Анкара предприема действия за ограничаване на политическата роля на армията !

Анкара предприема действия за ограничаване на политическата роля на армията !

2010

Опитва ли се Анкара да отслаби влиянието на военните в държавната политика? Отменянето на протокола за сътрудничество, който е в сила от 1997 г., и слуховете, че и други документи може да бъдат анулирани, подкрепят тези предположения.

От Ерол Измирли за Southeast European Times от Истанбул -- 2010

ПВПСОС предоставяше на военните правомощия да се намесват при извънредни обстоятелства без разрешение от политическата власт. [Гети Имиджис]

Отношенията между проислямското правителство на Турция и светската армия влязоха в нова ера с отменянето на спорен протокол, който позволяваше на военните да предприемат действия без разрешение от гражданските власти.

"Протоколът беше съвместно отменен след среща на длъжностни лица от [министерството на отбраната и министерството на вътрешните работи]", съобщи на 4 февруари министърът на вътрешните работи Бешир Аталай, цитиран от Анадолската осведомителна агенция.

Подписан през 1997 г. между генералния щаб и министерството на вътрешните работи, Протоколът за военно-полицейско сътрудничество в областта на сигурността, или ПВПСОС, беше смятан за един от най-ефективните инструменти за намеса на военните в политиката.

В случай на извънредни ситуации, като например граждански размирици, обхващащи повече от една провинция, военните имаха право да се намесят, без към тях да бъде отправено искане от политическата власт. Тази политика беше отменена след неотдавнашните обвинения срещу военните в подготвяне на преврат, основаващи се на публикувания в медиите "Съкрушителен план за действие".

Според съобщенията планът е бил изготвен през 2003 г. от базираната в Истанбул Първа армия, само месец след идването на власт на Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Твърди се, че военните са планирали да провокират мюсюлманското население, предизвиквайки експлозии в джамии, след което са възнамерявали да използват протокола, за да потушат възникналите размирици.

Военните отхвърлиха обвиненията и осъдиха онези, които вярват, че армията би взривила турски религиозни храмове. "Проклинам [тези, които твърдят това]", заяви пред репортери началникът на генералния щаб генерал Илкер Башбуг.

Отменянето на ПВПСОС обаче се смята за първата стъпка в плана за ограничаване на ролята на военните в политиката.

"Отменянето на член 35 от Закона за вътрешната служба на Турските въоръжени сили (ТВС) и пренаписването на Документа за политиката за национална сигурност (ДПНС) са следващите в списъка, писа вестник "Радикал" в петък (5 февруари).

Въпреки че член 35 дава на военните правомощия да защитават светския ред и националното единство, без да организират преврати, според ДПНС армията има решаващата дума при определянето на заплахите срещу страната.

ПВПСОС и Законът за вътрешната служба на ТВС бяха обект на строг преглед от ЕС.

В изготвения през миналата година доклад на ЕС за напредъка на Турция се отбелязва: "Не са направени промени в Закона за вътрешната служба на Турските въоръжени сили или в Закона за Националния съвет за сигурност.”

"Те определят ролята и задълженията на турските въоръжени сили и предоставят голямо поле за действие на военните, давайки широка дефиниция на понятието национална сигурност. Тайният протокол ПВПСОС от 1997 г. относно сигурността, обществения ред и звената за помощ все още е в сила." Не е ясно обаче как да се намали напрежението между правителството и военните.

"След сформирането на правителството на ПСР конфликтът между гражданската власт и военните ескалира. Военните не харесват ПСР. Те се отнасят с подозрение към партията и искат да я блокират. От своя страна, ПСР също прави всичко възможно военните да останат в казармите", написа миналия месец журналистът ветеран Мехмет Али Биранд във всекидневника „Поща”.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.

Портал Турция

.....

Ankara, ordunun siyasi rolünü sınırlamak için harekete geçti !

2010

Ankara ordunun devlet siyaseti üzerindeki etkisini zayıflatmaya mı çalışıyor? 1997 yılından beri yürürlükte olan bir işbirliği protokolünün iptali ve başka belgelerin geçersiz sayılabileceği yönündeki söylentiler bu spekülasyona inandırıcılık kazandırıyor.

Southeast European Times için İstanbul'dan Erol İzmirli'nin haberi -- 2010

EMASYA, orduya olağanüstü durumlarda siyasi yetki beklemeden müdahale etme yetkisi veriyor. [Getty Images]

Türkiye'nin İslamcı hükümetiyle laik ordusu arasındaki ilişkiler, ordunun sivil makamların izni olmadan harekete geçmesine izin vermiş olan tartışmalı bir protokolün iptaliyle yeni bir döneme girdi.

Anadolu Ajansı'nın haberine göre İçişleri Bakanı Beşir Atalay 4 Şubat'ta yaptığı duyuruda, "Ordu ve içişleri bakanlığından yetkililer biraraya geldiler ve protokolü ortaklaşa iptal ettiler." dedi.

Genelkurmay başkanlığıyla içişleri bakanlığı arasında 1997 yılında imzalanan Ordu-Polis Emniyet İşbirliği Protokolü, nam-ı diğer EMASYA, ordunun siyasete müdahalesinin en etkili araçlarından biri olarak görülüyordu.

Ordu, birden fazla ile yayılmış halk ayaklanması gibi olağanüstü durumlarda siyasi otorite tarafından çağrılmayı beklemeden müdahale etme hakkına sahipti. Bu politikanın iptali, basına da yansıyan "Balyoz Eylem Planına" dayanarak son zamanlarda orduya yöneltilen darbe iddiaları sonrasında geldi.

Haberlere göre, söz konusu plan 2003 yılında, Adalet ve Kalkınma Partisi'nin (AKP) iktidara gelmesinden hemen sonra İstanbul'daki 1. Ordu tarafından formüle edildi. Ordunun camileri bombalamak süretiyle Müslümanları kışkırtmayı ve sonrasında çıkan ayaklanmaları bastırmada protokolden yararlanmayı planladığı iddia ediliyor.

Silahlı kuvvetler suçlamaları reddetti ve ordunun Türk ibadethanelerini bombalayacağına inananları kınadı. Genelkurmay Başkanı Orgeneral İlker Başbuğ gazetecilere verdiği demeçte, "Bu iddiaları ortaya atanları lanetliyorum." dedi.

Ancak EMASYA'nın iptali, ordunun siyasetteki rolünü sınırlama amaçlı bir planın birinci adımı olarak görülüyor.

Radikal gazetesinin 5 Şubat Cuma tarihli sayısında, "Listede Türk Silahlı Kuvvetleri'nin (TSK) iç hizmet kanununun 35. maddesinin iptali ve Milli Güvenlik Politikası Belgesinin (MGSB) yeniden yazılması bulunuyor." ifadesi yer aldı.

35. madde orduya darbe düzenlemeden laik düzeni ve ulusal birliği koruma yetkisi verirken, MGSB askere ülkeye yönelik tehditleri belirlemede üstünlük kazandırıyor.

Gerek EMASYA gerekse TSK'nın iç hizmet tüzüğü AB tarafından inceleniyor.

Türkiye hakkında geçen yıl yayınlanan AB ilerleme raporunda yetkililer, "Türk Silahlı Kuvvetleri İç Hizmet Kanunu veya Milli Güvenlik Kurulu Kanunu'nda hiçbir değişiklik yapılmamıştır." dediler.

"Bu yasalar Türk ordusunun rol ve görevlerini tanımlamakta ve ulusal güvenliğe geniş bir tanım vererek orduya geniş bir manevra sahası sağlamaktadır. Emniyet, asayiş ve yardımlaşma ile ilgili 1997 tarihli EMASYA gizli protokolü halen yürürlüktedir." Ancak hükümetle ordu arasındaki gerginliklerin nasıl yatıştırılacağı belli değil.

Usta gazeteci Mehmet Ali Birand Posta gazetesinde geçen ay yer alan bir yazısında, "AKP hükümeti kurduğundan beri sivil-askeri çekişmesi artıyor. Ordu AKP'yi sevmiyor. Partiyle ilgili şüpheleri var ve onu engellemek istediler. Aynı şekilde, AKP' de askeri kışlada tutmaya çalıştı." dedi.

Bu içerik SETimes.com için hazırlanmıştır.

Portal Turkey