Чешкият премиер защити "Ентропа"Според чешкия премиер Мирек Тополанек скандалът около творбата "Ентропа", в която България беше представена като нужник, е преувеличен.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Чешкият министър-председател Мирек Тополанек защити артинсталацията "Ентропа", предаде АФП, като цитира изказване на премиера в онлайн дискусия, организирана от чешкото председателство на ЕС. Според него скандалът около творбата е преувеличен. "Свободата на словото и свободата на художественото изразяване значат много повече от проблемите, които предизвика ... това платно", казва Тополанек. Премиерът обаче се извини на всички, които са се почувствали засегнати от "Ентропа", дело на твореца Давид Черни. Той призна, че се е смял на творбите.
Чешкият президент Вацлав Клаус пък написа писмо на българския си колега Георги Първанов, в което обяснява, че не смята "скулптурата за забавна или качествена. Единствената амбиция на автора е да шокира и подвежда".
В сайта си чешкото председателство на ЕС пусна допитване дали гражданите одобряват "Ентропа". 78% от участниците са отговорили с "да", едва 21% от хората не одобряват артинсталацията, а 1% нямат мнение.
Над 600 са вече подписите под петицията в интернет срещу опитите на българското правителство да цензурира творбата на Давид Черни.сега
-
ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА
На европейските политици неочаквано им удариха шамар с една творческа инсталация, която изобрази нещо различно от мазно-медено-цветната илюзия, наречена "ЕС на щастието и просперитета". Германия на фашизма, Холандия на минаретата, Британия - безнадеждно потънала, може би от приливна вълна заради глобалното затопляне.
Най-много обаче се обидиха българските управници, защото сме изобразени като кенеф в инсталацията на чешкия авангардист Давид Черни. Кратък въпрос: кога за последно наш политик е ходил до тоалетна извън поредното луксозно място, където е отишъл да говори нищо незначещи думи?
Много стар е онзи истински виц, в който американска туристка излиза от нужника на крайпътно заведение с писък: "Някой е откраднал тоалетната!"
Кенеф във влак? Особено през зимата той играе ролята на поклащаща се дупка, която хем ви подмива, хем отгоре тече като душ.
Селска тоалетна? Ами тя е на двора, няма канализация, съдържимото от ямата се просмуква в зеленчуците в градината и ги тори целогодишно. Най-вероятно седалката в дървената и вееща барака е на около 80 години, направена от дървен сандък с дупка.
Нужник през лятото на пътя край кафе, където автобусите спират за почивка? Тежка воня на урина, много мухи, по една отлюспена салфетка, която някога е била част от трилистна такава, и поомазана чинийка, в която оставяте по 20 с'тинки. Най-нетърпеливите пикаят в храсталака наоколо. После отиват да хапнат принцеси и кебапчета само на три метра от ароматната дупка.
Чешкият художник авангардист Давид Черни е направил нещо нахално, но смело и творчески съвсем на място. Несъмнено, ако чехът бе изобразил България с подложка от картинка, обработена във фотошоп с усмихнати момиченца, малко розобер, малко белоградчишки скали и част от светлинното шоу на Царевец, а на преден план - сърп, паламарка, сребърни пафти, маската на Терес и ухилени до кретения младежи, това щеше да е сууупер.
Много кураж и творчески размах са нужни да окарикатуриш по възможно най-краткия и конкретен начин целия ЕС.
Обикновените хора се чудят на истерията на политиците - то са ноти, то са драми. И защо? Че ние си знаем всичко за нашите кенефи. И те, и ние знаем, че най-богаташките квартали на столицата на европейска България още нямат канализация и зиме клоаките се превръщат в улични пързалки, а през лятото - във вонящи реки.
Оказва се, че най-лицемерни на континента са европолитиците, защото никой не може да им казва нито една истина, различна от образа на себелюбието им. Попрекалиха и някои български евродепутати - като не особено зрелия, но иначе вездесъщ син на лидера на "Атака" Димитър Стоянов, - които побързаха да яхнат поредния скандал, за да си направят личен PR.
Авангардното творчество си остава творчество, независимо дали е крайно или странно. За художника Олег Кулик се твърди, че е един от най-изявените руски творци. На него не му пука да направи инсталация, в която в продължение на седмица седи затворен в метална клетка чисто гол, прави се на куче и лае по посетителите. Това е гениално според критици от цял свят. CNN излъчи репортаж за друго негово творческо превъплъщение. Загърнат като муджахидин, вързан с кожен ремък за шията, той дъвче голям кокал, а заглавието на проекта е "Америка хапе мен, аз хапя Америка".
Съвсем друг въпрос е, че добрите държавници не се вторачват в подобни художествени провокации, а използват всяка възможност за началото на националнозначими диспути.
И като капак в истинска подигравка се превърна черният плащ, с който увиха BG чинията в Брюксел. Сега който мине и попита "Какво е скрито под това траурно платнище?", ще чуе: "Това ли? Това е българското клекало!"монитор
-
Петър Петров
- Г-н Стефанов, как бихте коментирали като изкуствовед работата на Давид Черни в централата на Евросъюза в Брюксел, която предизвика такива негативни реакции у нас?
- Нищо кой знае колко извънредно и скандално не се е случило. Освен макет на тоалетна в работата на Давид Черни забелязах и преплетени цветни тръбички, които освен като акцент вероятно имат и друго значение. Очевидно сме заподозрени като разпределителен пункт в циркулацията на някакви икономически и политически фъшкии и простотии. Това не е просто дупка, а съвсем активен кенеф, в който текат процеси. Вероятно не дотам чисти и благоприлични.
- Доколко се вписва тази провокация в контекста на съвременното изкуство? Знаете ли нещо повече за въпросния автор?
- Политиката и социалната провокация отдавна са част от арсенала на определени художници още от времето на Дада. Познавам работите на Давид Черни. Неговата стратегия не ме изненадва. Провокативен автор, който доста добре обмисля и изработва творбите си. Спомням си една негова работа, която се казваше „Голяма акула". Беше едновременно гавра с подобна работа на Деймиън Хърст и американската политика в Ирак. Вместо известната акула на британеца в контейнера с формалин плуваше трупът на Садам Хюсеин с вързани на гърба ръце. Това е автор, който аз определено харесвам.
- Разбра се, че Черни е излъгал правителството, че ще намери 27 различни автори от страни-членки на ЕС, за да представят гледните точки за нациите си, измислил е имената и биографиите им. Как ви се струва като идея?
- Блестящо подривно мислене. Художниците носят степен на социална отговорност, която е несравнимо по-малка от тази на хората с по-практични професии. Измамата в този случай е концепция, а не етично прегрешение. Каквато и инсталация да направиш, най-много някой да се поразсърди. Нито пациентът ще умре на операционната маса, нито корабът ще потъне в морето. Винаги съм обичал професията си заради нейната радикална безотговорност.
- В същото време мотото, което Чехия избира за председателстването си, е "Европа без бариери". Можем ли да оправдаем инсталацията като сваляне на бариерите, тотална ирония с клишетата и стереотипите?
- За това става въпрос. Може и да е полезно, ако можем да се видим дори за малко извън образа на маслодайната роза... Въпреки че тоалетната стои малко отвъд иронията и всъщност затвърждава стереотипа за България.
След протестите на България чехите скриха скандалната артинсталация в Брюксел с черен креп.
- С основание ли се мръщим и се чувстваме унизени от този проект?
- Самата работа не би трябвало да дава повод за скандал и дипломатически протести, защото това едва ли е желание за нанасяне на национална обида. Преди всичко е специфична, макар и твърде директна културна рецепция. За пореден път можем да си припомним, че отвън - дори от Централна Европа - изглеждаме по този начин. Черни с нищо не ни е виновен. Дипломатическите протести за него са добре дошли. Той предварително ги е калкулирал в социализацията на творбата си. Много често произведенията на съвременното изкуство не разчитат на собствените си формални параметри. Тяхната същина се крие в предизвиканата социална реакция. Така че нашите министри и дипломати не осъзнаха, че самите те и техните реакции образуват душата на творбата. Кулминацията настъпи с желанието им да бъде скрита тоалетната инсталация. Хората ще се питат: „А защо там има нещо скрито?" И отговорът ще бъде: „Там е България и май нещо са се осрали." По-добре би било нашите водачи да погледнат мъдро в зейналата дупка на своя моментен портрет. Да помислят как да направят така, че най-накрая наистина да станем достойни за уважение.
- Защо институциите не контролират подобни културни прояви, а впоследствие чешкото правителство се опитва да закърпи положението? Да се опитва да поправя културния шок, който ни обзе от артинсталацията на сънародника им?
- В съвременната културна ситуация не всичко в света на изкуството минава през Министерството на културата. И това е повече от нормално. Обръщането с въпроси към някоя институция е рефлекс, придобит в едни други, предишни десетилетия. Чехите дипломатично ще се извинят, но съвсем няма да си посипят косите с пепел. Най-малкото защото са научени да правят разлика между изкуство и живот. Няма да направят трагедия и от най-радикалната творба.
- Все пак не мина ли всички граници Черни с творбата си?
- На мен не ми изглежда кой знае колко радикална. Смешни са ми реакциите, които предизвиква. И аз се опитвам да намеря причини да не бъдем асоциирани с клекало, но нещо не мога да ги открия, защото повечето ни поводи за „гордост" са неразпознаваеми за хората отвъд пропускателния пункт на Драгоман. Включително и в изкуството.
- Възможно ли е наши концептуалисти да му отговорят подобаващо, споделяйки по сходен начин представата си за Чехия?
- Не. Би било наивно. А вече дори виждам, че в мрежата се появи подписка от известни наши творци в защита на работата на Давид.
- По-скоро инфантилна или зряла е въпросната творба?
- Инфантилна е. Но трябва да се знае, че изкуството по принцип е лишено от здрав смисъл. А за съвременното такова е нужна голяма доза откровена дебилност. Така че всичко е наред.
- Възможно ли е художник да бъде санкциониран за подобно своеволие?
- Би било крайно нередно. Мисля, че поне формално комунизмът си е отишъл и от Чехия, и от България.
- Покриването на България с черно пано не се ли набива повече на очи. Стои вече доста траурно, България като черна дупка, не мислите ли?
- Променя се значението на инсталацията, безспорно. Но това се случва не по негова воля. Предполагам, че се е съгласил да се стигне до този вариант. Но не забравяйте, че това става под натиска на институциите.
Пред "Монитор" проф. Стефанов коментира артинсталацията на чеха Давид Черни в централата на Евросъюза в Брюксел, която представя България като тоалетна и скандализира общественото мнение у нас и в редица други страни. Черни обясни междувременно, че намерението му е било Европа да се надсмее над себе си, и се извини на българите. За да потуши скандала, чешкото председателство покри въпросната инсталация с черно платно.монитор
-
Българското клекало - Срамота!
Фото:
КОЛАЖ: “24 ЧАСА”
Нашата дипломация постигна историческа победа - благодарение на нейните бързи и енергични действия българските тоалетни клекала в Брюксел вече са скрити зад черен воал.
Това ни превръща в естествен център на инсталацията “Ентропа”, нещо като смокиновото листо на някои статуи. Или като прашката на плажуваща фолкфурия.
Но воалът създава и една много по-висока художествена алегория. Довчера тази инсталация беше малко плоска и елементарна, липсваше й дълбочина. Толкова можел авторът - толкова направил.
Сега обаче в творбата му се внася една завоалирана тайнственост, една ориенталска мистика, която се родее с усмивката на Мона Лиза, поражда очакване за непреходност и вдига цената.
Ако довчера туристите биха подминали инсталацията с безразличие, сега екскурзоводите специално ще ги спират и ще им обясняват надълго и нашироко какво е скрито зад българския воал, сложен там по молба на България.
Знаем, че
скритото винаги
се преувеличава
и обраства с
нови значения
Така инсталацията се превръща в символ за българската корупция, за засекретените търговски и приватизационни договори, за съдебната ни система, за заменките и изобщо за всички скелети в българския килер. Тя се извисява до метафора за всичко тайнствено и мистериозно в Източна Европа.
Българският чаршаф ще покрие “Ентропа” с такава слава, че ЕС трябва да я остави там за постоянно. Ако не, много известни музеи или световни столици вероятно ще поискат да я откупят.
Тя би стояла чудесно в Париж край “Бобур” или може би край стъклената пирамида в двора на Лувъра. А защо не и на Червения площад? Тук тя би могла да олицетворява неугасващия спомен за вечната дружба в душите на руските политици.
Вместо да се помайва, Станишев трябва незабавно да се свърже с автора Давид Черни и да купи “Ентропа” преди по-големите играчи да са се усетили. Инсталацията би стояла чудесно пред Галерията за чуждестранно изкуство. Може да се сложи и на мястото на “Амнезия” в Студентския град. Ако кметството продава черния чаршаф като рекламна площ, рано или късно инсталацията ще си избие парите.
За съжаление българското правителство не може да си позволи такъв смел иоригинален ход точно пред изборите.
Миг след покупката телевизия СКАТ ще му поиска оставката и затвор за виновниците, ГЕРБ ще събере половин милион подписа на възмутени граждани, а лошите групировки ще платят на футболните агитки едно
протестно
превземане на
парламента
с елементи на пожар.
Защото българската политика така изветря откъм идеи, че вече й остана само едно оръжие - да се обижда и възмущава за щяло и нещяло, да спасява националното (или граждаданското) ни достойнство със същата ярост, с която един сицилиански селянин би убил заради честта на дъщеря си.
Българската докачливост напомня Портос от "Тримата мускетари", който от сутрин до вечер си търси повод да се обиди и да извади шпагата. Не случайно Портос е най-смешният образ в романа на Дюма.
За какво ли вече не се обиждаме? Я Барозу подхвърлил нещо неразбираемо, я Брюксел искал да изписваме еврото като еуро, я Симеон казал нещо за чипа, я Първанов отишъл на лов, Доган се возил на яхта и искал летяща чиния.
Досега аз не съм срещал човек, който би отказал да се вози на яхта. Но днес българските политици и медии така са изгубили чувството си за хумор, че само чакат някой да им покаже пръст, за да си изкарат пяна на устата и да започнат да си късат ризите. Така
политиката се
превръща в бой
с възглавници,
хвърчат пух и перушина и вече никой не обръща внимание на истински сериозните неща.
Който е наблюдавал детското поведение, не може да не е забелязал, че най-много гаври и майтапи отнасят най-обидчивите хлапета.
Например ако заради единична детска флатуленция Митко нарече Пешо "пръдльо", а Пешо само се изсмее, това веднага се забравя. Ако обаче Пешо се хвърли да защитава честта си с юмруци или ако, не дай си боже, избухне в рев, това веднага му става прякор и вече всички приятели го наричат така до дълбока старост. Даже в некролога му ще пише, че е предал богу газ.
Та точно това постигна и българската дипломация, като след яростна битка скри тоалетните зад чаршаф.
Сега вече трудно ще се отървем от проклетите клекала. Българският кенеф ще засенчи българския чадър, да не говорим за българското кисело мляко, българската роза и Панагюрското съкровище. Щом не носиш на майтап, ще те майтапят до живот.
Когато бях дете, половината вицове в България бяха на тема какви пинтии са габровците.
Щом някой каже "Габрово", всички веднага падаха от смях. По едно време габровци най-сетне се усетиха и направиха хумористичен фестивал, за да се майтапят сами със себе си. Веднага след това габровските вицове станаха досадни и излязоха от мода.
Народите, които
носят на майтап,
винаги печелят
Едно време американските южняци са обиждали жителите на северните щати с думата „янки". Глаголът "to yank" означава "дърпам", "изтеглям", но освен това е една от десетките жаргонни думи за „мастурбирам". Но понеже северняците са били силни и самоуверени, те веднага сами са възприели думата и днес всички американци гордо се наричат янки.
Точно обратното стана с думата "негър" (negro). През петдесетте години тя все още не се схващаше като обида. После обаче негрите решиха да се обидят и я замениха с "черен" (black), после с "цветен" (colored), после с „афроамериканец" и така нататък.
Значи проблемът не е в думата, а в самочувствието. Поради същата причина у нас замениха „келнер" със "сервитьор", "циганин" с „ром" и "държавни медии" с "обществени медии". Който бяга от думите, бяга от себе си.
Ако бяхме хора със самочувствие, нямаше да бягаме от тоалетните, а щяхме да ги превърнем в световна марка. Не случайно най-успешното предприятие на прехода е заводът за тоалетни в Севлиево. Значи явно това ни е дарба от Бога. Малко пиар, малко реклама и бихме могли да продаваме златни тоалетни за шейховете и екотоалетни за холивудските звезди.
Уви, ние нещо сме гузни. Гузни сме, защото
много добре си знаем,
че българските
обществени тоалетни
са световноизвестни
Който чужденец е минал през България, никога няма да забрави погнусата, с която е свързано всяко облекчаване. В този смисъл Давид Черни дори ни е направил комплимент - неговите клекала все пак са бели и чисти, а ние много добре си ги знаем какви са.
Но явно този автор има много романтични представи за България, щом изобщо си е припомнил клекалата. Това беше при Тодор Живков.
Днес градските клозети са приватизирани и превърнати в бутици, а простолюдието се облекчава природосъобразно я по градинките, я покрай някоя ограда или стена. Ако бях на мястото на Черни, щях да поставя върху картата на България и знаменитото брюкселско момченце.
Валери Найденов
24 Часа
в. “Нейшънъл поуст”: Трезви размисли за Ентропа
22.01.2009 12:39
Инсталацията Ентропа, струваща $640 000, според замисъла на чешкото председателство трябваше да символизира “Европа без граници”, иронизирайки националните стереотипи, на практика направи точно обратното – разчовърка националните комплекси.
“Шоковата терапия” е предпочитан похват на посредствените творци, търсещи известност и пилеещи с размах културните бюджети невежи бюрократи. Чиновниците, които хал хабер си нямат от изкуство, така и не могат да проумеят какво означава “спорна творба”. И са готови да я купят и да я натрапsат на публиката, мислейки си, че по този начин манипулират хората. Но всъщност те самите се оставят да бъдат манипулирани.
Заговорничейки с 26 творци да покажат точно обратното на това, което те самите вярват че би могло да се нарече ruse de guerre или долнопробен продукт, волю-неволю Чешката република позволи на Давид Черни да сътвори измама.
Ако той бе направил просто една шеговита закачка, всичко щеше да е наред. Поне нямаше да има скандал. Но чешкият творец вместо това да сътвори произведение с претенциите на сатирична творба. Това вече се превърна в огромен скандал, а медиите окачествиха това, което Черни направи с една дума – измама.
Вместо да намери 26 творци и да даде възможност на нелицензираните психиатри на чешката културна бюрокрация да наложат шокова терапия на Брюксел, Черни заедно с трима асистенти просто създава и инсталира осем кубически метра визуална сатира, след това скалъпи съпътстваща я брошура с измислени коментари, които звучаха странно като истински декларации на творците, уж създали тези провокативни произведения. Това бе удар, достоен да бъде описан в допълнение към “Добрият войник Швейк” на Хашек.
Преди шоуто на Черни да бъде открито на 12 януари, чешките чиновници разгласиха откритието си, че “стереотипите са бариери, които всички ние трябва да преодолеем”. За тяхно нещастие бариерите се оказаха бананови обелки. А последвалият резил от подхлъзването бе наистина грандиозен и ефектен.
Черни и асистентите му решили да скалъпят иронични, макар и доста тежички (осем кубика бетон са това), добродушни закачки с политическите табута. Инсталацията показва полските католически свещеници как издигат знамето на гей-общността; Румъния е тематичен парк на Дракула, Словакия е мъртвец, загърнат с унгарското знаме като саван; Франция е просто един плакат с надпис “Стачка”.
Има и карта на наводнена територия, от която стърчат само няколко минарета (Холандия) и друго хрумване – България, представена като турска клечаща тоалетна. Италия е представена като огромно футболно поле с играчи и топки, описани от своя мним създател “Франческо Дземпедрони” като “авто-еротична система на сензационен спектакъл без да се очертава кулминация”.
Евроскептична Великобритания изобщо не присъства. В брошурата творецът “Халид Асади” обяснява отсъствието си с “корекция на прецизността”, при която “индивидуалният селективен филтър би могъл да покрие т.н. обективен филтър” - точно онзи тип безсмислици, с които се сблъскваме в подобен род брошури, когато искат да ни обяснят иначе вярното наблюдение, че Великобритания винаги е принадлежала тялом към ЕС, но не и духом.
Злополучните чешки чиновници, вярващи, че провеждат психологически сеанс, вместо да осъзнаят, че са негови пациенти, ден-или два след като избухна скандала яростно защитаваха инсталацията. “За първи път една инсталация от чешкото президентство предизвиква толкова разгорещен дебат” - казва в брошурата Ян Витопил, вероятно инспириран от въображаемата българска скулпторка “Елена Желебова”, която също казва в брошурата, че найната творба “със сигурност ще разгневи много хора, но аз това това целя”.
Въпреки гаргантюанската способност на бюрокрацията да се самоласкае, всеки по-трезв наблюдател веднага би усетил миризмата на мърша в килера. Шестотин хиляди долара за шокова терапия би трябвало да изглеждат доста екстравагантно разточителство, дори ако вземем предвид разбираемото главозамайване от временната лидерска позиция в Европа на една източневропейска страна. Освен това самото название на инсталацията “Ентропа” буди нездравословни мисли. Макар че културните функционери по презумпция не са прекалено обременени с ерудиция, поне един от тях би могъл да загрее, че това уж иронично име идва от съчетаването на Европа с ентропия – тоест Европа на безредиците и хаоса.
Съществуват модели във Вселената, които показват умиращи звезди като черни дупки, които засмукват в себе си всичко чрез процеса на ентропията. Това би могло да бъде старата Европа, особено ако я гледа някой непочтен творец от периферията. но нито един бюрократ не показа поне минимална доза подозрителност, докато България не се оплака за унизителното сравнение с тоалетна, при това турска. След това Черни призна – точно така, призна си – че е сатирик, а не посредник в “уличното представление” на чешкото правителство.
Мненията се поляризираха, като някои страни се почувстваха въодушевени от своя “стереотип”, други обаче бяха дълбоко възмутени. Според допитването до общественото мнение голяма част от поляците – 64 процента – считат, че показването на гей-парада на католическите свещеници е “удар в десетката”, и само 13 процента се почувствали унизени.
Какво ще стане сега с Черни? А, да! Еврократите ще форлумират своето мнение едва след като си избършат размазаните запъртъци от лицата си.
Аз обаче се питам, дали Давид Черни е чувал някога за класическата дефиниция на сатирата от Джордж Кауфман: “Това е нещо, което свършва в събота”. Но подозирам, че той изобщо не знае как майсторът на Броудуей е дефинирал сатирата. В края на краищата Брюксел не е Бродуей, нали така! Създателят на Ентропа си е прибрал комисионата предварително и очевидно не е разчитал на приходи от бокс-офиса. Сред всички посетители от някогашното Кралство Бохемия, които сега щъкат из Брюксел, Черни може да се окаже единственият истински бохем.
Джордж Майкс е автор на класическата сатира “Как да бъдеш извънземно” (How to be an Alien), в която той описва германските евреи като комбинация от пруски чар и еврейска скромност. Считан е за един от най-големите експерти в развенчаването на стереотипи. Дали чешкият председател на ЕС спи добре? Мисля че да! - казва Майкс. Правителствата са лицензирани за стереотипите. Те затова постоянно печатат пари, вместо да ги заработват. /БГНЕС
Оригинал:
National Post
by George Jonas
A visual-satire coup
Няма коментари:
Публикуване на коментар