Ахмед Давутоглу – научен теоретик или неоосмански прагматик
В рамките на направените министерски промени в Турция най-голям шум в световните медии, в това число и в арабските, предизвика определянето на Ахмед Давутоглу за ръководител на дипломацията. Бившият главен съветник на премиера Ердоган по външната политика стана причина за най-голямото разногласие между министър-председателя и президента Гюл, с когото ръководителят на изпълнителната власт трябваше да съгласува ремонта на кабинета. Изключително високият скок, който направи Давутоглу, е безпрецедентен в турската политическа практика, тъй като в тази страна важи консервативният принцип за заемане на място в кабинета. Задължително кандидат-министърът трябва да е бил избран за депутат, тоест да е минал през народното одобрение, за да има претенции след това да оглави политическо ведомство.
Настоящият турски външен министър никога не е бил депутат. В същото време малцина анализатори обръщат внимание на факта, че Ердоган извежда Давутоглу на преден план не само в качеството му на способен дипломат. На практика чрез неговата личност настоящият премиер и лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) доказва, че мисли стратегически, фокусирайки медийното внимание върху персона, предопределена единствено да печели политически дивиденти. Нееднократно Ердоган бе обвиняван, че в ПСР няма втори човек, който да поеме партията в случай на сериозен катаклизъм. Външната политика е благодатна писта, на която единствено се трупат червени точки. Изстрелването на Ахмед Давутоглу по върховете на турската политика го превръщат в потенциалния наследник на Реджеб Ердоган, който неведнъж декларира, че ако обстоятелствата го наложат, ще се оттегли от активния обществен живот.
Давутоглу получи множество квалификации от журналистите: „човекът в сянка”, „човекът с дългата ръка”, „ходжа” (учител - бел.авт.) и други. Голямото предизвикателство е, че за пръв път начело на дипломацията в Турция застава чисто академично лице, което е подвластно много повече на научните си евфемизми, отколкото на бюрократичната рутина на кадровия дипломат или на обиграния политик-парламентарист. Когато през 2003 г. Ахмед Давутоглу започва активна работа със служителите на Министерството на външните работи и заявява, че „Турция има потенциал да стане една от големите държави в света и проблемът е, че досегашните политически ръководства не са го забелязали”, то те го наричат „мечтаещ академик”.
Лондонският вестник „Ал Хая” лансира тезата, че Давутоглу е професор по международни отношения, чиито амбиции не познават отчаяние и нямат граници. Той доказва това твърдение с рискования ход на отправената през 2006 г. покана за посещение в Турция на председателя на политбюро на радикалното палестинско движение „Хамас” Халед Машаал. Тогава бюрократите в МВнР го обвиняват, че желае да натика страната в „блатото на Близкия Изток”. Развитието на процесите и неочакваната динамика на събитията в региона показаха, че стъпката на Давутоглу е била правилна, тъй като в апогея на преговорите за прекратяване на огъня между „Хамас” и Израел безпрецедентно палестинците настояваха Турция да стане един от главните посредници. Тогава дори френският президент Никола Саркози, който също беше на обиколка в региона, поиска лична среща с настоящия турски външен министър, оглавяващ делегацията на своята страна за намирането на мирно решение на кризата. Мнозинството анализатори отчетоха факта, че Давутоглу е победил дипломатите-традиционалисти в своя рискован, но иновативен ход.
Ахмед Давутоглу е роден през 1959 г. в анадолския град Коня. Завършва международно немско средно училище в Истанбул, а след това и факултета по икономически и политически науки на Босфорския университет, в който се преподава на английски език. Дипломира се от магистърска програма по публична администрация и защитава докторска дисертация по политология и международни отношения в същото учебно заведение. Веднага след това започва научна работа като преподавател в университета в Мармара. През 1999 г. става професор и завеждащ катедра „Международни отношения” в университета Бейкент. През януари 2003 г. получава посланическа степен след съвместно решение на тогавашния президент Ахмед Сезер и външния министър Абдула Гюл. Преподава в редица чужди университети, сред които най-авторитетен е този в Малайзия.
Настоящият турски първи дипломат има множество публикации. Сред тях са „Алтернативните парадигми: Влиянието на ислямските и западните световни визии върху политическата теория”, „Цивилизационната промяна и ислямския свят”, „Глобалната криза” и други. Неговата творба „Стратегическата дълбочина” оказва изключително голямо въздействие върху военния, академичния и правителствено-административния компонент на турския външнополитически апарат.
Ако се вникне в дълбочина в разсъжденията на Давутоглу, ще се долови желанието му да намери мястото на Турция в схемите на класиците-геополитици Фридрих Рацел, Рудолф Киелен, Никълъс Спикмън, Хилфорд Маккиндър, Джеймс Файергрииф и други. Той опростява приложния принцип, който определя мястото на всяка една държава в системата на международните отношения. Според теоретика Давутоглу последната величина е правопропорционална на „геополитическото място” и на „историческата дълбочина”. Така, според тези оценъчни критерии, турската държава заема място на „централна” държава, а не на „мост”, на „коридор” или на „граница” между ислямския или западния свят.
Професорът по международни отношения е категоричен, че Турция не е обикновена държава от географска гледна точка. Нейното място е по-„централно” в сравнение с това на съществуващите други „централни” държави. За такива той приема Германия, която играе ролята на център спрямо Европа, но е далече от Африка и Азия. Русия също е поставена в тази привилегирована категория, тъй като е „централна” спрямо Европа и Азия. В същото време е далеч от Африка. Иран е характеризиран също като „централна” държава. Той обаче отстои далеч от Европа и Африка, а има само азиатски геополитически дивиденти. Според Давутоглу неговата родина е едновременно европейска и азиатска държава, но посредством Близкия Изток е близо и до Африка. Това я поставя в специфична позиция спрямо всички останали държави в региона.
Настоящият външен министър на Турция обяснява не по-малко подробно изключителната историческа дълбочина на своята страна. Той я свързва с наследството на Османската империя, когато тя е била една от водещите световни сили. Според Давутоглу османската реалност продължава да съществува в съвременна Турция, изразяваща се в изключителното етническото разнообразие – групи от Кавказ, Балканите, Близкия Изток, Анадола и други.
В своя труд видният изследовател отбелязва: „Турция има множество регионални идентичности. Тя принадлежи към Близкия Изток, Балканите, Кавказ, Централна Азия, Каспийско море, Черно море, Персийския залив и Средиземно море. По тази причина Турция трябва да упражнява външна политика, която да осигурява стабилност не само за нея, но и за нейните съседи. Турция трябва да гарантира националната си сигурност и стабилност чрез по-ефективна роля и осигуряване на ред, спокойствие и стабилност на съседните режими.”
Редица наблюдатели свързват препоръките в този труд с новите приоритети на външната политика на Анкара през епохата на управлението на ПСР. Става въпрос за полагането на усилия за изглаждане на противоречията със съседите и откровеното отваряне към Изтока, за разлика от подчертано прозападната ориентация на страната до 2002 г.
В този контекст Турция започна да провежда политика на сближаване със Сирия. През 2004 г. президентът Башар Асад осъществи историческа визита в Турция, която бе първата на сирийски държавен глава от 30 години насам. Още през същата година тогавашният турски президент Ахмед Сезер върна посещението. Бяха подписани редица споразумения в икономическата, образователната и туристическата сфера. Кулминацията на двустранното сближаване бяха проведените преди две седмици първи съвместни военни учения, която бяха коментирани с нарастващо безпокойство в Тел Авив.
Анкара затопли отношенията си и с Иран, който до този момент беше обвиняван в подкрепа за ПКК и радикалните ислямистки движения в Турция. През 2004 г. Ердоган посети Техеран, а четири години по-късно визитата беше върната от президента Махмуд Ахмединаджад.
Арабските анализатори отбелязват, че най-радикалната промяна в турската външнополитическа линия се забелязва към палестинската кауза. От „далечен и неангажиран наблюдател” Анкара се превърна в активен участник и поддръжник на палестинците. Събитията около войната в Газа и най-вече инцидентът в Давос предизвикват изводите, че все пак Турция се доближи малко повече към източните партньори, отколкото желаят в Израел. Двустранните турско-израелски отношения преминаха през етапа на миникриза в края на 2008 г. и началото на 2009 г. Поведението на еврейската дипломация подсказва, че напрежението изглежда преминало единствено на медийна плоскост.
Нещо повече, очевидно е, че Израел (вероятно в тандем с Египет) ще бъде най-сериозният опортюнист на новите външнополитически амбиции на Анкара. В Тел Авив са заявили категорично на американския пратеник за Близкия Изток Джордж Мичел, че новото правителство няма намерение да се задоволи с ролята на второстепенна или третостепенна регионална сила. Освен това държавата Израел все повече се чувствала „притисната от две враждебни регионални сили, каквито са Турция и Ирак, и чиито аспирации открито се поощряват от САЩ”.
В първия ден от стъпването си на поста Ахмед Давутоглу заяви, че Турция ще премине от „политика на догонващата реакция към упражняване на влияние върху съседните региони”. Новият номер едно на турската външнополитическа институция декларира, че бюрократите в министерството трябва да удвоят работното си време, за да наблюдават всичко, което се случва по света, от Чили до Филипините. Работното време на дипломацията ще бъде осем дни в седмицата, допълни новият министър. Тя ще трябва да реализира турската визия за външна политика по проблемите, които наблюдава – от климатичните промени до Близкоизточния конфликт. Все пак, Давутоглу очерта приоритетите на своята дейност – Кавказ, Балканите и Близкия Изток. Там неговите амбиции са безгранични, което кара наблюдателят на портала „Ислам онлайн” Махмуд Абду Али да го характеризира като откровен „неоосманлия”. Според въпросния арабски експерт новият ръководител на турското МВнР не отрича този факт, допълвайки, че „турската роля ще се прилага навсякъде, където понастоящем има турци, където те са минали или където са управлявали.”Ахмед Давутоглу е явление в турската дипломация. Самият факт, че начело на един толкова сложен механизъм е поставен академичен деец показва, че Турция има изградена дипломатическа школа с вековна традиция. За разлика от редица държави, тя допуска създаването на „академично-дипломатически синтез”, който е гарант за намирането на по-ефективни инструменти за защита на националните интереси. Друг е въпросът дали геополитическата теория на новото лице на турската дипломация, в качеството му на професор по международни отношения, е приносна или само приложна. Дори тя да притежава единствено второто качество, това е симптом, че външната политика на Турция вече няма да е същата. Най-малко това ще се случи по отношение на Европа, Балканите и не на последно място - спрямо България. Дори само като географско понятие нашата страна фокусира в себе си трите съставни на турското присъствие, фиксирано в координатната система на новия ръководител на МВнР в Анкара.ориентбг
Няма коментари:
Публикуване на коментар