Борисов като говори да не повдига въпрос за малцинствата,да не говори за турци,помаци,евреи

Шефкет Чападжиев: Борисов е окей, но да видим какво ще направи

Фото:
В. "БЪЛГАРИЯ", ЧИКАГО
Шефкет Чападжиев (крайният вляво) с Бойко Борисов (в средата) и бизнесмена Васил Байрактаров (вдясно) на 96-ия етаж на "Джон Хенкок билдинг" в Чикаго.

- Вие сте един от тези, които се срещнаха с Бойко Борисов в Чикаго. Как се стигна до тази среща?
- Обадиха ми се негови хора и ми казаха, че идвал в Чикаго и имал желание да се видим. Казах добре и го поканихме с Хамид Русев на обяд в Джон Хенкок център. После едно младо момче - Васил Байрактаров, което има превозваческа компания, каза: "Нека обядът да е от мен." Съгласих се, направих резервация в ресторант "Сигничър рум"
на 96-ия етаж
на Джон Хенкок
билдинг,
откъдето има
прекрасна гледка
към Чикаго и околностите. С него бяха 6-има души и ние бяхме 12. Преди да обядваме, Бойко каза няколко думи за себе си, как е стигнал до мястото, на което е в момента.
- Какво каза за себе си?
- Не помня точните му думи, но разбрах, че не бил много добре с комунистите, но успял да се измъкне по някакъв начин. Но не каза нищо лошо. Всичко, което спомена, според мен бе нормално.
- На тази среща ли спомена нещата, които предизвикаха толкова спорове в България?
- Не, говорил е по-късно в черквата, но аз не бях там. След обяда те отидоха при кмета на Чикаго Ричард Дейли. След срещата всички се върнаха в моя апартамент на 88-ия етаж. Там пихме кафе, а който пуши, можеше да запали, понеже в сградата пушенето е забранено. Останахме 2-3 часа и имахме много хубаво време. Гледката, както знаеш, от "Джон Хенкок" е прекрасна. По едно време Бойко Борисов запали си и каза:
“Искам да остана
за няколко
минути сам.”
След това тръгнаха за църквата, където е била срещата, дори малко закъсняха. Какви са били въпросите и отговорите, не знам, защото не бях там.
- Думите му предизвикаха напрежение в България.
- Чух за това, но когато бяхме на обяда, той не е повдигал тези теми. На обяда каза, че не вижда да е възможно да бъде в коалиция с никоя политическа сила, защото всички защитават интересите на някого.
- Не го ли попитахте какво ще стане, ако не може да спечели абсолютно мнозинство?
- Ще ви цитирам точните му думи - с БСП коалиция е невъзможна - те са същите, казва, каквито са били и по-рано. Цитира имена, които не познавам и не помня. С ДПС, казва, е ясно, че не може да стане. За "Атака", казва, Западът не иска и да чуе за тях.
- Това го сподели с вас лично ли, или пред всички на обяда?
- Не мога да си спомня, защото седяхме един до друг и доста си говорихме, но мисля, че това го каза пред всички.
- А на срещата с българите в църквата?
- Не бих искал до коментирам нещо, което не съм чул. Но ако гледаме примера на Обама, и го отнесем към България, всички трябва да бъдат третирани под един знаменател. Спомнете си какво каза новият американски президент: ние не сме бели, не сме черни, ние всички сме американци. Не одобрявам, че понякога малцинствата очакват облекчения или привилегии, понеже са малцинства. Всички трябва да бъдат под един знаменател.
- Това първата ви среща с Бойко Борисов ли е?
- Да.
- Стигна ли ви времето, за да си създадете впечатление от него?
- От всички други бългаски политици, които познавам, струва ми се окей. В много неща, които сподели, е прав. Например, разказа за български депутат, на когото не запомних името, който държал в офиса си портрет на Ататюрк. "Нямам, казва, нищо против. Ататюрк е бил велик президент, направил е за Турция повече от всеки друг и е техен герой. Но той е герой за Турция. Защо избран от българския народ депутат слага в кабинета си портрет на Ататюрк?" Мисля, че Борисов има право в това... Но, когато оценяваш политиците, е
важно не какво
говорят, а какво
правят
Ако мога да съветвам Борисов, бих му казал, като говори да не повдига въпрос за малцинствата, да не говори за турци, помаци, евреи, а за България като цяло и какво ще направи за българския народ. Когато ставаш президент, или премиер, ставаш президент или премиер на всички българи, независимо дали са червени или сини, дали са християни или мюсюлмани. Те не могат да се променят. Ти трябва да направиш да им е добре на тях, да имат работа... Забелязал съм, че
българските
политици
са доста крайни, не са толкова диалогични, колкото американските. Тук, в Америка, като влязат в управленския офис, стават по-гъвкави, загърбват много от крайните разбирания. Те знаят, че избирателят ги оценява през призмата на своите потребности, а не по някакви откъснати от живота признаци. Та аз очаквам от всеки политик да каже какво той ще направи за България, а не какво е било. Пак ще дам за пример Обама, макар че не знам какво ще направи. Но трябва да се признае, че водеше много добра кампания. За Маккейн например каза - не оспорвам качествата на Маккейн, не оспорвам геройството, което е проявил за тази държава, не оспорвам, че е рискувал живота си за Америка, но критикувам факта, че той поддържа 80 на сто политиката на Буш, която видяхме до какво ни доведе.
- Вие дълги години бяхте симпатизант и дарител на Републиканската партия в САЩ. Не харесвахте демократите и не сте го крили. Какво мислите за влизането им в Белия дом?
- Продължавам да не харесвам демократите, затова гласувах за Маккейн. Но да бъда откровен, изборът, който тук направиха, беше доста положителен от много гледни точки. Първо, в Америка да се избере черен, и то от мюсюлмански произход, си е стъпка напред.
- Бе опровергано, че Обама е ходил в мюсюлманско училище в Индонезия...
- Може да не е ходил, но баща му е мюсюлманин - той се пише Барак Хюсеин Обама. Това в България може ли да се случи?
- Не мислите ли, че прекалено много надежди се възлагат на новия президент?
- Така е.
Обама
действително
поема държавата
в много-много
критично
състояние,
главно икономически. Икономиката е най-важното не само в Америка. Ако икономиката върви добре, другото също ще бъде добре.
- През 2008 г. споделихте пред "24 часа", че вече сте внесли 200 хил. долара и сте сред първите 200, записали се за екскурзия в Космоса. Скоро обаждали ли са ви се от "Върджин атлантик", която ще прави космическите екскурзии?
- Вчера получих едно писмо, в което ме канят, ако искам, да ида на тренировки, да си платя отделно около 5000 долара.
- Ще отидете ли?
- Засега не съм планирал. Но това е нещо, което можеш да направиш и с американската авиация, ако си платиш. Прави се със самолет, с който летенето е много подобно на ракета. Половин час струва около $3000, 1 час - около $5000.
- Кога да очакваме да излети първият космически турист?
- Трябваше да е през 2009 г. Не съм чул нещо по-различно. Чакам своя ред.
АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

24 Часа

Помаците намразиха партиите като свинското

През 70-а се прекръстихме, за да имаме работа и да не ядем бой, казват местните

"Етническият мир в страната е застрашен", "Ислямски фундаменталисти шетат из Родопите", "Помашка нация готви въстание", "Турците идат", тръбят политиците в София. А Родопите през есента са огнено море, в което само листата на дърветата "се бушуват". Екип на "Стандарт" отиде при турци и помаци, които по време на целия преход силните на деня демонизират, монополизират и експлоатират. Дадохме им право на отговор, за да чуем най-сетне какво мислят те за политиците и живота си в България. В няколко броя ще разкажем какво чухме и видяхме в Родопите.

Ходжата Шевкет Хаджи съветва политиците да дойдат в Мадан, вместо да говорят глупости

По масите в джамийското кафене се въргалят спортни вестници. Под един наднича Коранът. В централния храм на Мадан тема №1 е футболното дерби между Левски и ЦСКА. В ъгъла се е излегнал кафеджията Али Карасунлиев и жадно попива всеки ред, посветен на спортния сблъсък. "Имам една мечта, да срещна Сашо Томов и да му отвъртя два шамара. Имахме златен отбор за Шампионската лига, а той разпродаде всички", нарежда по адрес на червения бос Али. Отвън е паркирал аленочервена лада, лъсната като за парад. "Както я взех пред 24 години, така си е, не съм я пребоядисвал. Стоях два дни в Стара Загора заради нея. Видях с очите си, че я докараха в гаража, а ония мотовилки не искаха да ми я дават. Хем не крия, носех и една торба с уискита, бонбони и кафета - явно са я пазили за някой. Аз обаче упорит, накрая дойде шефът на мототехниката и като разбра, че чакам от 15 години, първи съм и в списъка, им нареди: "За 10 минути да й се провери оборудването и да заминава", спомня си чорбар №1 в цял Мадан. Отбелязва, че за любимия клуб си дава душата, ама комунистите ги мрази и в червата
Възродителният процес от 1970 година го заварил в казармата. Така "изпуснал" големия бой. През това време на неговите роднини в РПУ-то са им чупили ръцете, за да си сложат палеца под новите имена. Тогава насилствено прекръствали само помаците. Турците минали през чистилището години по-късно.
"Докато служех в Пазарджик, не ме закачаха. Пък и смееха ли - 120 патрона нося на колана. Когато се уволних няколко месеца, стоях без работа, защото паспортът ми с новото име беше в милицията. А без него не ме взимаха никъде. От глад се принудих", снижава глас Али, а очите му се вторачват за 10 секунди навън, докато преглътнат сълзите.
Кафенето върти съпругата му Лютвие. Сервира ни чевръсто две ароматни кафета, след което съвестно ги записва в счетоводния тефтер - "Приход". Менюто там включва още тутманик, сладкиши, сокове и безалкохолна бира. На реда с вафлите стоят книгите на мислителя Фетулла Гюлен. Младите мюсюлмани прохождат в религията с неговите тълкувания на Свещеното писание срещу 6 лева
Жената отсича, че етническо напрежение няма, има само лични трагедии. Никога няма да забрави например как органите на реда са им дърпали кърпите от главите, сваляли са ги от автобусите, а болниците са отказвали лечение на непреименуваните. На Байрам пък са се крили като партизани в гората да колят животните за курбана, а после по баира се надбягвали с униформените, превили гръб под чувалите с мръвката. Лютвие излиза от тунела на спомените с усмивка. Мрачните облаци разсейва един мирянин, носещ в найлонова торбичка обезкостено телешко - да го пусне през обществената месомелачка. Местните хора не слагат нищо по-мазно от маргарина в устата. Избягват да купуват колбаси, защото рядко етикетът на шпека отговаря на съдържанието. Единствено две фирми в България гарантират, че не тъпчат саламите с греховното свинско. Едната е от Гоце Делчев, а другата от Кърджали.
"Има села със 100% мюсюлманско население, където се продава и обикновен салам. Значи някой го купува", усмихва се ходжата, който тъкмо сяда на нашата маса в заведението. Шевкет Хаджи води единствения курс по Коран, останал в България. Минава през Мадан да събере хлапета и отива в съседно Чепинци, където го провежда.
Той се кълне, че религиозните конфликти има само в главите на политиците. "Защо един път не дойдоха да видят - 250 км са от София. Абсолютно нищо вярно няма. Нашият проблем е същият като на хората в Северна България - немотията. На тях им изкупуват евтино житото, на нас картофите и тютюна. Другото се раздухва, когато някой иска да се появи на първа страница на вестниците, за да се издигне в обществото. Тогава казва, еди-къде си има фундаменталисти - дръжте ги".
След 1989-а силно вярващите помаци в Смолянско започнали да гласуват за СДС. После дошло ДПС, а сега дори и в ГЕРБ не виждат надежда. През това време 30-хилядното градче се е стопило до около десетина хиляди жители. Миньорите от цяла България се върнали по родните си места, след като от 9-те оловно-цинкови рудника останали да работят само два. "Всички политици са еднакви, защото едно са учили преди 89-а. И каквото прави единият, ще го прави и другият", смята Хаджи. Хората се смеели на етническите плашила, размахвани от партийците. Напоследък даже гасели телевизорите, щом видели политик. "Имаме толкова много проблеми, още един - ни идва малко в повече", пали се Шевкет, който до 2003 г. е бил областен мюфтия на Смолян. Любимият мохабет на всички земеделци тук е, че не може 1 литър мляко да струва 60 ст. По-малко от една фанта. Картофът лани стигнал до 20-30 ст. изкупна цена.
Никой не иска да помирише вече и тютюна
"Ако започнеш да работиш, със старта си вътре. Трябва да приготвиш почвата, да изореш, да наториш. Още в началото влагаш труд и средства, които няма как да си върнеш", пресмята духовникът. "Все едно да почваш мача от 0:3", обяснява Али. "Манчев два гола ще им мушне и да пътуват", връща се към предстоящото дерби кръчмарят. "А-а-а, 1:1 ще завърши - и двата отбора са еднакво слаби", опонира му неговият авер Кадир Ахмет, с когото навремето са ритали заедно в заводския отбор. И двамата са пенсионирани рудничари. Кадир взима тавана на пенсията от 500 лева. С тях издържа болния си син, пострадал тежко след злополука в мината. "Пущинаци, да вземат да отворят производство, а не да ми правят екопътеки", описа безсмисленото усвояване на евросредства 63-годишният левскар.
Любомир СТАРИДОЛСКИ
Руслан ЙОРДАНОВ

стандарт,04.11.08

Страхът, турците, помаците и държавата мащеха

Жанина Драгостинова

31 Октомври 2008

Жанина Драгостинова

В петъка, когато в полите на Витоша ударил зловещият гръм (б. р. – самоубийството на Ахмед Емин), тъкмо се бях върнала от Измир и се канех да пиша репортаж за българските турци, изселили се там. Ехото от гърма заглъхваше бавно и мъчително и промени намеренията ми. Казах си, че едва ли репортажът ще прозвучи актуално точно в „тази ситуация”, че трябва да изчакам, за да видя какво ще се случи. Случващото се и ситуацията обаче сочеха точно към противоположното – за българските турци и изобщо за българските мюсюлмани трябва да се разказва.

Разказът, слушането са път към познанието. Само когато знаем повече един за друг, ще открием, че нещата, които ни свързват, са много повече от тези, които ни разделят. И тогава няма да делим християнска от мюсюлманска България и някак много по-лесно ще ни е да приемем, че право на живот в тази страна имат и българи, и турци, и помаци. Земята и небето са еднакви към всички. Друг е въпросът с държавата.
От Освобождението до наши дни българската държава никога не е знаела, и явно все още не знае, как да се отнася към мюсюлманите си. Те са доведените деца на християнската майка, нелюбими, натрапени някак, нежелани, но от кумова срама не иде директно да се отърве от тях. Затова държавата ту е подавала храна на мюсюлманите, ту е взимала пръчката и ги е била през ръцете, оправдавайки се, че така ги възпитава в добро поведение. Плодовете от това шизофренично държане берем днес.

Не познавам хората от централата на ДПС. Дори никога не съм ги виждала на живо. Но вече смея да твърдя, че добре познавам т.нар. „обикновени” български турци и помаци. Повече от година обикалям из районите с турско и помашко население, бях сред изселниците в Бурса, Истанбул и Измир, разговарях с български турци и помаци, които са отишли да търсят препитанието си на Запад, в случая – Виена. Храних се на трапезите им, спах в къщите им. Разбира се, всяко правило има своето изключение, но няма да звучи преувеличено, ако кажа, че това са кротки, гостоприемни и трудолюбиви хора. И много наплашени. И от българи, и от свои. Признавам, не е лесно да ги разприказваш. Посрещат ме любезно, но винаги „с едно наум”. Някак не могат веднага да приемат, че искам да чуя историите им от чисто журналистически интерес. Че не съм агент на ДС, на „Атака”, в краен случай на Доган. Нужно им е време да ме опознаят и чак тогава да ми се доверят. Част от разказите им могат да се прочетат и в архива на e-vestnik (виж линковете по-долу). Не мога да ги виня за страха им. Той е насаждан от десетилетия от българската държава, която всеки път е правила така, че турците и помаците в България да се чувстват втора категория хора.

Сред помаците има възрастни хора, на които 3 пъти са им сменяни имената. Затова не се учудих, когато един дядо край село Припек ми каза, че няма име. Баща му го кръстил Селим, държавата – Стоян. „Върнах си бащиното име, но откъде да съм сигурен, че пак няма да ми го вземат?”, попита човекът. Опитах се да го успокоя, че днес това е невъзможно. Не ми повярва.

„По царско, разказваше един друг възрастен човек от Златоград, на помаците не ни даваха никаква държавна служба. Дори пъдари не ни правеха. Комунистите излязоха хитри, дадоха ни държавни постове и всичките помаци отидоха на работа в МВР-то.”
Да, дойде ред на това малко изключение – държавата се е отнесла равнопоставено към християни и мюсюлмани, когато е трябвало да ги вербува за агенти на ДС. Само за няколко сребърника и едните, и другите са били готови да предават роднини и приятели, обвивайки страха, сребролюбието, чревоугодничеството или кариеризма си във високопарни фрази като „служба в името на родината”. Нали ви казах – повече си приличаме, отколкото се различаваме.

Затова днес в Родопите ще чуете разкази, че едно време границите се пазели не от граничарите, а от помаците от пограничните села, на които държавата плащала „по една заплата отгоре”, да залавят „диверсанти и бегълци”. Когато през 70-те години преименуват помаците, турците участват в доброволните отряди, които е трябвало да извършат това дело. Когато през 1984 г. започва т.нар. „възродителен процес”, помаците са тия, които получават от държавата пушки и тръгват из турските села. А идеолозите-българи като примерни християни не си цапат ръцете, гледат отвисоко и ръководят. Сигурни са, че чистите им ръце могат да пипат надалеко. При преименуването на турците в кърджалийския край „къртиците”, които издават на вътрешни войски къде са се скрили хората от селата, са турци. По-късно – голяма част от тези, които глобяват по улиците, че се говори на турски, са турци. В днешно време част от същите хора са кметове на същите села. Как това население да не е наплашено? Как да не е готово на всякакво подчинение? „Преклонена главица сабя не я сече” не е поговорка за българите под османско робство. Това е поговорка за гражданина на България, в това число турци и помаци.

Знам, че вече отвътре ви напира да споменете случая с терористичния акт на гара Буново. И да обвините турците. Журналистическите разследвания, които съм чела по въпроса, доказват, че терористите са вербувани от ДС.
„Станахме курбан както на българската държава, така и на турската.” Това изречение чувах многократно, произнесено от различни български турци, изселили се в Турция. Повечето от тях са изгонени насила от България. Ей така – дали им паспортите – за Швеция, за Австрия, за Турция. „Не вярвай на турчин, който ти каже, че не е искал да замине за Турция, ми каза треньорът по тенис на маса с прякор Ходжата от Момчилград. Истината е обаче, че и Турция ни излъга.” Днес нашите изселници в Турция живеят ни тук, ни там. „Парите си печелим в Турция, но сънищата си сънуваме в България”, ми обясни един от тях.

Колкото до българските турци в Западна Европа, в момента те предпочитат да са с паспорти с български имена. Не защото се чувстват не-турци, а защото в ЕС така им е по-изгодно. Още един цитат от туркиня от Хасково, която работи във Виена и доброволно е сменила името си с немско. По икономически причини. „Направиха ни артисти и продължаваме да играем!”, каза ми тя. За разлика от повечето българите обаче, които отиват на Запад с идеята да останат там завинаги, българските турци отиват на гурбет. Да поработят няколко месеца, да изкарат някое и друго евро, да го занесат на жената у дома. Повечето работят на черно като строителни работници. Биха останали и работили в държавата си, ако тя им осигуряваше работа и добро заплащане.

Жени алианки на курбан. Снимки: авторката

През 90-те години на ХХ век в изцяло мюсюлманското село Старцево до Златоград е построена християнска църква. Попът постоял, погледал и поради липса на миряни сложил катинара и си отишъл. Днес църквата стои заключена насред селото като паметник на глупостта. Подигравка и за християните, и за мюсюлманите. Близо до Златоград има почивен дом на МВР. Казват, че бил построен с камъните от разрушените през 80-те години джамии.

В село Припек пък голяма част от младежите се самоопределят като помаци, но сами в последните години (без участието на Боян Саръев) се покръстили в християнски храм. Припек е единственото помашко село в иначе изцяло турската община Джебел. Безумен акт на разграничаването.
Като виц се разказва, че по време на последното преброяване част от помаците, за да не бъдат ни българи, ни турци, се писали китайци. Истина е, че помаците напоследък не кръщават децата си ни с турски, ни с арабски имена, а с … английски.

Цялата тази каша е забъркана от българската държава. И вместо да се постарае някак да я пооправи, днес отново се вадят националистичните лозунги. Имало опасност от етнически сблъсъци! Да, има я в главата на този, който няма какво да предложи като икономическа програма.
През лятото пътувах към Кърджали. Шофьорът на автобуса ме пита къде отивам. Казах, че събирам лични истории на български турци. „И не те ли е страх?”, попита той. Защо да ме е страх? „Ами защото тези, които ни тъпчеха политически, сега ни тъпчат икономически”, каза той. И ми разказа, че не бил много пострадал от „възродителния процес”. Само малко. По това време бил войник. Трябвало да стои на пост и за да не заспи, си купил нов будилник. Много красив, с големи цифри и силно цъкал. Старшината му го прибрал. Много цъка, казал. Дали не е бомба? “Само защото бях турчин, той си помисли, че правя бомби?! Още ми е мъчно за този часовник, така му се радвах!”, завърши разказът си шофьорът.

Тъй като гледам, днес водещите български държавници отново привиждат бомби в будилниците. Защо ли? Отговорът е съвсем ясен и ще използвам личен опит, за да го обясня. Преди няколко месеца ни откраднаха колата, като крадецът едва не прегази мъжа ми. Миналата седмица пак крадец влезе в дома ни през нощта, докато спим. Открадна компютър с доста ценни неща, записани в него. Няма защо да ви описвам какво представлява ужасът да се усещаш несигурен в собствения си дом. Чувството е познато на поне 80% от българските граждани.

Днес видях, че почнали да асфалтират улицата до нас. Хубаво, но улицата се намира в община Витоша, където няма канализация. Водата от дъжд и сняг, идваща от планината, се стича надолу. Само след два месеца асфалтът няма да го има. “Не трябва ли първо да се направи канал?”, попитах работниците. “Трябва”, отговориха те. “А защо не го правите?” “Защото така ни наредиха.” Тъй е в България – първо се асфалтира, после се копае за канал. Ако изобщо се копае, обясниха ми строителите принципите на съществуване на държавата. Проблемът на България не е, че тук заедно живеят мюсюлмани и християни. Проблемът е, че държавата ги поставя в условия на страх и за да прикрие, че тя е разбойникът, се опитва да им внуши страх едни от други.

Един виц в заключение.
Буш свиква пресконференция и казва: „Извършен е терористичен акт, заловени са 11 араби и 1 бял.” „Защо и един бял?”, питат журналистите.
„Виждате ли, че на никого не му пука за арабите”, отвръща Буш.

Заместете свободно Буш, с когото искате от нашите патриоти и араби с турци. Картинката е ясна. Американците пак се уредиха с добрата новина – Буш скоро ще си иде. Лошата остава за нас – ние още дълго ще си влачим нашите. Ако търсим гарант за етническия мир, трябва да се обърнем към себе си. Да накараме българските турци да разкажат за себе си, а ние, българите, да се вслушаме в техните истории. Защото те са част от нашата. Така постепенно може би някой ден страхът ще спре да изяжда душите ни.и-вестник

Въобразеният етнос на политическия непотизъм

„Не питайте какво може да направи вашата страна за вас – питайте вие какво можете да направите за страната си.” Джон Кенеди, американски президент

октомври 2008, от Ангел Митрев(Хоноруван преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”, филиал – гр. Кърджали)

На 13.09.2008 г. в Шумен се проведе Национална конференция „Малцинствата и дясното политическо пространство в Република България”. Според средствата за масова информация „...проф. Адриан Палов от Партията за демократичен прогрес и благоденствие се обяви за признаване на помаците за етнос...”, а „...общественикът Мехмед Дорсунски обвини ДПС, че е изхвърлило помаците от ръководството си и това наложило те, помаците, да си създадат своя партия...”. Събитието се наблюдава от представители на десет турски медии. [1]

ПРОБЛЕМЪТ за съществуването на „помашка нация”, „помашки етнос”, „помашки език”, има своята предистория. През последните 19 години отделни събития се оказват сегменти на един неслучаен и сложен, но еднопосочен по целеполагането си, спекулативно интернационализиран и формулиран проблем. Едва ли някой е предполагал, че от възстановяването през 1989-1990 г. на турско-арабските имена на част от българското население, изповядващо исляма, ще се стигне до днешното поставяне на проблема за наличие на „помашки етнос” в Република България и императивното искане той да бъде признат институционално.

Негативно натовареното наименование „помаци”, с което се обозначаваше в неформална среда общността на българите, изповядващи исляма, се превърна в етноним, ежедневно използван и от някои научни среди, и от средства за масова информация за обозначаване на част от българския народ!

През 1990 г. проблемът „помашки етнос” е поставен открито в Гърция като част от съществуващите нерешени проблеми на националната сигурност на страната. Акцентът се слага върху трудните, исторически обременени отношения с Турция и целта е да се неутрализира нейното влияние по проблемите на идентичността. Авторитетното гръцко списание „Икономикос тахидромос” [2] изтъква, че Турция иска да потурчи „помашкото малцинство”. Същевременно през юни 1990 г. тогавашният премиер на Гърция Мицотакис заявява: „...Гръцкото правителство ще уважава традициите на мюсюлманското малцинство, включващо турци, помаци и цигани...”. [3]

Няма никакво съмнение, че в този контекст „помаци” в Гърция назовават една част от мюсюлманската религиозна общност, а не някакво национално или етническо малцинство. През 1991 г. в открита информация [4] на Министерството на външните работи на Гърция се казва, че „немислимият език на помаците не може да бъде изучаван, но те са окуражени да го използват, както и да упражняват своите обичаи”. На 25.06.1999 г. в разговор с Георги Пирински посланикът на Гърция в София, г-н Сидерис заявява, че не е било и няма да бъде политика на гръцкото правителство насърчаването на действия, водещи до обособяване на „помашки език”. [5]

Впрочем, в Гърция признават, че т. нар. помашки език има славянски диалектни прилики. [6] Според Франс прес в международната научна общност се смята, че езикът на „помаците” е диалект на българския език. [7] Според доклад на Държавния департамент за спазването на човешките права, т. нар. помаци са българоезични мюсюлмани. [8]

Проблемната ситуация, свързана с т. нар. помашки етнос, се пренесе от Гърция в България и се разви, след като през 1993 г. Камен Митков Буров от с. Жълтуша, община Ардино, регистрира Демократичната партия на труда. „Родопският анклав”, „400 хил. помаци ще се пишат малцинство”, „дискриминирана етническа група”, „хората от планинските и полупланинските райони”, „преброяване с графа помаци” е част от впечатляващия лексикален арсенал на новопроявилия се лидер, който откровено заявява: „...Чувствал съм се дискриминиран и онеправдан, като ми кажат, че съм помак...” [9]

„...Никога не съм смятал да правя етническа или религиозна формация. Спекулациите през последните дни, че възнамерявам да правя помашка партия, вероятно са удобни за някои, за да се опорочи идеята ми още в зародиш. В България няма място за етнически или верски формации...” – категорично заявява в интервю [10] бившият кмет на община Неделино Стоян Беширов. И веднага след това твърди: „...В България живеят над 600 хил. българомохамедани. Те нямат нито един свой представител в държавната и изпълнителната власт...”.

От юни 2008 г. до 13.09.2008 г. проф. Палов, председател на партия Демократичен прогрес и благоденствие, стремително разви идеята си за национална политическа формация и заяви пред в. „Нов живот” [11]: „...Обединяваме освен помашкия етнос и останалите етноси в България. Имаме членове арменци, власи, българи, турци, каракачани, казълбаши и основно помаци. ...Не казвам, че помаците са отделен етнос. Те са част от българската нация... Този въпрос в настоящия момент мен не ме занимава. Това е проблем на историците. Не искам да правя нищо, което е в противоречие с конституцията и българските закони.”

И тъй като не може да избяга от научната си некомпетентност по проблема, проф. Палов демонстрира телеологично мотивираната си предубеденост, съчетана с неистово желание субективно да бъде натоварен с властови ресурс, заявявайки: „...Бойко Борисов настъпва в помашките региони. Няма да делим с никого нашия електорат...Няма да позволим роден в Разград да води листата в Смолян... Помаците изобщо не са представени във властта. Ако заемем подобаващо място в парламента, ще искаме позиции в правителството.”

След толкова противоречиви съждения на 13.09.2008 г. в Шумен проф. Палов изрича финализиращото си откровение без евфемизми и словесна акробатика, към която очевидно има риторична привързаност: „Искаме признаване на съществуването на помашки етнос в България”. [12]

Въздействия за предефиниране на етническа идентичност

ГОРНИТЕ ПРИМЕРИ дават основание за следната основна хипотеза: българи от ислямската религиозна общност в страната, техни потомци и родственици, някои от тях атеисти, други приели християнството като своя религиозна самоидентичност, са обект на целенасочени, неслучайни и като цяло непроменящи се във времето и дълбоката си същност въздействия за предефиниране на етническата си идентичност. Субекти на въздействието са отделни представители на чужди държави от правителствени и неправителствени органи и организации, религиозни ислямски центрове и учени, светски преподаватели и книгоиздатели, които правят много сериозни опити за създаване и разширяване на социално отчуждение сред част от българския народ.

Индоктринирането на идеологемите на отчуждението не е възможно без решаващата роля на отделни политически предприемачи вътре в страната, които очевидно не могат да видят заплахата за единството на нацията и националния суверенитет. Не са случайни действията и словесните изяви на „ помашките лидери” и кандидати за „помашки водачи”, появили се на обществената сцена в различни периоди от най-новата ни посттоталитарна история.

Категорични в желанието си да се разграничат един от друг, с демонстрирана привързаност към основния закон на Републиката, тези нови водачи са еднакви в подходите при конструиране и реализация на „помашка” политическа формация. Непретенциозният лексикален и семантичен анализ на проявите им може да бъде синтезиран в следното: В Република България живеят около 500 хил. помаци, дискриминирани и маргинализирани от Освобождението досега, което неотменимо и нетърпящо отлагане предполага безусловно признаване от българските институции на наличието на помашки етнос, който трябва да получи статута на етническо малцинство. Този акт трябва да бъде придружен от всички органично произтичащи социално-икономически, политически, юридически, културни и др. последици. И тъй като това не се случва, е необходимо да се регистрира политическа организация, която да бъде легитимно лице на помашкия етнос пред света и вътре в страната.

Тази партия има много сериозни претенции по отношение на географията на властта, тъй като според „помашките лидери” „помашкият етнос” е териториално обособен в компактни маси и в региони като Смолянски, Кърджалийски, Благоевградски и др.

Въвеждането в употреба на термина „Родопски анклав” не е случайно, защото анклав (от лат.) означава заключен; земя, обкръжена от всички страни с територия на чужда държава. Всъщност понятието за анклав влиза в речника на социалните науки чрез изследването на Робърт Парк за градовете като означаване на гето, с висока концентрация на малцинствено население, събрано там в резултат на практиките на дискриминация и изключване, водещи както до социална, така и до географска изолация, и е обкръжено от население с различна идентичност, представляващо мнозинство.

Този преднамерен начин на спекулативна понятийна употреба през последните години придоби масов характер, така в публичното пространство произволно навлязоха: „помаци” – като етноним на една част от българското население, „помашка история”, „помашки език”, „помашки песни”, „помашки приказки” и пр. Безкритично подминавани, те се превърнаха в първични маркери на съществуваща небългарска етническа другост.

Този понятиен набор сякаш пряко кореспондира с общоприетите в световната научна практика базисни, основополагащи елементи на етноса:

Споделено име, етноним или как се самоназоваваме и как ни назовават в общността;

Мит за общия произход, изразен в легенди, символи и други прояви на повече или по-малко героична история;

Обща история или историография, която интерпретира колективния опит;

Обща култура, изразена най-вече в общ език, но също и религия, стил на живот, обичаи, норми и институции, както и физически характеристики;

Връзки с определена територия, която не е задължително в настоящия момент да бъде обитавана, но дава оправдание за историческите претенции към нея;

Ясна представа за общност, която може при определени условия да кристализира едва на последните етапи, но която представлява решителна стъпка в конституиране на етническа идентичност.

По така зададените научни критерии за оценка обаче, политическите предприемачи в България трудно биха могли да посочат надеждни доказателства за реалността на „ помашкия етнос”. „Присвояването” на цели райони и превръщането им в свещен хабитат за измисления от тях „помашки етнос” по същество е посегателство върху националния суверенитет и териториалната цялост.

„Общественикът” Мехмед Дорсунски написа „ История на помаците” и търси общия им произход на потомци на Аврамовата наложница Агара. Петър Япов в своята книга „ Помаци” намира балканско родство с мюсюлманите от Босна и Херцеговина. Излязлата през 2005 г. книга „Етническите малцинства в България” на Ибрахим Карахасан-Чънар в гл. VІ, озаглавена „Помаци”, твърди, че „...Етническият произход на помаците у нас продължава да бъде дискутирана тема.” Ако въпросът е дискусионен, тогава що щат в книгата му, която очевидно е предназначена да изследва етническите малцинства, така наречените помаци и кои са етнообразуващите базисни елементи, които формират тази етническа общност? Що щат там „ахряни”, „юруци”, „казълбаши”? Последните са религиозна шиитска ислямска секта.

Според внушенията, пък и от написаното, отговорът би трябвало да бъде, че в основата е ислямската религия. Ислямското възраждане в световен мащаб не подмина страната ни. Бяха изградени, ремонтирани и възстановени стотици джамии и месчити ( молитвени домове) както със средства на чужди ислямски фондации, така и с доброволни дарения. Мюсюлмански емисари и учители подпомагаха населението за преодоляване на последиците от атеистичния период. Средните общообразователни мюсюлмански училища отвориха врати за ученици и в някои от класовете болшинството от децата са от български произход. В ритуалните молитвени домове се изучава Коран-и-Керим и се наизустява низпосланото в аяти слово на Аллах. Очевидно религиозният „Ренесанс” превърна исляма в институция, „циментираща” идентичността и придобила значимостта на устойчив маркер, само че прилаган произволно и по отношение на етноса, като му се приписва окончателно определящ и етноформиращ характер.

Ислямското възраждане в България наложи езика на външните знаци и те като белези на различността очертават религиозната, културната и битовата другост. В това отношение по-характерни са носенето на бради по арабски образец, промяна в облеклото на жените, покриване на всички части на тялото, носене на забрадки, демонстрирано искане на снимките на официалните лични документи и при посещение на занятия в училище и ВУ З мюсюлманските деца да са облечени според изискванията на ислямската догматика.

Разширяващото се влияние на исляма като религия се отрази върху процеса на възстановяване на турско-арабски имена, ритуално-обредната система и междуличностните отношения. В описваната културно-религиозна и битова среда понятието българомохамеданин постепенно се измести от понятията мохамеданин, мюсюлманин и помак, като логиката на понятийното развитие беше насочена към формиране на категорична диференциация – мюсюлманинът или т. нар. помак не е и не може да бъде българин. Тази логика експлоатира новосформирания политически кръг около Палов при учредяване на Партията на демократичния прогрес и благоденствието. Основният замисъл е търсене на членска маса сред българите от ислямското вероизповедание и техните потомци и използването им за устойчива социална база. В сянката на новопоявяващите се лидери стоят ислямски духовници, които чрез юридически неуловими прийоми създават дискретен дискомфорт на инакомислещите – откази от погребения на починалите с български имена, спазване на ислямското изискване за брачна забрана, ограничаване на подрастващите и особено на девойките за участие в светски събития, редуциране на възможностите за социални контакти и др. И тъй като освен религията не могат да посочат други базисни елементи, за да се обоснове наличието на „ помашкия етнос”, религиозната идентичност се превръща и в псевдоетническа идентичност, от която според волунтаристичното схващане трябва да се роди и една нова етнополитическа общност.

Ако принадлежността към ислямското вероизповедание е достатъчно основание за идентифициране на индивида като принадлежащ към „помашкия етнос”, защо трябва да назоваваме „помаци” децата и внуците на българите мюсюлмани, които са приели светото кръщение или не са мюсюлмани и следователно не приемат основния принцип таухид не изричат свещеното свидетелство шахада, или просто са атеисти, тоест, невярващи и непринадлежащи към никоя от религиозните деноминации.

Балкански политически ориентализъм

НЕ МОЖЕ да се твърди, че етническата идентичност е нещо статично и непроменливо във времето. Използването на исляма обаче за формиране на нова етническа идентичност или за предефиниране на идентичност в условията на преход е спекулативно преднамерено и проява на балкански политически ориентализъм. Ако на ислямската религия се придава ролята на социално-мобилизиращ фактор, то трябва да се знае, че тя има и различителна социална функция. Абсолютизираното й ролево значение при формиране на етническа идентичност, иманентно съдържа отрицанието на другите и различните поради непреодолимия монотеизъм на ислямската парадигма, а опитите на новопроявяващите се „помашки” лидери да виктимизират „помашкия етнос”, са предпоставка за трибалистично капсулиране, групова интровертност и сегрегация.

Митологизираните описания на преживени в близкото и далечно минало групови и индивидуални несправедливости целят да се постигне максимална социално-групова мобилизация и обединяване на „етноса”. На общността се приписват омаловажаващи характеристики с цел някои от индивидите в нея да се самовъзприемат като обекти на системно дискриминационно икономическо и културно въздействие, описвано като резултат от рестриктивна практика както от страна на българската държава, така и от страна на по-многобройните етнически общности. Неблагоприятната икономическа посттоталитарна конюнктура се оценява като ситуация на перманентна относителна депривация на „помашкото” население.

За преодоляване на социалния дисбаланс се създава „помашката” партия, която чрез организирани форми на политическо въздействие ще неутрализира и промени ситуацията на ощетеност. Тя ще превърне „помаците” от маргинализирани „излишни” хора в равноправни субекти на една нова етнополитическа общност - хомогенна, идентично обособена общност, чиято осъзната и свободно избрана етническа принадлежност предполага настъпването на политически последствия, изразяващи се в диференцирано третиране на членовете на общността.

Това диференцирано отношение и съответстващите й политически последствия „помашките” лидери очакват да се материализира с придобиването на така желаните от тях властови ресурси и позиции. И не защото сега българите от мюсюлманската религиозна общност са лишени от възможности за властови реализации и заемане на държавни служби! Става дума за ново качество на споделяне на властта чрез полагаеми квоти за новопроявилото се и институционално признато етническо малцинство, което съвпада и със световните цивилизационни стандарти за недопускане на дискриминация и предизвикване на конфликтно положение на етно-религиозна основа.

Този квотен принцип означава компенсиране с допълнителни права на една общност по етно-религиозен признак, който изключва принципите на либералнодемократичния модел на държавност. Проявеният откровен политически ориентализъм е резултат от несъстоялия се мултиетнически модел на политическите структури на Балканите. Тези политически структури, конструирани по етнически или религиозен принцип, по дефиниция превръщат незадоволените интереси и очаквания на електората си в приоритети, ощетявайки другите общности. Придобитите по този начин ресурси се превръщат в привилегии с характеристиките на изключителност и често предизвикват сред общността на различните и другите усещане за етническа или религиозна малоценност и незначителност. Най-характерна подобна ситуация съществува в районите с обратна, обърната етно-религиозна и демографска проекция. Претендиращите и самовъзприемащи се като ощетени, но новоидентифицирали се етнически и етно-религиозни общности постепенно се превръщат в привилегировани и доминиращи заради етническата си и религиозна принадлежност и паралелно с това се сдобиват с етническата вражда и омраза на новоощетените различни.

Когато етнията и вероизповеданието се превърнат в основен критерий за оценка на субективните качества, обективните възможности или потенциала за реализация на индивида, тогава отпадат всички възможности за проява на конституционно уреденото равноправие. Когато етнически и религиозни политически критерии определят демократичните норми за придобиване на властови ресурс, тогава няма конкуренция на интелект, личности и програми, а противоборство за заемане на максимални властови позиции от противостоящите „ние” и „ те” етно-религиозни другости. А това вече е конфликт на етно-религиозни интереси, недопустим в контекста на европейските и общочовешките ценности. Етническата и религиозната самоидентичност са резултат от свободата на личността да се самоопредели по своя воля и вътрешно убеждение. Или поне така трябва да бъде!

В съвременна и демократична България маргинализирани социални групи – жертви на изключване, дискриминация и потисничество заради етническата си, религиозна, класова или расова принадлежност няма и не може да има. Опитите да се стратифицира българският народ по етнически или религиозен принцип, да се създават политически структури чрез откровени спекулации в наукообразен вид, да се насърчава сегментирането на българското общество за сметка на отслабване и обезличаване на националната идентичност, носят белега на нетолерантността и деструкцията.

„Помашкият етнос” съществува, но единствено и само във въображението на несъстояли се, поради липсата на харизма, лидери и политически предприемачи. Те трескаво търсят легитимност и социална база за прагматично ориентирана самореализация на политическия си непотизъм. Жалките им опити за социално инженерство не могат да прикрият желанието да се сдобият с власт, с която да възнаградят себе си и непосредственото си обкръжение за положените усилия в разединяването на нацията.

"Монд дипломатик",БЪЛГАРСКА РЕДАКЦИЯ

Бележки под линия

[1] Бюлетин „ Бъди BG”, ПП „ Новото време”, 19.09.2008 ,в. „Шуменска заря”, бр. 219, 2008-10-01

[2] В. „Демокрация”, бр. 2143, 1996. БТА цитира гръцкото списание „Икономикос тахидромос”

[3] В. „Континент”, бр. 156, 1996

[4] Пак там

[5] В. „168 часа”, бр. 27, 01.07.1996; в. „Нов живот”, бр. 127, 1996

[6] В. „24 часа”, бр. 165, 1996

[7] В. „24 часа”, бр. 176, 1996; в. „Демокрация”, бр. 151, 1996

[8] В. „168 часа”, бр. 27, 01.07.1996

[9] В. „Марица днес”, 10-11.04.1999

[10] В. „24 часа”, 01.05.2004

[11] В. „Нов живот”, 25.06.2008; в. „Yeni Hayat”, 06.2008

[12] ПП „Новото време”, бюлетин „Бъди BG”, 19.09.2008
_

Малцинствата в България търсят партньорство с десните партии

Федерация "Справедливост - България" организира национална конференция в Шумен

"Шуменсказаря"

Велмира СТЕФАНОВА

"Единствено политическата промяна в страната може да създаде климат за гражданско общество, в което думата на неправителствените организации да се чува. Българската десница е доказала, че умее да създава демократичен климат. Тя единствена работи с представителите на етническите малцинства, отдавайки значимото им", заяви в Шумен в събота Сезгин Мюмюн - председател на Федерация "Справедливост - България" при откриването на националната конференция на тема "Малцинствата и дясното политическо пространство в Република България". В словото си той подчерта, че само българската десница може да изведе страната от дъното. "Федерация "Справедливост - България" се ангажира да привлече подкрепата на българските мюсюлмани и на всички малцинствени групи в страната за една нова политика на просперитет в рамките на Европейския съюз. Всичките ни 35 общински структури в 17 области на страната ще работят в тази насока", допълни Сезгин Мюмюн.

Гости на националната конференция за малцинствата и дясното политическо пространство бяха Емил Кошлуков - лидер на партия "Новото време", проф. Михаил Иванов - политически съветник на бившия български президент Желю Желев, проф. Адриан Палов - председател на Партия за демократичен прогрес и благоденствие (представител на помаците), писателят Димитър Атанасов (представител на ромската общност), Арман Бабикян от Единната народна партия. Събитието отразяваха български журналисти и колеги от 10 турски медии.

В словото си Емил Кошлуков подчерта, че десните партии в България трябва ясно да заявят своето отношение към възродителния процес, от който жестоко пострадаха всички български турци. "Обединението на десницата минава през интеграцията на малцинствата в страната", каза Емил Кошлуков. Той обвини ДПС, че се превръща в "Хизбула", тъй като движението управлява смесените райони еднолично и българските турци се превръщат в крепостници на Ахмед Доган. Проф. Михаил Иванов очерта етническите отношения и етническата политика в годините на прехода. Той обаче се разграничи от направеното от Емил Кошлуков сравнение на ДПС с "Хизбула", тъй като по негово мнение Движението за права и свободи не е терористична организация, докато "Хизбула" е шиитска терористична групировка, сееща насилие и смърт в Близкия изток.

По време на националната конференция в събота беше приета декларация до Народното събрание, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани. "Осъждаме категорично асимилационната политика на тоталитарния режим спрямо мюсюлманското малцинство в Република България, включително възродителния процес. Обявяваме прогонването на 400 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим. Призоваваме българското правителство и главния прокурор да възобновят делото срещу виновниците за възродителния процес. Опитът да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ", се казва в декларацията, която ще бъде официално изпратена в парламента.