Неоосманска експлозия !

07. 12. 2009

„Ню Йорк таймс”: Турците изпитват носталгия по османската епоха

Екип на Ориент.бг

В своя обширна статия един от най-влиятелните американски вестници „Ню Йорк таймс” прави анализ на обществените настроения в Турция в навечерието на посещението на министър-председателя Реджеб Ердоган в САЩ. Авторите на материала извеждат на преден план мисълта на Илбир Уртай, директор на музея „Топкапъ сарай” – бившия султански дворец в Истанбул. Той твърди, че турците изпитват носталгия по славните времена и героизма, с които се отличава османската епоха. Като доказателство в подкрепа на своята теза печатната медия посочва, че все повече местни младежи носят фланелки, върху които е изписано: „Империята трябва да се завърне!”

Главният преговарящ с Европейския съюз Игман Бегич се опитва да открие причините за тази „неоосманска експлозия” в настроенията на турците. Пред вестника той твърди, че сред факторите са редица „славни” исторически факти. Според него един от тях е този, че „въпреки управлението на Османската империя върху 2/3 от световната територия, нейното правителство никога не е допуснало нито една от националностите или народите, живеещи в състава й, да промени езика или религията си.” Според турския министър това е реалност, въпреки че на други места по света малцинствата са били подлагани на репресии и гонения. Бегич е убеден, че турците трябва да се гордеят с това свое историческо наследство. За него очевидно националноосвободителните борби на поробените народи са химера. Подобен подход е подигравка с историята на окупираните държави, както и с паметта на милионите свидни жертви, дадени срещу турския окупатор.

Авторите на статията твърде идилично разказват за съществуването на Османската империя между 1299 г. и 1923 г., когато Мустафа Кемал Ататюрк обявява нейния край. В повествованието на журналистите се казва, че в османска Турция били включени различни „държавни общности”. Детайлите по това „включване” естествено са заобиколени. Според вестника апогеят на империята е през ХVІ-ХVІІ век, а след това покорените народи постепенно са „получили” своята независимост. Американският вестник напълно игнорира колониалния характер на въпросната държавна структура и факта, че преди появата на османските орди въпросните „държавни общности” са имали цветуща култура и водещи световни цивилизационни достижения.

Статията цитира също думите на известния турски продуцент на исторически предавания Билин Бату. Той отстоява тезата, че „неоосманското течение в Турция е своеобразен начин за възстановяване на ислямската идентичност на обществото и е израз на желанието му да се противопостави на кемалистката тенденция”. Последната, според Бату, е маргинализирала исляма и неговите духовни ценности.

„Ню Йорк таймс” припомня, че Мустафа Кемал Ататюрк налага със сила светските устои на турската държава. Част от тях са въвеждането на латиницата, вместо арабската азбука, и забраната за носенето на забрадка на публични места. Авторите на материала са на мнение, че политически израз на намаляването на влиянието на кемализма в Турция е съкрушителната победа на проислямистката Партия на справедливостта и развитието на Реджеб Ердоган през 2002 г. Тя отстрани от властта светските партии, които от седем години са в постоянна опозиция. „Ню Йорк таймс” припомня още, че съпругата на настоящия президент Абдула Гюл Хайраниса е първата първа дама в Турция, която носи забрадка.

Влиятелната американска медия изтъква като причина за увеличеното влияние на политическия ислям в Турция обструкцията на Европейския съюз по приемането на страната като пълноправна членка. Журналистите цитират изказването на Керим Сарик, член на една от старите османски фамилии, който твърди, че „неоосманизмът е реакция на лошото отношение, което имат към турците в Европа. Там ги възприемали като бедняци, селяни или най-общо казано като хора от втора категория.”

Вестник „Ню Йорк таймс” припомня, че още през далечната 1959 г. Турция е изявила желание да се присъедини към обединението на европейските държави. Едва през 1999 г. ЕС дава съгласие за започване на преговорите по присъединяването, но самият преговорен процес стартира едва през 2005 г. В същото време, в материала се излагат и резултатите от социологическо допитване, според които турците са все по-малко ентусиазирани за членството на страната в ЕС. За разлика от това, позитивните нагласи към страните от Близкия Изток се засилват.

Очевидно многотиражната американска медия се опитва да хвърли известна светлина върху политическата ситуация в Турция в навечерието на визитата на Ердоган във Вашингтон. Прави впечатление, че освен рутинните проблеми от съвместен интерес, като разширяването на НАТО-вския контингент в Афганистан, в темите са включени въпроси от зоните, които представляват специален интерес за Анкара. Според турската преса с Барак Обама ще бъдат дискутирани теми от Афганистан, Пакистан, Близкия Изток, споразумението с Армения и Балканите. Последното досие вече твърдо навлезе в полезрението на турската дипломация след поемането на кормилото на външната политика в Анкара от идеолога на неоосманизма - външния министър Ахмед Давутоглу.

Друг интересен факт е, че за пръв път по време на посещение в САЩ турско високопоставено лице (президент или премиер) няма да се срещне с представители на еврейските общности в страната. Тази традиция беше наложена от бившия турски президент Тургут Йозал през 90-те години на миналия мек. Обяснението на турското посолство във Вашингтон за анулирането на традиционната среща е, че „премиерът Ердоган не вижда полза от подобни мероприятия”. Редица наблюдатели припомнят рязкото влошаване на отношенията между Турция и Израел след войната в Ивицата Газа. През 2004 г. еврейски американски организации връчиха на Ердоган почетен орден за храброст за борба срещу антисемитизма. В началото на 2009 г. обаче някои от тях открито го обвиниха в антисемитизъм.

Портал Турция