На 22 октомври „Репортери без граници”, международната неправителствена организация, която защитава и наблюдава свободата на пресата в целия свят, публикува световната си класация за свободата на пресата за 2008 година. От всички страни членки на ЕС на най-ниско място е класирана България, в която има много случаи на преследване и насилие срещу журналисти. На другите европейски държави обаче в никакъв случай не им е чиста работата. Франция (на 35-то място) е паднала с четири места в класацията заради полицейска и съдебна намеса във връзка с тайната на източниците на журналистическа информация. Италия (44) и Испания (36) също губят няколко места. Причината: заплахите на мафията в Италия и тероризмът на ЕТА в Испания.
В Хърватия (45 място), която е кандидат за членство в ЕС, ситуацията се подобрява бавно. Само един ден след представянето на изследването в центъра на Загреб бяха убити двама журналисти при бомбен атентат срещу автомобила им. Става дума за Иво Пуканич, директор на седмичния вестник „Национал”, и редактора, който го придружавал. Елза Видал и Оливие Базил, които представляват „Репортери без граници” в Париж и в Брюксел, разказват за нарушенията на свободата на пресата и за Интернет-цензурата в Европа.
- Кои са най-жестоките посегателства срещу свободата на пресата в България?
Оливие Базил: Напоследък има много случаи на нападения срещу журналисти. Но най-показателен е случаят с главния редактор на Фрог нюз Огнян Стефанов, срещу когото имаше опит за убийство, след като той поръча разследвания за корупцията и мафиотските машинации. Ситуацията в България ни притеснява още повече, защото под засиления натиск на Европейския съюз за усилия в тази насока страната основа т.нар. агенция ДАНС, и като че ли точно тя се крие зад натиска срещу “Фрогнюз”. Този случай не е добър сигнал в Европа.
- Какви промени трябва да направи Турция, за да гарантира на журналистите свободното упражняване на тяхната професия?
Елза Видал: Реформите, които трябва да наложи Турция, са свързани със законодателството. През тази година член 301 (Обида на турската нация, на държавността на турската република и на институциите и органите на държавата) беше променен. Това е първата стъпка. Но промените в никакъв случай не гарантират свободата на пресата в Турция. Десетилетия наред журналистите са преследвани с обвинения, че обиждат турската нация – чрез прилагането на този член. Има и други текстове, които трябва да бъдат променени. Например член 216 на турския наказателен кодекс от 25 юли 1951 година срещу обида на паметта на Ататюрк или член 318, който наказва опита за отклоняване от военна служба. Освен това има проблеми и в практиката, във връзка с правната система и с водещите политически фигури. Военните също имат голямо влияние върху турското общество. Конфликтната ситуация с кюрдите например накара правителството да забрани на медиите да пишат за определени събития. Това е доста сериозно.
- Може ли да се говори за Интернет-цензура в Европа?
Оливие Базил: Интернет-цензурата в Европейския съюз не е много ефикасна. Точно обратното. В България точно блоговете са платформите, където човек може да се изразява напълно свободно. Случаят с “Фрогнюз” е директно свързан с публикуването на тайни документи на уебсайта “Опасните”. В Европа и на Балканите Интернет е едно от най-отворените средства за комуникация. Нито една европейска държава не контролира информационния поток в мрежата. Има отделни проблеми, които обаче не могат да се сравняват с положението в Китай, Мианмар, Виетнам или Саудитска Арабия. Под предлога „терористична заплаха” европейските правителства също започват да изграждат цял арсенал около електронните медии. Тази тенденция много ни притеснява. Защото тя може бързо да се превърне в постоянен контрол върху медиите. В момента журналистите са принудени да докладват в полицията за всяко разследване, свързано с тероризма. А това ограничава пространството за разследване на пресата.
Индекс на свободата на пресата в ЕС
1. Исландия, Люксембург, Норвегия
4. Естония, Финландия и Ирландия
7. Белгия, Словакия, Швейцария, Латвия и Швеция
14. Австрия и Дания
16. Литва, Холандия, Португалия и Чехия
20. Германия
23. Унгария и Великобритания
30. Словения
31. Кипър и Гърция
35. Франция
36. Испания
42. Македония*
44. Италия
45. Хърватия*
47. Полша и Румъния
59. България
87. Украйна*
102. Турция*
*Страна, кандидатстваща за членство в ЕС
Няма коментари:
Публикуване на коментар