Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

728x90,booking

Booking.com

travel-in-turkey

travel-in-turkey
travel-in-turkey

неделя, 15 февруари 2009 г.

Белите дервиши - мит и туризъм





Въртящи се дервиши,видео

-
За тайнствените братства на въртящите се дервиши, облечени в бяло,се разказват легенди и до днес. Те са описани като магьосници, като вампири и кръвопийци, като мохамедански войници и ислямски правоверни, като екзалтирани четци на Корана... Някои добавят, че те са тайни гей-общества, че са алкохолизирани наркомани, че контактуват с извънземни...
Към днешно време сектите на дервишите имат сериозни разклонения в Пакистан, Китай, Канада, Австралия, Иран, Англия, Таджикистан, Албания...
Къде е истината и къде хиперболата? Къде е легендата и къде действителността?
Древният пътешественик Евлия Челеби описва вълнуващо минус 20-градусовите спадания на термометъра и 40-градусовите му отскоци за едно денонощие. Той наблюдавал една котка, която се опитала да прескочи от една къща към друга, но станало отведнъж толкова студено, че тя замръзнала във въздуха... Трябвало да се стопли на другия ден, че тя отново .... да падне на земята...
Коня, отстояща на височина 1 01,78 м в голям оазис, е истинската столица на въртящите се дервиши. Когато древните селджуки пристигат /откъде точно не се знае?/ през 1076 г. те намират един стар и завършен град. По-рано тук е имало хититско селище, а още по-рано - фригийски град.
Мистичният орден на дервишите “Мевлеви” е основан от поета и философа Мевлина Джелаледин, роден в днешен Афганистан през 1207 г. И по-късно дошъл по тези земи. Мевлана е син на известен теолог, който избягал, зада спаси живота си и своето семейство от ордите на Чингиз хан. Той идва тук на 22-годишна възраст, по време на царуването на Кейкубат. Бъдещият основател на ордена учи философия и религия, и подобно на баща си , става прочут учител по каноническо право...
Ето я и гей-завръзката, която подхранва въображението на мнозина изследователи, последователи и любопитни читатели...
На 37 години Мевлана изоставя своето семейство и попада под влиянието на персийския дервиш Мехмед Тебризи /или Семс/. Двамата прекарват в дълги философски дискусии, живеят в уединение, размишляват за живот, мечтаят...
След време Семс изчезва,по всяка вероятност убит от ревнивите последователи на Мевлана, които го искат при себе си, искат го за себе си и не искат да го делят с никого... В своята печал /още едно доказателство за евентуален гей-скандал!/ Мевлана се обръща към мистицизма на суфите и поезията.
Неговата най-велика творба е поемата “Месневи”. Тя се състои от ... 25 000 по-малки поеми, които са четени и изучавани в безбройните текета /манастири/ на ордена,основан от него. И до ден- днешен “Месневи” остава единствената философска система, изложена в поезия. Със своята обемност и съдържателност тя се нарежда плътно до корана в ислямската литература.
И все пак? Питанките около тази “холивудска” драма остават... Въпреки че Мевлана умира през 1273 г. и е наследен от Хюсамеддин Челеби, последван после от сина на Мевлана - султан Велед...
Те остават, защото: Дервишите са единствено и само мъже. В техния орден не може да бъде приет всеки. Когато се срещнат в гражданския живот, напълно непознати и облечени в обикновени, неритуални дрехи, те се познават от веднъж, между тях лумва някаква искра... Както, когато се видят двама....
Защо танцуват и се въртят дервишите?
Учителят Мевлана е вярвал непоколебимо в силата на музиката и танца като единствения път към отдаване на божията любов и за освобождаване от земното робство. Той смята, че въртеливото движение изразява душевното състояние на силно религиозно вълнение. Мевлана не прави никаква разлика между класи, раса или дори религия... Оказва се, че можеш да бъдеш дервиш, дори ако изповядваш друг бог, но почиташ 7-правила на Мевлана... Те са нещо като нашите 10 божи заповеди, а самите канони са сбор от шийтство, сунитство и ... християнство...
С идването на републиката на Ататюрк всички религиозни ордени са забранени. Техните привърженици минават в нелегалност и тогава дервишите се сещат за своите древни събратя ... троглодитите.
Троглодитите са хората от пещерите, от подземните градчета и многоетажни пещери, които днес представляват огромен музей на открито. Гръцката дума идва от “трогле” - дупка и “дунеин” - прониквам и буквално означава “хора, живеещи в кухина, издълбана от човешка ръка”. Край бреговете на Червената река /по червената глина/ наскоро край градчето Йозконак бе разкрит подземен град за около ... 60 000 души. Тук е имало всичко: от трапезарии, обори, складове, спални помещения - до болница, затвор, християнски молителници и огромни кухни... Има отходна канализация и вентилация и някои градчета се простират на... 20 етажа под повърхността!
Всеки ден десетки автобуси от цял свят водят тук не само обикновени туристи, но и снимачни екипи,телевизионери, учени, археолози, изследователи... Местните кметове отдават тези пещери на предприемчиви търговци, които подреждат тук плодове и зеленчуци поради... постоянната температура. Под земята контрастните амплитуди на “външното време” не се усещат...
В тези пещери днес има: барове, хотели, дискотеки, винарски изби, ресторанти, кафенета с билярдни маси, магазини за сувенири, работилници за керамика, оникс, мрамор, полускъпоценни камъни...
Танците на дервишите са изключително нощем, а пещерите - винарни в които танцуват са с предварителна резервация. Забранено е да се снима, самите дервиши не позволяват.
Обикновено на равния под на пещерата извлизат 3-4, облечени в бяло дервиши и един в черно. Този, в черните дрехи, е настойникът, учителят на останалите и те трябва да изпълняват неговите негласни нареждания. Барабаните неусетно учестяват ритъма си, дервишите от плавни подскоци преминават във въртеливо движение, после белите им кринолини се завъртат около кръста. Танцьорите се въртят около собствената си ос с бясна скорост. От дясно на ляво...
Това е сема-та. Дяснатаръка на дервишите е повдигната нагоре - готови са да приемат божията благодат, а лявата - надолу- готови са да раздават божествената милост. Конусовидните им шапки изобразяват надгробните камъни, връхните дрехи - самия гроб, дългите ризи - погребалния саван. Свалянето на връхните дрехи символизира освобождаването от земните окови и спасението от смъртта. Докато се въртят около себе си, те се въртят и около празното пространство,точно както и вселената се върти в присъствието на Бога. Постига се единение...
Днешните дервиши са обикновени трудолюбиви граждани, които вечер танцуват пред Негово величество туриста. И докато те привличат потоци от туристи, нашето нестинарство, особено това в Странджа или в “лъскаво-народните” механи предизвиква по-скоро тъга и покруса. Хеле, когато е подсладено с фолкмотиви или с фолкгърли, тогава еша ни няма!...
Туристическата индустрия настина е огромна. Тя нарежда до себе си грънчарски работилници, дервиши, троглодити, които продължават да живеят в скалните пещери и да получават помощи от ЮНЕСКО, минарета и църковни куполи от олово, мед и злато, главозамайващи фонтани в тая суха пустош, кервансараи с ябълков чай. По улиците и мостовете светят лампиони и абажури от кована мед и желязо, които никой не се осмелява да счупи или открадне...
Днес малцина са турците, които са чели творбите на Мевлана. Колко са членовете на неговия орден, също е трудно да се каже. Но въртящият се танц на неговия орден е грандиозно фолклорно забавление,което подхранва туристическата действителност. С една ръка вземаш, с другата - даваш... Вземаш от туристите, даваш на семейството си!...
А веднъж годишно в Коня се провежда фестивал на сема-та, с който в продължение на седмица се слави великият Мейдана, споминал се тук на 17-и декември, на 66 години...
Създал религия, превърнала се в печеливш туризъм.
Васил Лаков
-
Проф. Татарлъ представи книга, посветена на великия мслюмански поет и мислител М

Мевляна На 7 ноември 2007 г. в аулата на СУ “Св.Климент Охридски” проф. Ибрахим Татарлъ представи поредната си книга, посветена на великия мслюмански поет и мислител от ХIII в. Мевляна Джеляледдин Руми. Събитието се организира от СУ “Св.Климент Охридски”, Центъра за източни езици и култури и Висшия ислямски институт.

Трудът на професор Татарлъ включва студии, кореспонденция и откъси от произведенията на големия мислител, както и класическа ориенталска лирика (месневи), която подхранва душата с любовта към Всевишния и ни кара да се потънем в дълбоката философията за екзистенциалното и трансценденталното.

Премиерата на книгата съвпада с 800-та година от рождението на суфиста мислител Мевляна. Преди около месец ЮНЕСКО обяви 2007-ма година за година на Мевляна, година на мира и толерантността, каквато е и философията на великия поет.

На премиерата присъстваха народните представители Лютви Местан, Ахмед Хюсеин, посланика на Турция Мехмед Гюджюк, посланика на Афганистан Захида Ансари, ректора на Висшия ислямски институт в София доц.д-р Ибрахим Ялъмов, обшественици, интелектуалци и студенти от Висшия ислямски институт, СУ “Св.Климент Охридски” и др.

Проф. Ибрахим Тосун Татарлъ е роден на. 26 февруари 1925 г. в Никопол, Ловешка област.

Мевляна Средното си образование завършва през 1946 г. в Никопол. Селдва "Право" в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и специалност "Турска литература и култура" в Института за източни езици в Москва през 1965 г. Доктор е на филологическите науки от 1994 г. През 1950-1953 работи като главен редактор на вестник "Ейлюлджю чоджук", а през 1954-1962 - завеждащ отдел "Култура" и член на редколегия на списание "Йени хаят". През 1975 е хоноруван преподавател, а по-късно и редовен преподавател и доцент в СУ "Св. Климент Охридски". Между 1981-1990 става старши научен сътрудник I степен в Института по балканистика към Българска академия на науките. От 1990 г. е професор и преподава в Полувисшия духовен ислямски институт, а по-късно и във Висшия ислямския институт. Член е на ДПС от 1990 г. и от 1990-1991 е издигнат депутат от Исперихски едномандатен район в 7 Велико народно събрание от Парламентарна група на ДПС. По-късно и депутат от Бургас в 36 и 37 Народно събрание (ПГ на ДПС). Заместник-председател на Комисията по култура в 36 НС. Заместник-председател на Комисията по човешки права в 37 НС.

Сред публикациите му са: "Турски култови сгради и надписи в България", 1966 г.; "Художествени методи и литературни направления в новата турска литература", 1966 г.; "Османски извори за похода на Владислав III Ягело и Ян Хуниади (1443-1444 г.), 1969 г.; "Турският роман", 1968 г.

Женен, има две дъщери.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2