27/10/2008
Мирните преговори бяха възобновени след най-силния натиск за решение след провала на плана на Анан през 2004 г.
(Мрежа за международни отношения и сигурност, АП, Търкиш Дейли Нюз, , CIA Factbook -- 08/10/22, Ню Йорк Таймс)
 Кипърският президент Деметрис Христофиас (вдясно) се ръкува с лидера на кипърските турци Мехмет Али Талат след среща през май. [Гети Имиджис] |
Дълго преди да бъде разделен, Кипър беше неспокойно място. Съжителството между етнически гърци и турци бе нестабилно и когато островът придоби независимост от Великобритания през 1960 г., започнаха изблици на насилие между общностите.
Настоящата криза датира от 1974 г., когато военна хунта в Атина се опита да отстрани лидера на Кипър архиепископ Макариос и да го обедини с Гърция. Аргументирайки се с ролята си на сила, гарантираща сигурността, Турция изпрати свои войски. Тя завладя повече от една-трета от територията на острова, включително области, населени главно с гърци. Държавата, която се отдели и е известна като Турска република Северен Кипър, е призната само от Анкара.
Периодичните усилия за обединение на острова под егидата на ООН не дадоха резултат. През 2004 г. планът, предложен от Кофи Анан, който по това време бе генерален секретар на ООН, бе отхвърлен от кипърските гърци на референдум, проведен в двете части на разделения остров. Кипърските турци го одобриха. Кипър продължи пътя си към членство в ЕС без споразумение за обединение. Макар че целият остров е смятан за част от блока, acquis на ЕС се прилага само в области, контролирани от администрацията на кипърските гърци в Никозия. Въпреки позитивната им реакция на плана на Анан, кипърските турци останаха изолирани.
В ретроспекция много наблюдатели укоряват Брюксел. Според Роналд Фишер, професор в Американския университет, ЕС е трябвало да постави като условие за членството, уреждането на спора, продължил десетилетия. Вместо това гръцката страна знаеше, че ще влезе в блока със или без споразумение. Като членка на ЕС тя придоби допълнителни правомощия, тъй като има право на вето върху решенията на блока, свързани с Турция, която е кандидат за членство.
С хардлайнера Тасос Пападопулос начело на управлението, Кипър почти не постигна напредък през следващите години. Трябваше да се проведат нови избори и нов лидер на кипърските гърци, преди да се появят нови надежди за споразуменеие. Деметрис Христофиас от комунистическата партия АКЕЛ проведе кампания с платформа за обединение и спечели президентските избори през 2008 г.
В северната страна на острова на власт е също реформатор. Мехмет Али Талат пое управлението през 2005 г. на мястото на дългогодишния лидер на кипърските турци Рауф Денкташ. Условията за постигане на споразумение са благоприятни както никога досега. Ако сега не се използва тази възможност, мнозина смятат, че тя никога повече няма да се появи.
Христофиас и Талат не губиха повече време, за да демонстрират решителността си. Първата им стъпка бе решението през март да открият контролно-пропускателен пункт в столицата Никозия.
 Деметрис Христофиас от комунистическата партия АКЕЛ спечели президенските избори в Кипър тази година. [Гети Имиджис] |
Най-скорошните им преговори се състояха на 3 септември, 11 септември, 18 септември и 8 октомври. Продължавайки да демонстрират добра воля и двамата лидери съобщиха на 18 октомври, че отменят годишните военни учения.
Съществува значителен международен натиск за решаване на спора между двете страни. Негова проява бе посещението за подкрепа на инициативите за обединение от "Елдърс", група от 12 Нобелови лауреати, които пристигнаха на 8 октомври на двудневно посещение. Сред тях бяха архиепископ Дезмънд Туту от Южна Африка и бившият американски президент Джими Картър.
Tуту призова "прекрасните лидери" на общностите на острова да използват "своя миг в историята". В същото време Картър изказа предположението, че споразумението е на път да бъде сключено. Съзнавайки обаче чувствителността на общностите към външен натиск, той добави, че решението "трябва да се вземе от кипърския народ и от никой отвън".
Наблюдатели като професор Джоузеф Джоузеф от Кипърския университет твърдят, че по-възрастните членове на общностите, които помнят "добрите стари дни" на мирно съвместно съществуване преди 1963 г., искат обединение, както и образованите, по-малко предубедени членове на по-младото поколение. Но докато обединеният остров е все още далеч в историята, нараства броят на по-младите островитяни, които не го помнят.
Макар че расте добрата воля и от двете страни, няколко критични проблеми ще бъдат трудни за решаване. Управлението на острова, отстраняването на турските войски, имуществените искове на кипърски гърци, избягали от домовете и фермите си и правото на турските заселници да останат, са сред проблемите, чието решаване ще изисква значителна работа и може да постави на риск интересите и на двете страни.
Най-трудният проблем остава управлението, като кипърските гърци искат единна държава, а кипърските турци предпочитат двунационална конфедерация. Готовността на двете страни за отстъпки ще премине през сурово изпитание, когато някоя от тях неизбежно ще трябва да отстъпи власт или богатство, посочват наблюдателите.
 Южноафриканският архиепископ Дезмънд Туту (отпред в средата) и бившият американски президент Джими Картър (2-ри ред, 5-ти отдясно) позират за снимка с официални представители на кипърските гърци и кипърските турци в Никозия на 8 октомври. [Гети Имиджис] |
Неотдавнашно потенциално усложнение бе избирането на Турция на 17 октомври за непостоянна членка на Съвета за сигурност на ООН, което предизвика страхове сред кипърските гърци, че Турция ще придобие дипломатическо влияние да блокира всичко, което според нея вреди на интересите на кипърските турци.
Христофиас изрази съжаление, че "Турция, която нарушава международното право и човешките права на народа на Кипър, бе избрана" [в Съвета]. В същото време той изрази надежда, че постоянните страни-членки на Съвета ще принудят Турция да спази "задълженията" си към Кипър.
Същите наблюдатели, които изразиха сдържан оптимизъм, допускат, че ако преговорите тази година не доведат до обединение, то може никога да не се случи.
Христос Рингас допринесе за изготвянето на репортажа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар