Турция и събитията в Синджан !

2009

Турция и събитията в Синджан !

Кървавите събития в столицата на западната автономна китайска провинция Синджан Урумче се следят с внимание от целия ислямския свят. С най-голям интерес от политиците в Анкара. Причината за това е, че турците възприемат уйгурите като свои етнически братя. Редица историци лансират тезата, че именно Уйгуристан е прародината на всички турци. Арабите също не остават безразлични. Всички коментатори отбелязват, че уйгурите продължават да пишат с арабски букви, въпреки натиска да се откажат в полза на китайските йероглифи.

Турското обществено мнение е изключително чувствително към сблъсъците в Западен Китай. Чрез различни граждански инициативи и най-вече чрез медиите то оказва натиск върху правителството да предприеме конкретни стъпки. Премиерът Ердоган даде нареждане на своя представител в ООН, който понастоящем председателства Съвета за сигурност, да покани Китай на даде обяснение за събитията в тази своя провинция. Пекин заяви, че това са „вътрешни работи” и отказа каквато и да е дискусия по въпроса. Турски интелектуалци разкритикуваха издадената от МВнР декларация относно събитията в Източен Туркестан, както в Турция наричат областта. Те определиха документа като „слаб и безличен”.

От своя страна Реджеб Ердоган декларира, че вече е готов да издаде входна виза на председателката на Световния уйгурски конгрес Рабия Кадир, живееща в САЩ. До този момент Турция не желаеше да се конфронтира с Пекин по този проблем. Министърът на промишлеността Нихад Ергун призова турците да започнат бойкот на всички китайски стоки и така да упражнят натиск върху китайските власти с цел прекратяване на насилието. Говорителката на ведомството все пак поясни, че Ергун изразява собствено мнение, а не на цялото правителство.

Редица наблюдатели отбелязват, че твърде често уйгурски националисти намират убежище в Турция. Именно от нейна територия те осъществяват дейности, които са насочени към защитата на правата на мюсюлманите в тяхната родина. В същото време официалната позиция на Анкара е да подкрепя единството и националния интегритет на Китай.

Генералният секретар на Организацията ислямска конференция (ОИК) Екмаладин Ихсаноглу, който също е от турска националност, заяви, че неговата организация следи с „безпокойство” това, което става в Синджан. Той призова онези страни-членки на ОИК, които имат добри връзки с Китай, да упражнят натиск върху неговото правителство, за да бъде прекратено насилието.

Само преди десет дни президентът Абдула Гюл завърши своето първо посещение в Китай. В официалната програма беше включена и визитата в Синджан. В местен университет той беше удостоен със званието „почетен доктор”. В края на впечатляващото посещение бяха подписани търговски споразумения на стойност около три милиарда долара. Мнозинството коментатори считат, че времето на избухването на бунтовете е чиста случайност, но има и такива, които отстояват становището, че присъствието на най-високопоставения турски политик в областта е допринесло за ескалирането на напрежението.

Не може да се твърди със сигурност дали националистите от етническата група хун са инициирали сблъсъците или напротив – те са дело на уйгури, въодушавени от присъствието на турския президент Абдула Гюл, решили да напомнят, че преди векове са имали независима държава. Факт е обаче, че за пръв път противопоставянето е на етническа основа. Уйгурите воюват срещу представителите на общността хун, а не срещу китайската държава.

Турският експерт по история на Уйгуристан Селджук Чолакоглу от университета „Аднан Мендерес” се опитва да очертае историческия ракурс на конфликта. Той пише, че до 1760 г. уйгурите са имали независима държава. Впоследствие тя бива окупирана от Китай. През 1863 г. тази ислямска общност вдига въстание и се освобождава, обявявайки васалитета си към Османската империя. Само 13 години по-късно обаче те отново са завладяни от мощния си китайски съсед. Тезата на етнолога е, че местното население, което изповядва ислямската религия, свързва своето национално чувство с Турция. Не случайно, местни безнесмени са се оплакали на Абдула Гюл по време на срещите му с обществеността, че те са третирани като „втора категория граждани на Китай”. В този план е възможно появата на турския национален символ - президента, да е възпламенил чувството за национално достойнство на уйгурите.

Друг турски експерт Ибрахим Карагюл обобщава, че Източен Туркестан е неразривна част от ислямския Изток. Според него доказателство за това е, че тази област е част от постоянното състояние на нестабилност, обхванало Пакистан, Афганистан, Иран и ислямските територии на Индия. Той счита, че Турция трябва да изиграе важна роля за умиротворяването на този компактен мюсюлмански регион, пък било то и за сметка на своята собствена стабилност.

ориентбг.инфо/Портал Турция