Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

728x90,booking

Booking.com

728x90

travel-in-turkey

travel-in-turkey
travel-in-turkey

сряда, 24 ноември 2010 г.

Турция пазеше Европа срещу половината страни,които днес присъстват на масата

Гюл към ЕС: Ние ви пазехме от бившите комунисти, те сега са при вас, а ние - навън

24 ноември 2010 14:56

Проф. Владимир Чуков,Ориент.бг

В турската преса продължават коментарите за проведената среща на високо равнище в Лисабон. Изглежда, че в Анкара резонансите са най-силни и дълго няма да утихнат.

В местните експертни кръгове доминира мнението, че безспорен успех на дипломацията на Турция е неупоменаването на Иран като конкретна заплаха за Северноатлантическия алианс. Всички участващи във форума обаче са били наясно с кого се персонифицират заплахите за НАТО. Единствен френският президент Никола Саркози е произнесъл думата. В своето изказване той е отбелязал: „Трябва да кажем за котката, че е котка. Заплахата за Алианса е Иран."

Именно тази част от встъплението на Сакрози е станала причината за поредния турско-френски политически скандал. Нещо повече, точно Париж е бил най-големият противник на турското предложение за неспоменаването на Техеран като основна заплаха за НАТО. Сакрози е бил склонен думата Иран да бъде заменена с „Близък Изток", но и тогава Анкара се е противопоставила и е удържала успех.

Вестник „Миллиет" съобщава за острото словесно пререкание между държавните глави на Франция и Турция. Абдула Гюл директно е заявил на своя френски колега буквално следното: „Трябва да изкараш от съзнанието си Иран. Отбранителната система се базира върху балистични ракети и не е насочена към нито една страна .... Днес може да е срещу една, а утре - срещу друга страна. Понастоящем има 30 държави, които развиват балистични ракети. Ние (НАТО - бел. авт.) не можем да упоменем някоя от тях за сметка на друга. Нещо повече, НАТО е отбранителен, а не офанзивен съюз."

Турската преса с удовлетворение съобщава, че тези аргументи са натежали пред американския президент Барак Обама и британския премиер Дейвид Камерън. В крайна сметка те са подкрепили позицията на Анкара срещу тази на Париж.

В кулоарите Абдула Гюл подробно обяснява, че Турция не желае регионът да се превърне във втори Ирак. Анкара също така не иска Близкият Изток да преживее това, което тази държава преживя през 90-те години на миналия век. Става въпрос за икономическото ембарго, глада, мизерията и неконтролируемите миграционни процеси. Гюл ясно заявява, че неговата страна е част от Близкия Изток и след като Иран също е там, за добро или за лошо, всички протичащи там събития се следят с повишен интерес. Турският държавен глава отбелязва, че неговата дипломация ще използва всички средства, за да се противопостави на посочването на Иран като основна заплаха. Целта е да не се допусне повторение на драмата с Ирак. По-нататък в ироничен дух той прави алюзия към отминали етапи на американската външна политика, отбелязвайки че Турция не говори за държава от Латинска Америка, а за нейната съседка Иран.

Абдула Гюл направи ясно разграничение между проблема с балистичните ракети, които развива Иран и неговото ядрено досие. Според Гюл балистичните ракети не са проблем за турските национални интереси. Той счита, че тъй като Иран е съседна държава е достатъчно Техеран да използва само своята тежка артилерия, за да превърне Турция в обект на агресия. Според президента важни са главите на ракетите, а не самите те. Гюл е на мнение, че всяка държава има право да изработва своя собствена концепция за сигурност, без обаче да поясни дали с всяка такава би се съгласил.

По отношение на иранското ядрено досие президентът на Турция също развива позиция, близка до тази на Иран. Той поставя акцент върху разликата между процеса на създаване на ядрено оръжие и този на използване на атомната енергия за мирни цели. Гюл подчерта:

„Днес не може да се каже, че Иран произвежда ядрено оръжие. Същото твърди и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Последната иска от Иран единствено дейността му да бъде по-прозрачна."

Абдула Гюл завършва своето изказване по този проблем с израза: „Иран вярва на Турция. Техеран ни даде отворен чек по неговия ядрен проблем." Турският президент визира различните турски посреднически инициативи между шесторката (петте постоянни страни-членки и Германия) и Техеран.

Интересна е критиката на Абдула Гюл като ръководител на страна, кандидатстваща за пълноправно членство в Европейския съюз, към ръководството на ЕС и лично към Никола Саркози.

Той обвинява ЕС, че неговото ръководство не е спазило обещанието си към Турция и поради тази причина е избухнала кризата в доверието между Брюксел и Анкара. Европейската комисия е била обещала на Анкара да я приобщи към Агенцията за европейска отбрана, но не е спазила думата си.


Гюл изразява силното недоволство на Турция, че ЕС отказва да подпише с нея споразумение за сигурност, което задълбочава недоверието между двете страни. Кулминацията на гнева на турския президент към ЕС е концентрирана в следното произнесено обобщение: „Турция пазеше Европа срещу половината страни, които днес присъстват на масата. Въпреки всичко, тя не е партньор във вземането на европейското решение в областта на сигурността. Това не е ли смешно?"

С други думи Анкара открито негодува, че е била щит срещу бившите страни-членки на Варшавския договор по време на Студената война, които днес вече са пълноправни членки на ЕС и НАТО. Турция обаче продължава да е в чакалнята на ЕС, а бившите комунисти вече са част от западния свят. Това, според Анкара, е крайно несправедливо, особено в областта на сигурността. В сравнително-исторически план подобен изблик на гняв от страна на Гюл прилича на изречената преди повече от 15 години фраза със сходно съдържание от бившата турска министър-председателка Тансу Чилер: „Представете си държави, които са на по-ниско политическо и икономическо равнище от Турция като България, Чехия и Словакия да изпреварят Турция в ЕС." На практика, отношението на Анкара към въпросните страни е същото, само са спестени имената на „изостаналите държави".

Пред журналисти Абдула Гюл определя турско-американските отношения като отлични. Дори той счита, че те са по-добри, отколкото преди 20 години. Според президента причината е в това, че „сега Анкара знае какво иска". Гюл счита, че именно Турция е извоювала уважението към НАТО и че, „ако не е била нейната принципна позиция, то срещата на високо равнище в Лисабон е нямало да свърши практически за 10 минути". С други думи, Гюл твърди, че именно Турция е основният фактор за провеждането на успешния, превърнал се в исторически, форум на Алианса в португалската столица.

Кадри Гюрсел от вестник „Миллиет", който е един от известните опоненти на сега управляващите в Турция, отстоява тезата, че решението на правителството да участва в ПРО е рационално. В същото време то показва несъстоятелността на принципа на настоящата дипломация в Анкара за поддържане на „нулеви проблеми със съседите". Авторът отправя реторичния въпрос защо Турция е подписала за противоракетния щит след като твърди, че няма никакви проблеми с Иран. Според него поведението на ръководството на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган е показало, че е „страната е напуснала западния блок и се е присъединила към Изтока".
Интересно и силно симптоматично е също и мнението на председателя на фондация „Човешки права и свободи" Бюлент Ялдъръм. Неговият неправителствен субект организира в края на месец май тази година т.нар. „Флотилия на свободата", което доведе до силното влошаване на турско-израелските отношения. Очевидно е, че той вече е фактор в турското обществено мнение. Ялдъръм остро критикува своето правителство за това, че се е поддало на натиска на Запада, присъединявайки се към ПРО. Въпросният правозащитник поставя ребром въпроса за политическия и цивилизационния избор на управляващите в Турция. Той отбелязва, че Анкара има две опции: нулеви проблеми със съседите или противопоставяне на целия ислямски свят, като по този начин се превръща в маша на НАТО. Той подчертава: „Ние (турците - бел. авт.) се надяваме Турция да избере съседите си."

крос / Портал Турция

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2