Турция не може да бъде пример

Снимка:kiwanc

Йоздемир Индже (Превод:Кадрие Джесур)

В обстановка, в която мнозина искат от Турция да бъде пример за мюсюлманските страни, аз съм тръгнал да твърдя, че Турция не може да бъде такъв модел. Твърдя го, защото никое общество, никоя държава не могат да представляват примерни модели за други. И не бива!

Спомнете си случилото се с Емануллах Хан, който провъзгласи независимостта на Афганистан през 1919 г. и управлявайки тази страна до 1929 г. следваше едва ли не буквално Ататюрк и Турция: Дръзна да осъществи твърде претенциозните си проекти в обществения и политически живот на тогавашен Афганистан.

Само че съпротивата на племената срещу реформите го застави през 1929 година да остави престола. Емануллах Хан си мислеше, че Ататюрк и Турция имат за пример определено западно общество и прилагат конкретен западен модел. Но не беше така!

Мустафа Кемал разполагаше не с конкретен западен адрес, а с ясно определена идеология и мислене в това направление. Разликата е от земята до небето. Конкретният модел е като готовото облекло - може да ви става, но да не ви стои. Мустафа Кемал и Турция не “почетоха” конфекцията.
…
Във връзка с т.нар. умерен ислям, от Турция се очаква, дори се държи, тя да представлява пример за мюсюлманските страни по света. Грешка! Защото Турция би могла да бъде пример не по отношение на вида на религията т.е. на исляма, а по отношение на прилагането на светския принцип!!!

За да може да бъде пример за мюсюлманите по света и т.нар. умерен ислям, би трябвало от самото начало тя да е приела за пример самия ислям и неговите структури. Но тя не направи такова нещо. Турция не взе за пример ислямските структури, не ги смекчи в процеса на интерпретиране. Турция избра за модел светската държава, а религията вмести в структурите на този модел.

Друга грешка ще бъде ако, заслепени от относителния й успех, й “връчат” мисията да представлява пример или модел за подражание. Защото тази операция за “пример” в твърдо мюсюлманските общества не би довела до никаква умереност, а до обратното - Турция отново до попадне в зависимост от структурите на исляма. Да не би това да е тайничко желаното?

Светският принцип никога не е имал за задача да внесе умерен климат в Исляма. А най-малко пък този на Република Турция! Светското управление на този принцип ограничава религията и толкова!

Турция може да бъде пример за мюсюлманските страни със своята светска конституция. Но едва ли пък му прави чест на онзи, който дори ако е достоен за подражание и пример, се провикне: “Вижте ме! Вземете ме за пример!”

Истината е, че изпиталият необходимостта от обществени промени, търси и сам намира адреса на примера, от който се нуждае.

Лично аз не мога да си представя как арабските страни биха се превърнали в светски държави. Трудно! А що се отнася до другите мюсюлмански страни – моля се, да раздвижат мозъците си!

Йоздемир Индже е роден през 1936 г. в гр. Мерсин. Средно образование получава (1955) в родния си град, след което завършва специалност Френски език и литература в Института “Гази” в Анкара (1960). Известно време следва в Юридическия факултет на Анкарския университет. Учителства в различни градове на Анатолия.

Спечелва конкурса на френското правителство и две години е студент в Париж. След завръщането си в родината преподава френски език в Мугла и Айдън. През 1969 г. постъпва на работа в Турската телевизия и радио (TRT) като преводач, а по-късно (пак там) е редактор и завеждащ различни редакции.

След пенсионирането си през 1982 г., става стипендиант на френското правителство и за две години се установява в Париж. През 1989 г. се премества да живее в Истанбул, където работи в различни издателства (“Джан”, “Телос”). От 2002 г. насам е колумнист във всекидневника “Хюрриет”.

Индже се изявява и като блестящ преводач предимно от френски, гръцки и арабски, съставител на десетки антологии, сред които “Антология на съвременната български поезия” (1981, съвместно с Атаол Бехрамоглу) и «Млада българска поезия» (1984, с Фахри Ердинч). Член-кореспондент на Френската академия „Маларме” (1983), член на Международното жури за поезия в Лиеж, Белгия, сътрудник на Международен център за поезия в Брюксел, член-основател на Ордена на средиземноморските трубадури. Кавалер на Ордена на френското правителство (1990).

Стихове пише от 1954 г. Автор на повече от двадесет стихосбирки, Индже многократно е награждаван в страната и чужбина. Освен поезия, пише и критически статии и размисли върху поезията.

Сред книгите му с поезия са: “Щик” (1963), “Черешово време” (1969), “Написано по вятъра” (1979), ”Градове” (1981), “Дева и Везни” (1989), ”Сътворението” (1994), “Гласът на лятото” (1994), “Безсъници” (1996), “Манихей” (1998), “Кескиндореке фъндънфалава” (2006), „Магма и сляп часовник” (2007).

Сред книгите с есета, очерци и критически статии важно място заемат: “Поезия и реалност“ (1986, 1993, 2001); “Историята не прощава” (1994); “Да живее републиката” (1999); “Неделни писания” (2004); “Турция в спиралата на сплетни” (2007).

Някои от литературните отличия на автора:

1968 : MAY Награда за поезия
1978 : Награда на TДК (Институт за турски език) за превод на поезия
2006 : Награда за поезия - Max Jacob- Франция
2007 : Награда от конкурса на името на Mелих Джевдет Андай в Турция

ЦУМ - Център за универсални медии, пусна прецизна подборка на зрялата поезия на Йоздемир Индже. “Книга от пепел” в превод на Кадрие Джесур, включва изцяло наградената от френската Академия “Маларме” стихосбирка “Мани Живия”, както е най-доброто от предхождащата я книга на големия поет Йоздемир Индже - “Безсъници”. Томчето е вече на пазара . Наистина световна поезия, събираща и говореща на езиците на всички възможни религии и митотопоси.