Право на отговор
Защо се мълчи за милионите убити турци и други мюсюлмани?!
Исмаил Сефа Юджеер, временно управляващ посолството на Република Турция
Публикуваната на 4 ноември 2010 г. във вестник "Сега" статия на Герасим Петрински и Иван Петрински "Голямата тайна на младотурците" освен че съдържа неоснователни твърдения, би могла в най-добрия случай да бъде определена като намеса на анахронистичното възприятие на историята в актуалната политика. Чрез отразената тематика и периода на публикуване на статията целта е да се създаде изкуствен дневен ред.
Оформеното мнение чрез информация събрана оттук оттам, без да бъдат посочени източниците й и поднесена на читателската аудитория като проверена и достоверна, противоречи на професионалното разбиране за отговорна журналистика.
Всеизвестно е, че днешната политическа карта на Балканите и Мала Азия се оформя след преминаване на географията на Османската империя от XIX и XX век през един сложен период. Разглеждането на причините и резултата от този процес е в правомощията на историческите изследвания. Но ако историческите процеси бъдат представени пред обществото с категорични изводи, отразяващи лично мнение, същите се оказват далеч от обективността...Описаният период в статията разказва за насилие, упражнявано от турците върху другите общности, но се мълчи за милионите турци и други мюсюлмани, убити и етнически прочистени от Балканите и Кавказкия регион през последното столетие на империята.
Оценките на историческите събития на основата на числените загуби не водят до смислен резултат за нито една страна...След две световни войни и една студена война, след установяване на междусъюзнически отношения между двете страни през 2004 г. и в днешните условия на протичане на последните стадии от процеса на интеграция в евроатлантическите структури, такъв вид подход изглежда лишен от смисъл на фона на изминало почти цяло столетие от края на процеса на изграждане на националните държави в Турция и в България. В тази връзка смятам, че вместо пресилено да поддържаме в паметта си болката от миналото, ние трябва да се стремим да изграждаме съседски отношения, базирани на основата на съвместната ни съдба и общо бъдеще.
В резултат на догматичното отношение на авторите на статията за арменския геноцид по време на Османската империя със съжаление констатирам стремежа им на преден план да поставят твърдения като "По време на републиканското управление официалните турски власти и историци се стремят да не дават гласност на събитията" и "Някои журналисти и интелектуалци в периода 1918-1920 г. правят изявления и разкрития, признаващи "арменския геноцид". Тези "признания", използвани като доказателства, са твърдения, чиято достоверност е съмнителна, и са отражение на политическите групи- противници на управлението на "Единство и прогрес"', подкрепяни от окупационните сили по време на Първата световна война.
Мненията, че "арменският геноцид "се признава от определен кръг хора, представящи турската нация, е лишена от научна основа, не се обосновава на систематично-аналитичен труд, което е причина те да се окачествяват като грешни изводи... Авторите умишлено премълчават за водената от победителите в Първата световна война кампания против ръководителите на "Единство и прогрес" по време на окупацията на Истанбул (1918-1923 г.), както и за случая с арестуваните от окупационните сили 144 бивши държавни служители, изпратени на заточение на о. Малта, който е под английско командване. За да осъди заточениците, МВнР на Англия не намира нужните доказателства в османските архиви на Истанбул, поради което чрез английския посланик във Вашингтон се иска помощ от САЩ. След като не постига конкретен резултат от направените срещи в МВнР на САЩ, посланикът на Англия във Вашингтон изпраща в Лондон следната телеграма: "В документите на американските консули, работили в Анадола, не са намерени никакви доказателства срещу арестуваните и заточени на о. Малта турци." Турските пленници са освободени, преди да бъдат осъдени.
В представените в статията исторически събития съществуват и фактически грешки. Телеграмите, изпратени от вътрешния министър Талаат бей до губернатора на Алепо с нареждане за унищожаване на арменците, се оказва, че са продукт на фалшификация, изготвена от лицето Арам Андонян от арменски произход. (С незначителни съкращения.)
***
При подготовката на текста "Голямата тайна на младотурците" бяха използвани значителен брой източници, както е обичайно и задължително при написването на текстовете от поредицата "Истинската история". Не е възможно, а и не е нужно изглежда, да бъдат посочвани всички. Кратък книгопис на използваните историографски и изворови материали е представен по-долу:
Геноцид армян в Османской империи. Сборник документов и материалов, второе издание, Ереван, 1982
Georges Castellan, Histoire des Balkans (XIV-XX s.), Paris, 1991-1999
Джон Киракосян, Младотурците пред съда на историята, София, 1989
Justin McCarthy, Muslims and Minorities. The Population of Ottoman Anatolia and the end of the Empire, New York, 1983
Kemal Karpat, Ottoman population (1830-1914). Demographic and Social Characteristics, Wisconsin, 1985
Livre blanc Europe-Turquie: Un enjeu decisif, Paris, 2004
Николай Киреев, История Турции ХХ в., Москва, 2007
Yusuf Halacoglu, Facts on the relocation of Armenians (1914-1918), Ankara, 2002
Ив. Петрински, Г. Петрински
Вестник "Сега" / Бг Таймс
Още по темата:
travel-in-turkey
travel-in-turkey
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2
Няма коментари:
Публикуване на коментар