Турция ще работи на Балканите с петилетки
„Ние сме длъжни да създадем дипломатически език и дискурс, който отговаря на нашите национални интереси, да поставим националните проблеми на дневен ред. В същото време това може да предизвика последствия в световен мащаб.”
С тези думи турският външен министър Ахмед Давутоглу закри семинара, в който участваха над 200 настоящи и бивши посланици, както и осем министри от правителството на премиера Ердоган. Сред тях са заместник министър-председателят Джамил Шишек, министърът на вътрешните работи Бешир Аталай, на енергетиката Танер Ялдъз, главният преговарящ с ЕС Егемен Багъш, началникът на външното разузнаване - MIT Емре Танер и други.
В заключителния документ на форума се поставя акцент върху стратегическото значение на преговорите с ЕС за Турция. Извежда се на преден план препоръката до края на 2013 г. да бъде завършена хармонизацията с европейското законодателство.
По отношение на кипърския въпрос се споменава, че ще продължи работата с другия „гарант” за острова – Гърция. Приканват се ООН и международната общност да бъдат по-активни.
За кюрдския въпрос се подчертава, че той е изцяло вътрешен и че ще бъде разрешен в рамките на правителствената инициатива и съгласно „съвременните универсални ценности”.
По отношение на Балканите участниците са обменили мнения с оглед начертаването на петгодишен план за действие. По него обаче не се изнасят допълнителни детайли.
Очевидно е, че приключилият семинар и набелязаните бъдещи мерки са доказателства за все по-активната външна политика, която Турция смята да провежда в обозримо бъдеще. Ако се съди по заключителния документ, две държави попадат в окото на водовъртежа на форсираната външна политика на Анкара. Става въпрос за Гърция и България. В първата се пресичат три приоритетни кръга, а именно: Кипър, Балканите и ЕС. По отношение на София, те са два: Балканите и ЕС.
Не е ясно каква ще бъде политиката на България по досието за обезщетенията на тракийските бежанци. На този етап сигналите от настоящото правителство сочат, че проблемът няма да бъде преекспониран. Същевременно се разбра, че „погрешните” изказвания на министър Божидар Димитров имат много по-силна обществена подкрепа, отколкото „възпиращата” позиция на премиера Бойко Борисов. Ако настоящото българско правителство не направи необходимото, за да постави този въпрос като неизменна част от интеграцията на Турция към ЕС, най-вероятно той ще рефлектира чрез увеличаването на антитурските настроения в страната и ще ерозира популярността на управляващата партия ГЕРБ. Подкрепящата я националистическа партия „Атака” също ще изпадне в деликатна ситуация.
Силно отрицателната декларация на турското МВнР по отношение на претенциите на тракийските бежанци подсказва, че все по-трудно ще се водят гладки преговори с Анкара. На практика София попадна в сходна ситуация с тази между Анкара и кипърския проблем. Управляващите се оказват заклещени между натиска на външните и вътрешните фактори, които действат разнопосочно. Въпросът е дали и къде ще бъде намерен баланс на интересите.Едно е ясно, активизиралата се турска външна политика пряко ще влияе върху процесите в ЕС и още по-силно ще оказва натиск върху съседните страни - Гърция и България. Неизбежно неистовите проевропейски усилия на Анкара ще окажат преструктуриращо въздействие върху българската вътрешнополитическа карта. Рано или късно всеки, който се занимава с политика в България, трябва ясно да формулира своето становище по бъдещото еврочленство на 75-милионна Турция. Причината за това е, че ако при Германия и Франция този казус засяга въпроса за лидерството в ЕС, то за съседните страни, като Гърция и особено България, ситуацията има екзистенциално значение.
ориент.инфо / Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар