Езра Хатипоглу: Турция няма план Б, защото ЕС трудно ще й каже не !

Брой 29 (2556), 30 юли 2009 г.

Езра Хатипоглу: Турция няма план Б, защото ЕС трудно ще й каже не !

Езра Хатипоглу е доцент в университета ‛Мармара‛ в Истанбул, където преподава във франкофонския департамент по политически науки и администрация. Научните й изследвания са свързани с външната политика на ЕС, разширяването на ЕС, турско-европейските отношения, външната политика на Русия, на страните от Кавказкия регион и Централна Азия.

- Нека първо да ви попитам съществува ли в Турция разделение ляво-дясно, или може би е по-уместно да говорим за секуларизъм и консерватизъм?

- В Турция има нещо като разделение ляво-дясно, но като цяло основното противопоставяне е между консерватизъм, разбиран в неговия религиозен аспект, и секуларизъм. Така че главните различия са между тези два сегмента от обществото.

- Може ли да се каже, че Турция е една консервативна страна?

- Много е трудно да се сложи етикет на Турция, защото ако посетите някои нейни области, ще кажете, че това е най-модерната страна на Европа. Но пък ако видите Анатолия, тогава ще решите, че Турция е консервативна – трудно е страната да се определи еднозначно като модерна или консервативна. Разбира се, консервативни елементи има и тук е важно да кажем как точно дефинираме консервативното – дали е нещо, което има отношение към съхраняване на културните особености, на исторически контекст или е директно свързано с религиозни практики. Този термин се използва нееднозначно от различните социални групи и в резултат на това те, както и някои чужденци, характеризират турското общество по различен начин. Не може да се каже, че в Турция има консенсус в това отношение, но като цяло ислямизацията на обществото се възприема като консерватизъм.

- Тогава може би Турция може да се определи като една динамична страна?

- Определено, тя е динамична страна.

- Как може да се обясни тази динамика?

- Гео-политическата и гео-стратегическата позиция на страната, близостта и до страните, които са основни износители на петрол, а също и турската икономика, която се характеризира с модерна инфраструктура, бързо растящ пазар, туристически сектор и външни инвестиции. Да, Турция може да бъде възприемана като динамична страна във всяко едно отношение.

- А кой е двигателят на тази динамика?

- Единият е кандидатурата за членство в ЕС. Тя промени много неща в начина, по който функционира цялата система. Другият е вътрешната динамика на страната.

- Твърдите, че ЕС е нещо като обсесия за турския политически елит, за турското общество. Защо?

- Защото се чувстваме унижени и разочаровани, защото имахме отношения с ЕС от самото начало на създаването на европейската икономическа общност и, да, имахме нашите спадове и върхове, но ние чувстваме, че наистина заслужаваме да сме член на ЕС много повече от която и да е друга страна-кандидат. Когато си направил толкова много инвестиции, не само материални, но и емоционални, просто не можеш да изоставиш нещата така лесно. Това имам предвид, когато говоря за обсесия.

- Смятате ли обаче, че турският политически елит и турското общество като цяло са наясно какво означава да си член на ЕС, защото в нашия случай ние не го знаехме, по-късно го открихме.

- Обикновените хора, хората от улицата гледат на ЕС като на доставчик на пари и като създател на работни места, тоест, интерес в турското общество има, но повечето от тези хора не са добре информирани какво ще означава Турция да е член на съюза. Сигурна съм, че много от тях, ако знаеха, не биха искали страната да е част от ЕС.

- Може би ЕС се страхува от Турция именно поради тези две идеи за съюза като доставчик на пари и създател на работни места?

- Определено. Сигурна съм, че ако Турция стане член, всички тези илюзии ще рухнат, защото, според настоящата европейска стратегия, всичко трябва да се свърши, преди страната да стане член. Страната трябва да се приготви именно през този предварителен период на преговори и това определено не е лесно – трябва да страдаш, да промениш цялата система.

- Смятате ли, че обществото е готово да страда за тази промяна?

- Не много. И това се отнася не само за обществото, но и за политическите фигури – те не са готови да накарат хората да направят необходимите жертви, така да се каже, и това е заради популизма…

- Как бихте обяснили мотивацията на политическия елит в Турция по отношение на членството в ЕС?

- Дали има такава мотивация, дали изобщо има такава политическа воля у политическите фигури в Турция? Съмнявам се.

- Каква е причината за евроскептицизма в Турция? Възможно ли е да дефинираме като евроскептични или проевропейско настроени определени социални групи?

- Има много причини за евроскептицизъм и може би наистина някои социални групи могат да бъдат характеризирани като такива –хора от военните среди, от академичните, някои журналисти, като цяло хора, които виждат ЕС по-скоро като извор на разочарования, отколкото на позитивни неща. Тяхното мото е: каквото и да правим, Европа няма да ни приеме като член, така че защо изобщо да правим нещо? Националистите също споделят подобни идеи. Във всеки сегмент на обществото може да се забележи подобна евроскептична група.

- Военните също могат да бъдат разглеждани като модернизиращ фактор в Турция, а и ЕС представлява инструмент за модернизация…

- Теоретически военните твърдят, че не са против влизането в ЕС, но те искат Турция да бъде третирана като равна с другите нови членове. Това, което не им харесва, е фактът, че от съюза ни се предписват рецепти като при лечение. Има специфични проблеми, които страните от ЕС на могат да разберат и да оценят точно. Така че в резултат ние имаме два модернизиращи фактора, но техните концепции за модернизация са различни.

- Вие казахте още, че само 30% от турското общество приема членството в ЕС. Как бихте коментирали това?

- Причината е, че хората се умориха да чакат. Когато на Турция се казва много пъти: просто почакайте, и след като по-късно хората осъзнаят, че новите страни, приети в ЕС, не са се променили особено – България си е същата, Румъния – също, тогава те, турците, разбират, че и те ще си останат същите и в това няма никаква магия – Европа просто става все по-голяма и по-голяма и постепенно губи своята привлекателност.

- И така, сега членството не е на първи план в Турция?

- Да, то дори не е и на втори план.

- А как влияят отношенията с ЕС на вътрешната политика?

- Това е много свързано с факторите на модернизация - различните групи на обществото смятат, че ЕС може да послужи на техните собствени интереси по различен начин. Всеки използва ЕС с намерението да си реши проблемите и така съюзът е инструмент в рамките на турската политическа система, но инструмент, равен с всички останали, не е единственият.

- Има ли някакви различни проекти за Турция? При нас, в България, имаше само един: влизането в ЕС.

- Разбира се, има алтернативи, които се обсъждат – една от тях е да сме с Русия, друга – с бившите съветски републики, трета – да се превърнем в лидер на Близкия Изток, но аз лично смятам, че ЕС ще бъде избраната посока. Членството може би няма да бъде скоро, но, така или иначе, необходимите реформи трябва да се извършат. Турция трябва да има външна политика, разглеждаща различни варианти, но всички тези варианти не трябва да бъдат възприемани като взаимоизключващи се. Такава е моята позиция.

- Всички тези теми обсъждат ли се открито в Турция?

- Не и като стратегия в далечна перспектива, но има много дискусии дали имаме и план Б, освен А. Смятам, че нямаме конкретен план Б просто защото вярваме, че ЕС няма да каже лесно „не‛ на Турция.

- Според вас вниманието на Турция се насочва към старите членове на съюза - Германия, Франция, Великобритания, Италия. Смятате ли, че новоприетите страни, като България например, са съюзници на Турция в кандидатурата й за ЕС?

- Моята позиция е, че всички тези страни трябва да бъдат спечелени. Някои от тях подчертано подкрепят Турция на политическо ниво и сега, но тази подкрепа не е голяма, а и те не са толкова енергични в лобирането вътре в ЕС. Но Турция трябва да изгради стратегия за тяхното спечелване и то в по-голяма степен, отколкото останалите страни. Ако ни предстои да станем нов член на ЕС, това не може да се случи, без да се вземат предвид и новоприетите страни.

- Смятате ли, че това е идея, която като цяло се споделя на политическо ниво в Турция?

- Не много, но сега всички неправителствени организации се опитват да тласнат политическите лидери да създадат стратегия по отношение на новоприетите членове на ЕС и аз също съм един от тях.

Разговора води Драгомир Стоянов

Вестник "Култура"/Портал Турция