Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

понеделник, 1 март 2010 г.

Единство в разнообразието !

Единство в разнообразието

в личен, така и в професионален план и не на последно място - в прилагането на принципа на уважение и безкористност спрямо средата.

Венелин Пенков

Живеем на богата плане­та! Пълна с красота и многообразие! И този факт го срещаме, едва ли не, на всяка крачка. От нас се иска само да отворим очите и съзнанието си, за да видим цялото това великолепие!

Флора и фауна, възвишения, низини и равнини... пълноводни реки, океани, небесен похлупак. И най-същественото - пъстрота и множество от хора. Хора с различен цвят на кожата, на очите, на облеклото. А надникнем ли в нравите, във вярванията им, в етническата им принадлежност, ще се убедим, че те са доста различни, несходни, дори противоположни. Но всяка етническа група или дори една индивидуалност е състоятелна по своему. Има си свой облик и характерност, свое съдържание, с което впечатлява и обогатява, интригува... Та ето за това искам да отворя дума - за непълната и недостатъчна оценка на човека от другата обществена прослойка, от различния етнос, за човека от другата страна. Всъщност няма друга страна! Няма пълна противоположност, няма вродени враждебност и завист, няма природна закономерност за разчистване на сметки! В тази връзка бих предложил да си представим една широка и красива планинска поляна през пролетно-летните месеци, когато тя е застлана от зелена трева, уханни цветя с различно тънки и високи стъбълца, а около тях прехвърчат и жужат малки и по-едри твари. Цялата тази палитра е окъпана в слънце и леко полюшвана от живителен ветрец. И - забележете - по-малкото цветче не се сърди на по-високото, яркочервеното не се надсмива на тъмносиньото... Животът в тази естествена картина е толкова хармоничен, че, гледайки я, човешката душа може само да се умилява и трогва. Питам се защо обаче в обществото между отделните етнически групи се натрупва напрежение? Какво искат да постигнат тези хора? Защо враждуват помежду си? За огромна радост, струва ми се, противоречията не се раждат в средата на обикновения и доброжелателния човек, пък бил той българин, турчин, евреин, арменец... Причината се корени в партийните пристрастия и борби, които много изтънко манипулират общественото мнение в подкрепа на своите собствени интереси. Те дори успяват “майсторски” да навлязат и да повлияят и на изконните духовни крепители - вероизповеданията! Би ми се искало всички да осъзнаем, че партийните структури не са обусловени от естествената закономерност, не са произлезли под диктовката на природата, не са произлезли от нейната повеля, а страдат от голяма доза престореност! А всички крупни формирования и действия, не са ли подчинени на натурата и на народната воля, така или иначе, са обречени! Рано или късно - това би последвало. И ако тази кардинална енигма бъде разрешена, хората могат и да достигнат оная хармония, която така недвусмислено е проникнала във всемира. Пътят е в обособяването на повече граждански сдружения, които, използвайки рационалния потенциал, който имат, да противостоят на упойващото инжектиране.

Kaкво има да делим?

Какво има толкова да делят в този кратък живот представителите на различните етноси или пък различните индивиди? Нищо друго освен материални придобивки, които един ден няма как да вземат със себе си... Противопоставянето, завистта, алчността, суеверието и недобронамереността са изключително лош съветник и обикновено това се осъзнава, когато е вече твърде късно... Аз лично познавам немалко изразители на други етнически прослойки и не намирам никаква разлика с тях по отношение на основните човешки заложби и стойности. Дори имам и много приятели сред тях и нерядко сме обсъждали различни теми и добросъвестно сме си помагали в разновидни направления. Според мен сърцевината на човешкото съществуване се съдържа в: опознаването на себе си, в разширяването на кръгозора, в реализацията, както в личен, така и в професионален план и не на последно място - в прилагането на принципа на уважение и безкористност спрямо средата. Не знам дали съм стигнал до фокуса, до сърцевината на необходимите явления, които сме длъжни да предизвикваме, но смятам, че съм близко до тях! Всичко, което изрекох тук, убеден съм, не е нито манипулация, нито инсценировка, нито престореност, а една оптимална концепция, изграждана през годините на базата на наблюдения, обмяна на мисли, разсъждения и заключения. Никого не мога да заставя да се съгласи безпрекословно с това, което изразявам тук, но се надявам, че ще се намерят и съмишленици! А това вече не е малко, защото знам, че ненасилствената подкрепа в името на една великодушна идея може да бъде неразрушима сила в посока към съвършенство. В заключение мога да кажа, че написаното тук от мен е само едно възвание, един апел към избор на един още по-добър, по-стойностен, по-позитивен и съдържателен жизнен път, който обогатява, облагородява и повежда човека и неговата ценностна система към върхове и природосъобразност, към светлина и добронамереност, към съвестни отношения и хармоничност. И само тогава ще можем да изречем в последния си час, че не сме преминали напразно през пътеките и препятствията по време на земното си пребиваване!

01 March 2010,Monday

Заман / Портал Турция

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2