Бунтарите на “Таксим” бяха въоръжени с ножове и с коктейли Молотов

Манипулатори,продажна журналистика,информационното затъмнение за омаскаряване на Турция.
Полицията обяви, че ще отиде на площад Таксим, за да почисти района от политически лозунги, знамена и транспаранти и да премахне барикадите, изградени от протестиращите.
Неочаквано на площада се появи организирана и добре подготвена група хора, които се нахвърлиха върху униформените.
Това принуди полицията да отвърне на удара.
В този сблъсък имаше нещо доста странно: забелязваше се особена прилика между двете воюващи групи.
Бунтарите и полицаите бяха с еднакви газови маски, с еднакви защитни жилетки и дори с еднакви обувки.
Освен това бунтарите бяха въоръжени с ножове и с коктейли Молотов.
И дори имаха радиопредаватели!

Бунтарите  от “Таксим” дори успяха да подпалят една от бронираните коли и да предизвикат пожар, който бе излъчван на живо.

Лицето на протестиращите е зло, грозно, опасно.

Това са вандали,терористи,мародери,крадци, както ги нарече министър-председателят.

dw-12.06.13 г.
.
http://turkofil.tumblr.com/

Коментар за Турция: Професия протестиращ,който отразява платените протести в Турция е душманин на Турция

Подкрепям Ердоган за позицията му спрямо т.нар.протести на Таксим и Гези.

Видяхме подобна ситуация в България,платени комунисти-протестиращи принудиха Бойко Борисов да си подаде оставката.

Но Ердоган не е Бойко,не са познали,объркали са се нещо.

Имам един единствен въпрос:тези дето цял ден лежат по палатките в Гези нямат ли работа,семейство,сметки да плащат,откъде вземат пари да се хранят?

Ако не са платени,какви са?

Пострада жестоко имиджа на Турция,икономиката,лирата се срива.

И след всичко това да се инатиш и да протестираш без да знаеш за какво си е бандитизъм.

Наистина протестиращите трябва да отговарят пред закона за вредите,които нанесоха на Турция.

7:57 ч.,Бг Таймс,12.06.2013 г.
.

http://sex-chat-bg.tumblr.com/
.
http://turkofil.tumblr.com/ 

Дворецът "ТОПКАПЪ",Истанбул

Списание Европа 2001

Сп. «Европа 2001», бр. 6/2007
Из книгата "Дворецът "Топкапъ"със своето местонахождение и събития", проф. Илбер Ортайлъ, издателство "Кайнак", 2007

Султанът и дворецът са начело на управлението на османската държава. Дворецът е бил резиденция, работно място и център на Османската империя. Дворецът "Топкапъ" е построен през 1460 г. от завоевателя на Истанбул султан Мехмет II (Фатих султан Мехмет) и е служил за резиденция на турските султани и приближените му до средата на XIX в. Фатих построява най-напред "Чиниената резиденция", а впоследствие дворецът и го нарича "Сарай-и Джедит" (нов дворец). През XIX в. дворецът е наречен "Топкапъ".

"Топкапъ" е построен върху византийски дворец - център на византийското управление. Камъните и колоните, останали от двореца, са използвани при направата на Топкапъ. Все още се пази и е под защитата на съответните институции водохранилището на византийския дворец. В градината на лалетата се намира и ваната за кръщенета, останала от византийския период. Този факт е показател за позитивното отношение на османската власт спрямо културното наследство на предшествениците си.

Трите страни на двореца "Топкапъ" са заобиколени от море. Към морето са изградени дворцови стени, а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени "Сур-и Султани". Построен на площ от 700 000 кв. м, дворецът се състои от три основни части - бирун, ендерун и харем. Разположението на двореца, дворцовите церемониални сгради и дворцовото пространство са проектирани според тези три основни части. Дворецът "Топкапъ" има три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Баб-юс Саде - главна врата, 4 двора, харем, голяма градина (Гюлхане) и други градини.

Проектите на двореца "Топкапъ" са заимствани от двореца в Едирне, построен от бащата на Фатих султан Мехмет, Мехмет II на брега на река Тунджа. Планът на двореца включва различни дворове, градини, помещения за държавни служители, резиденция на владетеля, други резиденции и сгради за служителите на двореца.

През XIX в. дворецът не може да задоволи потребностите на държавния протокол и церемониите и става причина след 1830 г. синът на султан Махмут II, султан Абдюлмеджит Хан да не обитава дългосрочно двореца. През 1850 г. турските султани се местят в двореца "Долмабахче", разположен на Босфора. Султанската хазна, свещените реликви и императорските архиви са останали на съхранение в "Топкапъ" и след преместването на султаните в Долмабахче. Дворецът "Топкапъ" остава бащино огнище и място за съхранение на свещени предмети.

През 1924 г., след отхвърляне на османското управление през 1922 г., дворецът се превръща в музей. В него са изложени 12 000 експоната - китайски порцелан, 900 - японски порцелан, единствена по рода си колекция от турски платове от XVI и XVII в., килими, колекции от оръжия и европейски порцелан.

В библиотеката на двореца "Топкапъ" се съхраняват 22 000 ръчно написани книги. Тези писмени произведения освен на арабски, персийски и турски език са писани и на славянски, гръцки, арменски, латински и унгарски език. Мястото, където е живял Фатих султан Мехмет, е превърнато в султанска съкровищница. В тази част на двореца, до османския трон е изложен и тронът, подарен от Иран, различни подаръци от Индия от епохата на Бабурите, свещени реликви от времето на византийците, безброй скъпоценности, както и рядко срещан вид елмаз.

Едни от най-интересните помещения на османския дворец са неговите кухни. Тук могат да се видят и няколко султански каляски от сарайския двор. Най-високата сграда в двореца е Кулата на справедливостта, където се е събирал Султанският съвет (Imperial Consul). На заобиколения от тези сгради среден двор веднъж на три месеца се организирали церемонии, на които в присъствието на чужди посланици еничарите получавали паричните си възнаграждения.

Харемът и Висшето училище (Ендерун), които оформят вътрешната част на дворцовия комплекс, са сградите с особено историческо значение. В Ендеруна се обучавали специално подбрани деца (девширме), които били подготвяни за държавна или военна служба. Тук те получавали теоретични знания, но и участвали в поддръжката на дворцовата дейност. Днес в двора на Ендеруна се намират текстилната секция, императорската съкровищница и свещените реликви, съхраняват се вещите на пророка Мохамед, както и вещи на други пророци.

Харемът е мястото, където са се подготвяли подбрани за двореца млади момичета. Тук те се обучавали на четмо, писмо, мода и музика. Харемът е прочут със своя порцелан и блестящи шедьоври на османската калиграфия.

Основна част от османския дворец е неговият архив. Документите на Османската държава, както и тези, свързани с отношенията на тази велика страна с почти всички суверенни европейски и азиатски държави, се съхраняват в този архив. Османската държава отдава голямо значение на архивното дело и го практикува много стриктно.

Дворецът "Топкапъ" е един скромен дворец. Основна част от средствата, които османската държава е изразходвала, са били за построяване на великолепни джамии, казарми, мостове, големи ханове (кервансараи) и странноприемници. Например прочутият през XVI в. архитект Синан е построил само една част от двореца "Топкапъ". Принадлежащите на този скромен дворец красиви сгради с пандантив, прекрасният порцелан и местоположението на двореца сред природата на Сарайбурну му придават естествена красота и величие. На преден план изпъкват не толкова богатството и величието на този дворец, а неговата типична архитектура, стил и традиция. Всъщност дворецът "Топкапъ" е приютил османската история като бащин дом. Дори и султаните да не са живели в него, тленните им останки след смъртта са били полагани тук. Ритуалното обрязване на синовете и внуците на султаните също е било извършвано в двореца. Философията на османската държава може да се види във всеки кът на този дворец.

Стотиците служители на двореца и няколкото хиляди спахии от кавалерийската гвардия са живели скромно, далеч от охолства. В двореца са се приготвяли едни от най-вкусните деликатеси на прочутата турска кухня. Животът на хората тук е протичал планирано, скромно и дисциплинирано. Дори величието на султана е било насочено за постигане на ефект повече навън, отколкото вътре в двореца.

Тържествата в османския дворец се открояват с особена величественост. Тези церемонии са впечатлявали както местното население, така и чуждите гости. Всеки петък султанът излизал сред народа с пищна церемония (Алай), за да отиде и отслужи молитва в една от истанбулските джамии. Молбите, които Султанът е получавал, са били писани на езиците на различните народи, намиращи се в рамките на империята. Дворецът е организирал тържества и церемонии и щедро е гощавал населението по време на ритуалните тържества по обрязване на принцовете. Трябва да се отбележи значимостта на парада и шествието на занаятчиите. След завръщане на войската от победен поход впечатляващ парад с брони, оръжия и униформи е преминавал през центъра на града.

Османският дворец е изпълнен с духа на поезията и музиката. Музикантите и поетите винаги са били удостоявани с награди. Всеки султан е имал творчески заложби. Селим III е бил композитор, Ахмед II - изящен калиграф, Махмуд II - калиграф и музикант, Сюлейман Великолепни - златар, Абдюлхамит II - дърводелец, Мурад IV - спортист и изкусен калиграф, Мехмет II - хуманист от ренесансов тип, който знае гръцки и пише стихове на персийски език.

Дворецът "Топкапъ Сарай" се състои от изящни, а не от високи сгради. Всички негови сгради, с изключение на Кулата на справедливостта и кубетата на харема, които се виждат от морето, са били по-ниски от големите чинари, намиращи се в двора на двореца и около него. Дворецът е разполагал с голям бостан и розови градини. Красиво подредените градини с цветя и най-вече тези с лалета - символ на османския вкус и изтънченост, са способствали за мисловното разтоварване и презареждане на османските султани, управлявали с грижи милионите квадратни километра територии, разположени на три континента. Градината на двореца е запазила същата красота и до днес.

Сулукуле беше център на нощния живот в Истанбул и пазител на паметта на ромите в Турция

Истанбул помете царството на ромите

19 Май 2009

АФП

Обитатели на Сулукуле танцуват и пеят преди домовете им да бъдат разрушени. Снимка: Ройтерс

Някога Сулукуле беше център на нощния живот в Истанбул и пазител на паметта на ромите в Турция. Днес то е поле от развалини. Борбата срещу нехигиеничните условия заличи квартала, принуждавайки понякога с бруталност жителите му - занаятчии и артисти - да се изселят. Миналата седмица общинските служители, подпомогнати от полицаи за борба с безредиците, сринаха близо двадесет боядисани самоделни жилищни постройки. На фона на отломките от предишни кампании по разрушаване те свидетелстваха за съществуванието на този отделен свят, сгушен във византийските стени на Истанбул.

Пред погледите на примирените жители, получили предишния ден заповед за експулсиране, служителите разчистваха помещенията, като изхвърляха през прозорците мебели, килими и дрехи, задръстващи къщите, които след това бяха смачкани като сламки от багер. “Едно голямо благодаря на кметството! Благодарение на него тази нощ ще спя на улицата с жена ми, новороденото ми дете и другото на четири години. Изобщо нямаме къде да отидем”, казва със съжаление Ферди Джелеп, безработен, седнал върху канапе сред развалините.

Разрушаването започна в края на 2006 година по нареждане на кметството в община Фатих. По думите на кмета Мустафа Демир бараките, които дори не стават за складиране на въглища” и в които живееха ромите, трябваше да бъдат заменени от кокетни жилища, облицовани с ламперия, в “османски стил”. Проектът предвижда изселването на близо 3500 души, 1300 от които според данни на общината са роми. Днес повечето жители са пръснати из града и най-вероятно няма да могат да наемат или да си купят апартамент в някоя от жилищните кооперации, които ще изгради кметството. Местната власт в квартала е в ръцете на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Ситуацията възмущава Хаджер Фого, активистка от Платформа за Сулукуле. “Кой ще купи къщите, които ще построят тук? Това са използвачите, това са близките до Партията на справедливостта и развитието. Идеята е да се прогонят бедните от центъра на града и на тяхно място да дойдат богатите”, твърди младата жена, която говори за 5000 изселени, главно роми. Преди няколко месеца турският печат публикува предполагаеми списъци на купувачи, сред които фигурират голям брой ръководни кадри и приближени до ПСР. Жената е отчаяна и от положението на експулсираните, които и преди са живеели в нищета, но досега са се справяли с положението благодарение на солидарността в квартала. “Тук най-малкото всички се познаваха, наемите бяха много ниски, бакалинът даваше на кредит”, казва г-жа Фого.

Сулукуле е някогашното царство на свирещи на дайре и на пламенни танцьорки. Преди да преживее упадък през 90-те години на миналия век със затварянето от консервативните власти на развлекателните домове, на които се дължеше славата му, то посрещаше поколения жители на Истанбул. Разпръсването на ромите от Сулукуле представлява край на една хилядолетна история.

Според британския изследовател Адриан Марш, специалист по ромите в Турция, интервюиран в края на 2006 година, Сулукуле вероятно е “най-старата ромска общност в света”, известна досега. Присъствието й е отбелязано още през 1054 година от византийски духовник. Той разказва за присъствието в Сулукуле на тайнствени “египтяни”, живеещи в черни шатри, които се занимават с гадателство, танци и дресировка на мечки. Тази общност може да се открие отново след 15-и век, когато е забавлявала двора на османските султани. “Разрушаването на Сулукуле - това не е разрушаване на някой цигански бидонвил”, смята Марш. “Това е изкореняване на паметта на една общност”.

По БТА

Планината Бейкос,разположена недалеч от Босфора е мястото,където са тленните останки на Спасителя

Турция и Япония също спорят за Месията

Планината Бейкос, разположена недалеч от Босфора, също претендира да е мястото, където са тленните останки на Спасителя. На самия й връх има постройка, наречена "гробницата на Исус". Тя е дълга 17 м и широка около два. Оградена е със здрава метална решетка, пречеща на многобройните поклонници да докосват свещеното място. На десетина метра от тази решетка е издигнат каменен зид. Загадка е и селцето Синго, скътано в китна долина на Северна Япония. Пътечка от няколко километра, виеща се през гъста гора, го свързва с най-обикновен гроб с голям дървен кръст, на който пише "Тук почива Христос". Обитателите на Синго са убедени, че останките на Исус са тъкмо там, понеже той дошъл в селцето, когато бил на 21 години. Чак след 12 лета тръгнал към Юдея да проповядва за святата земя Япония. Според местна легенда възкръсналият Христос се върнал в Синго, оженил се за най-красивата девойка, от която имал две деца, и живял цял един век сред оризовите полета. Жителят на селцето Садзиро Савагучи е твърдо убеден, че е негов потомък.

Екстремни скокове пред Синята джамия в Истанбул

Снимка:вестник "Шоу/Show",15-21.04.2009 г.

Цените на имотите в София и Истанбул се изравниха

( Бележка ПТ:А има ли място за сравнение между София и Истанбул? )

Предприемачи пускат под наем жилищата в новите си сгради, за да не фалират

[27-03-2009] от Елена Иванова

Жилищата под наем в София и Истанбул почти се изравниха. Това показват данни от проверка на цените на апартаментите в двете столици на агенция „Глобъл Пропърти Гид”. Според проучването жилище от 75 квадрата в Истанбул се дава под наем за сумата от 431 евро на месец.

В София апартамент със същата квадратура се наема обикновено срещу 400 евро месечно. Наемът на нови апартаменти в турския град обаче е по-изгоден, защото наемателят плаща за реално използвана площ, а у нас в цената се включват и общите части, обясниха експерти.

В София и Истанбул са се изравнили не само цените на наемите, но и на покупко-продажбите, става ясно от проучването. В момента имотите с площ от 75 квадрата в Истанбул се продават за около 80 000 евро. В София за същия апартамент бъдещите собственици трябва да броят 78 400 евро.

Цените на по-големите имоти у нас обаче са с близо 20 000 евро по-високи в сравнение с тези в Истанбул. Жилище от 120 квадрата в София струва около 158 000 евро, а в турския мегаполис е 123 100 евро. Според брокери причината е повишеното търсене на големи апартаменти у нас.

Междувременно стана ясно, че строителни предприемачи от Пловдив са решили да съберат повече пари за закъсалия си бизнес, като дават под наем жилищата в сградите, които са построили, а не ги пускат в продажба, съобщиха регионални медии. Причината е, че в момента няма търсене за покупка на апартаменти.

Най-сериозната причина за срива в пазара на имоти са затегнатите условия за отпускане на банков заем. Отпуснатите жилищни кредити през февруари са за 67 млн. лв., което е със 75,43 процента по-малко от същия месец на 2008 г., сочи статистика на БНБ. Намалението на отпуснатите кредити в лева е 89 на сто до 16 млн. лв., докато при отпуснатите в евро кредити е 60 процента до 51 млн. лв.

Пеша до Истанбул

С две щеки и 200 евро странникът ще мине близо 1000 км

Марко брои в крачки пътя до Истанбул

Само в Обзор и Бургас не ме подслониха, оплаква се румънецът

Снимка за спомен с добри хора, подслонили пътешественика

Ако непознат странник почука на вратата ви посред нощ и помоли за нощувка, то на прага ви със сигурност е застанал

румънският пътешественик Марко Даниел.

35-годишният мъж обикаля пеш Европа с тежка раница на гръб и нощува където го завари залезът. "Аз съм пътешественик, ще ме подслоните ли за една нощ?
Не съм опасен и утре си тръгвам !"
С тези думи Марко чука от врата на врата. От личен опит знае, че най-много в третата къща леглото му е в кърпа вързано. Прочутите с гостоприемството си българи рядко връщат комшията от север. Повечето с радост приютяват пътешественика и делят с него трапезата си. Той пък им разказва за патилата си, докато броди по света. Решил да тръгне пеша из Европа след 12-годишен гурбет в Италия. Докато живеел в Бергамо, през лятото се прехранвал като сервитьор, а през зимата работел в ателие за гравюри на сувенири. Необичайното си приключение започнал на 28 февруари, когато екипиран със здрави бързоходки и две помощни щеки потеглил от родния си град Наводари край Констанца. Влязъл в България през Дуранкулак, преминал Добрич и Варна и се отправил към българо-турската граница покрай морето. Марко си има две правила, които следва като закон. Никога не пътува на автостоп, дори и да го молят, и не остава никъде за повече от една нощ. Няма излишни пари и затова избягва старателно хотелите. Ресторантите - също! Храни се с консерви, които купува от супермаркетите по пътя си. Понякога по изключение влиза в закусвални за баничка с боза на крак. Води си дневник, в който отброява крачки и километри. "От родния ми град Наводари до Бургас съм изминал 443 километра за 18 дни. Това са точно 623 961 крачки. До Истанбул има още много", пресмята румънецът. Записва в тефтера всяко селце и паланка, през които е минал, и имената на хората, които са го подслонили. На тръгване вади от раницата си торба с жито и дава по шепа на всеки със заръката да я посади - като знак на приятелство между двата народа. Щом влезе в населено място, не пропуска да посети местното кметство. Вади договор за приятелство с родния му град Наводари и държи на всяка цена управниците да го подпечатат. Марко знае достатъчно руски, малко английски и повече италиански. Отскоро е научил и няколко думи на български език. С помощта на тези четири езика и най-вече с живописни жестове успява да се разбере с всеки.
"Булгериън пийпъл вери гут, супер са, чудно!" обяснява румънецът, въодушевен от българското гостоприемство. Показва снимки и на развален българо-руско-английски разказва дългата си история. "Tука съм в Свети Влас. Това са Динко и Весела - те ме пуснаха да спя в къщата им. Вери гут фемили. Това е Кранево, там спал при Веско. Той е охранител на плажа. А тези са Радо и Татяна - те ме прибрали в Старо Оряхово", изрежда Марко. С най-голям възторг говори за престоя си в Каварна. Там спал в дома на Кера и Коста, а в кръчмата на Митко добре похапнал без пари. Дългото пътешествие естествено не минало и без инциденти. Домакините му в Старо Оряхово - Радо и Татяна, имали расово овчарско куче, което лошо го захапало за ръката. Стопаните бързо му помогнали да стигне до поликлиниката в Бяла, където му били ваксина против бяс и превързали раната му. Инцидентът обаче изобщо не го ядосал. "Кучето не беше виновно, аз не бях предпазлив. Навлязох в територията му и то помисли, че го нападам", спомня си румънският Марко Поло. От краткото си пребиваване в Поморие пази снимка с многолюдна ромска фамилия, която с готовност го приютила. Той обаче предпочел да отседне в луксозен хотел, където му дали огромен апартамент само за 10 лева. Късметът му изневерил в Бургас. Напразно молел някой да го прибере за една нощ, но хората го отпращали с подозрение. Тогава се отправил към болницата и стоварил багажа си в Спешния център. Лекарите дълго се чудили какво да го правят и накрая склонили да му дадат едно от болничните легла. На камък ударил и в Обзор и за да не остане на улицата, се наложило по изключение да си плати стая в хотел. "Обзор не вери гут, никак, много лошо. Хотел дал 50 лева, ужас, очень плохо!", жалва се Марко, за когото това са много пари. От началото на похода досега е похарчил не повече от стотина евро. Още толкова е заделил, за да стигне до Истанбул, където е финалът на похода му. От там планира да се върне до Каварна с влак, а след това отново пешком обратно до Наводари. Пътешествието си е запечатал в стотици снимки, които смята да публикува в блога си, заедно с разказ за цялото си приключение. Надява се историята му да стигне до Европейските институции, на които всъщност е посветил похода си, и да ги убеди, че България и Румъния заслужават повече признание.
Елена Димитрова

стандарт

Истанбул

Истанбул - Из приказките на Шехерезада

Автор Виолета Софрониева, снимки: автор, Румяна Иванова, Невена Тончева, Борис Петров

От древността до днес много е изписано и разказано за Истанбул. Но знаете ли истината каква е? Докато не го видите с очите си и не почувствате атмосферата му, няма да повярвате, че Цариград наистина е „царски град”! А видите ли го веднъж, непременно ще ви се иска да се върнете пак. И пак...
Според носителят на Нобелова награда за литература за 2006г., турският писател Орхан Памук: „Всяка разходка по истанбулските улици, от които нито една не се пресича с друга под прав ъгъл и е невъзможно да отгатнеш къде точно ще се пресекат, е едно главозамайващо и празнично пътешествие в безкрайността на този град-тайна, в който всяка врата, всяка улица, всеки мост, всяка арка и чинар, е нещо по-различно от това, което е в действителност”.

Истанбул е древен и едновременно с това съвременен град, а от гледна точка на историческите и културни ценности, може достойно да съперничи на Рим. Стига човек да има съответните интереси, тук той би могъл задълго да потъне в щастие, докосвайки отминалите векове. Това е град, в който се пресичат Изтокът и Западът, Азия и Европа, Ислямът с Християнството. Град, в който са се преплели или съседстват различни религии и култури. Още от древността Истанбул винаги е бил столица на велики империи: Източната Римска, Византийската, Османската. Всяка от тях е строила грандиозни архитектурни паметници и е оставила своят културен отпечатък.

За някои от тях искам да ви разкажа сега.

Като че ли най-доброто време за туристическа разходка из Истанбул се оказва ранната есен. Истинско удоволствие е да се разхождаш и да попиваш красоти, и интригуващи неща, за които само си слушал или чел. Половината от най-важните и ценни исторически, а понастоящем и туристически богатства на Турция, са буквално натъпкани в Истанбул. Особен интерес представляват тези в районите Сарайбурну и Султанахмед, в централната част на историческия полуостров.
В периодите на Римското, Византийското и Османското владичество, тези райони са били буквално „душата” на града. Тук е построена най-голямата базилика на Византийската империя, най-блестящите комплекси джамии и огромният, и разточителен дворец на падишаха на Османската империя, непревземаеми крепостни стени и още много други...
Базиликата „Света София” или в превод, Църквата на "Божествената мъдрост", е най-голямата строена някога византийска базилика и сама по себе си е шедьовър Понастоящем е кандидат за едно от седемте чудеса на съвременния свят. Първото здание на „Айя София”, както е турското й название, е започнато по времето на Константин Стари през 325 г. от н.е. и е завършено от неговия син Константин Младши през 360 г. И днес тя е една от най-големите църкви, строени някога, а на времето е била направо колосална! Неслучайно на времето е била наричана "Магало Еклесия", което в превод от гръцки означава "Голяма църква". По-късно, от началото на петото столетие я преименуват на "Хайя София" ("Света София" на старогръцки).
Първото богослужение е извършено на 15 октомври 360 г. За жалост църквата бива унищожена от пожар през 404 г. При император Теодосий Втори е възстановена и повторно открита за богослужение на 8 октомври 415 г. Но отново не й било съдено да съществува дълго. На 13 януари 532 г., по време на въстанието Ника, отново изгоряла до основи. По това време Константинопол е столица на Източната Римска империя, а току-що възкачилият се на трона император Юстиниан бил амбициозен човек. Верен последовател на Православното Християнство, той решил да започне с най-грандиозния си проект, а именно построяването на най-голям и разкошен християнски храм в света, по-красив и от храма на цар Соломон в Йерусалим. Идеята била да се създава впечатление за нещо приказно, божествено. А къде да бъде? Естествено, върху святото място - основите на изгорялата базилика. Бързо призовали най-добрите занаятчии от различни краища на империята. Най-големите по това време архитекти, Антемиос от Талес и Исидор от Милет, развихрили знания, талант и фантазия...Новият, трети по ред строеж, започнал буквално 39 дена след пожара. Освен традиционните обикновени камъни и дърво, сега използвали и други материали. За вътрешните колони бил докаран мрамор от Делфи, Хелиополис и Ефес. За различни части и орнаменти използвали бял мрамор от Проконесос, зелен от Тесалия, розов от Фригия и с цвят на слонова кост от Кападокия. Главните стени, арките и сводовете били изградени от кирпич, но покрити със златна мозайка. Огромният купол с диаметър 36 м - украсен със син кръст на фон от златна мозайка... О, а ако бяха угодили и на тщеславния порив на Юстиниан да покрие пода с плочки от ковано злато, представяте ли си?! Но - разубедили го.
И все пак, влезеш ли първи път вътре, дъхът ти може да спре за миг от удивление - толкова е голяма и просторна, осветена неочаквано, по особен начин. Светлината струи от 40 броя прозорци високо под купола, създавайки усещане за прозрачен воал. И това е сега, като се има предвид, че турците по-късно, са зазидали някои от тях след идването си. Богородицата с Младенеца в полукупола на централната апсида е изписана по-късно, около 867 г., а шесткрилите серафими (ангели) на източната страна под купола, най-изненадващо са били приети за талисмани от нашествениците турци по-късно и затова не са били унищожени или замазани с боя, както останалите мозайки, когато са превръщали базиликата в джамия. Ограничили се само с това, да прикрият лицата им с медни маски (според исляма, никой няма право да рисува човешки лица и фигури, също и животни, освен Аллах. Затова в мюсюлманските храмове стенописите са само от геометрични фигури и плетеници.)...

От три страни подкуполното пространство на "Св. София" е окръжено от галерии. Към горния етаж води не стълба, а "пандус" (полегат проход), по който на "паланкин" (специална покрита носилка) са изнасяли императрицата до там. По времето на Юстиниан галериите са били предназначени изключително за женската половина на императорския двор. Смятало се за твърде светско място. А тронът на величайшата съпруга е разположен на най-почетното място - в центъра на западната галерия, точно срещу олтара.

Според преданието, последната литургия в "Св. София" започнала вечерта на 28 май 1453 г. и траяла цяла нощ. Когато на следващия ден, разбивайки вратите, еничарите нахлули в храма, свещеникът, с ритуална чаша в ръка, чудато се завъртял като вихър и магически се скрил в колоната в северозападния ъгъл на зданието. Истина или не - екскурзоводите показват на любопитните туристи вдлъбнатината, където изчезнал отецът. Поверието гласи, че ако си поставиш палеца вътре и го завъртиш на 360 градуса, намисляйки си едно желание, то ще се сбъдне. Не е чудно, че там постоянно има опашка от желаещи, нали?
Но да се върна на хронологията.
Под личното наблюдение на Юстиниан, в строителството на третото здание на "Айя София", в продължение на рекордно краткия срок - само 5 години, взели участие повече от хиляда майстора и над 10 хиляди работници. Точно по Коледа, на 27 декември 537 г. Църквата на Божествената Мъдрост била тържествено открита и осветена от самия император с грандиозен спектакъл. Според преданието, императорът в най-официални одежди, пристигайки на своята церемониална колесница, е посрещнат от тогавашния патриарх Менас. По условието на церемонията, императорът и патриархът, следвани от процесия, трябвало да минат по алеята и да влязат заедно в храма, държейки се за ръце. Но когато застанал очарован пред църквата, Юстиниан вдигнал благодарствено ръце към небето и възкликнал: „Слава тебе, Боже, който благоволи да завърша това велико дело!". После, подсмихвайки се доволно, добавил: „Соломоне, надминах те!”. Впрочем, той така и започнал да нарича своята столица - Нов Йерусалим.

С височина над 55м и площ от 7570 кв.м, „Света София” е четвърта по големина след катедралата „Свети Петър” в Рим, Катедралата в Севиля и тази в Милано. Природни бедствия безмилостно се опитвали да погубят този архитектурен шедьовър. Земетресенията от 553 г. и 557 г. почти постигнали това - напуквайки основите на базиликата, през 558 г. източната арка и част от купола рухнали, разрушавайки олтара и амвона. Но човешкият дух е трудно унищожим - храмът отново бил възстановен... и готов да преживее още трагични събития. Следващите няколко века изтърпял общо 17 нападения на варвари и богохулници. После и кръстоносците не му простили. По време на кръстоносните походи, през 1204г. минавайки през Константинопол, „благородните рицари” не само плячкосали всички ценни предмети - икони, златни и сребърни кръстове, чаши, свещници и други реликви, но се постарали да унищожат и част от златните мозайки, за да претопят и отнесат златото. Не им стигнало - отново запалили храма! И отново реставрация - през 1261 г. император Михаил VIII поверява в ръцете на монаха-архитект Ручас тежката задача по поредното възстановяване на църквата.

Нов период за базиликата започва, когато на 29 май 1493 г. сутринта, турският султан Мехмед Фатих II - Завоевателят, след продължителна обсада на града, най-после влиза в столицата. Фатих II е слушал много възторжени слова за този прекрасен и сякаш неръкотворен Божи храм на друговерците, а сега, видял го сам, е истински възхитен от него. И решава да го превърне в джамия. Нарежда на войските си да убиват, грабят, палят и рушат всичко пред очите си, с единствено изключение - да не пипат „Св. София”. Въпреки заповедта му, църквата претърпява известни загуби. Но фактът си е факт - пощадена е и още същия ден късно следобед, покорителят на Константинопол извършва своя първи празничен намаз (молитва) именно в нея.
Въпреки кардиналните промени при преобразяването на „Св. София” в джамия, очевидно то е извършено с много внимание и респект от страна на „правоверните”. Металният кръст на купола бил заменен с полумесец, който според историята, век по-късно бил позлатен от 50 хил. претопени златни монети. Амвона го заменили с мимбар (подиум, от който се чете Корана) и бил поставен михраб (молитвена ниша), обърнат към Мека. Първото минаре било дървено, поставили го на един от западните куполи, а малко по-късно го заменили с кирпичено. По времето на Баязид II, поставили второ минаре, а при султан Селим броят им станал 4, колкото са и днес. Но иконите, иконостасите и различните християнски мозайки, изобразяващи човешки фигури останали непокътнати. Просто лицата и фигурите били замазани с боя. Нещо повече, османските владетели всячески се стараели да запазят „Айя София”, пък и още мъничко да я доразкрасят, но по ислямски. Преди всичко това са 4 огромни кръгли щита в зелен цвят (цветът на исляма) с диаметър 7,5 м, върху които са изписани имената на четиримата халифа на исляма: Ебу Бекир, Йомер, Осман и Али, а на двете страни на входа – имената на внуците на пророка: Хасан и Хюсеин. Изкуствоведите преценяват, че тези щитове са едни от най-ценните образци на арабската калиграфия. Лично на мен ми изглеждат не на място, изобщо не се "връзват" с вътрешността на Базиликата, но...Добавили и някои други важни за всеки истински мюсюлманин дреболии, например няколко огромни глинени делви за вода наблизо до входа - за измиване преди молитвите. И за да бъде като истинска джамия, с времето създали съответния комплекс към храма - училище, тюрбе (гробище), помещения за служителите в джамията. А султан Махмуд I построил библиотека, побираща 30 хил. тома книги. В тюрбето днес се намират осмоъгълните и шестоъгълни мавзолеи-гробници на Махмуд I и трима други султани: Мохамед III, Селим II, Мурат III, всички погребани със съпругите и роднините си.
Аксиома е, че на този свят нищо не е вечно. Краят на Османската империя дошъл с настъпването на 20 век. А с него и нова ера в историята на "Св. София". През 1923 г. Турция официално поела предизвикателството да се превърне в светска държава. Първият президент на новата турска република, Мустафа Кемал Ататюрк взел мъдро решение – „Айя София” да стане Византийско–Османски музей. По тази причина през 1932 г. проф. Томас Уитмор от Американския Византийски Институт, получил разрешение да разкрие от боята, реставрира и консервира мозайките. И от 1933 г. той и екипът му започнали реставрацията. Благодарение на неуморната и систематична работа на Уитмор и колегите му, великолепните мозайки на „Св. София” постепенно се появяват отново в пълния си блясък и красота. След смъртта му през 1950 г., работата му е продължена от проф. П. А. Андъруд. В момента също тече ограничена реставрация. Но тя не е пречка за ежедневните групи туристи, желаещи да надникнат в историята...

В миналите времена пред храма е имало обширен двор-атриум, с прекрасен мраморен фонтан, чудесен образец на ислямското изкуство. Какво виждаме днес, когато влезем в базиликата? Външният корпус на музея съдържа различни експонати. Интересни са релефните надписи, съдържащи решения на състоял се през ХІІ в. църковен събор. Таванът има 9 арки в кръстообразен план. Таваните на залите са покрити със златни
мозайки. Вътрешността на музея е украсена с тъй нар. „тессерае” (малки мраморни и цветни камъчета). В главната зала може да се влезе през 9 врати. По три врати в двата края били за обикновения народ. През средната, която е най-голямата, влизал Императорът. А през страничните, малко по-ниски – императорското обкръжение и управляващите с по-висш ранг. Императорската врата била покрита със злато, а двете странични – със сребро. За съжаление тези покрития били свлечени и отнесени при нашествието на кръстоносците. Над Императорската врата е разположена мозайка от ІХ в. В центъра й е изобразен Исус Христос, който благословя с едната си ръка хората, а с другата държи книга с надписа: „Аз съм светлината на света”, до него е Дева Мария и архангел Гавраил. На същата мозайка е изобразен и коленичилият император Лъв VІ - Мъдри. Металният ковчег над тази мозайка е украсен с трон, очакващ Исус. В главното помещение (наоса) това, което веднага влиза в очи е просторната зала и огромният купол. През Византийския период в центъра му бил изобразен Исус, който през Османският период е закрит с цитати от Корана. По стените и в галериите са разположени мозайки с ликовете на различни патриарси, Богородица с младенеца; Богородица с двама императори - Константин и Юстиниан; с император Йоан Комнин, съпругата му Ирина и синът му Алексей; с император Константин Мономах и императрица Зоя. Твърдят, че може би най-красивата мозайка е "Великолепният Деисис". В църковната живопис „деисис” е композиция с образите на Христос в средата, а Дева Мария и Йоан Кръстител от двете му страни. Богородица и Йоан Кръстител се молят за спасението на човешкия род. Долната част на мозайката за жалост е унищожена.
Точно срещу деисиса има табела на латински, че там през 1025 г. е погребан венецианският дож Енрико Дандоло, един от водачите на кръстоносните походи. По капителите на колоните са гравирани монограми на император Юстиниан и съпругата му Теодора.
Император Йоан Комнин, съпругата му Ирина и синът му Алексей
На вторият етаж на „Св. София” се устройвали църковни синоди. През останалото време се използвал за богослужение предимно от жените. С управлението на император Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска Империя в ранносредновековна Византия. Той се оказва способен и далновиден император, успял сериозно да промени държавата, религията и обществото. А в областта на архитектурата и изкуството, времето на управлението на Юстиниан I е наречено Първи Златен Век на Новата Ера.

Обвинителен акт срещу Борис Георгиев, бивш служител на “ЕРАТО” е внесен в Турския наказателен съд в Шишли, Истанбул

Обвиняем за злоупотреби бивш служител на ЕРАТО застана пред съда днес

16 януари 2009 17:41 | Дарик радио

37-годишният Борис Георгиев, бивш служител на “ЕРАТО” застана днес пред Районен съд - Хасково. Той е обвинен в злоупотреба със служебно положение и присвояване на 33 000 евро от дъщерна фирма на дружеството, регистрирана в Турция. Обвинителният акт срещу Георгиев е внесен в Турския наказателен съд в Шишли, Истанбул. Делото се точи вече трета година.

По молба на турския съд през април 2007 година Георгиев е разпитван от Районния съд в Хасково. Днешната поръчка на турските магистрати обаче не беше изпълнена и съдът не даде ход на делото за разпит на обвиняемия. Това стана след като защитата на Георгиев заяви, че има допуснати нарушения на регламента за съдебни поръчки, описан в договора за правна помощ между България и Турция.

По повод на същото престъпление срещу Георгиев се води и гражданско дело в Окръжен съд - Хасково. На първото съдебно заседание през 2007 година защитата на Георгиев, адвокат Витковска, пледира делото да се гледа в Турция, защото юридическото лице е регистрирано там. На заседанието в Районен съд днес обаче адвокат Витковска подаде молба за обратното - трансфер на делото от Турция в България.

Бурен вятър потопи док в Истанбул

Бурята отнася и покрива на болница

събота, 22 ноември 2008

Истанбул

Силният вятър в Истанбул е потопил плаващия док в квартал Каракьой, откъдето общинските катамарани осъществяват връзката през Босфора между този и други истанбулски квартали,
предаде турската частна телевизия НТВ, цитирана от БТА.

Вятърът първо е откъснал едната от 16-те водни цистерни, които осигуряват баланса на плаващия док със салон за пътници от 1200 кв. м. Впоследствие щети били нанесени и на други цистерни, а стоманените въжета, придържащи дока за сушата, се откъснали и целият док потънал под водата.

Заради силния вятър Истанбулската община отмени курсовете на т.нар. "морски автобуси", свързващи азиатската и европейската част на града, както и някои острови с континенталната част, съобщи СиЕнЕн-Тюрк. Вятърът, със скорост 50-80 километра в час е свалил и част от покрива на болница в истанбулския квартал Таксим.

Днес и утре Истанбул ще бъде под влиянието на силни валежи, като утре в града се очаква да вали мокър сняг, прогнозират метеоролозите. Центърът за управление на бедствията към истанбулското валийство предупреди съответните институции в града да вземат необходимите мерки за преодоляване на евентуални негативни последствия от очакваните бури, порои и рязко понижаване на температурата.

Документален филм за Ататюрк разпалва страстите в Турция

Първият турски документален филм, разкриващ човешката страна на "бащата" на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк, предизвика буря от реакции в страната, съобщава в. "Елефтерос типос". Филмът , озаглавен "Мустафа" е дело на известния турския журналист, писател и документалист Can Dündar/Джан Дюндар. Премиерната му прожекция беше на 28 октомври, в деня на годишнината от основаването на Република Турция. През първите пет дни от прожекциите, филмът беше посетен от половин милион турци, предимно ученици и студенти. Филмът представя Ататюрк като меланхоличен човек с прекалена слабост към алкохола, жените и цигарите, който се чувствал откъснат от народа. Документалната лента започва от усилията на едно младо момче да бъде прието във военна академия, въпреки несъгласието на майка му. Описва го като един амбициозен студент, който говори за визията си да промени страната, но също и за нещастията, преживени в разцвета на живота му. Филмът показва Ататюрк през последните години от живота му да обикаля разочарован из Анкара и Истанбул, пушейки и пиейки непрекъснато, посещавайки вечери "все с едни и същи хора" и ... плачейки. "Ататюрк е представен като един самотен и отчаян женкар, който изпива по шише ракия на ден и се разкайва за постъпките си. Всичко това не е вярно", реагира Дениз Байкал, лидер на основаната от Ататюрк Народнорепубликанската партия. Филмът разпали страстите между ислямисти и кемалисти. Последните дори говорят за "заговор на Запада" с цел отслабване на светския характер на турската държава. "САЩ се отнесоха с войниците ни в Ирак като с обикновени престъпници. Въпросният филм е част от същата стратегия", пише журналистът от в. "Ватан" Гигит Бюлют, припомняйки за ареста на турски войници през 2003 г. В същия дух двама видни лекари обявиха вчера, че ще заведат дело срещу създателя на филма, защото творбата рекламира пушенето и то с помощта на един "национален символ", пише в. "Елефтерос типос".Истанбул / Турция/ в. "Елефтерос типос"

"Ataturk",Can Dundar

-

‘There is serious censorship over Atatürk’

With the commemoration of the 70th anniversary of the death of Mustafa Kemal Atatürk, the founder of the Turkish Republic, yesterday, debate continues over "Mustafa," a recently released biographical documentary that depicts the lesser-known side of Atatürk's life.
The film's launch brought with it heated discussion in all segments of society over whether it portrays Atatürk's character and private life accurately. Can Dündar, the esteemed
journalist-documentary maker who wrote and directed the documentary, has been both harshly criticized and highly praised. "There is serious censorship over Atatürk. Criticism [of the film] is a result of a lynch culture. I now understand very well what a taboo is," Dündar has reportedly said.

İpek Çalışlar, a journalist who has written a book on the life of Atatürk's wife, said she can sympathize with Dündar: "I faced a court case because of my book 'Latife Hanım.' I am the person who can understand Can best. Some people who draw boundaries around Atatürk become nervous when those boundaries are passed."

Professor Toktamış Ateş, who has also written extensively on Atatürk, said narrow-minded people try to dominate the debate when it comes to Atatürk. "Some bigots concentrate on the way Atatürk was depicted in the movie, as a short man. Some people categorize him in the name of protecting him. Some are sincere, but some aren't," he explained. Dündar has directed numerous documentaries on the life of the founder of the Turkish Republic over the past 15 years, starting with his acclaimed television documentary "Sarı Zeybek" in 1993.

The new film's distributor, Warner Bros., previously announced that it had drawn a record 470,000 moviegoers in the five days since its opening on Oct. 29. The figure has reached around 1 million now.

Featuring an original soundtrack composed by renowned Bosnian musician Goran Bregovic, "Mustafa" aims to bring into the spotlight the parts of Atatürk's life that have so far remained in the dark.
Anti-smoking camp files complaint against ‘Mustafa'

Ahmet Ercan, founder of the Anti-Smoking Association, and Orhan Kural, honorary president of the Fighting against Smoking Foundation, have filed a criminal complaint against "Mustafa," in which Atatürk is frequently shown smoking. The complaint reads: "The content of the film and its interpretation of its topics damage the republic and Atatürk. Damaging such values can lead to the breakup of Turkey and to the loss of national pride. On top of that, the father of the Turks has been shown smoking and drinking heavily. His esteem has been lowered. A person who was a good example for Turkish youth has been killed spiritually. The biggest cigarette advertisement in Turkish history has been made using Atatürk." Ercan and Kural have submitted the petition to the Şişli Prosecutor's Office to be sent to the Ankara chief prosecutor's office. They claimed that Dündar's film violates the law on "Preventing damage from tobacco products and their control."

todayszaman

11 November 2008, Tuesday

NERGİHAN ÇELEN İSTANBUL

"Ataturk",Can Dundar

Булевард Истиклал,Истанбул

 

   Булевардът,свързващ входа на тунела с площад "Таксим" се нарича "Истиклал".Известен е с посолствата на западните държави,с оживените си барове,магазини и пасажи.Между тунела и Таксим се движи т.н."Носталгичен трамвай".Архитектурата на булеварда се отличава със своебразието на релефите от камъни по сградите,построени в края на XIX и началото на XX в.По булеварда "Истиклал",по посока към Таксим могат да се видят посолствата на Швеция,Испания,Холандия и Русия,а също така църквата "Санта Мария Драперис" и катедралата "Св.Антоан",построена между 1906 и 1012 г. от архитект Джулио Монгери в неоготически стил.Тя се явява най-важната католическа църква в града.

Продължение тук

Още:

Истанбул

В Истанбул посрещат с пажалуйста и комшу

Руснаците превзеха града с най-мощното оръжие - парите

За първата група той е подправен с усещането за историчност, дишащо от сгради като църквата джамия "Света София". За втората - със задължителната доза пазарлък, звучащ на два езика - български и руски, и омесен в аромата на шафран, канела, опияняващ чай и невероятно количество улична смет. Три дни търсихме кошче за боклук в този иначе модерен град и така и не успяхме да срещнем.
Всички, писали за Истанбул, са изумени преди всичко от начина, по който в "града на седемте хълма" са преплетени различните културни пластове. Осъзнават го и онези, които отиват да видят метрополията, израснала върху останките от три империи, и търговците, които са тръгнали да пазаруват на Капълъ чарши. Макар че за всеки от тях миксът се извършва по различен начин.
Смешението на времена впрочем е истински осезаемо в първото кафене, в което хлътваме, близо до университета на Истанбул. На практика то представлява огромен двор, в който се продават килими, шалове, сувенири и тече як пазарлък на няколко езика. На миндерлъците са насядали младежи, които консумират единствените три стоки, предлагани от кафеджията - чай, кафе и наргиле. Чаят струва твърдо лира, а кафето - три, но то подлежи на пазарлък. Някои от студентите са извадили лаптопи и влизат в интернет, докато дърпат от наргилетата.

Стела Стоянова
Дори и в квартала на небостъргачите, където в момента се строи 272-етажна кула, политиката по отношение на уличната чистота се свежда до следното: денем от магазини, ресторанти и домове се изсипват направо връз улицата отпадъци, върху които пешеходците газят директно. Нощем след 12 се появяват младежи с ръчни колички, които натоварват боклука и го отнасят нанякъде. Някъде около 2 часа през нощта човек може да види най-сетне чистия Истанбул - градът е буквално облизан и готов за следващия ден, когато върху него ще започнат да се сипят новите боклуци.
Тръгнеш ли по улиците, от всички кафенета и магазини те призовават по два начина - или с "Пажалуйста", или с "Комшу". Ако не нацелят с първото, почти сигурно е, че си от вторите. Повече от век след руско-турската война Русия е превзела търговските зони на града повсеместно. На всички магазини висят табелки с надпис "Разпродажба" на турски, руски и едва след това на английски, а от корабчетата, пътуващи по Босфора, кънти най-вече речта на братушките. Между другото, твърди се, че те са превзели вече и двата бряга на историческия проток с най-мощното оръжие на света - парите. Цените на къща с гледка към Босфора в момента са астрономически, стигат милион долара на квадрат, пояснява гидът ни Мустафа, български турчин, дошъл от Шумен през 1989 година. За сравнение, в "нормалните квартали" на Истанбул, откъдето не се открива гледка към историческия проток, в момента жилищата струват по-малко, отколкото в София. Цената им е около 1000 долара на квадрат, и при това са много по-маломерни от нашите.
Най-скъпи са домовете на азиатския бряг, защото той е по-защитен от ерозии и природни бедствия. Къща там се продава само ако човек е наистина банкрутирал, обяснява Мустафа. При това не се обявява публично, а "на ушенце" се търси богаташ готов да даде мило и драго за дом с изглед към Босфора. Защото се предполага, че дори само този факт го нарежда в списъка "Кой кой е" на баровците в Истанбул. Най-евтината продажба, осъществена напоследък, е на къща, изтъргувана само за 100 милиона долара, разказва нашият гид. Впрочем с такса "Босфор" те сурвакат и в заведенията с панорамна гледка към него - там едно кафе е три пъти по-скъпо, отколкото в нормално кафене на града.

Пешеходците пресичат на групи
Разглеждането на Истанбул извън тази чаршийска част не може да стане от автобус, защото от него се губи специфичното усещане за града. Но в никакъв случай не може да стане и без автобус - трафикът е чудовищен, особено поради факта, че трите части на града - азиатска, стара и нова европейска, на практика не са свързани. Имат отделни метра, които всъщност са надземни железници, но едва през 2011 година ще бъде построен "босфорският Ламанш" - проход под пролива, по който ще минава високоскоростен влак. За построяването му са предвидени два милиарда долара и в момента той се строи с небивала скорост, разказва Мустафа. В тунела ще бъдат поставени 11 пръстена, всеки по 14 тона, през които ще минават релсите на влака. До момента са свързани само седем от тях. Турците са измислили уникален начин за придвижването на пръстените от завода производител до тунела - тъй като няма превозно средство, което да издържи подобна тежест, те се запушват от двете страни и се пускат да плуват по водата. Когато достигнат до тунела, тапите се махат и те се свързват с останалите. Иначе в "Стамбол" всеки си кара, както си знае - ако си пешеходец, трябва да се оглеждаш не толкова за светофар, а за други себеподобни, с които да образувате по-голяма група, и да се молите колите да спрат за вас. Самотният пешеходец е мъртъв пешеходец.

Къщите в Босфора са “Дау Джоунс” на турската икономика
Напоследък поддръжничките на исляма са се активизирали особено в университетите и упорито държат да ходят на лекции забулени. Което не им пречи да носят на краката си маратонки, последен писък на модата, които едва се показват под дългите им поли.
Средната заплата в Турция е 800 евро, 1600 вземат чиновниците, които са концентрирани обаче най-вече в Анкара. В Истанбул работещите пътуват предимно към европейската зона, докато азиатската е жилищна. "Трусовете на борсите в САЩ неминуемо ще се отразят и върху нас, защото десетки американски компании имат клонове тук. Вече започнаха да се изтеглят първите от тях", разказва Мустафа.
Скоро разслоението на богати и бедни ще се очертае по-явно и това е видимо дори само от факта, че вече се намират "босфорски къщи" за продан. Те са като индекса "Дау Джоунс" на турската икономика. Ударът според Мустафа обаче няма да бъде толкова голям, защото туристите хранят едва ли не всяко второ семейство.
Той сочи пристанището Галата, където се продава риба на открито, и обяснява: "Още преди да е стигнала до тази сергия, три семейства вече са яли хляб от нея - на моряците на кораба, ловил рибата, на прекупвача на едро и на дребните търговци.
А все още не е стигнала до купувачите". Да не говорим колко семейства ядат хляб от фалшивите "Гучи" и "Булгари", които във вид на очила, парфюми и часовници причакват туристите на пристанището, от фесовете и броениците пред свещеното място за мюсюлманите - "Синята джамия". Така, както вътре посетителите смирено свалят обувките си, за да не обидят мюсюлманските религиозни обичаи, така отвън тутакси се намира кой да им продаде чехли на безбожни цени, с които да влязат в джамията. Защото и от религията може да се яде хляб, също както пазарлъкът може да бъде религия.

Джигитите по улиците имат желязно оправдание - пътят от единия до другия края на града като разстояние е колкото от София до Плевен. Само дето няма широколентови булеварди - историята, наслоена в историческия център на Истанбул, естествено, не позволява да бъдат построени такива. Едва миналата година парламентът на Турция приел закон, според който при катастрофа без пострадали не трябва да се чака полиция, за да не се образуват нови задръствания. Просто двамата джигити, които са се блъснали, си разменят протоколите за произшествието и ги пращат на застрахователите си.

Основният принцип в икономиката е “пазарлък”
В тази смесица от аромати и времена повеждаме разговор с кафеджията, който упорито се опитва да разбере дали сме от "Пажалуйста" или от "Комшу". Показва ни, че е разбрал, като на няколко пъти повтаря "Аха, Стоичков". На нашето контриране "Бербатов, Бербатов" поклаща глава неодобрително - "Бербо йок". Разбираме, че тук отстъпка може да ни осигури само поддръжка за Камата, който очевидно повече се връзва с представата за комшийски балкански субект. И наистина, накрая без касови бележки, компютри и други елементи на модерния фиск плащаме кафетата по-евтино.
Така и не ни стана ясно докрая как плащат данъци тези хора, след като единственият принцип, залегнал в цялата им икономика, е "пазарлък". Не важи само за чейндж бюрата. На улицата, ако имаш само долари и искаш да купуваш с тях, обаче сам можеш да си спазариш курс долар-турска лира, какъвто ти отърва. Като истински брокер. И не само на прословутата Капълъ чарши.
Местни българи ни съветват, че цените на някои стоки там са дори по-високи, отколкото в магазините в центъра. Просто защото покритият пазар на града вече се е превърнал в историческа забележителност, а не просто в евтино място за продажби. Струва си да се види, но може да си спестите разходката по Египетския пазар до него, особено ако наскоро сте минали през родния битак. Живописната мръсотия и проснатите директно на земята сергии се допълват от големи щандове с ядки и нарязан рахат локум, от който минувачите директно опитват на корем.
Внимавайте само да не пипнете някоя от стоките, ако не сте имали намерение да купувате - ще ви гонят до дупка с намаление на цената на три езика, докато накрая не клекнете и не се предадете. При купуването на няколко кутии локум дори продавачът ме изгледа неодобрително, когато извадих една лира, станала повод за кратък пазарлък, и му я дадох. Очевидно се беше подготвил за дълго пазарене човекът и го хвана яд, че не е намерил достоен опонент.стандарт,02.11.08

Още:

Истанбул

Чай в Йълдъз парк,Истанбул

Чай в Йълдъз парк,Истанбул

Наподобяващата розова гъба Розова зимна градина се използва за красива сладкарница през зимата.Всичко в сградата е розово и бяло.Подът е от розов мрамор,а старинните чинии и кани,изложени в стъклени витрини,са с цвят на вино.Зелената зимна градина е друга сладкарница,разположена под дърветата в долчинката до Розовта градина.Зелената зимна градина е обзаведена със зелени маси,столове и фенери,които хармонират на околността.По време на царуването на султан Абдулхамид в Малта Киоск са се организирали официални приеми.Около него има приятен двор,обграден с цъфтящи юдини дървета и храсти.
След посещението на парка се върнете на главната улица,която върви покрай Босфора,и се спрете до двореца Чираан,превърнат в хотел,ресторант и конгресен център от световна класа.Вътрешността е реставрирана в пастелни тонове и кристал.В следващото селище по пътя,Бешикташ,постете Мавзолея на Барбароса Хайретин,великия отомански адмирал,чиито кораби през 16-ти век са превърнали Средиземно море в турско езеро.В парка на крачка от мавзолея можете да видите статуята на барбароса Хайретин.На южната страна на пиедестала са издялани шест стиха,написани от поета Яхия Кемал Бейатлъ (1884-1958).В груб превод те гласят:
Откъде идва този шумнад морския хоризонт?
Да не би да се завръща Барбароса
От Тунис,от Алжир или от Островите?
Над вълните плуват двеста кораба.
Идват от земи,където изгрява слънцето на полумесеца.
О,благословени кораби,от какви морета сте доплавали?
Ако Военноморският музей (Дениз Мюзеси,9.30-17.00 ч.,не работи в сряда и четвъртък,входът се заплаща) Разположен на два етажа зад статуята,е все още отворен когато пристигнете,непременно го вижте.В него има много експонати от различни морски битки,водени от турците през вековете.Сред тях са битки срещу венецианците през 16 век,кампанията в Дарданелите през 1915 г. срещу англичаните и французите,конфликтът в Кипър през 1974 г. срещу гърците и кипърските гърци.В градината са изложени образци на морска артилерия,както и котви и витла от прочути турски бойни кораби.На стената има стенопис-карта на Османската империя в зенита на славата и.Един от най-интересните експонати в градината е разрушената немска подводна лодка,която се е натъкнала на мина и потънала в устието на Босфора през Първта световна война.Остатъците от подводницата бяха открити през 1993 г.от миньори,търсещи въглища в района.отводнен от морето.В друга част на музея,която е срещу Хайретин Искелеси,или пристанището на Хайретин,е показана Галерата на султана (Падишах Кайъкларъ),използвана от султаните за разходки по море с техните хареми.insight pocket guide

More:

Governorate of Istanbul official website - Yıldız Palace and Park

Yıldız Clock Tower

YILDIZ PARK