Руснаците превзеха града с най-мощното оръжие - парите
За първата група той е подправен с усещането за историчност, дишащо от сгради като църквата джамия "Света София". За втората - със задължителната доза пазарлък, звучащ на два езика - български и руски, и омесен в аромата на шафран, канела, опияняващ чай и невероятно количество улична смет. Три дни търсихме кошче за боклук в този иначе модерен град и така и не успяхме да срещнем.
Всички, писали за Истанбул, са изумени преди всичко от начина, по който в "града на седемте хълма" са преплетени различните културни пластове. Осъзнават го и онези, които отиват да видят метрополията, израснала върху останките от три империи, и търговците, които са тръгнали да пазаруват на Капълъ чарши. Макар че за всеки от тях миксът се извършва по различен начин.
Смешението на времена впрочем е истински осезаемо в първото кафене, в което хлътваме, близо до университета на Истанбул. На практика то представлява огромен двор, в който се продават килими, шалове, сувенири и тече як пазарлък на няколко езика. На миндерлъците са насядали младежи, които консумират единствените три стоки, предлагани от кафеджията - чай, кафе и наргиле. Чаят струва твърдо лира, а кафето - три, но то подлежи на пазарлък. Някои от студентите са извадили лаптопи и влизат в интернет, докато дърпат от наргилетата.
Всички, писали за Истанбул, са изумени преди всичко от начина, по който в "града на седемте хълма" са преплетени различните културни пластове. Осъзнават го и онези, които отиват да видят метрополията, израснала върху останките от три империи, и търговците, които са тръгнали да пазаруват на Капълъ чарши. Макар че за всеки от тях миксът се извършва по различен начин.
Смешението на времена впрочем е истински осезаемо в първото кафене, в което хлътваме, близо до университета на Истанбул. На практика то представлява огромен двор, в който се продават килими, шалове, сувенири и тече як пазарлък на няколко езика. На миндерлъците са насядали младежи, които консумират единствените три стоки, предлагани от кафеджията - чай, кафе и наргиле. Чаят струва твърдо лира, а кафето - три, но то подлежи на пазарлък. Някои от студентите са извадили лаптопи и влизат в интернет, докато дърпат от наргилетата.
Дори и в квартала на небостъргачите, където в момента се строи 272-етажна кула, политиката по отношение на уличната чистота се свежда до следното: денем от магазини, ресторанти и домове се изсипват направо връз улицата отпадъци, върху които пешеходците газят директно. Нощем след 12 се появяват младежи с ръчни колички, които натоварват боклука и го отнасят нанякъде. Някъде около 2 часа през нощта човек може да види най-сетне чистия Истанбул - градът е буквално облизан и готов за следващия ден, когато върху него ще започнат да се сипят новите боклуци.
Тръгнеш ли по улиците, от всички кафенета и магазини те призовават по два начина - или с "Пажалуйста", или с "Комшу". Ако не нацелят с първото, почти сигурно е, че си от вторите. Повече от век след руско-турската война Русия е превзела търговските зони на града повсеместно. На всички магазини висят табелки с надпис "Разпродажба" на турски, руски и едва след това на английски, а от корабчетата, пътуващи по Босфора, кънти най-вече речта на братушките. Между другото, твърди се, че те са превзели вече и двата бряга на историческия проток с най-мощното оръжие на света - парите. Цените на къща с гледка към Босфора в момента са астрономически, стигат милион долара на квадрат, пояснява гидът ни Мустафа, български турчин, дошъл от Шумен през 1989 година. За сравнение, в "нормалните квартали" на Истанбул, откъдето не се открива гледка към историческия проток, в момента жилищата струват по-малко, отколкото в София. Цената им е около 1000 долара на квадрат, и при това са много по-маломерни от нашите.
Най-скъпи са домовете на азиатския бряг, защото той е по-защитен от ерозии и природни бедствия. Къща там се продава само ако човек е наистина банкрутирал, обяснява Мустафа. При това не се обявява публично, а "на ушенце" се търси богаташ готов да даде мило и драго за дом с изглед към Босфора. Защото се предполага, че дори само този факт го нарежда в списъка "Кой кой е" на баровците в Истанбул. Най-евтината продажба, осъществена напоследък, е на къща, изтъргувана само за 100 милиона долара, разказва нашият гид. Впрочем с такса "Босфор" те сурвакат и в заведенията с панорамна гледка към него - там едно кафе е три пъти по-скъпо, отколкото в нормално кафене на града.
Пешеходците пресичат на групи
Разглеждането на Истанбул извън тази чаршийска част не може да стане от автобус, защото от него се губи специфичното усещане за града. Но в никакъв случай не може да стане и без автобус - трафикът е чудовищен, особено поради факта, че трите части на града - азиатска, стара и нова европейска, на практика не са свързани. Имат отделни метра, които всъщност са надземни железници, но едва през 2011 година ще бъде построен "босфорският Ламанш" - проход под пролива, по който ще минава високоскоростен влак. За построяването му са предвидени два милиарда долара и в момента той се строи с небивала скорост, разказва Мустафа. В тунела ще бъдат поставени 11 пръстена, всеки по 14 тона, през които ще минават релсите на влака. До момента са свързани само седем от тях. Турците са измислили уникален начин за придвижването на пръстените от завода производител до тунела - тъй като няма превозно средство, което да издържи подобна тежест, те се запушват от двете страни и се пускат да плуват по водата. Когато достигнат до тунела, тапите се махат и те се свързват с останалите. Иначе в "Стамбол" всеки си кара, както си знае - ако си пешеходец, трябва да се оглеждаш не толкова за светофар, а за други себеподобни, с които да образувате по-голяма група, и да се молите колите да спрат за вас. Самотният пешеходец е мъртъв пешеходец.
Къщите в Босфора са “Дау Джоунс” на турската икономика
Напоследък поддръжничките на исляма са се активизирали особено в университетите и упорито държат да ходят на лекции забулени. Което не им пречи да носят на краката си маратонки, последен писък на модата, които едва се показват под дългите им поли.
Средната заплата в Турция е 800 евро, 1600 вземат чиновниците, които са концентрирани обаче най-вече в Анкара. В Истанбул работещите пътуват предимно към европейската зона, докато азиатската е жилищна. "Трусовете на борсите в САЩ неминуемо ще се отразят и върху нас, защото десетки американски компании имат клонове тук. Вече започнаха да се изтеглят първите от тях", разказва Мустафа.
Скоро разслоението на богати и бедни ще се очертае по-явно и това е видимо дори само от факта, че вече се намират "босфорски къщи" за продан. Те са като индекса "Дау Джоунс" на турската икономика. Ударът според Мустафа обаче няма да бъде толкова голям, защото туристите хранят едва ли не всяко второ семейство.
Той сочи пристанището Галата, където се продава риба на открито, и обяснява: "Още преди да е стигнала до тази сергия, три семейства вече са яли хляб от нея - на моряците на кораба, ловил рибата, на прекупвача на едро и на дребните търговци.
А все още не е стигнала до купувачите". Да не говорим колко семейства ядат хляб от фалшивите "Гучи" и "Булгари", които във вид на очила, парфюми и часовници причакват туристите на пристанището, от фесовете и броениците пред свещеното място за мюсюлманите - "Синята джамия". Така, както вътре посетителите смирено свалят обувките си, за да не обидят мюсюлманските религиозни обичаи, така отвън тутакси се намира кой да им продаде чехли на безбожни цени, с които да влязат в джамията. Защото и от религията може да се яде хляб, също както пазарлъкът може да бъде религия.
Джигитите по улиците имат желязно оправдание - пътят от единия до другия края на града като разстояние е колкото от София до Плевен. Само дето няма широколентови булеварди - историята, наслоена в историческия център на Истанбул, естествено, не позволява да бъдат построени такива. Едва миналата година парламентът на Турция приел закон, според който при катастрофа без пострадали не трябва да се чака полиция, за да не се образуват нови задръствания. Просто двамата джигити, които са се блъснали, си разменят протоколите за произшествието и ги пращат на застрахователите си.
Основният принцип в икономиката е “пазарлък”
В тази смесица от аромати и времена повеждаме разговор с кафеджията, който упорито се опитва да разбере дали сме от "Пажалуйста" или от "Комшу". Показва ни, че е разбрал, като на няколко пъти повтаря "Аха, Стоичков". На нашето контриране "Бербатов, Бербатов" поклаща глава неодобрително - "Бербо йок". Разбираме, че тук отстъпка може да ни осигури само поддръжка за Камата, който очевидно повече се връзва с представата за комшийски балкански субект. И наистина, накрая без касови бележки, компютри и други елементи на модерния фиск плащаме кафетата по-евтино.
Така и не ни стана ясно докрая как плащат данъци тези хора, след като единственият принцип, залегнал в цялата им икономика, е "пазарлък". Не важи само за чейндж бюрата. На улицата, ако имаш само долари и искаш да купуваш с тях, обаче сам можеш да си спазариш курс долар-турска лира, какъвто ти отърва. Като истински брокер. И не само на прословутата Капълъ чарши.
Местни българи ни съветват, че цените на някои стоки там са дори по-високи, отколкото в магазините в центъра. Просто защото покритият пазар на града вече се е превърнал в историческа забележителност, а не просто в евтино място за продажби. Струва си да се види, но може да си спестите разходката по Египетския пазар до него, особено ако наскоро сте минали през родния битак. Живописната мръсотия и проснатите директно на земята сергии се допълват от големи щандове с ядки и нарязан рахат локум, от който минувачите директно опитват на корем.
Внимавайте само да не пипнете някоя от стоките, ако не сте имали намерение да купувате - ще ви гонят до дупка с намаление на цената на три езика, докато накрая не клекнете и не се предадете. При купуването на няколко кутии локум дори продавачът ме изгледа неодобрително, когато извадих една лира, станала повод за кратък пазарлък, и му я дадох. Очевидно се беше подготвил за дълго пазарене човекът и го хвана яд, че не е намерил достоен опонент.стандарт,02.11.08
Още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар