Въпросът е дали ДПС е в състояние да произведе лидер като Обама

Барак Обама няма шанс в ДПС

Long Distance Calling Cards

САЩ едва ли щяха да имат чернокож президент, ако той беше издигнат от партията на афроамериканците

Любен Обретенов

Мартин Лутер Кинг даде на Барак Обама една мечта - за равенство между расите. Доган наскоро анонсира своята мечта - да си купи летяща чиния. Колаж "Сега"

САЩ имат чернокож президент, а ние нямаме и посланик с мюсюлманско име! Това изказване на депутата от ДПС Ремзи Осман обобщи настроенията в движението покрай влизането на Барак Обама в Белия дом. Факт е, че първият чернокож президент на САЩ предизвика уважение у мнозинствата и възхищение у малцинствата по света. Стана ясно, че въпреки всички критики, повечето от които основателни, САЩ си остават най-демократичната страна, където е възможно ако не всичко, то поне почти всичко. Що се отнася до България, посланик с мюсюлманско име може и да нямаме, но имаме министри, депутати и всякакви други на почти всички нива във властта. Не това обаче е най-важното. Въпросът е дали ДПС е в състояние да произведе лидер като Обама, който да очарова всички, а не само своите събратя по религия.

Вярно е, че у нас

предразсъдъците спрямо турците

са все още много силни. Сравненията със САЩ обаче в това отношение са неточни и спекулативни. Там белите не харесваха чернокожите допреди 40 години. Когато се е родил Обама чернокожите не са можели да сядат на предните места в автобусите. Българските турци, с изключение на срамния възродителен процес, никога не са били поставяни в такова положение. Чудно обаче какво ли щеше да е отношението на белите в САЩ, ако чернокожите бяха разполагали с властта 500 години, а на югоизточната граница имаше 10 пъти по-голяма афроамериканска държава? Всъщност, не е трудно да се досетим, имайки предвид отношението на американците към арабите след 11 септември 2001 г.

Въпреки това предразсъдъците на българите спрямо турците не са хубаво нещо и рано или късно трябва бъдат преодолени. Кой знае, някой ден именно сред мюсюлманите може да се роди харизматичен лидер като Обама, който да спечели симпатиите на цялата нация. Само че докато ДПС съществува, и особено докато съществува в този си вид, шансовете това да се случи са нищожни. В тази партия не се търпи ничия друга харизма, освен тази на лидера. И примерът с политическата съдба на Мехмед Дикме е достатъчно красноречив. Вярно е, че ДПС е може би единствената партия, която

полага усилия и инвестира в млади хора

Но е вярно също така, че тези хора нямат никакъв шанс реално да ръководят партията. И ако не съблюдават стриктно това, което им се казва отгоре, те са обречени. Поради тази причина много от тях отиват да учат в чужбина, но така и не се връщат. Подобно е положението и в други български партии, но ДПС определено е в челото на класацията.

Няма как да не се замислим и за фундаменталния въпрос за етническия характер на ДПС, от който партията все още не успява да се отърве въпреки всички усилия. Обама едва ли щеше да стане президент на САЩ, ако беше издигнат от партия на чернокожите, именуваща се да речем - движение за борба срещу расовите предразсъдъци. Негативизмът на българите никога няма да бъде преодолян напълно, докато турците имат своя етническа партия. Няма как да не опрем и до другия фундаментален въпрос, а именно за избирателната система. В САЩ тя е чисто мажоритарна. Това означава, че в даден избирателен район един кандидат рядко може да разчита само на гласовете на белите, или само на гласовете на черните, за да спечели. ДПС продължава да е категоричен противник на всякаква мажоритарност. Гласовете на турците почти винаги са достатъчни за солидно присъствие във властта. Това статукво вероятно устройва партията, но на практика спира до определено ниво възможностите на турците за политическа реализация.

Барак Обама има още едно сериозно предимство пред виртуалния наш бъдещ президент - етнически турчин. Политическото наследство на днешния президент на САЩ се нарича Мартин Лутър Кинг. Неговата мечта беше четирите му деца един ден да живеят в свят, "в който няма да бъдат съдени по цвета на кожата си, а по силата на характера си." Докато политиците турци у нас ще трябва да носят бремето на Ахмед Доган, който, както се разбра наскоро, мечтае да си купи летяща чиния. Чудно, дали наистина ще се намери човек, който да прескочи летвата с подобен тежък товар на гърба си.сега

Портал Турция-България