В Турция разкриват премълчавани факти за геноцида над арменците
16 Март 2009
За Турция числото трябва да е прозвучало като бомба.
Според документ, укриван дълго време, който е принадлежал на вътрешното министерство на Османската империя, 972 хил. турски арменци са изчезнали от официалната статистика на населението между 1915 и 1916 г. В Турция каквато и да е дискусия за случилото се с арменците може да доведе до буря от гневни изблици. Въпреки това след публикуването на една книга през януари, числото и османските източници остават фактически неспоменати. Вестниците почти не писаха за тях. Телевизионните предавания не са ги обсъждали. “Нищо”, казва Мурат Бардакчъ, авторът на книгата. Мълчанието означава само едно, казва той: “Числата са твърде високи за обикновените хора. Може би те не са готови да говорят за това”.
Много поколения турци не знаеха нищо за арменския геноцид между 1915 и 1918 г., когато повече от един милион арменци са убити от Османската империя, която “прочиства” населението. Турция заключва най-грозните моменти от историята си в типичния за Съветския съюз стил, като забранява споменаването на събитията в училищни учебници и официални документи. През последните 10 години обаче, когато гражданското общество се пробужда, част от турското общество открито задава въпроси за държавната версия на събитията. През декември група от интелектуалци пуска петиция, с която се извинява за отричането на масовото клане. Под нея се подписват 29 хиляди души.
Книгата “Запазените документи на Талат паша” прави автора й Бардакчъ участник в тези вълнения. Тя съдържа колекция от документи и архивни записи, които са принадлежали някога на Мехмед Талат, познат като Талат паша, „архитект” на арменското изселване. Документите, дадени на Бардакчъ от съпругата на Талат Хайрийе, преди да умре през 1983 г., включват списъци на населението. Според тези документи през 1915 г. в Османската империя живеят 1 256 000 арменци. Две години по-късно броят им е намалял до 284 157 души, казва Бардакчъ.
За неопитното ухо това е само тъжна статистика. Но всеки човек, който е запознат с проблема, знае, че за тази бройка се водят горещи спорове. Турция никога не е признала точно число на изселените или убитите арменци. Турският външен министър заплаши американския президент Обама, че отношенията им ще се влошат, ако признае убийствата на арменците за геноцид, преди да дойде на официално посещение в Турция през следващия месец. Крахът на Османската империя беше кървав, казват турските власти, и тези арменци, които са умрели, са жертви на този хаос.
Бардакчъ е съгласен с това виждане. Според него числата не показват броя на умрелите само в резултат на изселването на арменците. Той не е съгласен, че става въпрос за геноцид и казва, че Турция е била принудена да вземе мерки срещу арменците, защото те открито са подкрепяли Русия във войната срещу османците. “Това не е било нацистка политика или Холокост, казва Бардакчъ. Това са били тъмни времена. Било е трудно решение. Изселването е резултат от доста кървави събития. Правителството е било принудено да изсели арменската популация.”
Този аргумент не се приема от много учени, които смятат, че малкото на брой арменски въстаници не са били сериозна заплаха за Османската империя. Политиката на империята е продукт на схващането, че арменците не са мюсюлмани, на тях не може да се вярва и те са проблематична прослойка от обществото.
Хилмар Кайзер, историк и експерт по темата за арменския геноцид, казва, че данните, публикувани в книгата, са доказателство от самата Османска империя, че тя е водила изчислена до детайли политика за елиминиране на арменците. „Изведнъж на една страница виждаш потвърждение на числата, коментира той, сякаш някой те е ударил с тояга по главата.” Според Кайзер числата преди и след се отнасят до броя на убитите. „Няма друг начин за интерпретиране на този документ. Не можеш просто да скриеш един милион души.”
Според други изследователи статистиката е полезна добавка към историческия документ, но тя не носи нова интерпретация на събитията. „Тя само потвърждава онова, което вече знаем”, казва Доналд Блоксъм, автор на „Великата игра на геноцид: Империализъм, национализъм и крах на Османската империя”.
Бардакчъ е запален по историята от малък. Той се научил да чете и пише на османска азбука от баба си, което му помага да се срещне отблизо с писмената история на Турция – нещо, което много турци нямат възможност да направят. Авторът свири на танбур, традиционен струнен инструмент. Неговият дядо е бил член на партията на Талат, а семейството му е познавало много политици, участвали в изграждането на модерната турска държава. „Имахме огромна библиотека вкъщи. Те винаги говореха за историята и миналото”, спомня си Бардакчъ. Той иска числата да се знаят от всички, но отказва да ги интерпретира. Не предлага никакъв анализ в книгата си, а освен едно интервю с вдовицата на Талат, не съществуват други текстове извън оригиналните документи.
„Не исках да интерпретирам. Нека читателят сам прецени”, заявява Бардакчу. Според автора най-добрият начин за това е да се използват суровите факти, които могат да преодолеят пластовете емоционална реторика, затъмняващи проблема от години. „Вярвам, че в Турция се нуждаем от документи. Това е най-важното”, казва авторът. Според наблюдатели на турското общество мълчанието е знак, че въпросът все още е табу. „Важността на книгата е очевидна заради факта, че нито един вестник освен „Милиет” не е написал и един ред по въпроса”, написа Мурат Белдже, турски изследовател, през януари в либералния всекидневник „Тараф”.
Все пак публикуването на книгата в Турция е знак на демократична зрялост. Бардакчъ е пазил документите 27 години, защото е чакал подходящ момент за своята публикация. В момента държавата усеща нужда да се защитава. Миналото лято филм, разказващ за арменците, създаден от турски военни, се излъчваше в началните училища. След обществено недоволство той беше спрян. „Не бих могъл да публикувам книгата преди 10 години. Тогава щях да бъда наречен предател, казва Бардакчъ. Нагласите са се променили”.
-
A devastating document is met with silence in Turkey
By Sabrina Tavernise
Published: March 9, 2009
ISTANBUL: For Turkey, the number should have been a bombshell.
According to a long-hidden document that belonged to the interior minister of the Ottoman Empire, 972,000 Ottoman Armenians disappeared from official population records from 1915 through 1916.
In Turkey, any discussion of what happened to the Ottoman Armenians can bring a storm of public outrage. But since its publication in a book in January, the number - and its Ottoman source - has gone virtually unmentioned. Newspapers hardly wrote about it. Television shows have not discussed it.
"Nothing," said Murat Bardakci, the Turkish author and columnist who compiled the book.
The silence can mean only one thing, he said: "My numbers are too high for ordinary people. Maybe people aren't ready to talk about it yet."
For generations, most Turks knew nothing of the details of the Armenian genocide from 1915 to 1918, when more than a million Armenians were killed as the Ottoman Turk government purged the population.
Turkey locked the ugliest parts of its past out of sight, Soviet-style, keeping any mention of the events out of schoolbooks and official narratives in an aggressive campaign of forgetting.
But in the past 10 years, as civil society has flourished here, some parts of Turkish society are now openly questioning the state's version of events. In December, a group of intellectuals circulated a petition that apologized for the denial of the massacres. Some 29,000 people have signed it.
With his book, "The Remaining Documents of Talat Pasha," Bardakci (pronounced bard-AK-chuh) has become, rather unwillingly, part of this ferment. The book is a collection of documents and records that once belonged to Mehmed Talat, known as Talat Pasha, the primary architect of the Armenian deportations.
The documents, given to Bardakci by Talat's widow, Hayriye, before she died in 1983, include lists of population figures. Before 1915, 1,256,000 Armenians lived in the Ottoman Empire, according to the documents. The number plunged to 284,157 two years later, Bardakci said.
To the untrained ear, it is simply a sad statistic. But anyone familiar with the issue knows the numbers are in fierce dispute.
Turkey has never acknowledged a specific number of deportees or deaths. On Sunday, the Turkish foreign minister, Ali Babacan, warned that President Barack Obama might set back relations if he recognized the massacre of Armenians as genocide ahead of his visit to Turkey next month.
The collapse of the Ottoman Empire was bloody, the Turkish argument goes, and those who died were victims of that chaos.
Bardakci subscribes to that view. The figures, he said, do not indicate the number of dead, only the result of the decline in the Armenian population after deportation. He strongly disagrees that the massacres amounted to a genocide, and says that Turkey was obliged to take action against Armenians because they were openly supporting Russia in its war against the Ottoman Empire.
"It was not a Nazi policy or a Holocaust," he said. "These were very dark times. It was a very difficult decision. But deportation was the outcome of some very bloody events. It was necessary for the government to deport the Armenian population."
This argument is rejected by most scholars, who believe that the small number of Armenian rebels were not a serious threat to the Ottoman Empire, and that the policy was more the product of the perception that the Armenians, non-Muslims and therefore considered untrustworthy, were a problem population.
Hilmar Kaiser, a historian and expert on the Armenian genocide, said the records published in the book were conclusive proof from the Ottoman authority itself that it had pursued a calculated policy to eliminate the Armenians. "You have suddenly on one page confirmation of the numbers," he said. "It was like someone hit you over the head with a club."
Kaiser said the before-and-after figures amounted to "a death record."
"There is no other way of viewing this document," he said. "You can't just hide a million people."
Other scholars said that the number is a useful addition to the historical record but that it does not introduce a new version of events.
"This corroborates what we already knew," said Donald Bloxham, the author of "The Great Game of Genocide: Imperialism, Nationalism and the Destruction of the Ottoman Armenians."
Bardakci is a history buff who learned to read and write Ottoman script from his grandmother, allowing him to navigate Turkey's written past, something that most Turks are unable to do. He plays the tanbur, a traditional string instrument. His grandfather was a member of the same political party as Talat, and his family knew many of the important political figures in Turkey's founding.
"We had a huge library at home," he said. "They were always talking about history and the past." Though Bardacki clearly wanted the numbers to be known, he stubbornly refuses to interpret them. He offers no analysis in the book, and aside from an interview with Talat's widow, there is virtually no text beside the original documents.
"I didn't want to interpret," he said. "I want the reader to decide."
The best way to do that, he argues, is by using cold, hard facts, which can cut through the layers of emotional rhetoric that have clouded the issue for years.
"I believe we need documents in Turkey," he said. "This is the most important."
But some of the keenest observers of Turkish society said the silence was a sign of just how taboo the topic still is. "The importance of the book is obvious from the fact that no paper except Milliyet has written a single line about it," wrote Murat Belge, a Turkish academic, in a January column in the liberal daily newspaper Taraf.
Still, it is a measure of Turkey's democratic maturity that the book was published here at all. Bardakci said he had held the documents for so long - 27 years - because he was waiting for Turkey to reach the point when their publication would not cause a frenzy.
Even now, the state feels the need to defend itself. Last summer, a propaganda film about the Armenians made by the Turkish military was distributed to primary schools. After a public outcry, it was stopped.
"I could never have published this book 10 years ago," Bardakci said. "I would have been called a traitor."
He added, "The mentality has changed."
Няма коментари:
Публикуване на коментар