Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

неделя, 10 октомври 2010 г.

Пътят на антидоганизацията у нас тръгна от Босфора

Ердоган „уволни” ченгетата и комунистите в ДПС

Ердоган „уволни” ченгетата и комунистите в ДПС

Поледите на Ердоган и Доган не се срещнаха.

:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Ердоган „уволни” и то дисциплинарно ченгетата и комунистическата номенклатура в политическото представителство на българските турци – ДПС !!!

::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Слушаш турския премиер – чуваш Костов с 12 г.закъснение. За Европа не минахме през Босфора, но от там сега тръгна антидоганизацията

Стефан Стамболов предупреждаваше, че ключовете на българската външна политика са в Истанбул. Не го е казал току така великият българин. 110 години по-късно трябва да признаем, че и някои от ключовете на вътрешната ни политика са в южната ни съседка. Ясни знаци за това получихме и то без да очакваме от еднодневното посещение в началото на тази седмица на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в София. Но не успяхме да ги разчетем правилно, или поне се уплашихме да ги произнесем на глас. Ако сме нормална европейска държава и не сме се съвсем чалгализирали, тази визита би трябвало да промени поне отчасти, но радикално, политическия климат у нас и то точно по тема, на която сме свръх чувствителни през последните 20 години – партийното представителство на малцинствата и по-специално на турското.

Но вместо това патриотите ни се загубиха в безцелна, но ефектна риторика дали да пуснем Турция в ЕС, да правим ли референдум за това, какво и колко имат да връщат съседите на тракийските бежанци, колко „мек” и „остър” да е нашият премиер Борисов към госта си? Медиите пък изляха водопад от случайни думи, но подминаха като глухонеми факта, че с ясни действия и две кратки изявления Ердоган „уволни” и то дисциплинарно ченгетата и комунистическата номенклатура в политическото представителство на българските турци – ДПС. Освен това отказа и да им се обяснява и изрече на глас това, което от години ни е страх да си го помислим - Доган и ортаците му са голи!.

Премиерът на 17-та икономическа сила в света каза: Ахмед Доган и ДПС не са и не могат да бъдат посредник в двустранните отношения между България и Турция. И още - мюсюлманската общност няма да приеме опитите за назначаване на лице, свързано с тоталитарния режим, като ръководител на мюсюлманското вероизповедание. А вратите на грандхотел „София”, който бе временна резиденция на госта, останаха затворени за елита на ДПС, който и в най-мрачните си кошмари не е подозирал, че това може да му се случи.

На 4 октомври заместниците на Сокала Лютви Местан и Юнал Лютви сигурно многократно са се оглеждали в парламентарното огледало, причесвали са с гребенче държавническите си перчеми и са предчувствали как прекрачват тържествено прага на гранд хотел София, а камери и обективи ги обливат в светлина. После дават обилни изявления, които показват на електората на село колко са близо до сърцето на властта в Анкара. Но вместо с тях и с шефа им, Ердоган предпочете да си бъбри повече от час неформално с редовия депутат, свален от всякакви ръководни постове в ДПС Касим Дал. Всички се питат, ами защо той е предпочетеният? Ами защото е политзатворник, антикомунист, прокара закона за досиетата и разкриването на агентите на ДС, стои вдясно, отвори партията за българи. Това просто го прави различен от много от обременените му съпартийци.

Тази неочаквана игра на „предпочетен” и „незачетени” буквално побърка първите мъже на правозащитната партия. Те почнаха да дават разнопосочни и тъпи обяснения за разминаването си с чуждия държавник. А реално в централата на ДПС до последно са чакали покана. Повече от месец преди това пък подводници от София настойчиво са се опитвали на няколко пъти да уредят официални разговори, но турският премиер е бил непреклонен, твърдят депутати.

Причината за поведението на чуждия държавник може да се обясни единствено с желанието на официална Анкара да не легитимира повече у нас лица, свързани със структури на тоталитарния комунистически режим в България.

Оказа се, че оная поговорка „Тебе думам дъще, сещай се снахо”, която мислим, че е само наша, я ползват дипломатично и съседите ни. Турският гост се опря на тази жизнена балканска символика и предупреди българските мюсюлмани да не приемат за духовен водач човек от тоталитарните структури на режима на Живков. Визираше реабилитирания преди месеци от съда Недим Гендежев, който просто е 3 в 1 - агент на ДС, член на БПК и възродител. И ако това предупреждение важи за вероизповеданието, с още по-голяма сила тежките като камъни думи на Ердоган се сгромолясаха в двора на ДПС, което от 20 години е окупирано точно от хора продукт, на тоталитарния режим. Обществена тайна е, че на върха на тази партия са се разположили бейски около 5 бивши кадри на ДС и поне двама настоящи храненици на тайните служби.

Някои от тях са били и активни комунисти, и са провеждали насилствената смяна на имената на турците. За Анкара не е тайна, че по смесените региони у нас на много места политическата и икономическа власт на ДПС се държи чисто феодално именно от слуги на стария режим. Реално турските дисиденти и противници на режима на Живков бяха екстрадирани насилствено през последните 6 месеца на съдбовната 1989 г., а в страната останаха отличниците по марксизъм и ленинизъм.

През 1998 г. пък Доган чисто тактически неутрализира опозицията в турската общност и щедро отвори вратите на партията си за зависимите и оцапаните със старата власт. Набута ги по възлови места, да са сити, но да мълчат и да не му пречат.
Целият нагледен урок по антикомунизъм и зачитане на европейските ценности Ердоган изнесе на българите точно в момент, когато Ахмед Доган и обкръжението му се нуждаят жизнено от силна подкрепа, защото са клиенти на МВР, прокуратурата, съда и комисията „Кушлев” за незаконно имущество, придобито от престъпна дейност. Така той им отряза пътя да се правят на политически жертви, или преследвани заради етнически и религиозни убеждения, да размахват скелета на нови възродители.

Абсурдно е турският премиер да не знае за обръчите, милионите комисионни, рекета на турски бизнесмени, царствените имоти, и далаверите, забъркани от елита на ДПС, на фона на мизерстващите български турци по селата. Действията и думите му обаче са и директна присъда за настоящия български президент, за ортаците на ДПС в Тройната коалиция и за целия ни порочен преход. Но в същото време са открита подкрепа за кабинета на Бойко Борисов и декларираната от него битка срещу политическата мафия Точно тя преди година ни плашеше, че ако гласуваме за Борисов, получаваме Костов.

Тази седмица обаче станахме свидетели на уникален парадокс - слушаш Ердоган, чуваш тезите на Костов. Мостът е хвърлен 12 години назад във времето, когато тогавашният български премиер Иван Костов заговори открито пръв, че ДПС е овладяна от бивши десари, партията не може да бъде единственият гарант за правата на човека, не е ключът на България към САЩ, НАТО и ЕС, а Доган не може да бъде брокер между родните правителства и Турция и да извива ръцете на всяка власт със заплахата от етнически сблъсъци. Костов тръгна сам да катери тези върхове, но остана неразбран. Времето обаче потвърди, че връщането на бял кон не е само метафора в политическото говорене. Тезите му бяха реабилитирани и то по ирония на съдбата от чужд държавник, който се очаква да бъде най-верния съюзник на ДПС и Доган.

Преди 20 г. в началото на прехода към демокрация Доган иронично пророкува, че пътят на България към Европа минава през Босфора. Думите му станаха клише, но не се сбъднаха и сега комшиите търсят път към Стария континент през нас. Но сега повече от всякога е сигурно, че пътят на антидоганизацията у нас тръгна от Босфора. Хаберът е пратен, а българските турци трябва сами да решат дали искат да бъдат крепостни или свободни?

Христофор Константинов

фрог нюз / Портал Турция

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2