Турците изпитват положителни чувства към Обама, защото той не създава свят, в който да действа като единствен ръководител

Обама завладява сърцата на турците

7 Април 2009

АФП

Американският президент Барак Обама с турския си колега Абдулах Гюл пред почетната рота на церемонията по посрещането на висшия държавник в Анкара. Снимка: Ройтерс

Американският президент Барак Обама разполага с няколко коза, за да завладее сърцата на турците по време на посещението си в Турция. Първият коз е, че той не е Джордж Буш. Буш направи богат един турски производител, претендиращ, че е продал обувката, използвана като бомба от иракския журналист срещу бившия стопанин на Белия дом. В същото време Обама се появи в турски издания като положителна и вдъхваща спокойствие фигура.

Банка “Гаранти” предложи услугите си на президента, за да възхвалява специалните му антикризисни предложения. “Клиентът ни каза, че иска да подкрепи икономиката. Смятаме, че Обама е единствената личност, която може да се справи с ефектите на икономическата криза”, обясни Бедиз Екер, ръководител на пиар агенцията “Аламетифарика”, цитирана от вестник “Хюриет”.

Проучванията потвърждават симпатията на турците към новия американски президент. Докато през 2005 година по-малко от 9,3 процента от турците изразиха доверие към Джордж Буш, който беше на дъното на класацията заедно с Обама бин Ладен, през февруари 2009 г. 39,2 на сто изразиха доверие към Обама. Така той стана най-надеждният политически лидер за турските избиратели, според анкета на института Инфакто Рисърч уъркшоп.

“Турците мразеха Буш. Буш свърза тероризма и исляма и сгреши. Той поведе кръстоносен поход”, заяви Орхан Текелиоглу, специалист по народознание в Истанбулския университет “Бахчешехир”.
“Турците изпитват положителни чувства към Обама, защото той не създава свят, в който да действа като единствен ръководител. Той казва: ще сътруднича”, продължава преподавателят. “Буш не го правеше”.

Нахлуването в съседния на Турция Ирак през 2003 година също остави лоши спомени у турците, които се солидаризираха със събратята си по вяра, мюсюлманите, и изпитаха страх от сътресения в Близкия Изток. Обявените от Обама планове за изтегляне от Ирак зарадваха турците.

Но освен политическите разсъждения, етническият произход на президента също играе значителна роля, каза Текелиоглу. “Турците обичат чернокожите. Те имат известна предразположеност към хората, които по някакъв начин са победени на световната сцена”, обясни той и напомни, че Република Турция беше основана през 1923 година в борба срещу европейските империалисти, жадни да си поделят Османската империя.

Друга малка причина за задоволство за турците е, че макар да е практикуващ християнин, второто име на американския президент е Хюсеин, както се нарича внукът на пророка Мохамед. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган не пропусна неотдавна да отбележи това в интервю по телевизията, допълвайки с удоволствие журналистката, която пропусна да спомене второто име на американския президент.

Основателят на Асоциацията на демократите в чужбина, американецът Брукс Емерсън, който от седем години живее в Истанбул, омаловажи мащабите на Обама-манията, въпреки симпатиите, които изпитва към президента. “Турците са скептични по природа, те мислят, че Америка винаги иска да контролира всичко. Те са положително настроени към Обама, но не вярват сто процента на това, което виждат”, каза Емерсън и заключи: “парен каша духа”.

По БТА

Историческо обръщение към ислямския свят от страна на новоизбрания американски президент Барак Обама

09. 03. 2009

Обама вероятно ще се обърне към ислямския свят от Турция

проф. Владимир Чуков

Турската и близкоизточната преса продължават активно да коментират посещението на американския държавен секретар Хилъри Клинтън в Анкара. Тя изненадващо заяви по време на пресконференцията със своя турски колега Али Бабаджан, че се очаква президентът Барак Обама да посети Турция „след около месец”. Подробностите следвало да бъдат уточнени.

Ако това обещание бъде спазено, то има твърде голяма вероятност очакваното историческо обръщение към ислямския свят от страна на новоизбрания американски президент да стане от столицата на Турция, Анкара. По време на предизборната си кампания кандидатът на демократите Барак Обама декларира, че на 100-ния ден от своето управление ще посети столица на голяма ислямска държава и от нея ще отправи посланието си към всички мюсюлмани. То ще представлява жест на „протягане на ръка за приятелство” към тях. Още тогава започнаха догадките коя ще бъде страната, която новият американски държавен глава ще избере. В медиите се редуваха имената на столиците на най-близките съюзници на САЩ в ислямския свят. Предположенията падаха върху Кайро, Рабат, Риад, впоследствие и на Джакарта като държава, в която Обама е прекарал част от своето детство. Някак си Анкара оставаше в сянка, а причината сякаш беше не дотам гладките отношения между Турция и предишната администрация на републиканеца Джордж Буш. Най-силният конкурент на Анкара си остава Кайро, тъй като, според предварителната информация, след Турция Обама се кани да посети Израел и Египет.

На 1 март 2003 г. турският парламент, доминиран от сега управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), отказа да даде коридор за осъществяването на американската военна операция в Ирак. Това стесни оперативните възможности на контингента, който свали от власт бившия иракски президент Садам Хюсеин. Във Вашингтон приеха това решение болезнено и за дълъг период от време то хвърли сянка върху двустранните отношения. До голяма степен възстановяването на добрите отношения стартира през 2006 г., когато американските военни започнаха да предоставят на турските си колеги важни оперативни данни в борбата срещу сепаратистката кюрдска ПКК. Преди няколко дни официална Анкара предложи на Вашингтон неговите войски от Ирак да се изтеглят през Турция. В Пентагона надделяха мненията, че все пак е по-добре това да стане през Кувейт. Не е ясно дали мотивите са военнооперативни или политически. Клинтън заяви в Турция, че все още не е взето окончателно решение.

От вестник „Хюрриет” припомнят, че се очаква Обама ще посети Турция през периода 6-8 април, за да присъства на конференцията, организирана от ООН в Истанбул под надслов: „Съюз на цивилизациите”. Остава неясно дали въпросната реч ще бъде точно на (или около) 100-ния ден от встъпването му на президентския пост и дали градът, от който американският държавен секретар ще се обърне с програмната си реч към мюсюлманите ще бъде точно столица или някой друг голям град.

Всички сериозни политически анализатори са на мнение, че очевидно новата американска администрация има намерението да възстанови нивото на американско-турските отношения от 90-те години. Самата Клинтън призна, че сега повечето турци имат негативно отношение към нейната страна. Идеята обаче е това да се поправи. Известният познавач на турската политика от ливанския вестник „Сафир” Мохамед Нуредин счита, че се отваря нова страница в отношенията между двете държави. Според него визитата на Обама може да се възприеме като ясно послание към европейците, че САЩ продължават да подкрепят членството на Турция в Европейския съюз и че тази държава се смята от тях за естествено продължение на стария континент. Не са лишени от логика и предположенията, че американските държавни лица ще престанат да използват понятието „умерен ислям” като характеристика на Турция, а ще реабилитират старата квалификация „демократична държава”. Вестник „Радикал” отстоява тезата, че е твърде вероятно да влязат в употреба изразите: „добър демократичен модел със светска конституция” и „сигурен съюзник в НАТО”. Именно тези определения използва Хилъри Клинтън. Всички в Турция са убедени, че Вашингтон се нуждае от подкрепата на Анкара по четири много важни проблемни ситуации: възстановяването на посредничеството между Сирия и Израел, Иран, Пакистан и Афганистан. Клинтън намекна пред CNN Turk, че Вашингтон се нуждае от Анкара за нормализирането на отношенията с Иран. Тя открито заяви: „Ние се нуждаем от вашето влияние върху поведението на Иран”.

Очевиден е консенсусът в няколко сектори от развитието на двустранните отношения. Един от тях е турската инициатива за рестартирането на сирийско-израелските преговори. В предишната администрация на Белия дом имаше кръгове, които не питаеха ентусиазъм към подобен тип действия. Все пак, остават и проблеми, които ще бъдат поставени на масата на преговорите. Турският външен министър Али Бабаджан е декларирал пред своята американска колежка, че радикалното палестинско движение „Хамас” трябва да бъде привлечено в политическите процеси, както и готовността на Анкара да се ангажира с „иранското ядрено досие”. Медиите не съобщават какъв е бил отговорът на държавния секретар.

Прави впечатление, че близкоизточният мирен процес не е сред темите, по които Вашингтон е настоявал за иманентната турска подкрепа. Нещо повече, Хилъри Клинтън е акцентирала и високо е оценила египетските усилия за намирането на решение в сложния конфликт. По този въпрос медиите мълчат, не става ясно и дали е имало турски коментар по темата. В апогея на преговорите между „Хамас” и Израел за прекратяването на огъня в Газа и сключването на двустранното примирие Анкара се оказа в позицията на индиректен конкурент на Кайро. Тогава делегацията на съветника на турския премиер Ердоган Ахмед Даудоглу дори се опита да се превърне във втори реален център на преговорите между палестинци и израелци, изтласквайки египтяните (за повече информация http://www.orientbg.info/komentari/daudoglu.html).

Всички наблюдатели приветстват усилията на двете столици да подобрят двустранните си отношения. Без съмнение това ще бъде в полза на региона и най-вече на мира. В същото време обаче се чувства леко разминаване между вижданията на двете дипломации и очертаните пред тях конкретни външнополитически цели. Остава впечатлението, че Хилъри Клинтън борави с реалности, съществували по време на управлението на нейния съпруг. Тя непрекъснато говори за 90-те години в турско-американските връзки като за „доброто старо време”, което трябва да бъде възстановено. От думите й струи своеобразен идеализъм, който привлича, но някак си не е в унисон с реалностите от края на първата декада на ХХІ век.

Ако се върнем на външнополитическите представи на Ахмед Даудоглу, обобщени наскоро върху страниците на вестник „Заман”, близък до управляващата ПСР, в контекста на теорията за „централната външна политика” (за повече информация http://www.orientbg.info/analizi/gaza_turkey.html), то тогава ще видим че Турция беше третирана като субект от епохата на прехода от „държавата-периферия” към „държавата-мост”. Тезата е, че последната администрация на Демократическата партия в Белия дом работеше с Турция като с „буферна зона”, току-що излязла от сблъсъка между комунизма и демокрация и сериозно ангажирала се с пивотиращата роля на посредник между исляма и християнството. Днес, почти десет години по-късно, Турция желае да упражнява политика, която съответства на нейния нов ранг – „централна държава” в ареала на влияние на бившата Османска империя. Тя иска възстановяването на нейното влияние върху региони като Близкия Изток, Персийския Залив, Задкавказието, Централна Азия и Балканите.

Разминаванията в оценките между двете столици са най-вече за региона на Близкия Изток, където Анкара силно влоши отношенията си с Израел. Въпреки претенциите за появата на конюнктурни колебания в безрезервната подкрепа на политиката на Вашингтон към еврейската държава, Тел Авив си остава фаворитът на Белия дом в Близкия Изток. Паралелно с това, времето ще покаже дали претенциите за „стратегическия характер” на турско-израелските отношения са искрени или все пак новият, османският оттенък на турските външнополитически амбиции към региона ще ерозира фундамента на отличните взаимоотношения през 90-те години на ХХ век.

Друга спорна точна е отношението към т.нар. „признаване на арменския геноцид”. Някои наблюдатели считат, че след като визитата на Обама в Турция ще бъде осъществена през периода, когато в Ереван се отбелязва поредната годишнина от трагичното събитие, е достатъчно силен знак за отношението на Белия дом. В същото време дипломатически източници информират, че съществува възможност все пак Вашингтон да признае „арменския геноцид”. Самият Бабаджан го споделя и предупреждава, че подобен акт ще хвърли сянка върху добрите намерения за рестартирането на американско-турските отношения. В същото време САЩ приветстват усилията на Анкара да подобри контактите си с Армения.

Развитието на американско-турските отношения ще окаже влияние върху обстановката в редица региони на света. То ще даде тласък или ще забави протичането на жизнено важни процеси в позитивна или негативна посока. Отговорността несъмнено изисква точен анализ от експертите и особено отговорна позиция от политиците, които ги ръководят.ориентбг

Приятелска ръка за ислямския свят

Обама подава ръка на исляма в първо президентско интервю

Long Distance Calling Cards/

Онлайн фонокарти за телефонни разговори с цял свят

ВАШИНГТОН - Всеобхватен подход към отношенията си с мюсюлманския свят обеща новият американски президент Барак Обама в първото си интервю за арабска телевизия, откакто влезе в Белия дом.
“Не можем да мислим само за палестинско-израелския конфликт, а да подминаваме онова, което се случва в Сирия, Иран, Ливан, Афганистан или Пакистан. Тези неща са взаимно свързани”, каза Обама пред телевизия “Ал Арабия”. Той посочи, че правителството му започва да изпълнява обещанията от предизборната кампания с назначаването на бившия сенатор Джордж Мичъл за пратеник в Близкия изток. Обеща също да изтегли американските войски от Ирак, да произнесе реч към мюсюлманите от столица на голяма мюсюлманска държава и да подаде приятелска ръка на ислямския свят.
“Ние не можем да налагаме нито на израелците, нито на палестинците какво е най-добро за тях. Те ще трябва да вземат решения”, посочи Обама. Той добави, че двете страни трябва да подновят преговорите за мир, тъй като е време “да осъзнаят, че пътят, по който са тръгнали, няма да има сигурност и процъфтяване на народите им”. “Продължавам да смятам, че сигурността на Израел е от първостепенно значение, но също смятам, че има израелци, които знаят колко важно е да се постигне мир, каза новият държавен глава на САЩ.
Бившият президент Джими Картър пък изрази мнение в интервю за АП, че Израел ще се изправи пред катастрофа, ако не възобнови близкоизточния мирен процес и не установи независима палестинска държава.T

Турци ли са Ейбрахам Линкълн, Барак Обама и Елвис Пресли?

Спорни теории разпалват националистически чувства в турците

Спорни теории разпалват националистически чувства в турците

29 Ноември 2008

Мина Иванова, БТА

Мостът над Босфора, който свързва Европа и Азия. Снимка: Ройтерс

Какво е общото между новия американски президент Барак Обама, един от неговите предшественици - 16-ия президент на Съединените щати Ейбрахам Линкълн, актрисата Ава Гарднър и краля на рока Елвис Пресли? Като изключим тяхната популярност и това, че имената им вече присъстват в историята на света, вероятно отговорът на този въпрос ще бъде “общият им турски произход”.

Миналата седмица някои турски медии разпространиха мнението на турския историк и изследовател Джезми Юртсевер, според когото Барак Обама има турски корени в произхода си, а едно от потвържденията за това било названието “ака”, което се съдържа в личните документи на новия държавен глава на САЩ пред името Барак Хюсеин Обама. Юртсевер смята, че дедите на Обама в Кения са били от турски произход. Думата “ака”, поставяна пред името на новия американски президент, е турска и означава “изтъкнат, главен, лидер, големец”, а в Турция сега тази дума е широко използвана като “ага”, казва историкът. Дедите на Обама живеели в турски вилает в Южен Судан, а сведения за това имало в библиотеката на американския Конгрес. Останали от този период са редица топоними, като например имената на езерото Туркана и реката Туркуел на границата между Кения и Судан, казва историкът.

Твърденията за турския произход на Ейбрахам Линкълн, Ава Гарднър и Елвис Пресли пък се основават на изследванията на американския изследовател проф. Брент Кенеди, според когото четиримата са представители на т.нар. мелунджани (в превод от турски “прокълнати души”, на английски - melungeons). Според проф. Кенеди мелунджаните са наследници на турци, които се предполага, че са се заселили около 16 в. в Америка. Едно от свидетелствата за това била частицата “джък”, използвана за изразяване на отрицание вместо “не” в Турция и съпътствана от характерно вдигане на главата нагоре. Именно с това съчетание от звукове и жест отговаряли понякога отрицателно Линкълн, Гарднър и Пресли, твърди американският професор.

Освен тази прилика, която мнозина биха сметнали за несериозна, имало и много лингвистични, културни и генетични “доказателства” за турския произход на някои американци. Така например, те страдали от заболявания, характерни за Средизменоморието, в т.ч. таласемия и синдрома на Бехчет, а в езика им имало много турски думи, включително думите за майка и баща, съответно “ана” и “ата”. Децата на тези американци пък носели характерни за османците имена, например Дидима, Алания, Махала.

Доколко хипотезите на турския изследовател и американския професор, самия той също представител на “мелунджаните”, са научно обосновани, ще определят специалистите. Подобни теории, авторите на които са основно турски учени, се появяват открай време в турските средства за масова информация. Неотдавна проф. Ахмет Арслан, ръководител на катедрата по медицинска биология в турския университет Газиантеп, бе цитиран от медиите в Турция, като обяви, че белгийците са наследници на клон на огузките тюрки, заселили се в района преди хиляди години. Други учени препоръчаха произходът на италианците също да се търси в Турция. Без да се проучи внимателно достоверността на тези теории обаче, те може да служат единствено на някои крайно десни елементи за разпалване на националистически страсти. А пантюркизмът, споделян от Сивите вълци, вече може да бъде разглеждан и като много по-широко понятие, в посока Европа и Америка.

През 30-те години на миналия век теорията, изготвена по поръчка на основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк, за турския произход на езиците, т.нар. Слънчева теория за езика, вероятно е имала своето основание. Изградената върху руините на Османската империя нова държава е трябвало да вдъхне у гражданите си национална гордост въпреки краха на империята, а единството й да бъде укрепено.

Ето защо, появяването на твърдения като тези, че името на най-големия водопад в Северна Америка - Ниагара произхожда от турското “Не яйгара” (в превод от турски “Какъв шум!”) и че река Амазонка в южната част на континента е наречена именно така, след като някой турскоезичен възкликнал “Амма узун” (”Ама че е дълга!”), вероятно е било понятно за времето си. Към днешния ден обаче обяснението, че утвърдителното “окей” на американците, широко разпространено вече в цял свят, идва от съчетанието на турските думи “ок” и “ай” (в превод - “стрела” и “месец, луна”), както и че названието на алкохолната напитка коняк от едноименния френски град всъщонст произхожда от турските глаголи в повелителна форма “кон” и “як” (в превод - ”постави” и “запали”) изглежда доста неправдоподобно.

Теорията за общия произход на езиците от турския бе изоставена в Турция след смъртта на Ататюрк и е отречена от съвременното езикознание. Смята се, че поръчвайки изготвянето на тази теория, Ататюрк е искал да “легализира” многото арабски и персийски чуждици в турския език, а общият турски произход на всички думи по света е бил отлично средство за това.

И днес обаче някои инициативи за запазване чистотата на турския език изглежда преминават границите на градивния пуризъм. Такива са например някои от предложенията в представения миналия месец проект на парламентарната комисия за изследвания, насочен към запазване чистотата на турския език. В него се предлага например, да бъдат сменени с турски имената на едни от най-привлекателните за туристите дестинации - Кападокия и Ефес, независимо от вредата, която това би могло да нанесе върху туризма. Планира се също всички имена на героите от детските анимационни филми да се заменят с техни турски съответствия, като същото би следвало да се случи и със спортните термини. В рекламите пък трябвало да се забрани употребата на всякакви нетурски думи и имена. Онези, които не проявяват нужното уважение към езика, се предвиждало да бъдат предупреждавани с нота от министерството на външните работи.

Още по-учудваща може да изглежда претенцията на кмета на град Батман в Югоизточна Турция, който обяви по-рано този месец, че ще даде под съд създателите на поредицата от филми “Батман”, обвинявайки ги, че използват името на града без разрешение. “Има само един Батман в света,” каза градоначалникът Хюсеин Калкан, възразявайки, че американските продуценти дори не са уведомили местните власти в турския град, че ще използват името на този регион.

Претенции, твърдения или теории, подобни на тези, обикновено се приемат с недоверие и дори насмешка от мнозина в Турция. За някои от младите турци обаче те са източник на национална гордост и самочувствие, а тези чувства, когато са вдъхновени от неподкрепени с доказателства теории, крият опасност да бъдат манипулирани, ако крайнодесни елементи решат да ги използват като средство за своите каузи.

Историческа победа за Барак Хюсеин Обама

[Дневник]

Кандидатът на демократическата партия Барак Обама сътвори историята, ставайки първият цветнож президент на Съединените американски щати. Сенаторът от Илинойс надделя по изключително убедителен начин над своя съперник за най-важния държавен пост – републиканеца Джон Маккейн, спечелвайки подкрепата на близо 50 млн. избиратели и осигурявайки си комфортното мнозинство от 338 гласа в електораланата колегия, извършваща фактическия президентски избор.

В основата на успеха бяха победите в Минесота, Уисконсин, Илинойс, Мичиган, Пенсилвания, Ню Йорк,Върмонт, Ню Хемпшир, Мейн, Айова, Масачузетц, Роуд Айлънд, Кънектикът, Ню Джърси, Делауеър, Мериленд, Окръг Колумбия, Калифорния, Орегон, Невада и Вашингтон. Обама взе и Охайо, за който се казва, че няма президент, който да не е спечелил в този щат. Почти сигурна е победата му в Ню мексико. Най-много гласоподаватели Обама има в източното крайбрежие и най-вече в Пенсилвания и Ню Йорк, считани за интелектуални крепости на САЩ. 

Джон Маккейн пък печели Кентъки, Оклахома, Тенеси, Южна Каролина, Северна Дакота, Уайоминг, Юта, Луизиана, Канзас, Джорджия, щатът на Джордж Буш Тексас, Алабама, Арканзас и Западна Вирджиния. В Уайоминг и Оклахома републиканецът взима 66 на сто от гласовете.

Според преброените досега бюлетини Обама печели 51 процента от гласовете на американците, а Маккейн 49 на сто, като разликата между двамата е около 3,5 млн. гласа гласа.

Предварителните резултати от анкети на гласували американски избиратели показват, че Барак Обама е получил подкрепата на жените, чернокожите и испаноговорящите, докато белите са гласували за Джон Маккейн.

Малко повече от половината бели избиратели са подкрепили Маккейн - на изборите през 2004 г. гласовете на белите за Джордж Буш са били със 17 процента повече отколкото тези за съперника му Джон Кери, предава Асошиейтед прес.

Маккейн е получил подкрепата на малко повече от половината възрастни граждани, както и на белите гласоподаватели от работническата класа, показват анкетите.

Удар републиканската партия понесе и в изборите за сенат, след като двама от считаните за сигурни кандидати – Джон Сънъну в Ню Хемпшър и Елизабет Дол в Северна Каролина – бха победени от демократическите си съперници. Тежко ще бъде понесена и загубата на Кристофър Шейс в Кънектикът. Ветеранът, който се бореше за единадесети мандат в Конгреса, бе победен от бившия вицепрезидент на "Голдман Сакс" Джим Хаймс с повече от 20 процента.дневник,05.11.08

Още:

Barack Obama