Черквата по проект на арх. Кривошиев е осветена през 2001 година, през първия мандат на кметицата. През втория се вдига минаре на джамията, през третия - бъдещето ще покаже.
В Долината на тракийските владетели всичко е история. Е, почти всичко. Останалото е митология. Затова и на пришълците - разбирай ябанджиите или гостите - се гледа като на лековерни слушатели (сиреч балъци), на които може да се пробута някоя научна хипотеза или откровена опашата лъжа. Ей така, просто заради спорта...
Иван Петров е 93-годишен и е свидетел как Държавна сигурност създавала навремето горянските бойни групи. Освен това той има своя хипотеза къде е местоположението на легендарния средновековен български град Потука, известен на хронистите като родното място на един от най-прославените български светци - Михаил Воин. Според него някогашната българска крепост се е намирала на около 2 км от неговото родно място, казанлъшкото село Асен. Бай Иван дори ми обеща следващия път, когато дойда с автомобил 4х4, да ми покаже древния амфитеатър, който той открил преди години в полите на Балкана...
Влизам в селската кръчма, за да се скрия от бръснещия декемврийски вятър. И попадам на две дълги, отрупани с ядене и пиене маси. Двете земеделски кооперации разпускат на коледно-новогодишно банкетче. Наливат и на мен чаша от "ракията на Станишев". А когато вдигам въпросително вежди, ми обясняват, че тая ракийка и въобще банкетчето са от ония 1000 лв., дето правителството ги отпусна на всеки зърнопроизводител след скорошните "тракторни протести" в София. "Напредък" и "Победа" се казвали двете кооперации в село Асен.
Гюлхан е четвъртокласник, но всеки ден пътува с училищния автобус до съседното село Скобелево.
Това ми го разправя едно младо момче - механик в "по-яката" организация - "Напредък". Наскоро ходили до Македония, откъдето купили 12 трактора и 8 комбайна. Американски, дето силите на KFOR ги подарили на братята македонци.
Пък те ги продали също като подарените 500 танка от България. Колко голямо село е Асен ли? Трябва да има близо 2500 жители, отвръща събеседникът ми, който като разбира, че съм журналист, веднага прави уговорката: "Ама туй, дето сме си го "зборували" (говорили, в превод от "македонски"), недей да го пишеш във вестника...
Много от по-възрастните жители на Асен се препитават с животновъдство.
Следващата ми спирка е в най-близкия от четирите селски магазина. "Абе, какви американски трактори, какви 2500 жители, какви 5 лева!" - шашка се оперената магазинерка. "Има-няма 400-500 души да живеят в Асен."
Накрая кметицата Росица Русева въвежда някакъв порядък в пообърканите ми представи. Жителите на село Асен са 800, като половината от тях са българи, а другата половина - турци; вярно, имат и 1-2 цигански семейства. "Но нашите роми са цивилизовани и работливи", казва кметицата. Интегрирани са! Въобще духът на етническата толерантност е пълновластен господар в селото. Читалищната библиотека се помещава в сградата на старата джамия. А прясно ремонтираният салон на читалището се намира в някогашното турско училище. За сметка на тези имоти кметството, разбира се, е отстъпило други. През първия мандат на кметицата се построява църква. През втория се вдига минаре на новата джамия за близо 30 000 лeва. Какво ще се свърши през новия, трети мандат - бъдещето ще покаже. Но и при двата строежа помагат всички жители на селото, българи и турци - рамо до рамо. Очевидно тук, в Асен, българският етнически модел е реализиран на практика. Дори в повече, защото в социалния живот на селото вече здраво са интегрирани и "новите българи". Става въпрос за холандеца Хендрик ван Лаар, който от 12 години живее в Асен със съпругата си Фани. Семейството обитава великолепна къща, строена по проект на Георги Кривошиев. От познанството им с известния български архитект се ражда и идеята за построяването на тукашния православен храм. "Той ни запали с думите "Хайде да направим нещо за това село", спомня си Фани. И така, семейство Ван Лаар плащат оригиналния проект на архитекта и след това го подаряват на селото. Днес новата черква "Света Троица" е едно истинско бижу. Когато влизам в раздвижената модерна постройка, онемявам. Стенописите, дело на казанлъшките зографки Албена Димитрова, Радостина Славова и Мария Минева, са едно на ръка. Но истинският шедьовър е иконостасът. Той е измайсторен от балчишкия дърворезбар и казанлъшки зет Николай Савов и от художника Пламен Бонев-Джони. Библейските сцени са и модерни, и вечни, и пълни с живот. И до днес кметицата Росица Русева не може да си обясни как са успели да съберат тези повече от 150 000 лева... Сега веднъж в месеца от Казанлък тук идва да отслужи литургия отец Георги Янчев. А иначе в неделни дни удря камбаната и отключва храма баба Иванка, която е постригана за дякониса от митрополит Галактион при освещаването на църквата през 2001 година.
93-годишният бай Иван Петров показва къде е открил античния амфитеатър в полите на Балкана.
Част от местните хора се препитават със земеделие и животновъдство. Някои от младите работят в дървообработващото предприятие "Габровница" в съседното село Горно Сахране. Други пътуват до Казанлък - работа има в "Арсенал", в текстилното предприятие "Катекс"... Транспортът е много удобен и 20-те километра до големия град почти не се усещат. Това задържа хората да живеят в Асен. Годишно тук се раждат по 2-3-4 бебета, което все пак е нещо... Нов щрих към икономическия пейзаж на селото е частната мандра "Фермер". Неин собственик е популярният нашенец Минчо Минчев, председател на Независимата асоциация на млекопроизводителите в България. Осезателно дръпва напред и розопроизводството. Масивите в землището на селото основно се обработват от двама-трима големи арендатори, но в трудовия процес са заети и местни хора. Някои пък сами си засаждат по десетина декара рози...
И още нещо - кметицата Русева има по-мащабни амбиции. Разработила е отдавна програма за развитието на селски еко-туризъм, в която евентуално ще бъдат ангажирани местните майстори-грънчари. Има кандидат, който е решил да преустрои бившия изкупвателен пункт в Дома на туриста в рибарник. Той трябва да се превърне в изходна база за туристическите групи към хижа "Соколна" и въобще към Централния Балкан...
В сградата на читалището има зрителна зала и етнографска сбирка.
| |
Няма коментари:
Публикуване на коментар