи народността на болния и престоят“, посочва проф. Стоянка Кендерова.

Тайфур Хюсеин, София

01 November 2010,Monday

"Заман" / Портал Турция