Паулина Йоргова
“Света София” тези дни...
Находчиви българи възраждат куфарна търговия по границата с Турция. След като комшиите отмениха в началото на февруари забраната да се влиза в страната им повече от един път седмично с автомобил, находчивите нашенци веднага си спомниха за спасителната търговия от зората на демокрацията. Тази, която вероятно е ощипала бюджета с някой лев, но дава хляб на няколко стотин безработни българи. Тежко противоречие, но факт. И в началото на деветдесетте години на 20-и век, и сега за този бизнес се хващат предимно хората, за които това е една от малкото възможности да изхранват челядта си. Над сто къщи в Капитан Андреево вече са наети от хора, които всеки ден търчат до Одрин и влачат оттам торби с домати, краставици или чувалчета с картофи. За толкова им стигат парите засега, въпреки че законът им разрешава да си напазаруват за 170 евро дневно. И от цялата работа накрая на месеца печалбата им е между 300 и 400 лева. Като си платят наема, който засега върви по 100 лева, комай им остават пари само за хляб и сол.
Куфарната търговия не е новост за нас. Още в годините на зрелия социализъм беше гордост да се добереш на морето до полякиня, която носи "Бич Може" и го продава за стабилните български левове. За петите на лелките пък имаше унгарски "Кеч балсам" в изобилие. В условията на перманентен дефицит на "луксозни" стоки ароматните доставки от западните ни другари винаги бяха на почит. И съветската домакинска техника също… А от Румъния се примъкваха гуми, полилеи, ароматни сапуни и китайски термоси, нали Чаушеску беше на ти с властта в Пекин.
И ако тези ретро практики в куфарната търговия сега изглеждат смешни, то по време на ембаргото в съседна Югославия, цели семейства от района на Видин се издържаха от разноса на стоки между двете страни на границата. От малки дечица до старци с разнебитени моторетки - цялото кралско войнство се изнасяше на пазарите в съседните градове. Срамно, но доходно се оказа да пренесеш няколко литра олио, затова на опашка пред митничарите се нареждаха уморени учители и изстрадали от промените инженери.
Куфарната търговия си има обаче и най-нова история. Заради високите цени на лекарствата у нас хората от пограничните райони прескачат до Гърция, откъдето носят евтини илачи за себе си и за дребна търговия с комшии и приятели. На границата с Македония също се върти този прословут бизнес, там пък се пренасят плодове и зеленчуци. Заради този "нерегламентиран внос" през лятото родните производители се жалват, че евтините домати унищожават бизнеса им. Без да мислят защо оттатък браздата е по-евтино да се произведе стоката. А у нас все са големи производствените разходи.
Най-пищната куфарна търговия, разбира се, си остава алъш-веришът с комшиите от Турция. На нея почти две десетилетия се крепеше най-големият "Кореком" у нас - Димитровградският пазар. Култовото селище не е само родина на пайнер културата, но и моден център за всякакви лъскави дрешляци, дошли от Китай през Турция до нас.
Какво им давахме в замяна на комшиите, за това малко се говори. Но мнозина знаят колко трудно се пренася току-що заклано теле в торби до най-близките аркадаши, които го купуват като топъл хляб. Балканските нрави да се търси бързата изгода са добре известни на хората от Стара Европа, но там отдавна са забравили какъв беше първият урок за печалбата при добрия старец Марс - стока - пари - стока прим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар