Най-важната опозиционна партия - Народнорепубликанската - е недоволна от решението на Конституционния съд. Тя се надяваше референдумът да бъде обявен за недопустим. Получи се обаче друго: на 12 септември турските граждани ще имат право да гласуват за промени в конституцията. Основният закон на страната е в сила от 1982 година - от времената на военните превратаджии - и оттогава насам не е променян.
Да се разреши ли носенето на забрадки в университетите?
Позициите са ясни, изходът - не
От гледна точка на правителството е нужна конституционна реформа, която да демократизира и модернизира страната и да я подготви за сближаването с ЕС. Европейската Комисия в Брюксел също заяви, че пакетът с реформи е "стъпка в правилната посока."
На противното мнение - и това е парадоксалното в случая - са не кои да е, а опозиционните кемалисти - т.е. онази политическа сила в Турция, която обявява привързаността си към духовното наследство на основателя на Републиката Кемал Ататюрк - известен със стремежите си да модернизира Турция и да я отвори към Запада. Кемалистите желаят да се запазят досегашните структури на конституцията, създадена от военните, аргументирайки се с това, че реформаторското дело на Ататюрк и независимостта на правосъдието били застрашени. Лидерът на партията Кемал Кълъчдароглу критикува предложенията на религиозно-консервативната Партия на справедливостта и развитието:
Отварянето на Турция към света върви колебливо
Задава ли се разцепление на обществото?
"Политизирането на правосъдието неизбежно ще предизвика разцепление в обществото. Дори след промените от Конституционния съд остават нерешени проблемите с прокуратурата, която явна ще попадне под контрола на министъра на правосъдието. Затова за нас тази конституционна реформа е продължение на една недемократична конституция. Ние ще гласуваме против".
Споровете между управляващата религиозно консервативна ПСР и опозицията са от принципен характер: кемалистката Народнорепубликанска партия обвинява управляващите, че искат да съборят Републиката и да превърнат Турция в ислямска държава. Споровете се подклаждаха през изминалите години по най-различни поводи: около разпоредбите за забрадки в университетите, около улеснения достъп на абсолвентите на мюсюлмански училища до административните служби в държавата, около личността на държавния глава Гюл, известен със строгите си мюсюлмански разбирания.
Автор: Щ. Вурцел, Б. Узунова/ Редактор: Д. Попова-Витцел
Радио "Дойче веле" / Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар