Истанбул

Истанбул - Из приказките на Шехерезада

Автор Виолета Софрониева, снимки: автор, Румяна Иванова, Невена Тончева, Борис Петров

От древността до днес много е изписано и разказано за Истанбул. Но знаете ли истината каква е? Докато не го видите с очите си и не почувствате атмосферата му, няма да повярвате, че Цариград наистина е „царски град”! А видите ли го веднъж, непременно ще ви се иска да се върнете пак. И пак...
Според носителят на Нобелова награда за литература за 2006г., турският писател Орхан Памук: „Всяка разходка по истанбулските улици, от които нито една не се пресича с друга под прав ъгъл и е невъзможно да отгатнеш къде точно ще се пресекат, е едно главозамайващо и празнично пътешествие в безкрайността на този град-тайна, в който всяка врата, всяка улица, всеки мост, всяка арка и чинар, е нещо по-различно от това, което е в действителност”.

Истанбул е древен и едновременно с това съвременен град, а от гледна точка на историческите и културни ценности, може достойно да съперничи на Рим. Стига човек да има съответните интереси, тук той би могъл задълго да потъне в щастие, докосвайки отминалите векове. Това е град, в който се пресичат Изтокът и Западът, Азия и Европа, Ислямът с Християнството. Град, в който са се преплели или съседстват различни религии и култури. Още от древността Истанбул винаги е бил столица на велики империи: Източната Римска, Византийската, Османската. Всяка от тях е строила грандиозни архитектурни паметници и е оставила своят културен отпечатък.

За някои от тях искам да ви разкажа сега.

Като че ли най-доброто време за туристическа разходка из Истанбул се оказва ранната есен. Истинско удоволствие е да се разхождаш и да попиваш красоти, и интригуващи неща, за които само си слушал или чел. Половината от най-важните и ценни исторически, а понастоящем и туристически богатства на Турция, са буквално натъпкани в Истанбул. Особен интерес представляват тези в районите Сарайбурну и Султанахмед, в централната част на историческия полуостров.
В периодите на Римското, Византийското и Османското владичество, тези райони са били буквално „душата” на града. Тук е построена най-голямата базилика на Византийската империя, най-блестящите комплекси джамии и огромният, и разточителен дворец на падишаха на Османската империя, непревземаеми крепостни стени и още много други...
Базиликата „Света София” или в превод, Църквата на "Божествената мъдрост", е най-голямата строена някога византийска базилика и сама по себе си е шедьовър Понастоящем е кандидат за едно от седемте чудеса на съвременния свят. Първото здание на „Айя София”, както е турското й название, е започнато по времето на Константин Стари през 325 г. от н.е. и е завършено от неговия син Константин Младши през 360 г. И днес тя е една от най-големите църкви, строени някога, а на времето е била направо колосална! Неслучайно на времето е била наричана "Магало Еклесия", което в превод от гръцки означава "Голяма църква". По-късно, от началото на петото столетие я преименуват на "Хайя София" ("Света София" на старогръцки).
Първото богослужение е извършено на 15 октомври 360 г. За жалост църквата бива унищожена от пожар през 404 г. При император Теодосий Втори е възстановена и повторно открита за богослужение на 8 октомври 415 г. Но отново не й било съдено да съществува дълго. На 13 януари 532 г., по време на въстанието Ника, отново изгоряла до основи. По това време Константинопол е столица на Източната Римска империя, а току-що възкачилият се на трона император Юстиниан бил амбициозен човек. Верен последовател на Православното Християнство, той решил да започне с най-грандиозния си проект, а именно построяването на най-голям и разкошен християнски храм в света, по-красив и от храма на цар Соломон в Йерусалим. Идеята била да се създава впечатление за нещо приказно, божествено. А къде да бъде? Естествено, върху святото място - основите на изгорялата базилика. Бързо призовали най-добрите занаятчии от различни краища на империята. Най-големите по това време архитекти, Антемиос от Талес и Исидор от Милет, развихрили знания, талант и фантазия...Новият, трети по ред строеж, започнал буквално 39 дена след пожара. Освен традиционните обикновени камъни и дърво, сега използвали и други материали. За вътрешните колони бил докаран мрамор от Делфи, Хелиополис и Ефес. За различни части и орнаменти използвали бял мрамор от Проконесос, зелен от Тесалия, розов от Фригия и с цвят на слонова кост от Кападокия. Главните стени, арките и сводовете били изградени от кирпич, но покрити със златна мозайка. Огромният купол с диаметър 36 м - украсен със син кръст на фон от златна мозайка... О, а ако бяха угодили и на тщеславния порив на Юстиниан да покрие пода с плочки от ковано злато, представяте ли си?! Но - разубедили го.
И все пак, влезеш ли първи път вътре, дъхът ти може да спре за миг от удивление - толкова е голяма и просторна, осветена неочаквано, по особен начин. Светлината струи от 40 броя прозорци високо под купола, създавайки усещане за прозрачен воал. И това е сега, като се има предвид, че турците по-късно, са зазидали някои от тях след идването си. Богородицата с Младенеца в полукупола на централната апсида е изписана по-късно, около 867 г., а шесткрилите серафими (ангели) на източната страна под купола, най-изненадващо са били приети за талисмани от нашествениците турци по-късно и затова не са били унищожени или замазани с боя, както останалите мозайки, когато са превръщали базиликата в джамия. Ограничили се само с това, да прикрият лицата им с медни маски (според исляма, никой няма право да рисува човешки лица и фигури, също и животни, освен Аллах. Затова в мюсюлманските храмове стенописите са само от геометрични фигури и плетеници.)...

От три страни подкуполното пространство на "Св. София" е окръжено от галерии. Към горния етаж води не стълба, а "пандус" (полегат проход), по който на "паланкин" (специална покрита носилка) са изнасяли императрицата до там. По времето на Юстиниан галериите са били предназначени изключително за женската половина на императорския двор. Смятало се за твърде светско място. А тронът на величайшата съпруга е разположен на най-почетното място - в центъра на западната галерия, точно срещу олтара.

Според преданието, последната литургия в "Св. София" започнала вечерта на 28 май 1453 г. и траяла цяла нощ. Когато на следващия ден, разбивайки вратите, еничарите нахлули в храма, свещеникът, с ритуална чаша в ръка, чудато се завъртял като вихър и магически се скрил в колоната в северозападния ъгъл на зданието. Истина или не - екскурзоводите показват на любопитните туристи вдлъбнатината, където изчезнал отецът. Поверието гласи, че ако си поставиш палеца вътре и го завъртиш на 360 градуса, намисляйки си едно желание, то ще се сбъдне. Не е чудно, че там постоянно има опашка от желаещи, нали?
Но да се върна на хронологията.
Под личното наблюдение на Юстиниан, в строителството на третото здание на "Айя София", в продължение на рекордно краткия срок - само 5 години, взели участие повече от хиляда майстора и над 10 хиляди работници. Точно по Коледа, на 27 декември 537 г. Църквата на Божествената Мъдрост била тържествено открита и осветена от самия император с грандиозен спектакъл. Според преданието, императорът в най-официални одежди, пристигайки на своята церемониална колесница, е посрещнат от тогавашния патриарх Менас. По условието на церемонията, императорът и патриархът, следвани от процесия, трябвало да минат по алеята и да влязат заедно в храма, държейки се за ръце. Но когато застанал очарован пред църквата, Юстиниан вдигнал благодарствено ръце към небето и възкликнал: „Слава тебе, Боже, който благоволи да завърша това велико дело!". После, подсмихвайки се доволно, добавил: „Соломоне, надминах те!”. Впрочем, той така и започнал да нарича своята столица - Нов Йерусалим.

С височина над 55м и площ от 7570 кв.м, „Света София” е четвърта по големина след катедралата „Свети Петър” в Рим, Катедралата в Севиля и тази в Милано. Природни бедствия безмилостно се опитвали да погубят този архитектурен шедьовър. Земетресенията от 553 г. и 557 г. почти постигнали това - напуквайки основите на базиликата, през 558 г. източната арка и част от купола рухнали, разрушавайки олтара и амвона. Но човешкият дух е трудно унищожим - храмът отново бил възстановен... и готов да преживее още трагични събития. Следващите няколко века изтърпял общо 17 нападения на варвари и богохулници. После и кръстоносците не му простили. По време на кръстоносните походи, през 1204г. минавайки през Константинопол, „благородните рицари” не само плячкосали всички ценни предмети - икони, златни и сребърни кръстове, чаши, свещници и други реликви, но се постарали да унищожат и част от златните мозайки, за да претопят и отнесат златото. Не им стигнало - отново запалили храма! И отново реставрация - през 1261 г. император Михаил VIII поверява в ръцете на монаха-архитект Ручас тежката задача по поредното възстановяване на църквата.

Нов период за базиликата започва, когато на 29 май 1493 г. сутринта, турският султан Мехмед Фатих II - Завоевателят, след продължителна обсада на града, най-после влиза в столицата. Фатих II е слушал много възторжени слова за този прекрасен и сякаш неръкотворен Божи храм на друговерците, а сега, видял го сам, е истински възхитен от него. И решава да го превърне в джамия. Нарежда на войските си да убиват, грабят, палят и рушат всичко пред очите си, с единствено изключение - да не пипат „Св. София”. Въпреки заповедта му, църквата претърпява известни загуби. Но фактът си е факт - пощадена е и още същия ден късно следобед, покорителят на Константинопол извършва своя първи празничен намаз (молитва) именно в нея.
Въпреки кардиналните промени при преобразяването на „Св. София” в джамия, очевидно то е извършено с много внимание и респект от страна на „правоверните”. Металният кръст на купола бил заменен с полумесец, който според историята, век по-късно бил позлатен от 50 хил. претопени златни монети. Амвона го заменили с мимбар (подиум, от който се чете Корана) и бил поставен михраб (молитвена ниша), обърнат към Мека. Първото минаре било дървено, поставили го на един от западните куполи, а малко по-късно го заменили с кирпичено. По времето на Баязид II, поставили второ минаре, а при султан Селим броят им станал 4, колкото са и днес. Но иконите, иконостасите и различните християнски мозайки, изобразяващи човешки фигури останали непокътнати. Просто лицата и фигурите били замазани с боя. Нещо повече, османските владетели всячески се стараели да запазят „Айя София”, пък и още мъничко да я доразкрасят, но по ислямски. Преди всичко това са 4 огромни кръгли щита в зелен цвят (цветът на исляма) с диаметър 7,5 м, върху които са изписани имената на четиримата халифа на исляма: Ебу Бекир, Йомер, Осман и Али, а на двете страни на входа – имената на внуците на пророка: Хасан и Хюсеин. Изкуствоведите преценяват, че тези щитове са едни от най-ценните образци на арабската калиграфия. Лично на мен ми изглеждат не на място, изобщо не се "връзват" с вътрешността на Базиликата, но...Добавили и някои други важни за всеки истински мюсюлманин дреболии, например няколко огромни глинени делви за вода наблизо до входа - за измиване преди молитвите. И за да бъде като истинска джамия, с времето създали съответния комплекс към храма - училище, тюрбе (гробище), помещения за служителите в джамията. А султан Махмуд I построил библиотека, побираща 30 хил. тома книги. В тюрбето днес се намират осмоъгълните и шестоъгълни мавзолеи-гробници на Махмуд I и трима други султани: Мохамед III, Селим II, Мурат III, всички погребани със съпругите и роднините си.
Аксиома е, че на този свят нищо не е вечно. Краят на Османската империя дошъл с настъпването на 20 век. А с него и нова ера в историята на "Св. София". През 1923 г. Турция официално поела предизвикателството да се превърне в светска държава. Първият президент на новата турска република, Мустафа Кемал Ататюрк взел мъдро решение – „Айя София” да стане Византийско–Османски музей. По тази причина през 1932 г. проф. Томас Уитмор от Американския Византийски Институт, получил разрешение да разкрие от боята, реставрира и консервира мозайките. И от 1933 г. той и екипът му започнали реставрацията. Благодарение на неуморната и систематична работа на Уитмор и колегите му, великолепните мозайки на „Св. София” постепенно се появяват отново в пълния си блясък и красота. След смъртта му през 1950 г., работата му е продължена от проф. П. А. Андъруд. В момента също тече ограничена реставрация. Но тя не е пречка за ежедневните групи туристи, желаещи да надникнат в историята...

В миналите времена пред храма е имало обширен двор-атриум, с прекрасен мраморен фонтан, чудесен образец на ислямското изкуство. Какво виждаме днес, когато влезем в базиликата? Външният корпус на музея съдържа различни експонати. Интересни са релефните надписи, съдържащи решения на състоял се през ХІІ в. църковен събор. Таванът има 9 арки в кръстообразен план. Таваните на залите са покрити със златни
мозайки. Вътрешността на музея е украсена с тъй нар. „тессерае” (малки мраморни и цветни камъчета). В главната зала може да се влезе през 9 врати. По три врати в двата края били за обикновения народ. През средната, която е най-голямата, влизал Императорът. А през страничните, малко по-ниски – императорското обкръжение и управляващите с по-висш ранг. Императорската врата била покрита със злато, а двете странични – със сребро. За съжаление тези покрития били свлечени и отнесени при нашествието на кръстоносците. Над Императорската врата е разположена мозайка от ІХ в. В центъра й е изобразен Исус Христос, който благословя с едната си ръка хората, а с другата държи книга с надписа: „Аз съм светлината на света”, до него е Дева Мария и архангел Гавраил. На същата мозайка е изобразен и коленичилият император Лъв VІ - Мъдри. Металният ковчег над тази мозайка е украсен с трон, очакващ Исус. В главното помещение (наоса) това, което веднага влиза в очи е просторната зала и огромният купол. През Византийския период в центъра му бил изобразен Исус, който през Османският период е закрит с цитати от Корана. По стените и в галериите са разположени мозайки с ликовете на различни патриарси, Богородица с младенеца; Богородица с двама императори - Константин и Юстиниан; с император Йоан Комнин, съпругата му Ирина и синът му Алексей; с император Константин Мономах и императрица Зоя. Твърдят, че може би най-красивата мозайка е "Великолепният Деисис". В църковната живопис „деисис” е композиция с образите на Христос в средата, а Дева Мария и Йоан Кръстител от двете му страни. Богородица и Йоан Кръстител се молят за спасението на човешкия род. Долната част на мозайката за жалост е унищожена.
Точно срещу деисиса има табела на латински, че там през 1025 г. е погребан венецианският дож Енрико Дандоло, един от водачите на кръстоносните походи. По капителите на колоните са гравирани монограми на император Юстиниан и съпругата му Теодора.
Император Йоан Комнин, съпругата му Ирина и синът му Алексей
На вторият етаж на „Св. София” се устройвали църковни синоди. През останалото време се използвал за богослужение предимно от жените. С управлението на император Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска Империя в ранносредновековна Византия. Той се оказва способен и далновиден император, успял сериозно да промени държавата, религията и обществото. А в областта на архитектурата и изкуството, времето на управлението на Юстиниан I е наречено Първи Златен Век на Новата Ера.