Мерсин би могъл да бъде един турски Ню Йорк

Михаел Туман ръководи редакцията за Близкия Изток на немския вестник Die Zeit в Истанбул и пише за арабския свят, Турция, централна Азия и бившия Съветски Съюз.

"Либерален преглед"

Ние можем и по кюрдски

Тя стои на гробищата, посред живота в този град. Зейнеп Бобулу посещава гроба на майка си. Върху сиво-русата си коса тя е наметнала бяла кърпа. В мрамора на надгробния камък е издълбан арабски шрифт. Майката на Зейнеп, сирийка, е дошла на това смесено гробище не от тук. Гробовете принадлежат на араби, арменци, гърци, кюрди, турци. Всички те са дошли в Мерсин, за да търсят щастие в пристанищния град – като търговци, стопани на портокалови градини и берачи на памук. Под оранжеви дървета върви 55-годишната Зейнеп, покрай гръцки мавзолей, по-нататък надгробен камък със звездата на Давид, по посока към гроба на нейната арабска учителка. Въздухът ухае на пиниеви шишарки, на средиземноморски въздух и малко на свобода. Мерсин би могъл да бъде един турски Ню Йорк.

Дълго време Турция искаше да бъда по-различна от Мерсин. Правителство и чиновници отдаваха голямо значение на това да живеят в държава на „турците“. „Другите“, това бяха „малцинства“ с намалени права. Но при консервативното правителство на АКП догмата започва да се разчупва. Разнообразието внезапно получава ново значение при турските местни избори. На 29 март 2009 г. близо четиридесет кюрди, евреи, арменци и араби се явиха като водещи кандидати от традиционните партии. В Мерсин и в цяла Турция. След опити за преврат и политическа забрана на АКП, политическата власт на премиера отново бива изпробвана. Същевременно турците избират нови кметове и местни парламенти. Мерсин показва как многообразието разчупва турската политика – но също и колко силно тя остава да лежи в етнически-религиозните окопи.

За няколко часа войниците изгориха кюрдското село

Зейнеп Боблу, майка на две деца, работи като рекламна дизайнерка в един светъл офис. От работната си маса тя гледа над покривите, минаретата и църковните кубета на града, към морето. Кварталът е добре уреден – малки магазинчета, парк, крайбрежен булевард с палми. На по-малко от половин час от офиса на Зейнеп човек навлиза в един много по-различен свят, навътре в кюрдското гето. Тук пред неизмазаните сгради пасат овце, асфалтът не е стигнал за задните дворове. Жени пекат питки в каменни пещи на улицата, безработните им мъже спорят за живота, прокюрдската партия ДТП е установила офиса си до чайната.

На две крачки по-нататък се намира полицейския участък. Полицаи патрулират наоколо, между тях играят кюрдски деца. Никаква идилия. Едно от децата казва нещо грешно на полицая, той вади палката си. След малко кюрдите вече са организирали демонстрация. Полицаите викат подкрепления, появяват се камиони с тренирани екипи, срещу полицаите хвърчат камъни, те стрелят със сълзлив газ в тълпата.

Мехмет и Айна Аркин избягват бойното поле, наречено улица. Те са дошли в Мерсин през 1994, със седем от деветте си деца. Повечето време прекарват в малкото си жилище с изглед към задния двор. Тогава са притежавали 200 хектара земя с агнета, кози, волове. „Первари беше нашият живот“, казват двамата старци за селото си. То не съществува вече. През 1993 в кюрдските села в югоизтока навлезли турски войски. Жителите получили няколко часа време, за да изчезнат. След това войниците изгорили всичко. Мерсин е един от градовете, в които прогонените кюрди са дошли през 90-те години. Само тук са дошли над 200 000 души.

Зейнеп, чиито предшественици са дошли в Мерсин още през 19-ти век, си спомня добре за тъмните 90 години. „Знаем, че те нямаха избор“, казва петдесетгодишната жена за кюрдите. „Но преселението промени всичко тук“. Било е много трудно да се „преглътнат“ новодошлите съграждани. Гетата се разраснали. Страхът дошъл в града. Страхът, че кюрдите ще започнат да доминират в Мерсин. Улични битки, боеве с ножове, изгаряния на знамена държали хората непрекъснато под напрежение. А след това шокът: в изборите от 1999 прокюрдската партия спечелва най-много гласове. При преброяването обаче внезапно се получава фалшиво предупреждение за бомбена заплаха. Един генерал, един правителствен представител от Анкара и губернаторът влизат в заключеното избирателно помещение. След повторно преглеждане на избирателните бюлетини е оповестен новия резултат – кюрдите са изгубили. На изборите през 2004 големите партии сключват съюз срещу кюрдите и избират кмет от арабски произход – като член на секуларната държавна партия ЧХП. Този път, така се надяват мнозина, изборите няма да бъдат манипулирани.

Свободните избори са силата на Таип Ердоган. Консервативният, религиозен президент е машина за печелене на избори. Около 50 000 души са дошли в центъра, за да го видят на живо. Ердоган е съблякъл сакото си. На врата му се ветрее шалът на мерсинския футболен отбор. Той говори, ръкомаха, вика, здрависва се, докато съпругата му Емине хвърля цвета сред публиката.

Малко преди изборите АКП раздава хладилници и перални

Премиерът защищава АКП и нейните местни кандидати срещу обвиненията в изборен подкуп. Хора на партията са раздавали хладилници и перални в кюрдските райони на югоизток. „Защо бедните да не получават социална помощ?“, пита Ердоган обидено. След това представя възможното развитие на Мерсин, ако АКП спечели изборите. „Защо и вие да не станете атракция като Дубай?“ Рекламен филм на АКП показва търговски молове и небостъргачи. След това продължава: „Тук живеят турци, кюрди, черкези, араби, сунити и алевити“. Бъдещето принадлежи на всички заедно. Тълпата ликува.

Ердоган иска да покаже, че не е изгубил сила по средата на мандата си. За това са му необходими и гласовете на малцинствата. След като през есента премиерът беше изплашил много кюрди с националистически изказвания, от началото на новата година АКП се представя като много мека. Държавната телевизия вече има кюрдски канал, планира се и радиопредавател, службата по религиите иска да издаде корана на кюрдски език. Опозицията също тегли в тази посока. Национално-секуларната държавна партия ЧХП, която досега се противопоставяше срещу всяка про-кюрдска реформа, желае да обяви за национален празник деня Невроз, който се празнува от кюрдите. Всички големи партии представят кандидати на малцинствата. Турция – многонационална страна?

Така е, смята Зейнеп Бобулу. Като дете тя почти не е имала проблеми с неуважението към малцинствата в Турция. „Аз съм турска гражданка, това е моята страна“, подчертава Зейнеп. В Мерсин никой не й е натрапвал, че тя е различна. Тя не говори арабски език, мъжът й е сунитски турчин. Но родителите й са имали класическите емигрантски проблеми. „Като дете майка ми е говорела само арабски, баща ми най-вече“, казва тя, показвайки чернобели снимки с пожълтели ръбове. Но те се приспособили бързо. Баща й достигнал поста управител на портокаловите плантации. Това, че бил алавит – една шиитска подгрупа – нямало значение. Дали семейството на Зейнеп е представително за модерния турски гражданин, който избира според партийните програми, а не по идентичност? Убедило ли я е обещанието на Ердоган да направи от Мерсин един малък Дубай? „Не.“ Точка. При последните избори тя е избрала стария кмет от ЧХП. Който между другото е арабски алавит. Междувременно тя иска да кандидатства за един представител на социалдемократическата ДСП, по случайност също арабин. „Предпочитам секуларните държавни партии“, казва тя „не религиозните или крайната кюрдска партия“.

Мехмет Аркин, кюрдът, не е получил хладилник от АКП. Дали Ердоган има шансове при него? „Дори и с това нямаше да ме спечелят“, казва 73-годишният. Кюрдският телевизионен канал, коранът на кюрдски, всичко това той смята за лицемерие. „Умереният ислям на Ердоган е опиум за кюрдите“, мърмори той. Високо над него на стената висят две фотографии, обрамчени с кюрдския трикольор. Първият му син е бил убит през 90-те години в служба на партизаните на ПКК. Вторият, също партизанин, се смята за безследно изчезнал. „Ние избираме нашите си хора, не чуждите.“

Мерсин е здраво хванат в капана на идентичността. Арабските алавити избират секуларните държавни партии. Алавитите отхвърлят всяка форма на нетолерантна вяра, те се страхуват от моралните предписания на просунитското мнозинство. Кюрдите избират кюрдската ДТП, ако държат на кюрдското, или АКП, ако се надяват на сценарий за замогване. Тук се намира дилемата на цяла Турция: докато в последно време партиите се опитват да се обръщат към всички малцинства, множество кюрди, араби, арменци, продължават да избират ония, от които очакват защита срещу другите. Това се отнася и до сунитските турци, и именно тук се намира най-големия проблем.

Избирателното бюро на националистическата МХП има ресторант, в който може да се получи безплатна бобена чорба, с изглед към морето. Пробиваме си път до Махмут Тат. Водещият кандидат от Мерсин седи пред турско знаме, поставено в златна рамка. „Истинските турци избират нас“, казва Махмут Тат гордо. Но при допълнително запитване той казва, че дори в МХП има араби и католици за кандидати. В края на краищата става дума за победата в изборите.

Но какво предлагат те на кюрдите в града? Насърчаването на кюрдската култура по примера на АКП той отхвърля. „Това е сепаратистка политика“, казва Тат. „Така се създават субкултури.“ Резултатът се виждал по улиците на Турция – в „размириците на сектите“.

Мерсин е една от крепостите на МХП в Турция. Това се дължи на сунитските турци, които имат най-много проблеми с кюрдите. „Йорюк тюрк“, наричат те себе си, по името на номадите, които са дошли от централна Азия в Анадола и винаги са внимавали много да не се смесват с други народи. Който иска да спечели в Мерсин, трябва да има техните гласове. Това важи и за цяла Турция. Именно затова политическата линия на Ердоган е толкова криволичеща. От една страна той хвали многообразието, а от друга се представя като пламенен патриот. Тук ласкае религиозните, там пък търси подкрепа с прогресивна идеология. За да се спечелят изборите, са необходими много политически постановки – а понякога, най-добре, и изобщо никаква.

Опозиционната МХП пък залага на непроменливост, казва Махмут Тат. Това се харесва на „истинските“ турци. „те са високообразовани, изучавали са теориите на турския национализъм“. И те имат своето място в държавата, независимо от това какво обещава АКП. В един съседен на Мерсин град прокурорът е повдигнал обвинение срещу турската поп-певица Айда Пекан. Престъплението й: тя е пяла песен на кюрдски език. Източник