Давутоглу: Турция е център на света
Екип на Ориент.Бг
В духа на своята хиперактивна, неоосманска външна политика, ръководителят на турската дипломация Ахмед Давутоглу провежда втория разширен семинар с участието на над 200 турски настоящи и бивши посланици от цял свят. Форумът, озаглавен „Демокрация, сигурност и стабилност: Прогноза за света и турската външна политика през 2010 г.” започна на 4-ти и ще завърши на 10-ти януари. Началникът на турското външнополитическо ведомство повтори в по-разширен и в по-подробен план известните вече тези, развити по време на официалната му пресконференция в края на 2009 г.
Редица наблюдатели възприемат пленарния доклад, изнесен от ръководителя на МВнР в Анкара, като манифест на новата турска външна политика. Кореспондентът на вестник „Хюрриет” Фулия Йозеркан счита, че изнесеният доклад е силно прагматизирана версия и квинтесенция на популярната научна разработка на Давутоглу „Стратегическа дълбочина”, адаптирана през периода на управлението на Партията на развитието и справедливостта, когато страната кандидатства за еврочленство.
Ахмед Давутоглу подчертава: „Ние трябва да кажем много неща на международната сцена. Много от големите нации ще ни чуят.” Той призовава дипломатите да се опитат да придадат ново разбиране на понятието „нов световен ред”.
В контекста на своята специфично структурирана мисъл, турският геополитик-министър извежда петте възлови пункта, в които трябва да бъде съсредоточено турското външнополитическо действие. Това са психологическата адаптация, самочувствието, опитът за припокриване на националните с универсалните дискурси, пълната координация между различните национални ведомства и институции и способността за анализиране на световните процеси по хоризонтала и вертикала.
Изхождайки от един от множеството постулати на бащата на съвременната турска държава Кемал Ататюрк, Давутоглу извежда един от практическите принципи на новата турска политика: „Няма линейна, а териториална дипломация. Тази територия е целият свят.” Всъщност става въпрос за перифразиране на крилатото изречение на Ататюрк, от което лъха исторически мотивиран национализъм, а именно: „Няма защита на отделна огнева линия, а защита на цялата територия. Тази територия е родината.” Така създателят на модерна Турция е отговорил на критиките за тактическото оттегляне на турската армия преди историческата битка при река Сакарая през 1921 г. при вида на настъпващите гръцки войски. Това е едно от решаващите сражения, спечелени от турската армия през периода 1919 – 1922 г.
Министърът съветва с шеговит тон как турската дипломация трябва да чете картата на света. Пред аудиторията той отбелязва: „Всички карти са субективни. Когато те се погледнат от Япония, тя стои в центъра. Когато се погледнат от Обединеното кралство, то също изглежда в центъра. Все пак, независимо от картата, ти ще видиш, че Турция винаги остава в центъра.”
След това, вече с много по-сериозна интонация, Давутоглу акцентира върху факта, че „Турция трябва да излъчи своето послание към света.” Не е много ясно какво конкретно съдържание той влага в твърдението: „Ние сме в състояние да раздадем справедливост в този регион.” За какъв тип справедливост става въпрос и кой регион има предвид – също не става ясно.
Министърът намеква, че основното средство за постигането на начертаната външнополитическа цел е изключителното географско положение, което Турция има. Давутоглу заявява: „Няма друга държава по света, която да разполага с такава позиция като нашата.”
Дипломат номер едно в Анкара счита, че въпросният геополитически бонус трябва да бъде материализиран чрез провеждането на активна политика в пет-шест региона едновременно. Той е убеден, че само пет-шест държави в света могат да си позволят да водят подобна мащабна външна политика. Министърът конкретизира и съответните региони: ЕС и САЩ, Персийския залив, Близкия Изток и Централна Азия. В най-скоро време обаче обхватът на приоритетите ще бъде разширен с активизация в Латинска Америка, Караибите, Океания и най-вече в Африка. Политикът цитира като доказателство данните, че през 2009 г. Турция е разкрила девет нови посолства. През 2010 г. е взето решение да се създадат нови 26 дипломатически мисии, повечето от които ще бъдат на черния континент. Очевидно, в своите теоретични схеми „царят на външната политика”, както вече наричат Давутоглу в някои арабски издания, нарежда Турция редом с петте постоянни страни-членки на Съвета за сигурност на ООН.
Министър Давутоглу декларира, че всички избухнали в света кризи са потенциални възможности за доказване на способностите на турската дипломация. Аргументите, които привежда, звучат относително опростенчески: „Турция не се бои от кризи, тъй като тя има дългосрочна визия за тяхното преодоляване.” Използвайки американски геополитически термини, Давутоглу акцентира върху факта, че Анкара трябва да съчетава своята „огромна военна мощ” с „мека сила”. Двата инструмента трябва да бъдат в хармония и взаимно да се допълват. Той обаче не конкретизира къде и кога ще се прилага всеки един от тях.
Професорът по международни отношения прогнозира, че до 2023 г. (когато се навършват 100 от обявяването на Турция за република) страната ще бъде член на ЕС, „интегрирана със своите съседи”, влиятелна и активна на международната сцена. Остава загадка тълкуването на понятието „интеграция” с въпросните съседни държави. Очевидно е, че Давутоглу не прилага критерия диференциация, имайки предвид съседи като България и Гърция, които са членки на ЕС и Ислямска република Иран, която има уникално теоцентристко политическо управление.
Според лектора Турция ще бъде уважавана държава, тъй като ще се превърне в една от първите десет икономически сили в света. Дипломат номер едно в Анкара допълва и списъка с качествата, които трябва да отличават външната политика на Анкара, а именно: оригинална, уверена в собствените си сили, рационална и почтена. Тя трябва да бъде добре разбрана както в страната, така и в чужбина. Давутоглу онагледява своята идея със следния пример: „Езикът, използван в Анкара, трябва да се разбира в Мардин (малък провинциален град в изостаналата югоизточна част на страната, с компактно кюрдско население - бел. авт.), но също така и във Вашингтон и в Токио.”
В края на лекцията си Давутоглу щрихира някои проблеми пред турската дипломация, които имат преди всичко материален характер. Той отбелязва, че понастоящем в МВнР в Анкара работят 1464 дипломати, а отделеният за нея бюджет представлява 0,07% от бюджетните приходи. Турция поддържа 194 дипломатически представителства зад граница. Министърът използва като аргумент за тезите си сравнението с държавите, спрямо които Турция желае да измерва своите външнополитически амбиции. Във френското външно министерство работят 5809, в британското – 5700, в германското – 3865, а в испанското 2541 дипломати. В същото време парламентът в Париж е отделил за външнополитически нужди 0,23%, а този в Берлин – 0,12% от своя националния бюджет.
Редица местни наблюдатели добавят още една нетехническа пречка пред амбициозната, неоосманска политика на Турция, въпреки че самият министър не я споменава. Става въпрос за изострянето на конкуренцията с Израел, най-вече в близкоизточен и в европейски мащаб. Нееднократно в Тел Авив са обвинявали Анкара, че новият външнополитически екип на Турция желае да монополизира близкоизточната политика на ЕС и така да наложи своята проислямска визия върху този най-мощен регионален съюз. Доказателства за наличието на подобни амбиции са не само подкрепата за радикалното палестинско движение „Хамас” по време на войната в Газа, инцидентът в Давос, прекъсването на съвместните военни маневри, но и симптоматичните сирийско-израелски преговори под егидата на Анкара. Едва ли днешният призив на президента Башар Асад към ЕС да подкрепи Турция, за да се възстановят контактите между Тел Авив и Дамаск, ще доведе до някакъв резултат.
На фона на подобни ясно заявени амбиции от страна на Турция, както и в качеството си на съседна държава, България трябва много точно да изработи своята визия спрямо концепцията за „добросъседство”, разработена от задъхания и устремил се към световните висини външнополитически екип в Анкара. Не е ясно дали от българска страна съществува такава готовност? Очевиден е разнобоят по външнополитическата проблематика между отделните членове на настоящия кабинет. Сигурно е обаче, че всяко действие на България по отношение на Турция (референдумът за новините на турски език по БНТ, изявленията на министър Божидар Димитров за обезщетенията на тракийските българи) ще бъде гледано под лупа.
ориент.инфо / Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар