Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

728x90,booking

Booking.com

travel-in-turkey

travel-in-turkey
travel-in-turkey

четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Соли Озел: Алтернативите пред Турция

Проф. Соли Озел преподава във факултета по Международни отношения и политически науки в истанбулския университет ‛Билги“. Той е коментатор в националния всекидневник „Сабах“, съветник в турската търговско-индустриална асоциация и редактор на турското издание на Foreign Policy.

Интервюто е направено по време на международната конференция ‛В търсене на четвъртия път: “новото ляво“ и ‛новото дясно“ в Европейския Съюз, провела се през септември в Червената къща в София. Тя бе организирана от Центъра за либерални стратегии – София, Центъра за съвременна култура в Барселона, в сътрудничество с проекта „Отворен век‛ на Централноевропейския университет в Будапеща.



- Има ли разлика между лявото и дясното преди и след Европейския съюз, преди и след 1989?

- От гледна точка на Турция, за дясното и лявото в ЕС смятахме, че те имат за цел да решават вътрешнополитически въпроси и по-конкретно - проблеми на общността. Например Германия имаше проблем с бъдещото разширяване на съюза, а по отношение на икономиката основният проблем бе глобализацията. Да погледнем например през 1987 г. проектa за общия пазар на Жак Делор и, разбира се, Маастрихтския договор от 1992 г., а по-късно и въвеждането на единната валута. Виждаме, че по отношение на икономиката между лявото и дясното има множество допирни точни. Разбира се, има и различия - лявото работеше с идеята за мултикултурализма, докато дясното твърдеше, че притежава повече инструменти, за да управлява по-добре капитализма. Смятам, че след 2001 г., след като станаха ясни първите последици от глобализацията и се видя, че лявото е по-социалният, по-човешкият мениджър на икономиката, се появи нова мода, свързана с темите за исляма, имиграцията, намаляващия икономически ръст; и това бяха въпросите, които блокираха ЕС.

- Какво се случи в Турция през това време?

- Онова, което се случи в Турция, бе по-различно от това в Европа. Какво имам предвид ли? Първо, ние бяхме малко тъжни, че Студената война приключи, тъй като, грубо казано, живеехме назаем, на неин гръб. Сигурността бе сериозен фактор за нашето сътрудничество със Запада и по-специално със САЩ. Ето защо след 1989 г. ние си зададохме въпроса дали няма да загубим връзките си и усещането си за принадлежност към западния свят? Слава Богу, това не се случи и то благодарение на Саддам Хюсеин и неговата роля в международната политика. Освен това, след разпадането на СССР, в Кавказ и в Централна Азия се отвори огромно поле за интегриране от страна на Запада, който има интерес от петролни ресурси. Така Турция стана още по-важна отпреди заради геостратегическото си положение, освен това тя бе облагодетелствана от факта, че промяната през 1989 г. не й се отрази с такава сила, както на другите страни. А на въпроса ви как лявото и дясното в Турция реагираха на падането на Желязната завеса, ще трябва да ви призная, че между двете политически сили нямаше ясни идеологически разграничения и това може би се дължи на факта, че по онова време дясното бе на власт, а лявото почти нямаше глас. Турската система като цяло бе така изградена, че след 90-те години издържа на промените, причинени от края на Студената война и на глобализацията. Проблемът дойде в момента, в който партиите от център-дясно спряха да разпределят ресурсите. По този начин ‛изпуснахме“ цяло едно десетилетие, което завърши през 2001 г. с рухването на икономиката на страната. И единственото нещо, което бе различно и което е част от така наречения глобален процес, е договорът ни с Митническия съюз, който подписахме през януари 1996.

- Бихте ли обяснили в по-големи детайли характера на десницата в Турция, която определихте в лекцията си в София като социално консервативна?

- Да, идеологически ние сме с много консервативна десница. Десните турски партии реално никога не са имали пряк контакт и опит с истинската либерална демокрация. Турската политическа мисъл няма силeн либералeн фундамент, подобни идеи не са влияли на нашата политическа философия. След 1989 г. ситуацията в тази сфера не се промени. Дори след 1991 г., след конфликта с Кюрдската работническа партия (ПКК), който всъщност бе война срещу кюрдския национализъм и сепаратизъм, Турция се ожесточи и политическият елит не можа да отговори на призивите за демократизация, които се чуваха и отвън, и отвътре. Страната е много консервативна и има две причини, които могат да обяснят защо на власт днес са ислямисти. От една страна, това е заради провала на партиите от център-дясно и център-ляво, които не успяха да овладеят икономиката през 1999 г. и я оставиха да се срине през 2001 г. Втората причина е с по-дълбоки корени – още от началото на 80-те години, когато малко по-малко Турция започна да отваря икономиката си и да се интегрира, да взаимодейства със световния, преди всичко с европейския пазар. Съвсем закономерно в хода на тези процеси започна да се обособява и оформя нова класа.

- Възможно ли е тогава да се твърди, че тази класа е проевропейски ориентирана?

- Икономически тя наистина бе проевропейски ориентирана, но социално, идеологически и културно тя бе по-скоро мюсюлманска. Тя не би могла да се впише в европейските икономически елити на статуквото. Нейният консерватизъм стигна дотам, че започна да представлява и да защитава интересите на ислямските движения. Втората причина за по-консервативния профил на страната е във факта, че след 1980 г. в Турция започна масова имиграция от селските райони към централни индустриализирани и развити градове. В тези центрове пък се появиха структури, които веднага се заеха, за разлика от управляващите, да работят за интегрирането на новодошлите - и най-активни бяха религиозните мрежи. След 1994 г. активната дейност в най-големите градове на страната също бе развивана от ислямските духовници. И като съберем всичките тези факти, разбираме защо традиционното крило на център-дясно се е провалило, а мюсюлманското дясно е процъфтяло и развива икономическа политика в страната, която благоприятства европейската й интеграция. Така че, преди всичко, управляващите са пазарно ориентирани политици, а после са фундаменталисти. Те, разбира се, са социално консервативни, като това не им пречи да се стремят към ЕС. След 2001, след икономическия крах и след тежкото земетресение, населението се обедини около идеята, че основният му приоритет е промяната на отношението държава – общество. На второ място бе приета идеята, че Европейският съюз ще благоприятства либерализирането на демокрацията в страната – целеше се разчупване, което да направи управляващите много по-отговорни.

- Искате да кажете, че се е приемало, че за Турция ЕС ще е модернизиращият фактор?

- Да. Ето защо правителството в последните две, три години започна европейския процес. След това обаче спря. Това се дължи на два динамични процеса – единият е, че през 2005 проектът за Конституция на Европейския съюз бе отхвърлен и от Франция, и от Холандия. И причината основно се търсеше в това, че много от участващите в референдумите, особено във Франция, смятат, че турското членство в ЕС е недопустимо. И този тип реакция срещу Турция създаде силно антиевропейско ядро в страната, като преди това и така нареченият проевропейски лагер силно се разочарова. Така еуфорията от предстоящото членство започна да се изпарява. В момента имаме нужда от нова искра, която отново да запали подкрепата за членството. Проблемът е, че нашето правителство днес не е много заинтересувано от подобна перспектива, а ЕС не прави много, за да се случи обратното.

- Как в Турция се обяснява съществуването на ЕС – като модернизиращ фактор ли?

- По-скоро като цивилизационен проект, който се обяснява със следната формула: ние сме агенти на идеята за съюз на цивилизациите и заради това ЕС и Турция трябва да са в една общност. Подобна идея се споделя от испанския и турския министър-председатели, които участват в така наречения Алианс на цивилизациите. И тезата е: ние сме великите, ние сме легитимните наследници на великите цивилизации и нашето присъствие в ЕС ще допринесе в голяма степен за характера на съюза. Разбира се, аз не мога да отрека, че Турция ще допринесе за решаването на някои проблеми на ЕС – като имиграцията например, но ми е трудно да коментирам ‛цивилизационни идеи“. Какво точно имат предвид управляващите, когато се определят като цивилизация? Вероятно мислят за мюсюлманската, но това би означавало, че се смятат за неевропейци...

- Не смятате ли, че може да си и мюсюлманин, и европеец?.

- Разбира се, че може, но тук имам предвид идеята, че европеец означава да си християнин. Ако погледнем в историята, ще видим, че османците са били възприемани преди всичко като мюсюлмани, а не като турци. Така че в общото понятие ‛европейски гражданин“ не бих могъл да гарантирам, че се приема ислямското за европейско, а и като цяло векове наред в Европа е съществувала представата за мюсюлманите като врагове. Тук ще допълня, че от XVII век се води кампания за очерняне на турците и, колкото и странно да звучи, в Европа е трудно да се приеме, че обстоятелствата са се променили и че Турция след 1945 г. е станалата част от западната система. Отоманците са предприели реформаторски и модернизиращи мерки, направили са крачки към Запада още през първите години на XIX век. Така че би могло да се говори за процес на западно модернизиране, който тече вече два века и който доброволно е възприет от турските граждани. Тук не можем да не споменем, че Турция се превръща в западен съюзник, става член на НАТО.

- Какво отблъсква Турция от членството в ЕС? Какво може да демотивира турските граждани?

- Европейският съюз изисква от Турция промени в политическия ред, в административната й структура и в законодателната й система. Това, разбира се, означава и отваряне на икономиката, но тук се появява опасността много хора да изгубят своите привилегии в администрацията. И всички те в момента са се обединили срещу ЕС. В това се съдържа и някакъв парадокс - именно онези, които се смятат за най-големи поддръжници на модернизирането, са против членството. Така например партията на Ататюрк в момента е най-яростният противник на процеса на европейска интеграция.

- Не е ли причина за това национализмът?

- Да, но всъщност е по-скоро желание да се запази статуквото - дори при условие, че то не може вече да отговори на желанията на населението.

- Вие говорихте, че съществуват популистки партии в Турция...

- Да, моята теза е, че най-големите популисти са всъщност управляващите.

- Как ще опишете техния популизъм?

- На първо място, те се облагодетелстват от глобализацията, те са представители на новоизгряващата средна класа и зад тях са бизнес компаниите, тъй като те имат най-голям интерес от разпределянето на ресурсите и от новите икономически условия. Освен това, тази средна класа е жив организъм, който прониква в много общности, достига до бедните и нуждаещите си, предлага им различни социални услуги, използва публични фондове, за да повиши стандарта на живот. От една страна, те комбинират икономическата политика, предписана от Международния валутен фонд, а от друга, използват съществуващите общински структури и ресурси, за да осигурят нуждите на най-неоправданите.

- Твърдите, че политическата система в Турция е близка до тази в Латинска Америка...

- Да, в известен смисъл има прилика. Използвам понятието на един венецуелски политолог, който описва политиката на Чавес по следния начин: управляващата партия не е достатъчно силна, за да се пребори изцяло с опозицията, но и опозицията е неефективна и неспособна да вземе властта; и заради това всички независими институции се подчиняват на управляващите. Така че съществува диктат.

- Може ли с това да се обясни успехът на Ердоган?

- Неговият успех се дължи на успешната му политика през първите пет години от мандата. Неговите опоненти го атакуваха няколко пъти по нечестен и незаконен начин, прибягвайки дори до помощта на армията. От друга страна, партията на Ердоган загуби всякакво чувство на пропорция, тя няма балансьор в цивилния пласт на политическото пространство. Основният проблем на политическата система е отсъствието на реална опозиция, която наистина да предложи на страната някакъв проект за бъдещето. За момента управляващата партия е единствената, която, въпреки всички проблеми, които носи със себе си, има някаква визия за по-добро бъдеще.

- Членството в ЕС има ли алтернатива?

- Според мен реална алтернатива няма, но ако попитате някой друг, той ще ви отговори, че има. ЕС е избираем проект, той се предпочита заради предимствата, които ще предложи на страната. Аз предпочитам страната ми да възприеме модела на либералната демокрация с върховенство на закона. Аз съм социалдемократ, но без либерална демокрация не може да има и социалдемокрация. И това би било най-доброто решение за страната, защото ние имаме проблеми с кюрдите, с религиозните малцинства. Не знаем как да си сътрудничим с тях, не знаем какви права да им предоставим, а още от 1984 имаме горчив опит с кървавите атаки на кюрдите. За да решим тези проблеми, ние наистина трябва да се превърнем в демократична страна. И в този смисъл членството в ЕС в голяма степен ще ни помогне. От друга страна, онези, които подкрепят авторитарния режим на управление и смятат, че той може да намери отговор на проблемите в страната, няма да са склонни да приемат ЕС за алтернатива.

Разговора води Драгомир Стоянов

в."Култура",Брой 39 (2522),12 ноември 2008 г.


Още за Турция


Новини ОТ и ЗА Турция:
.
Моята страст- Турция,най-доброто от Турция:
.
Вкусните гозби,турските гозби:
.
Turkish music
.
Турски книги,книги за Турция:

The voice of minare/Гласът на Минарето

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2