Османското възраждане !

Османското възраждане !

Автор: Йогал Шлейфър*

Турският национализъм се завръща в бъдещето.

В един хубав февруарски ден, когато Али Бабаджан посещава Йемен, домакините му го водят в стара кирпичена сграда близо до столицата Сана. Там десетина племенни водачи чакат турския външен министър с извадени ками. След първоначалното стъписване Бабаджан разбира, че това е посрещане, запазено за новопристигащите османски управници, съпроводено с барабани и традиционен танц; поздрав, който вероятно не е бил изпълняван за турски официален представител от повече от век.

До неотдавна турските управници не са си правили труда да посещават Йемен или пък която и да било страна от Близкия изток. Почти 90 години след основаването на модерна Турция нейните лидери приравняват Изтока с изостаналост, а Запада - с модерност, и затова фокусират погледа си предимно върху Европа. През това време арабските страни, някога управлявани от цариградските султани, гледат на Турция със смесица от подозрителност и стаено негодувание.

Днес това се променя. Не само че Турция има пратеници в региона, а и сред съседните страни се заражда нова мода - всичко турско е модно. Турският сапунен сериал Noor, купен от саудитската сателитна мрежа MBC и дублиран на арабски, се превръща в голям хит, достигайки до около 85 млн. зрители в целия Близък изток. Голяма част от нарастващия брой арабски туристи, посещаващи Истанбул, отиват до местата, снимани в сериала. През февруари базираният в Лондон панарабски вестник Asharq Alawsat отбелязва промяната в отношението с една много цитирана статия - "Завръщането на Османската империя?".

Ново настроение започва в Турция. Откакто дойде на власт преди 7 години, турското правителство на либерално-ислямската Партия на справедливостта и развитието прие един по-различен подход към ролята си в региона. Душата на този обрат - неоосманизъм, както го наричат някои в Турция и Близкия изток, е Ахмет Дажутоглу, главният съветник по външната политика на турския министър-председател. В книгата си от 2001 г. "Стратегически дълбини" той твърди, че като бяга от историческите си връзки в региона, Турция бяга и от политически и икономически възможности. Неговата стратегия се отплаща съвсем буквално на Турция. Търговията с 8-те най-близки съседки - сред които Сирия, Иран и Ирак, почти се удвои от 2005 до 2008 г., нараствайки от 7.3 млрд. до 14.3 млрд. долара. А от позицията си на ръба на война със Сирия преди 10 години сега Анкара е сред най-близките съюзници на Дамаск в региона.

Османското минало витае във въздуха и на Турция. При скорошен правителствен митинг ентусиазиран поддръжник развя банер, провъзгласяващ министър-председателя за "последния султан". Зрителите се стичат да видят новата вълна от филми на османска тематика от "Последният османлия" - екшън за времето на Първата световна война, до "Османската република" - фантастична комедия, представяща какво би било ежедневието в модерна Турция, ако още беше управлявана от султани.

Най-новата културна атракция в Истанбул е общинският исторически музей "Панорама 1453" - облицована в гранит сграда до старинните стени на града, която разказва историята на покоряването на византийския Константинопол от турците. В сувенирния магазин посетителите могат да купят всичко - от копчета за ръкавели с печата на султана до пъзел с 1000 части, изобразяващ как Мехмед Завоевателя влиза на кон в Константинопол.

При едно мое посещение неотдавна срещнах група забрадени жени, които се любуваха на гледките и звуците на главната експозиция в музея: кръгообразна диорама, показваща победната финална атака на Мехмед Завоевателя на стените на Константинопол. "Това е красиво, много красиво, възкликна една широко усмихната 28-годишна учителка на фона на оглушителен топовен тътен. Трябва да познаваме историята си."

Национализмът не е нов за Турция. През по-голямата част от миналия век обаче това означаваше отхвърляне на османската история на страната. Днес означава признаването й.

*Йогал Шлайфър е кореспондент в Истанбул на Christian Science Monitor и блогира на istanbulcalling.blogspot.com

http://www.foreignpolicy.bg /