Април 2010
Френският президент е станал олицетворение на европейската опозиция срещу кандидатурата на Турция за членство в ЕС, но диалогът му с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган пробуди надеждите.
От А. Шимшек за Southeast European Times -- Април 2010
 Турския премиер Реджеп Тайип Ердоган (вляво) при посещението си в Париж този месец, заедно с френския президент Никола Саркози. [Гети Имиджис] |
Срещата на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган с френския президент Никола Саркози в Париж в началото на този месец донесе известен - макар и предпазлив - оптимизъм, че Франция може да преразгледа опозицията си срещу членството на Турция в ЕС.
Ердоган се срещна със Саркози на 8 април 2010 г. Силното противопоставяне на френския президент отдавна е бариера за Анкара.
Турция има шестия по размер БВП в Европа от 644,8 милиарда евро годишно, а растежът й през изминалото десетилетие и половина се движи около 6,5 %. Това число е не просто по-високо от темповете на растеж на всички останали страни, кандидатки за членство, но е недостижима и за много от настоящите членки на ЕС.
Турция и европейските й партньори играят важна роля в опитите за намиране на решение на иранската ядрена криза, ситуацията със сигурността в Афганистан и повишаването на стабилността в Ирак.
Независимо от това, все по-важната роля на страната не се е преборила със скептиците. Саркози настояваше, че "Европа трябва да си определи границите" и че "не всички страни са призвани да станат членки на Европа."
Турция няма място в тези граници, настояваше френският президент.
Това бе официалната линия на Саркози, откакто дойде на власт през 2007 г. Но неотдавнашното посещение на Ердоган, което ще бъде последвано от пътуване на Саркози до Анкара, може да е сигнал за промяна на нагласите в полза на Турция.
"Най-важният резултат от посещението на Ердоган е приемането на поканата му от Саркози [да посети] Турция по-късно тази година," каза за SETimes д-р Ченгиз Актар от Университета "Бахчесехир" в Истанбул.
"Откакто пое длъжността президент, Саркози е променил мнението си по почти всички политически теми, освен за Турция," каза Актар. "Но напоследък той е под растящ натиск от френските делови среди, които са загубили почти цялата си конкурентоспособност на турския пазар срещу своите конкуренти. Можем да прогнозираме, че Саркози вече търси начини да се дистанцира от силната си опозиция срещу Турция."
Ердоган заяви, че той и френският президент са обсъдили всички аспекти на двустранните отношения, включително икономическите и военните връзки, заедно с възможността за сътрудничество в подхода към регионалните и глобалните проблеми.
"Надявам се да посрещнем г-н Саркози у нас по-късно тази година и да обсъдим по-подробно бъдещите си стъпки," каза Ердоган.
Турция и Франция са съюзнички в НАТО и се радват на единомислие по много въпроси на външната политика. Въпреки това последният френски държавен представител, посетил Турция, е бившият френски президент Франсоа Митеран, през 1992 г.
Непосредственият предшественик на Саркози, президентът Жак Ширак, се смяташе за приятел на Турция. С подкрепата на Ширак Турция започна преговорите си за членство с ЕС през 2004 г.
Саркози обаче открито се противопостави на пълноправното членство на Турция и блокира отварянето на пет от необходимите 35 глави в присъединителните преговори. Фактът, че Анкара не получи силна подкрепа от Франция в усилията за решаване на кипърския въпрос, е друг източник на проблеми.
Актар казва, че не Франция се противопоставя на членството на Турция, а "Франция на Саркози".
"Саркози се стреми единствено към подкрепата на избиратели, които се страхуват от исляма, и мисли, че може да постигне това, като се противопоставя на Турция," каза Актар. "Ако Саркози загуби изборите през 2012 г., Франция ще води нова политика спрямо Турция - независимо дали избраният президент е от дясното, или от лявото пространство."
Други членки на ЕС, като Великобритания, Италия и някои северноевропейски страни, твърдо подкрепят пълноправно членство за Турция в ЕС, подчертавайки нейното геостратегическо значение като мост към мюсюлманския свят.
Германия обаче предлага само статут на "привилегировано партньорство" за Турция, което не е пълноправно членство и следователно е неприемливо за Анкара.
Една от най-силните привърженички на Турция за включването й в ЕС е Испания, която заема понастоящем ротационното председателство на блока.
Диего Лопес Гаридо, испанският държавен секретар по европейските въпроси, неотдавна заяви, че най-вероятно до края на годината ще бъдат отворени преговорните глави с Турция за образованието и безопасността на храните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар