Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

сряда, 3 ноември 2010 г.

Есил Дюран се продала на комунистическата Държавна сигурност

Есил Дюран:Бях агент на ДС

3 ноември 2010


София,България


Ако бях отказала,трябваше да стана миячка на чинии.

След като завършва консерваторията Есил Дюран заминава в чужбина, където пее по туристически лайнери в цяла Скандинавия, казва певицата в интервю за столичния седмичник "Галерия".

Именно там, “накрая на света”, както самата се изразява, преживява зверска катастрофа, която я приковава на легло за седмици.


Есил Дюран разказва, че през студентските си години е живяла по квартири из цяла София.

По думите й човек трябва да изживее първо трудностите, за да може да оцени това, което получава с времето.

Тя казва, че произхожда от много богато семейство.

Баща й имал частна ферма и ги гонели като капиталисти.


По думите на певицата тя била единствената девствена певица в консерваторията.

До 18-годишната си възраст не била ходила на дискотека.

Ходела на всякакви курсове и танцувала народни танци.

“По това време станах Силвия Горанова Наумова.

Танците не ме привличаха повече, макар, че имах чудесно телосложение – равна като дъска”.


По думите й винаги са се намирали хора, които да я потискат и които да й говорят, че консерваторията е доста висока летва за момиче от крайния турски квартал на Хасково, но тя доказала, че за талантливият човек няма пречки.

Тя разказва, че смяната на джаза с фолка е по-малкият компромис, “отколкото да стана сервитьорка и да пея в събота вечер в някой бар”.


По отношение на смяната на имената, Есил обяснява: “Тогава беше абсолютно военно положение.

Това, което сме преживели, си остава в съзнанието ни.

Когато се наложи да напусне,, България, бях много млада и не осъзнавах какво се случва. Имала съм страховити моменти.

Дори бях вербувана за агент на ДС.

За първи път признавам това.

Хората, които не са наясно с онова време, трябва да разберат, че системата бе страшна.

Тогава просто нямаше избор – никой не те питаше дали искаш да си агент или не.


Представете си следното – по онова време бях заминала на 4 месеца в Турция и изпитвах страшна носталгия.

Беше ме страх, че няма да се върна никога.

Семейството ми каза тогава: “Ти трябва да се прибереш у дома.

Поръчали сме камион за цялата покъщина!”

Така Есил напусната консерваторията и се върнала в Хасково.

Това станало на рождения й ден.

Приятелите й дошли с цветя и подаръци, а тя взела куфарите и потеглила.

В България останала само сестра й, защото била женена за българин.

Есил се опасявала, че никога няма да я види повече.

Тя разказва, че семейството й изпаднало в шок, когато отишли в Турция.

“Ние попаднахме там в една бедна прослойка.

В онзи квартал дори не беше прието момиче да се смее на публично място.

Почувствах се като птица, затворена в най-тясната клетка и с брат ми решихме да се върнем.

Това беше цяла конспирация.

Пращахме си тайни телеграми дали моментът е подходящ.

В тях имаше кодирани послания.

Например: “Роди се момче”, т.е. връщайте се.

“Роди се момиче” – не се връщайте.

По думите на певицата тогава са изпитвали най-големият страх, защото не са знаели какво ще им се случи.

“Тръгвайки си обратно, картината беше ужасна: каруци, десетки коли, бедност.

С брат ми бяхме в една кола, а родителите ми в друга.

Хора от ДС и медиите стояха на границата.

Той даде интервю за “Дойче веле” и на въпрос защо сме заминали, заяви, поддавайки се на провокацията:

“За всичко това е виновен Тодор Живков!”.

Настръхнаха ми косите.

Започнах да треперя и журналистът ми казва: “Нали знаете, че след този запис трябва да отидете направо в Белене”.

През това време ни направиха най-унизителните прегледи – за зарази, за въшки.

Караха ме да пея Summertime по кабинките.

След това започнаха да ми прилагат психоатаки и да ме обвиняват, че съм родоизменничка.

Не спирах да плача.

Най-накрая ме попитаха, дали искам да вляза в България.

Отговорих утвърдително и ме затвориха в една кабинка.

Тогава ме вербуваха.

Беше суперсекретна процедура.

Подписвахме декларации, писахме писма срещу някакви организации, задаваха ни хиляди въпроси.

Накрая ми съобщиха, че често ще държат връзка с нас.

Ако бях отказала, никога нямаше да ми позволят да уча повече.

Трябваше да стана миячка и да бъда най-нещастната жена на света.


Портал Турция

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2