17 Януари 2009
Жанина Драгостинова
Чешкият художник Давид Черни на представянето на своята мозаична инсталация, съставена от образи на отделните страни на Европейския съюз в Съвета на Европа в Брюксел. Чешкото правителство се извини на България, че страната е представена от художника като мозайка от тоалетни клекала и предложи да махне изображението, ако София се чувства обидена. Снимка: Ройтерс
„- Те само ви плашат – обади се Швейк – никой войник не бива да се бои от нищо. Даже и в някой нужник да хлътне през време на боя, той трябва само да се оближе и да продължи да атакува…”
Ярослав Хашек из „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”
„Ентропа” е изкуство, нито повече, нито по-малко”, рекъл чешкият вицепремиер на европейските въпроси Александър Вондра по повод инсталацията на Давид Черни, която 6 месеца ще стои в атриума на сградата „Юстус Липсиус” на ЕС. Вондра поднесъл извиненията си на онези, които се чувствали засегнати. А към представителите на България имал и специално предложение „Ако продължавате да настоявате за демонтиране на модула, ние ще го направим.” Прочетено между редовете, обръщението може да се тълкува и така: ако продължавате да се държите като чугунени глави, ние няма да издребняваме и ще отстъпим, защото благородният така прави. А чешкият посланик в ЕС Милена Виценова добавила: „Ако си прекарал 30 години зад Желязната завеса, както това ми се случи на мен, се научаваш да уважаваш свободата на словото и многообразието на мненията.”
Уви, пак им дишаме праха на чехите. Не само през 68-а, но и днес. И не само по отношение на свободата на словото, а по начин на отношение към изкуството. “До откриването изискахме от чешките си колеги т. нар. “творба” да е махната от залата, защото в противен случай тук има мераклии, които искат да я боядисат или да я счупят с чукове, и то без да питаме чехите за това”, казала пред vsekiden.com Бетина Жотева, говорителка на Постоянното представителство на България в ЕС. Да счупят произведение на изкуството с чукове? Да, историята помни такива случаи – изгарянето на книги в Третия райх, разправата с интелигенцията в Съветска Русия, действията на Червените кхмери… Въпросът е – защо българските представители в Брюксел не са прочели тази история, защо нищо не са научили? Защо чехите могат да са широко скроени (по думите на външния ни министър), а нашите дипломати все тесногръди? Защо другите имат отношение към изкуството, а българските чиновници – не? Как не разбраха, че то – изкуството – няма нищо общо с политическата коректност, че е призвано да провокира, да разбунва, да подтиква към размисъл? Вероятно защото просто им е трудно да мислят, друго обяснение не се вижда.
България изобразена в инсталацията на художника Черни като мозайка от клекала на тоалетни. Снимка: Ройтерс
Бетина Жотева провела разследване из българските галерии и културни институции и открила, че такава художничка Елена (Д)желебова не съществува. Явно Жотева не може да си представи никакъв друг начин на съществуване на изкуството освен като „съгласуване”. И не може да разбере, че работата на чиновниците не е да контролират правещите изкуство, а да им осигуряват възможност (главно финансова), за да го практикуват. Така поне е в държавите-членки на Европейския съюз. Представяте ли си обаче, какво щеше да се случи с нещастната Елена, ако съществуваше? Ако беше попаднала в ръчичките на чиновничката Жотева? Какво щеше да направи тя с нея? Да й отнеме паспорта? Да й забрани да стъпи на българска земя? Да й забрани да практикува професията? Някак намирисва на повторение на случая с „митът Батак”. Или, за да не губи време, просто да й фрасне един чук по главата и каквото било… било? Бедна ми Елена, добре, че умря в ателието на Черни.
Питам се и още нещо – откъде се появи определението „турска” към тоалетна. Това, което виждаме изобразено на инсталацията, на български се нарича „клекало”. Няма нищо турско. Съществува както в селата с български турци, така и в чисто българските села. Все още. Може би 80 % от селското население в България вече разполага с мобилен телефон, но към половината от тях продължават да използват нужници на двора. Вярно е, че мюсюлманите използват клекала, мият се с ибрик и такъв вид тоалетни правят и в апартаментите си в съседство с тоалетната чиния, но в самото „съоръжение” няма нищо турско. Такива тоалетни има и в голяма част от българските училища, и то в града. Дали загубената в превода Бетина неволно е добавила определението „турска” и то така тръгна из всички чужди медии, не се знае. Но казано веднъж, то придоби политическа окраска, която едва ли е съществувала в замисъла на автора на инсталацията. Дали пък Бетина не извършва вътрешен саботаж в рамките на тройната коалиция? Нека оставим този въпрос на Външно.
Художникът Давид Черни. Снимка: Ройтерс
Като „обида за българската чест” определила Жотева творбата на Черни. Чия българска чест? На чиновниците в Брюксел? Пази, Боже, сляпо да прогледа, е казал класикът и няма да правя никакви опити да го оборвам. Съдейки по форумите в Интернет, на българите метафората на Черни им хареса. Защото видяха в нея себе си и собственото си положение. Обнадеждаващото е, че българите (за разлика от чиновниците в Брюксел) още имат чувство за хумор. Дано това ги спаси, както ги е спасявало досега. Защото ако разчитаме на представителството ни в Брюксел, жална ни майка. „Човечеството се разделя с миналото си, смеейки се”, е казал Маркс, другари социалисти. Но явно Жотева така се е вкопчила в миналото, че отърваване няма. Явно е, че като говорител прави гафове. Затова нека млъкне за известно време. Може да го стори и в България, тъй като явно брюкселските парфюми омайват. А клекалата или „турските кенефи”, както са го превели, с автентичните си миризми връщат към реалността.
В свободното си време може да прочете Ярослав Хашек, Бохумил Храбал, да погледа филмите от „чешкото чудо” – „Пожар, момичето ми”, „Строго охранявани влакове”, „Черен Петър”, „Любовта на русокосата”, „Балът на пожарникарите” и още други. Предполагам, че от Чешкия културен институт няма да й откажат съдействие. Чехите са мили хора.
Инсталацията, изобразяваща страните от ЕС, във фоайе на Съвета на Европа в Брюксел. Снимка: Ройтерс
А за опознаване на българската действителност нека се върне към Алеко Константинов. След излизането на първите разкази за бай Ганьо в списание „Мисъл” Алеко пише на Стоян Бешков: „Едно от учените докторчета около „Български преглед” се е напънало още отсега да критикува „Бай Ганя” Тежко му! Колкото едно куче може с лаяние да затъмни луната, толкова и моят злобен критик ще ми попречи на успеха. Укорява ме докторчето, че от краен реализъм дохождам до гнусотия. Ами че възможно ли е да се представи бай Ганьо без гнусотийка? Тя е такава съществена черта в неговия тип, щото без нея губи се физиономията… Аз мисля, че повече полза ще принеса на народа, ако го накарам да съзнае бездънната гнусотия на нашите славни триъгълни нужници, в които трябва да ходиш на кокили, отколкото да напиша цели томове „За малкия ер в Дивдядовска околия”, които никой не чете.” Едва ли Давид Черни е чел Алеко, но шапка му свалям, хванал е духа на България.
На работа, Бетина, опознай родината, за да я обикнеш! И да я разбереш. Иначе ще си останеш в аналите на историята като част от криворазбраната цивилизация, някаква си там неизвестна говорителка, размахала чуковете над главата на „каталожната” художничка Елена (Д)желепова.e-vestnik
