Турция в Европейския съюз !

Турция - член на ЕС или генералски вилает !

13:58 13-07-2009 Димитър Павлов

Един призрак броди край Босфора и цяла година тревожи турския обществен живот – случаят „Ергенекон”. Стартиралият на 20 октомври м. г. в най-големия затвор в Европа – Силиври, шумен съдебен процес срещу над 80 пенсионирани турски военни, политици, университетски професори, известни журналисти по обвинение, че са създали нелегална организация, целяща извършване на държавен преврат, е второто мегадело в историята на южната ни съседка през последните почти четири десетилетия. Подобен пучистки процес се гледаше и през 1973 г. в истанбулския Съд за държавна сигурност срещу военно-цивилната група на генерал Джемал Маданоглу. Тогава о. з. генералът, един от организаторите на военния преврат през 1960 г., 30-ина действащи и запасни офицери и видни интелектуалци също бяха съдени за антидържавен заговор. По онова време, както и в случая „Ергенекон”, съдебните прения фокусираха вниманието на турското общество. Двете дела обаче не са близнаци. Процесът „Маданоглу” целеше осигуряване на правни индулгенции в страната и чужбина за инспирираното от турския Генщаб падане на демократично избрания кабинет на Сюлейман Демирел – всъщност безкръвен военен преврат. Въпреки патетичните заклеймяващи слова на истанбулския прокурор Айкут Енгин при внасянето на обвинителния акт по процеса „Ергенекон”, че организацията имала намерение да събори държавната власт, кемалистките светски среди в Турция не му повярваха изобщо. Опозиционната Народнорепубликанска партия тръбеше, че 2455-те страници обвинителен акт са отмъщение на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) с ислямистки корени за делото в турския Конститутционен съд, което едва не доведе до забраната й. ПСР отрича да е повлияла на магистратите, но не крие, че подкрепя деянията им, изтъква в. „SETimes”.

Не е тайна, че съдебното дирене против ПСР за погазване на чл. 68 от конституцията, определящ светския характер на турската държава, се ползваше с негласното одобрение на генералите. И това е обяснимо, след като хората с лампази се смятат за стожери на светското наследство на Кемал Ататюрк, а премиерът и лидер на ПСР Реджеп Ердоган описваше родината си като модерна ислямска държава и позволи студентките да носят забрадки в университетите. Насърчен задкулисно от генералитета, миналата година турският Конституционен съд удари шамар на премиерската формация: разрешението за ислямския символ – забрадката, падна, а ПСР отнесе солена глоба за религиозните изцепки на водача си. За уязвения от съдебно-армейския елит Ердоган конспирацията „Ергенекон” беше като манна небесна. Така премиерът уцелваше с един куршум два заека - демонстрираше на Европейския съюз, към който Турция протяга ръце, че слага намордник на военните и отрязва превратаджийските им мераци и същевременно си разчистваше сметките с недолюбваните от него фуражки. Неслучайно сред главните обвиняеми по делото „Ергенекон” са турски топгенерали – ексшефът на Първа армия Хуршит Толон и бившият командващ жандармерията Шенер Еруигур. Двамата бяха в дъното на т. нар. операция „Блондин” – гласеното през 2003 г. сваляне на премиера Ердоган, пропаднало в последния момент заради нежеланието на тогавашния шеф на Генщаба Хилми Йозкьок да подкрепи плановете на своите колеги. Според турския седмичник „Йени Актюел” отказът на генерал Йозкьок да даде рамо на подчинените си едва не му е струвал живота през 2004 г. и той отървал кожата, предупреден от ЦРУ.

Делото „Ергенекон” навлезе в нова фаза след обиска на 4 юни т. г. в офиса на адвокат Сердар Йозтюрк, защитник на един от обвиняемите о. з. полковник Левент Гьокташ. Сред конфискуваните в адвокатската кантора документи се оказа и план за действие, предвиждащ дискредитиране на управляващата ПСР. Твърдеше се, че документът е сътворен в сградата на турския Генщаб и под него стои подписът на капитан първи ранг Дорсун Чичек. Планът за действие по неведоми пътища кацна на страниците на турския либерален вестник „Тараф” и това предизвика публичен скандал. Флотският офицер Чичек отрече да е автор на плана, а разследване на турската главна военна прокуратура отсече, че няма данни писмената творба да се е родила в генералщабните покои. По тази причина армейските магистрати отказаха да предприемат каквито и да е наказателни мерки спрямо набедения за конспиратор висш флотски командир. На пресконференция в Анкара шефът на турския Генщаб Илкер Башбуг нарече плана за дискредитиране на ПСР къс хартия, целящ да очерни армията. Въпреки воплите, че е невинен, капитан първи ранг Чичек беше арестуван и разпитван относно авторството на плана за действие срещу премиера Ердоган. Заради него и по процеса „Ергенекон” бяха изискани показания от още 8 действащи офицери. Това беше удар по самочувствието на мърморещата отдавна срещу Ердоган турска армия, още повече че, както информира в. „Заман”, осмината свидетели се очаква през август т. г. да получат генералски и адмиралски звания. За да покажат че Ердоган командва парада, магистратите викнаха за свидетел по делото „Ергенекон” и бившия зам. шеф на турския Генщаб Чевик Бир. Генералът организира безкръвното отстраняване през 1997 г. на премиера ислямист Неджметин Ербакан - ментор на Ердоган, от когото той бяга като дявол от тамян.

Сегашният турски правителствен лидер кръстоса шпага с генерал Башбуг относно т. нар. план Чичек и от Брюксел, където лобираше за турското членство в ЕС, го нарече документ, който ще бъде внимателно проучен от цивилни магистрати. Същевременно докато от Генщаба издигаха лозунга: „Долу ръцете от армията”, Ердоган контраатакува чрез приетия закон, поставящ антиконституционните действия на армията в мирно време под юрисдикцията на цивилното правосъдие, което досега беше тема табу в Турция. Опозиционната Народнорепубликанска партия първоначално приветства законодателния акт за съдене на превратаджии, но по-късно оттегли подкрепата си за него с мотива, че не познавала пълния му текст, и заплаши да сезира Конституционния съд. Военните, свикнали винаги да се налагат, се развикаха, че ПСР нарушава чл.145 от турската конституция, уреждащ функциите на армейското правосъдие, коментира в. „Хюриет”. Експрезидентът Кенан Еврен, осъществил военния преврат през 1980 г., намекна, че ще сложи край на живота си, но няма да дава отчет за нищо. Осемчасовото заседание на турския Съвет за национална сигурност, свикано спешно от президента Абдулах Гюл, не успя да намали различията по новия закон между армията и Ердоган.

Гражданският контрол над военните наред с отварянето на турските пристанища и летища за трафик от Кипър е сред реформите, които Брюксел иска от Анкара, за да размрази 8 от 35-те преговорни глави по пътя към еврочленството й. Турция бистри с ЕС вече 11 глави, като последната – данъчна политика, беше отворена преди броени дни. Шведското председателство обяви, че няма нищо против да приветства турците в ЕС. Дали обаче Швеция, една от най-приятелски настроените към Анкара държави в съюза, ще толерира генералски вилает по турските земи ?

Портал Турция